Зима в пустинята...

- Разкажи ни за нея, толкова години, а все още не знаем историята й?- попита Нава и се усмихна леко.

"Ти нима не знаеш,и аз съм нещо като...важна особа...командир съм на войската,и то главен"-подсмихна се Джесика.

Катрина кимна
-И аз не знам много...не ми разрешава да влизам в някои от вратите на съзнанието й-повдигна рамене момичето-Единственото което знам е че била принцеса на вече забравена страна...един ден нещо станало и тя избила всички от кралството и градовете до него...

- Принцеса!- възкликна Джули.
- Какво ли може да я е накарало да стори това?- запита Нава все още замислен.

-Предполагам че просто нещо й е прищракнало-каза Катрина
"Точно така...нещо ми е прищракнало!"-засмя се Алексис

-С други думи и хлопа дъската.-каза елфката и започна да върти пръста си до ухото си.-Принцеса,боже,сигурно е била ужасно лигава и разглезена.
Елфката огорчено сви очи при представата за постоянно кикотещо се момиче,което не спира да се лигави...

-Ами...-Катрина се замисли-Виж сама!-тя допря дланта до челото на Джесика.В главата на елфката изкочиха толкова много фигури.Имаше едно малко момиченце/цък/което гледаше като дух.Не мислеше и не искаше нищо освен да я оставят на мира

Елфката се ужаси и се дръпна назад.
-Не искам да виждам повече...-прошепна тя стреснато.
-Джес,какво...
-НИЩО!-изкрещя тя.-Нищо...
-Да не би на теб да ти се разхлопа дъската?!
-Дейвид,много добре знаеш...
Елфа за миг зацепи.
-О,ясно...
-Ще отида да си почина малко.
Елфката се обърна и тръгна по мрачния коридор към стаята си.Знаеше,че ще започнат да и задават въпроси,на които не искаше да отговаря.
"Нямаме една и съща участ,аз не съм станала като нея!"

-Какво й има?-попита Катрина
"Мисли че ще стане като мен-засмя се Алексис-И може би ще..."
"Я МЛЪКВАЙ!"-скастри я Катрина

- Какво й стана?- зачуди се Джули, гледайки след нея, погледна Нава, но той така и не отговори. Елфът погледна Катрина, но продължи да мълчи.

Катрина погледна Нава и въздъхна
-Алексис казва нещо което аз не вярвам но...-момичето повдигна рамене-Доловила е страх от страна на Джесика че...е вече няма значение-усмихна се Катрина и тръгна към тъмния коридор

-Ааа,нищо и няма...просто изморена.-усмихна се Дейвид,но притесненото му изражение трудно се криеше.

Елфката се просна на леглото и забучи поглед в тавана.Много спомени започнаха да хвърчат в ума и...
'Всички наоколо се смееха,сочеха с пръст едно паднало на земята момиченце.То плачеше от огорчение,едно момче я беше спълано нарочно и то се удари много зле..Носа му кръвеше,болеше го ужасно много...а всички и се смееха.'
Елфката стисна възглавницата,започваше да я боли...
'-Джес?Джес?-малко елфче я търсеше из отделните стаи на къщата.
-МАХАЙ СЕ!-изкрещя някой.
Елфчето влезе в една от стаите и завари приятелката си,прегърнала една възглавница,докато плачеше горчиво.
-МАХАЙ СЕ,НЕ ИСКАМ ДА ВИЖДАМ НИКОГО!'

Катрина беше отворила вратата.Гледаше тъжно към приятелката си
-Извинявай ако съм направила нещо...-каза момичето и допря главата си до вратата

Елфката отвори рязко очи и по навик сграбчи възглавницата и я метна срещу този,който беше в стаята,крещейки "Махай се!"Изведнъж се осъзна и закри уста с длани.Погледна Катрина с просълзените си очи и не знаеше какво да каже...
-Извинявай,извинявай,много съжалявам.

Катрина хвана възглавницата
-Няма за какво да съжаляваш...аз трябва да ти се извиня-момичето остави възглавницата на леглото

-Няма за какво,Алексис си ме предизвика още от началото...-каза елфката тъжно и погледна вратата.-Изплаших се,когато видях,че и тя се е опитвала да отбягва хората.И аз имах такива моменти,уплаших се,че мога да стана като нея...

-Не си като нея-поклати глава Катрина-Може после малко да ме заболи главата но ще ти кажа една малка тайна от която може да ти стане по-добре!-подсмихна се момичето
"НЕ!НЕ!НЕЕЕ!-извика Алексис-Само да го кажеш и ще убия онази проклетница...малката Катрина!ТЯ ТИ Е КАЗАЛА НАЛИ?!?!"
-Алексис никога не е отбягвала никого...просто родителите й не й обръщаха голямо внимание а и...тя от малка си е била малко смахната!

Елфката вдигна поглед към нея,това не я успокои кой знае колко.
-Защо го направи,сега ще те измъчва...Пък и,аз отбягвах хората само когато не бях в настроение.Не съм била много отблъскваща...

Духа се засмя
"На бас че си била отблъскваща!"
-Я стига!-смръщи се Катрина и погледна Джесика-Остави миналото зад теб...не живей с него Джес!

-Знам,не го правя...просто понякога боли...-каза тя и избърса сълзите си.

Катрина я прегърна
-Знам какво е...но понякога просто трябва да се пребориш!

-права си.-усмихна се елфката.-Имам един начин,но той е лекичко странен,плюс това много ме съмнява дали има тук това,което ми трябва...

-Какво?-попита учуденото момиче

-Ами...ъм...пиано...-изчерви се елфката се скри зад възглавницата.

-Пиано ли?!-още повече се учуди момичето