Зима в пустинята...

- Вероятно да, открили са я в Скритата библиотека.- вдигна рамене Зини.
- Все още нямам представа как са успели да отворят вратите, уж Горгодия се беше погрижила преди две години.- зачуди се Грегор.

Катрина взе книгата.Имаше много странни знаци които явно момичето разбираше.Накрая момичето се усмихна
-Да...това е на жрицата

Джули чу думите й:
- Разчете ли я?!- възкликна момичето и седна до нея:- Разкрива ли нещо повече за жрицата?

Катрина я погледна
-Тези думи са всичко което има семейство Сопфонт...това е всичко което сме изградили през целия си живот...всяка от тези думи е свещенна-усмихна се тя и показа на Джули странна татуировка на ръката си-И това също е свещенно но за мен вече няма значение-въздъхна момичето и погледна книгата-Разказва за целия й живот и...какво е...правила

Джули само кимна и не каза нищо, единствената жрица за която не се знаеше почти нищо, нейната история сега можеше да бъде разчетена.
- Какво е правила?- приближи се Джин и седна до сестра си.

-Я,искам да чуя!-пръкна се Джесика иззад двете момичета.

- Ама сте любопитни!- засмя се Грегор.
- Ами... да... май да...- отвърна Нава и застана до Джесика.

-Ами...-започна Катрина-Добре ето:"...и така...явно аз от никой не съм зачитана...затова всички ще с понесат последствията.Нищо не е тъй приятно от писъците на жриците.А ако ме затворят в стаята на забравата ще се изненадат и то много-аз имам план.Ще чакам последната жрица и ще я убия.Каквото и да ми коства!Дори новата ми форма да е добра аз ще направя всичко възможно жриците да умрат една по една...а Калисто ще бъде точно до мен!Както ми обеща..."

- Калисто... обещала е да...- Джин потрепна, но Джули му даде знак да мълчи и продължи да слуша Катрина.

Черните пламъци изведнъж лумнаха по тялото на елфката.
-Няма да убива никого!-каза тя мрачно.

Катрина сви рамене и прелсти една страница.На другата нямаше почти нищо.Катрина се зачете.Четеше на ум.Искаше да се увери че няма да се случи нщо лошо
"Сигурна съм че новата ми форма ще е добра...и това ме обезпокоява.Трябва да направя нещо и то бързо-последните жрици готвят заговор срещу мен.Убедена съм!Е,нищо... за това съм помислила-обкновенно новите и старите форми сподлят едни и същи чувства и емоции така че без проблем ще завъртя ума на новата глупачка...!"

-Нава,бъди готов да ме спреш,защото всеки момент ще разкъсам тази книга.-каза Джесика със стиснати зъби и светещи очи.

-Стига Джес...-каза Катрина и прелисти няколко страници.-Нали искаш да узнаеш как да я победиш?

-А...-засрами се елфката.-Да,искам...

Катрина се усмихна и прочете последната страница
"...вече ме затворха в стаята на забравата...мислят си че могат тъй лесно да заличат паметта ми?!Много се лъжат.Глупавите жрици ме затворха с ограничени сили...нищо!Преди да ме затворят видят чрез магия новата ми форма-казва се Катрина...лесно ще й завладея ума...прекалено лесно..."

- Няма да й е толкова лесно, няма да й позволим да те завладее каквото и да прави!- смръщи се Нава, вече сериозно ядосан.

-Да но...-тя му показа едн знак-Това значи "сила"...сигурно е намерила някъкав източник на сила

Джесика пребледня...
-Джули?

Момичето се стресна, може би Джесика имаше право, Джули беше наследница на Калисто и чест от нейните сили, а също така и последната жрица.

Катрина се замисли
"Тя има сила...да.Но преди Риерда е нямала сили да направи всичко това...тогава как?"-запита се Катрина

-Мале,само тази да ми се мерне пред погледа.- и очите на Джесика леко проблеснаха в черно.

Катрина се огледа
-И сигурно скоро ще направи новия си ход...

- Ще трябва да сме нащтрек!- смръщи се Нава и погледна Джули, момичето беше пребледняло, а Джин размахваше ръка пред лицето й, но тя беше като в транс и не му обръщаше внимание.

Катрина погледна Джули
-Спокойно...няма да допуснем нещо да т се случи!

-Джули?Джулииии...-защрака Джесика с пръсти пред лицето и.