Зима в пустинята...

Момичето се сопна:
- А... да... да... тук съм...- заговори заеквайки тя.

Катрина се огледа.Почуства силна болка и скоро се промени-косата й стана черна очите също.Алексис беше превзела тялото на Катрина
-Я виж ти!-заговори усмихнато духа-Някой май се е уплашил а?-каза тя и погледна Джули

Джули наистина беше уплашена, но стисна ръце в юмруци и се смръщи:
- Нищо ми няма!- черна аура обви момичето и очите й проблеснаха.

-Щом казваш-усмихна се Алексис

-Я по-спокойно.-каза Джесика и застана пред Джули.-Жално,че нямам въжета...

-Ако ме вържеш връзваш и Катрина-усмихна се злобно Алексис-Но давай...щом искаш

- Спокойно!- извика Нава и застана между двете:- Сега не е времето да се караме и ... воюваме!

-И защо не?-попита Алексис

-Не,просто когато моята тъмна страна ме ядосва и дърпам въжетата.Много ми напомняш на нея.

-Радвам се-усмихна се духа-От това тяло мислех че ставам мекошава...благодаря за комплимента елфче

-Не ме...наричай..."ЕЛФЧЕ"!-изкрещя Джесика,докато се опита да мине покрай Нава.

Алексис само се засмя
-Елфче,елфче,елфче!

Нава въздъхна:
- Защо все на мен ми се пада да се занимавам с тъмните страни на някои.- промълви тихо, но се изнерви:- Стига толкова!- извика елфът:- Или ще ме принудите да прикова и двете ви със светлинните въжета!

Алексис му се изплези
-И при най-скучния човек щеше да е по-забавно или дори...-тя погледна Нава-при Калисто...

Сега вече и Нава беше ядосан:
- Не назовавай това име!- мразеше тази вещица, но дори и след като нея вече я нямаше пак му тежеше мисълта за нея и това, което е причинила.

-Кое име?Калисто ли?-усмихна се злобно Алексис

- Престани!- извика ядосано Джин.
- Остави я.- обади се Джули, в очите й горяха черни пламъци, погледа й наподобяваше този на Калисто:- Значи мислиш, че щеше да е забавно при нея? Аз не смятам така!

-Защото ти не си мен-каза й Алексис-Но наистина щеше да е по-забавно...да гледам как в убива...и най-вече Катрина!-духа се ядоса-Заради нея съм сега тук с вас!

- Да, но не етук и никога вече няма да бъде на този свят.- отвърна Джули:- И никой няма повече да пострада от нея.- момичето се смръщи:- И още нещо... по нейна вина съм наполовина демон, да беше премахнала тази сила от мен, когато съм се родила!

-Не е искала защото те е мислела за лоша!-озъби й се Алексис-А и ако беше представи си какво щяхте да правите заедно...

-ТОВА БЕШЕ!-изкрещя Джесика.
Тъмната и страна отново се появи и елфката посегна към врата на Алексис.
-Джес,не!-някой я спря.
Елфката изненадано се огледа и видя Дейвид да държи ръката и на няколко сантиметри от гърлото на Алексис.
-Казах ти да не ми се мяткаш пред погледа!-озъби се тя.
-Знаеш много добре,че никога не те слушам!-усмихна се Дейвид и я пусна.
Елфката само изръмжа,обърна гръб на Алексис и хвана Джули и Джин за ръката.
-Да си вървим,няма да се занимаваме с тази."Елфче" ще ме нарича,ха,не е виждала мощта ми...

Алексис й се озъби и каза
-Щеше да убиеш приятелката си-и поклати глава-какъв срам

Елфката се заби на място.Косата и щръкна,очите и вече пламнаха:
-Виж какво,превзех тялото на господарката си,аз го направих,не тя.А аз нямам приятели.

-Да но ти си част от нея-усмихна се злобно Алексис-Което значи че тя го прави

-НЕ БЕШЕ ТЯ!-изкрещя тъмната елфка и се обърна.-НЕ БЕШЕ!АЗ НЯМАМ НИЩО ОБЩО С НЕЯ,САМО ЕДНО ТЯЛО!Това не променя факта,че аз никога няма да съм част от нея или нейния живот!