Зима в пустинята...

-Щом казваш-усмихна се Алексис

-Просто върви.-каза Даниел,виждайки елфката колко беше гневна.
Ако тъмната елфа се ядосаше още повече,тогава можеше да излезе извън контрол.

Алексис седна и извади нещо от чантата на Катрина.Беше малко писмо
-Глупост-тя го хвърли.Извади и още неща които хвърли-Тя има ли нещо свястно?!

-Преосто престани!-каза елфката и започна да събира нещата,които Алексис беше разхвърлила.
Изтръгна чантата от ръцете и и прибра всичко обратно.
-Дейвид,върни и го като се нормализира.-каза тя и подаде чантата на елфа.-Ти стоп нямаш ли бе?!

-Я млъквай!-каза духа и се заогледа.Тя погледна чантата.Ръцете й засияха и тя отново се върна в ръцете й.-Докъде бях стигнала...а да!
Тя отвори чантата и взе писмото.Леко се засмя
-Боже какви глупости има това дете!Писмо от майка й и баща й-тя се засмя и го скъса-Не й трябва!

Елфката приклекна и взе двете скъсани парчета.Сля ги с магия и го прибра.
-Бъзла.-изведнъж се обади тя,което накара Дейвид да се учуди.-Бъзла,използваш нейното тяло,за да ме ядосваш и да не мога да те нараня.Не можеш сама,имаш нужда от своята господарка.Боже,каква си бъзла...

- Хей, хей... моля ви престанете и двете!- намеси се Зини, вече сериозно притеснен от това което може да се случи ако двете продължат.
- Откажи се.- поклати глава Нава:- Аз предупредих, скоро и двете ще увиснат приковани към стените и по- далече една от друга. Не ме интересува, че едната е Джесика, а другата Катрина... не искам да се нараните!

-Не мисля,че ще си позволиш.-подсмихна се тъмната страна.-Като видиш Джесика с главата надолу,безпомощно висяща,сърцето ти ще успее ли да издържи на напрежението?А колкото се отнася до нея-и посочи Алексис.-Нейната уста няма затваряне и се прави на голямата работа.

- Тук си права.- отвърна Нава и се замисли:- Но ако това ще ви поуспокои ще го направя дори и за малко.
Джин стисна очи и три гръмотевици се стрелнаха и се забиха в каменния под пред тримата:
- Престанете най- накрая!- около момчето се забелязваха искри, целият беше наелектризиран и ядосан, а искрите увеличаваха големината си и звука, който издаваха.

-Кажи го на тях двамата,особено на нея!-и посочи Алексис.-Ще обижда всички ви и ще разкъсва нещата на Катрина,аз тия неща няма да ги позволя!

- Казвам го на всички!- извика Джин и издърпа чантата от ръцете на Алексис:
- Само някой да посмее да я вземе от него!- Джули застана пред брат си, ръцете й бяха обвити в черна аура, а в очите й горяха пламъци.

-Аз няма,естествено,но тя...
-ДЖЕС,МЛЪКНИ!-разкрещя се Дейвид.
Изведнъж той изблъска тъмната елфка и Алексис към стената,обви ги в корени и двете увиснаха от тавана.
-Ако ти няма да го направиш,аз тогава.-обърна се той към Нава.-Сега ще си мълчите и толкова!
Тъмната елфка беше с главата надолу,косата и падаше във въздуха.Превърна се обратно в Джесика,която си гледаше спокойно:
-Не,не ме пускайте,така ще си остана.-каза тя и затвори очи.

- Казах ти, че все някога ще се справиш..Ама моля те недей се разхожда така - вратата на залата се отвори и Муртаг, току що прибрал се отвън разговаряше с нещо средно между Клайв и Кевин. Полуелфа трепереше, идваше от отвън, но не му беше студено. Е, само на една част от него.
- Добре, съгласен съм - съгласи се съществото, просветна и се раздели на Клайв и Кевин - Просто не можах да го предотвратя - добави вече Кевин
- А какво е станало, че някои висят така? - усмихна се Муртаг и затвори вратата след като вътре се шмугна и Мерик

- Имаха малко спречкване, тъмните им страни една срещу друга и Дейвид беше принуден да го направи.- отвърна Нава и се загледа към странното същество:- А при вас какво е станало?

- Ами оказа се, че Кевин не трябваше да търси толкова много..Казах ти да се раздвоиш - добави към съществото, което се усмихна - Пазител е на Клайв представи си

-Честито,че си намери кого да пазиш.-усмихна се Джесика,все още висяща от тавана.

- Браво!- усмихна се Нава:- Наистина не е било толкова трудно, но... малко е странно, Пазител на зимен демон...

-Странно-шмранно,намерил го е,нали?

- С любов към слънцето..Е поне няма да делят едно тяло, което си е малка утеха...
Съществото беше засветило, опитвайки някаква магия
- Това май тотално ще разбие лошото в Клайв..Ако изобщо е имало такова някога

Нава се усмихна широко:
- Радвам се, че и двамата сте се намерили!

- Аз също се радвам.. - Кевин успя да намери точната магия, за да останат двамата с Клайв разделени поне за по-дълго
- И предполагам, че трябва да си ходиш сега? - попита Мерик, който досега мълчеше, седнал близо до плочата
- Ще има да ви досаждам още..

-Ехооо!-каза вече раздразнената Алексис-Свалете ме иначе ще си патите и...-тя погледна Джин-Хлапе върни ми чантата веднага!

-Млъкни и може и да те пуснат.-каза Джесика,все още затворила спокойно очи.-Джин,въобще не и обръщай внимание.

-Веднага ми дай чантата!-изсъска Алексис
....
Катрина отвори очи.Тя бавно се разтегна а после огледа мястото на което се намираше
-К-къде съм?-каза тя тхо но гласът й се чу надалеч.Тук имаше ехо.
"В моето съзнание си"-каза й някъкав глас
-Направо супер-каза си Катрина-И до кога трябва да съм тук?!
"До когато реша!"-каза гласа и се засмя
Катрина стана и започна да разглежда мястото.Имаше картини,книги и много парчета хартия

-Я млъкни!-каза Джесика и веждите и за миг се събраха.
Черен корен се уви около Алексис и около лицето и,за да млъкне.
-А,тишина и спокойствие най-сетне!-въздъхна елфката и се усмихна.