Зима в пустинята...

Алексис изръмжа и затвори очи.Около нея се появи черно-бяла сфера която премахна корените.Духа отвори очи и погледна Джесика
-И така...-усмихна се тя-Явно силите на Катрина ще са ми от полза срещу вас глупаци!

-Удряй ме ако щеш,все ми е едно вече...-каза Джесика спокойно,все още затворила очи.
Алексис изръмжа и насочи черно-бяло кълбо срещу елфката,но около Джесика се появи прозражна сфера.Тя само въздъхна и продължи да си виси.

-Защо висиш?Пусни тъмното си приятелче да си поиграем-усмихна се Алексис-Но първо-казах че искам чантата!

-Много искаш...А относно тъмната ми страна,не и се занимава с теб.Прекалено си и досадна.

-И тя на мен ми е досадна но...-Алексис се замисли-само вие двечките притежавате тъмна сила като мен...

-И какво от това?Остави ме да си вися,не ми се занимава с теб в момента.

Алексис я погледна
-Хей!Та то е близко до мозъка-тъмните същества дори да се мразят се понасят заради тъмната сила която носят в себе си!-духа се усмихна злобно
.....
Катрина разглеждаше една книга.Тя погледна нагоре-тъмнна и нищо друго.
-Няма ли вече да ме пускаш?-каза тя
Някой се засмя
-За сега ми е приятно тук където съм...и не мисля да се връщам в онази дупка!

-Продължавай да си дрънкаш.-каза Джесика и черни тапи се появиха в ушите и.-Каквото щеш казвай,така и така няма да го чуя.

Алексис направи нещо с ръцете си,взе чантата от ръката на Джин и тръгна на някъде.Тя се обърна назад и каза
-Не ме чакайте-тя се усмихна и си затананика-Ще намеря Жрицата и тя ще завърти ума на Катрина на на на!

Елфката изведнъж отвори очи.Черни корени се увиха около Алексис и чантата изчезна.
-Няма да ти я върна,докато не се успокоиш.От тези корени няма да мръднеш!-каза елфката със светещи очи,но след малко отново ги затвори.

-И защо?-каза духа с невинен поглед-За кого се притесняваш повече а?Че Катрина-някъква убийца ще пострада или Джули-невинно детенце?

-Няма да ме ядосаш този път,притеснявам се и за двете.И за това няма да те пусна,нито Катрина няма да е обладана,Джули няма да пострада.Това е!А ако онази жрица миу се мерне пред погледа ще видиш защо не трябва да ми викаш "Елфче"

Алексис се усмихна злобно и поглдна коридора
"Какво правиш?"-попита разтревожено Катрина
"Скоро ще видиш..."-каза Алексис и се обърна към Джесика-Не можеш да ме задържиш...аз имам и силата на Катрина все пак!
Тя се освободи от черните корени и взе чантата.Тя тръгна към коридора и пак си тананикаше

-ПРЕСТАНИ!-изкрещя Джесика.-Нава,помогни ми да я спра!
Черни корени се стрелнаха от тялото на Джесика,бели от тялото на Нава.Преплетоха се и се увиха около Алексис.Дръпнаха я назад и я присвиха много здраво.
-Кат,върни се,преди да съм изперкала,моля те!

"ХАЙДЕ ПУСНИ МЕ!-извика вече ядосано Катрина-НЕ ЧУ ЛИ КАКВО КАЗА ДЖЕСИКА?!"
Нещо я удари.Някъкво същество
-Няма да се бъркаш в работите ми!-изръмжа то
....
Алексис погледна усмихнато Джесика
-Съжалявам но Катрина е заета

-Остави я намира!-изкрещя Джесика,опитвайки се да разкара корените на Дейвид от себе си.-Разкарай ги тия неща!
-Няма,въобще не виждам да се успокоявате,ще си стоите така...
-АЛЕКСИС!ПУСНИ КАТРИНА,НЕ МЕ КАРАЙ ДА ТИ ВЛИЗАМ В СЪЗНАНИЕТО!

-Не можеш!Аз имам двойно по-силна магия от твоята!-изръмжа й духа-А и на Катрина ще й е забавно със...-тя спря и погледна напред
....
-КАКВО СИ ТИ?!-изкрещя Катрина
Съществото се спря
-Не ме ли позна?Толкова ли съм с променила?А да...това-съществото се огледа-Една жрица с минимални способности само това може да направи но нищо...

-ТИ ВЪОБЩЕ НЕ СИ ВКУСИЛА СИЛАТА МИ!-вече започна залата да се тресе.-ЩЕ ВИДИШ ТИ!
Елфката блестеше чак от бяс.Изведнъж изчезна,а в главата на Алексис започна някаква борба.
-Махни се от нея!-изкрещя някой и изблъска съществото далеч от Катрина.-Кат,Кат,добре ли си?
Очите на Джесика просветнаха в тъмното и Катрина можеше да ги види.

- Ааа вече ми писна - изръмжа Муртаг като посочи Алексис, от което неконтрилюемата му вече магия уви сноп лъчи около нея. докато той се приближаваше. - Писна ми от теб, писна ми. - с всяка стъпка се променяше. Магията на Кейти отпреди три години още действаше, макар и все по-слабо, но имаше въздействие.

-Д-джесика?!-Катрина се огледа уплашено-Не...излизай
Елфката я погледна учудено
-Но...-започна тя
Катрина я погледна усмихнато но после видя как съществото се приближава
-ИЗЛЕЗ!-изкрещя Катрина.Джесика вече я нямаше.Бяха останали само Катрина и жрицата

Елфката сякаш изхвърча от корените на Алексис и хвръкна назад.Фрасна се в стената и погледна момичето ядосано,но нищо не каза..

-Хей!Не си го изкарвай на мен чу ли?Катрина го направи не аз-засмя се Алексис и се обърна към Муртаг-Радвам се.И вие не сте ми приятни!-духа вдиша и издиша бавно-Усещам вкуса на кръвта по тялото на приятелката ви...толкова е приятно!
....
Катрина вече се изморяваше
-Отказваш ли се?-попита създанието
-НЕ!-и захапа жрицата за врата

-Аз не мога повече...-каза Джесика,която вече изглеждаше побъркана.
Отпусна глава назад и забучи поглед в тавана,Алексис я беше подлудила до дупка...

Алексис се възползва от момента и направи магия.Корените изчезнаха а чантата отново се появи в ръката й.
-Е...чао!-усмихна се тя

-А,не!-ядоса се вече Дейвид.
Хвана я за ръцете и ги изви.Алексис изстена от болка и елфът я обърна на другата страна.Държеше ръцете и зад гърба и и ги уви в корени.
-Муртаг,направи нещо!Нали Катрина е твое гадже!-завъртя очи елфът.