Зима в пустинята...

-Дръпни се елфке-изръмжа й Риерда

- Имаме пълното право да се защитаваме..Ние не се познаваме госпожо.. - усмихна се Муртаг като леко потръпна при промяната на гласа.

-Госпожо?-засмя се жрицата и погледна Катрина-Аз съм нея...а нея познавате ли я?

- Няма нищо.- обади се Джули с пресипнал глас:- Ние сме с еднакво призвание... да пазим Колието.
" Предполагам!"- помисли си момичето и въздъхна, боеше се, но повече се интересуваше от мислите на тази жена.

-Мда...колието...-замсли се Риерда и погледна усмихнато Джули

- Не искам да ви преча.
Така ли му се беше счуло или този коридор вече му влияеше с магическите си глупости..Сякаш някой се разхождаше отвън, в тъмнината. Беше добре Муртаг да провери

Елфката само смръщено остана на място.Не и вярваше въобще и нямаше да пусне Джули ей така.

-Какво ме гледаш така?-каза с презрение Риерда

Муртаг излезе в коридора както и беше намислил да направи. Беше си пусто..Или поне така изглеждаше. После нещо от там, откъдето бяха дошли просветна и заслепи полуелфа, който не го очакваше. Стените се заледиха, всичко заискри
- Намерих те! - Мерик, който държеше ледения меч, на Клайв, който всъщност вървеше до него миня предпазливо през отворената врата и стигна до брат си
- Казах ти да не го освобождаваш толкова бързо!
Но изскрящите стени осветиха и няколкото сенки в коридора, които се приближаваха

-Просто не ти се доверявам.-каза Джесика,опитвайки се да сдържи гнева си.
Да бъде прекалено ядосана също можеше да пробуди тъмната и страна,а както се вбеси на Дейвид беше на ръба да си изпусне нервите.

Джули погледна трите жени около нея и въздъхна:
- Милейди, какво ще желаете?- попита плахо момичето, Джин се изненада от спокойствието й, но усещаше страха на сестра си, като свой собствен.

-Ще желая да се освободя от тази стая-отговори злобно Жрицата

-С това злобно отношение не мисля,че трябва да го правим.-стисна зъби Джесика.
"Спокойно,спокойно,не се вбесявай,ще се събуди лошата ти страна..."

Риерда я погледна
-Не искам ти да м говориш...-каза тя и докосна Джули-Така...

- Да се освободите?!- възкликна вече треперейки Джули, ръката на жрицата беше студена а това плашеше момичето още повече:- Но това е невъзможно, как?

-Невъзможно?-засмя се жрицата-Дете...в този свят невъзможното не съществува
Жрицата хвана ръката на Джули

Момичето изпита болка и присви очи, нещо ставаше с нея, огнените й сили се губеха, беше студено и демоничният огън в нея сякаш беше замръзнал:
- Какво става?- изкрещя тя.

-Стой мирно...-усмихна се жрицата

- Псуни я! - Муртаг отново беше в стаята, след като беше оставил брат си и Клайв в коридора

-НЕ!-изкрещя им Жрицата-Не и в този живот...
Тя изчезна заедно с Джули

- Охо така значи - Муртаг се обърна към Клайв в коридора. Огнения поглед изплаши зимния демон, но трябваше да се подчини на жеста
- Искам от теб едно нещо - каза тихо Муртаг и започна да обсъжда нещо с Клайв. Не му вярваше особено, но..Щом Мерик беше успял да направи от този елф нещо..може би елфа щеше да постъпи честно

-НЕ!-изкрещя Джесика.
Косата и стана черна,очите също,ноктите и се удължиха и заостриха,цетва им-черен.
-Къде е тази вещица?!-каза тъмната елфка през зъби.-Къде е,че да я разкъсам на парченца!
Елфката беше извила китката си и острите и нокти проблясваха.
-КЪДЕ Е?!-изкрещя отново,рязко мърдайки глава.-Няма да я пожаля,ще умре!

Клайв отстъпи назад
- Сега ще я намерим - тихо се усмихна Муртаг с необичайно горящи очи. Рядко използваше огън.
Зимния демон се съсредоточи, за маги всичко се заледи. Муртаг някък избледня като призрак, а Гламдринг се нажежи до бяло въпреки, че беше студено

-Отведи ме при нея,жадувам за мъка!-крещеше тъмната елфка.
"Я се дръж по-спокойно!"-изкрещя истинската Джесика,която се беше оттеглила.-"Нима не помниш,че имам вчее контрол над теб,няма да причиняваш никаква мъка!"

Катрина се огледа
-Това не е хубаво...-каза тя и погледна Джесика.-Успокой се!-каза й Катрина.Гласа й се променяше,косата и очите й ставаха черни