Зима в пустинята...

Джин и Джули също се поклониха на Риерда:
- Милейди, аз съм Джули... дъщеря на Калисто и последната Жрица, а това е брат ми Джин, син на Горгодия.
Момчето също се поклони, изпитваше някакъв странен страх от тази жена и очите му потрепваха всеки път когато тя помръднеше.

-Жрица?Най-после!-засмя се Риерда-Ето я и последната жрица значи...колко време съм те чакала да ми се покажеш!

Джесика усети страха на Джин и хвана детето за ръка,тя не се страхуваше от тази жена.Ако ще посегне на някого,щеше да си пати здраво...Елфката все още недоверчиво стисткаше лъка,за всеки случай.Тази жена я дразнеше и не можеше да и се довери.

-И така...-Риерда започна да обикаля-Какво е станало с Калисто?

- Да, милейди, аз съм, но... защо сте ме чакали?- Джули се стресна от смеха на жената, но запази спокойствие и се опита да се държи по- учтиво с нея, като с жена към която има огромно уважение:- А за Калисто, тя... загина преди три години, опитвайки се да убие Джин и останалите ни приятели, беше побеждавана няколко пъти и последният завинаги.

Жената кимна
-Калисто винаги е била глупачка!-и се засмя-И значи е...умряла?!Тя?Великата и всемогъща Калисто?

-Великата и всемогъща Калисто ако отново ми се мерне пред погледа ще види тя...-каза Джесика,обвила се за момент в черни пламъци.
Елфката си спомни как вещицата искаше да убие Джин,как заключи Аника в Нава и после как го обсеби.Мразеше тази вещица от дъното на душата си!

Катрина затрепери
-Е,ще ни се покажете ли?-попита тя
Жрицата рязко я обърна
-И за какво?

- Бихме желали да видим лицето ви.- обади се Джин с тих и плах глас, Джули го погледна после се обърна към фигурата:
- Да милейди, моля!

"Ох,на нея май за всичко и трябва причина"-завъртя очи Джесика.

-И какво удоволствие ще ви достави?-попита подозрително жрицата

- Милейди, за вас се знае най- малко... бихме желали да видим лицето ви наистина, а не на картина.- Джули усещаше изнервяне, но трябваше да се сдържи за да не настане хаос.

Елфката започваше да стиска още повече лъка си.
"Дръж се,Джес,дръж се.Недей да си изтърваш нервите."-казваше си тя,докато се опитваше да не се мръщи.

-Добре тогава...-повдигна рамене жрицата.Тя бавно пристъпи към всички.Чертите й се открояваха бяха същите като на...Катрина!

Елфката изтърва лъка,очите и се разшириха.Започна да гледа от Катрина към жрицата и обратно.
-Ама...ти...тя...как...-едва говореше Джесика,сочейки от едното момиче,към другото.

Джули се занесе и очите й се разшириха, опита се да каже нещо, но гласът й беше изчезнал, с Джин се беше случило същото.

Катрина докосна лицето на Жрицата
-Но това...не е възможно?!-каза Катрина
-Че защо да не възможно?

- Не разбирам, как така?- Джули се разтрепери, за първи път да види двама толкова еднакви.

-Аз съм Риерда Сопфонт-тя погледна Катрина-Ако не ми вярваш виж!-тя показа странни татуировки по ръцете си-Е?
-Не е възможно!Добре от семейство Сопфонт си...но как си приличаме?!
-Ти си аз...ти си най-новата ми форма...-усмихна се Риерда

"Знаех си, че има нещо"
- В какъв смисъл "новата ми форма"? - попита Муртаг като стисна по-силно Гламдринг. Ако от първата стая започваха с такива жрици..Какво ли ги очакваше по натам. Тази Риерда не му харесваше..

~~~
- Трябва да говоря с него! - Клайв отново беше в стаята си по-объркан от когато и да било.
- С кого трябва да говориш?
- Не всъщност не искам. Аз..
- С кого? - Мерик вече губеше търпение, елфът се обърна към него.
- Няма значение..
- Ти ли си Клайв? - чу се от вратата. Беше Кевин, Клайв пребледня. Кевин пристъпи напред, все още имаше рани от мъченията, но трябваше да говори с този елф

Риерда погледна Муртаг
-Тя е преродената ми форма-и погледна Катрина строго-но явно не е като мен

- Трябва да е като теб ли?
"Муртаг казвал ли съм ти за онази мъничка мисъл, която ти казва да си замълчиш?"
"Очевидно не"

~~~
- Остави ме насаме с него.
- Както кажеш Кевин.
Мерик излезе навън със странното чувство, че не бива да го прави. Кевин се обърна към елфа в стаята и се усмихна.
- Мисля, че трябва да говорим

Жрицата го погледна ядосано но не му отговори.Тя се запът към Джули с усмивка

Момичето трепна, но остана на мястото си. Джин се смръщи, нещо го караше да се бои от тази жена, независимо че някога е била жрица.

Джесика се мръдна и застана пред Джули.Погледна жрицата строго.
-Какво искаш от нея?Ако смяташ да я нараниш,не си познала!