Зима в пустинята...

Гламдринг, с който Муртаг старателно търсеше нещо по стената от дясно удари нещо странно. Чу се зловещ дрън на счупена ваза и Муртаг се усмихна
- Е..От тук нататък невидимите неща ще ни заобикалят..Предполагам от там на татък започва страшната част...

Отвън пред храма Мерик вече тичаше през глава към вълконещото в далечината.
"Няма да стигнат навреме!" мислеше си момчето като гледаше как след вълконещото вървят десетина орки готови да хванат съществото
"Остави на мен" чу познат глас и за миг се стресна и прекатури
"Какво ще правиш?"
Но гласът не проговори отново. Вместо това около орките се образува снежна стена, а преспа сняг понесе съществото напред към Мерик.
"Клайв..Ти помагаш на.."
"На теб..Нищо не казвай повече"

- Май си прав, никога до сега не съм стигала чак до тук, винаги са ме хващали и връщали обратно горе.- отвърна Джули и хвана Джин за ръка.

Грегор и Зини се показаха на входа на храма:
- По- бързо, влизайте!- развика се Зини, зад него се появиха Нава и Дейвид:
- Разчетете символите по вратата и храмът би трябвало да стане недостижим за известно време.- обади се Моли Белпфегор зад тях. Двата елфа кимнаха и зачетоха странните символи по голямата врата.

- Е, сега няма кой да те върне..Можеш сама да опиташ.Да видим..
Гламдринг засия по-силно. Коридорът нататък изглеждаше както досега, но постепенно на пода се появи килим, от двете страни на коридора имаше разни мебели и отдавна изсъхнали цветя..А някъде напред, там където светлината на меча вече осветяваше призрачно бяло се виждаше и първата врата и след нея част от картина.

~~~

- Добре ли си Алзиеа? - Мерик свали момчето от гърба на вълконещото
"Разбира се..Виж как е той"
- Скай?
- Добре съм..Само малко ми е студено..
- Ще те стоплим..Елате напред.
Мерик ги въведе в стаята с плочата все още замислен върху постъпката на Клайв

-Е,Джули...къде да влезем...?-попита Катрина

Момичето се замисли:
- Ако правилно съм запозната би трябвало това да е нейната стая.- отвърна плахо и се огледа, взирайки се повече можеше бегло да забележи бравите на още няколко врати, но нищо повече.

~~~
- Добре ли сте?- Грегор и Зини влетяха в залата и огледаха двете момчета и вълконещото.
- Моли, донеси одеяла и чай, бързо!- нареди хобитът и белокосото момиче се затича в обратната посока, изпълнявайки заръката.

Катрина се приближи до вратата.Нещо я теглеше насам.

- Внимавай!- подвикна Джин:- Има нещо странно в тази стая!

- И другите не са по-нормални - промърмори Муртаг докато гледаше вратата с голямо недоверие..

~~~
Мерик остави момчето да се топли с вълконещото. Алзиеа набързо беше разказала за всичко, което се беше случило..Кейти Джоунс..Отново беше тя.
- А имаше ли някакво същество с нея?Вейлън?
"Не..Не Вейлън..Канаши"
Канаши!Името беше познато..Да точно така. Клайв беше споменал за това интересно същество по рано, когато Мерик беше успял да го заговори.
"Стената ще се махне всеки момент. Да направя ли нова..Идват още орки" чу той гласа на зимния демон
"Клайв..Благодаря ти"
Макар и момчето да не разбираше как един елф толкова бързо си сменя мнението беше му благодарен.

~~~
- Хайде откога ви чакаме! - оркът водач ръководеше разбиването на снежната стена. Подкреплението, с което беше тръгнал и Кевин тъкмо беше пристигнало

Катрина погледна Джин а после вратата
-Знам но...усещам нещо познато-каза тя замислено

- Тогава да я отворим? - невидимите неща вече се очертаваха ясно наоколо. Всичко приемаше нормалния си вид, все едно беше чакало някой да даде малко светлина.

~~~
- Ей ти къде бързаш? - стената от сняг беше свалена само за миг. Миг, който Кевин използва за да се отскубне напред. После снега отново се надигна сред неодобрението и ругатните на орките и Кейти. Кевин свали от себе си всички оркски глупости, които беше носил, за да се сблъска с застаналия изведнъж пред вратата Клайв..Мерик беше го освободил. Двамата мъже се погледнаха учудено. Ясно се видя как Кевин потрепери странно, а пък изражението на Клайв изразяваше хем страх, хем пък любопитство
- Влизай - накрая каза елфа и бутна Кевин вътре. Зимния демон вдигна ръце към стената, за да я срине върху главите на орките

Катрина кимна и отвори вратата.Вътре някой се движеше бързо и чакаше някой.

Муртаг направи някакво странно движение, но после се усмихна и насочи меча напред. Стаята се освети. Човека или съществото остана като в сянка, но скоро започваше да се различават чертите на лицето му както беше станало с предметите. На Муртаг това му беше смътно познато, но меча още не беше довършил работата си.

~~~
Снежната стена се срути върху орките и Клайв се върна назад. Завари Кевин с Алзиеа и Скай, докато Мерик се усмихваше добродушно. Момчето се обърна към него
- Отново ти благодаря..Ела сега
Елфът за голяма изненада на присъстващите се подчини и тръгна след момчето. Мерик наистина умееше да променя характери

-Н-но какво?-очите на Катрина се разшириха.За миг можеше да види движещото се същество.Но го позна.-К-коя си ти?!
Съществото бавно се движеше до Муртаг и Катрина

Джесика хвана лъка си и беше опънат,въпреки,че беше леко свален.Елфката не знаеше да атакува или не,защото не можеше да разпознае фигурата.
"Какво е това нещо?"

Катрина скръсти ръце
-Предполагам това е жрицата...

Джули пристъпи напред и се поклони леко:
- Милейди?- заговори със спокоен глас момичето, но нещо в нея потрепваше, беше страх, но беше и любопитство, някакво странно чувство, което рядко се появяваше при нея:- Жрице, пазителко на колието на Горгодия?

Жрицата потрепна.Тя застана на едно място
-Кой смее да ме буди от съня?Кои сте вие че да ме будите?!-гласът й беше мек но ядосан

- Извинете, че сме ви събудили - Муртаг все повече изпитваше чувството, че познава тази жена..Ним твърдеше, че никога не я беше виждал, тогава откъде за бога му беше хрумнало, че я познава.. - Колкото до това кои сме..Мисля, че не точно аз трябва да отговарям на този въпрос

Жрицата не отговори веднага
-Да всъщност...прав си-тя направи реверанс-Аз съм Риерда-пазителка на колието на...Горгодия а вие кои сте?

- Е колкото до мен, аз съм един прост син на Клетвопрестъпник..А спътниците ми..Да кажем, че ще оставя на тях да се представят сами ако го желаят.
"Муртаг ако обичаш бъди предпазлив"
"Да запознат съм с твоите мисли"

-Катрина...милейди-усмихна се момичето-Ездачка със един велор

-Джесика,главен командир на елфите.-каза Джесика,докато сваляше лъка долу.

-Елфите...елфите...елфите-каза спокойно Риерда-А,да сетих се...магически същества...хм...да...

"Бъди внимателен..Не ми харесва"
"Ним.." Муртаг просто поклати глава и отново се вгледа в жената. Така ли му се струваше или тя май имаше нещо странно в себе си. Струваше му се че тя наблюдава всички..и искаше да научи нещо, което те не й казваха.

~~~
- Кевин ти добре ли си? - попита Мерик връщайки се от стаята на Клайв
- Горе-долу - измънка мъжа
- Кажи какво ти е..
- Ами - Кевин се огледа. Имаше няколко по-дълбоки рани, но те като че ли не му правеха впечатление. - Само крилата ми са в ужасно състояние

-И какво правите в покойте ми?
-Търсим прключение...и нещо което не ни казваш!-каза Катрина
Жрицата само се засмя и се приближи до Муртаг.