Зима в пустинята...

-Мили боже,вътре сигурно ще стане некой ледник.-ужаси се Джесика.
Тя си спомни как Ийв също преди беше на страната на Сянката и се подсмихна.
-Напомня ми на Ийв,и тя беше в същото положение.

- Надявам се да не направи някоя глупост както се е развилнял.
Докато го казваше през ключалката мина лъч синя светлина и близката стена се заледи. Клайв явно доста се беше разярил. Той мразеше затворени помещения, в които е сам. Сега стаята беше пълна с изпочупени и заледени предмети.
- Май ще е нужно малко да се вразуми

-Някакъв шанс да се успокои малко?-попита Джесика,докато стреснатно гледаше заледената стена.

- Освен да го приспя не виждам друг начин - Ним пооткрехна малко вратата, вътре изглеждаше все едно се намираш навън, на пода имаше сняг, предметите бяха изпочупени и заледени..Ним видя как брат му все още не в особено добро настроение сега чупеше една ваза.
- Съжалявам Кла, но вече си прекалил - каза спокойно и с рязко движение накара Клайв да заспи. - Ужасен е на моменти..

-Е,малко заледи храма,ще му е простено.-пошегува се Джесика,докато надничаше вътре.-Ама той се е постарал човек тук да се чуди дали в храма се намира или навън...

- Обожава да е навън..и да има сняг..Радвам се, че аз не съм по-големият от двамата. - Ним се замисли над нещо после излезе от стаята. Засега нямаше опасност Клайв да се събуди, а когато го направеше..Ним предпочиташе да е малко по надалеч..Знаеше, че брат му щеше да опостуши всичко и да направи мястото като ледена пещера по негов вкус и нямаше намерение да пречи на тези занимания

Джесика се усмихна.Беш благодарна на елфа,за освобождаването им от кулата.Искаше някак да му се отблагодари,но първо,че не знаеше как,второ-че ако го събудеше,щеше да си има големи неприятности и Клайв щеше да се разгневи още повече.Мисли,мисли и най-сетне го измисли.Замахна с ръка и от тавана започна да пада сняг,както беше навън.Снега от земята се връщаше незабележимо горе и отново падаше.
-Надявам се да ти хареса.-усмихна се елфката и затвори вратата.

- На кой му дойде на ума да доведе този елф тук!? - горе пред входа тъкмо се показваше Мерик, навлякъл няколко зимни палта, а Вилла зад него мъчително махаше с крила, за да се стопли. Момчето тъкмо беше разбрало за Клайв.
- Мислех, че тоя е зъл.. - последва някакъв отговор, изговорен май от някой с по-тих глас, а момчето отговори все така високо - БРАТ ТИ!?Страхотно
И момчето заслиза внимателно надолу. Очевидно новите елфи лечители не бяха вече интересни

Джесика се учуди на цялата врява горе,но реши да не се меси.Превърна се отново в тигър и отново накуцвайки тръгна към стаята си,която не беше далеч от тази на Клайв.Студът от магиите му се усещаше,но дебелата козина на животното му помагаше.То се покатери на леглото и се сгуши като топка.

"Сняг ли?"
Магиите на Ним винаги траеха кратко, макар че елфът все повече надобряваше. Клайв се стресна и се събуди като огледа притеснено наоколо. Май нямаше повече сила да бошува..Това не му помагаше..А и колкото и да се стараеше не можеше да премахне доброто у себе си. Беше усетил това още в началото, когато беше постъпил на служба там, в Мраморната кула. Снега, който го беше и събудил продължаваше да пада, Клайв се настани на леглото за пръв път почувствал тази стая като добър дом и се замисли.

Горе Мерик хвана ледения меч с голямо люббопитство и го разгледа, а след това го върна на Ним.
- Хубав е, но аз предпочитам нормалните оръжия - момчето беше наследило любов към оръжията от брат си.
- И аз така - беше Муртаг, защото Ним беше намерил сгоден случай да си отдъхне малко

Дейвид тихо се промкъна в стаята на Джесика.Синия тигър спеше и елфът чуваше как мърка.
-Джесика...Джесика-опита се да събуди животното,като леко го глатеше.
Тигъра притвори очи,надигна глава т я разтърси.Примлясна няколко пъти и погледна Дейвид любопитно.Той показа дланта си,в която държеше малък крем,с който щеше да маже раните на животното.Тигъра настръхна,мразеше го този крем.Подскочи от леглото и отиде в другия край на стаята,в знак на протест срещу лечението.
-Джесика,не ми се инати,а идвай тук!-започна да се ядосва Дейвид.
Той видя,че животното нямаше намерение да мръдне и един сантиметър и отиде при него.Загреба малко от крема и понече да намаже един от белезите,но тигъра изръмжа и понечи да захапе ризата му,но той се дръпна.

Нава седеше в главната зала, покачил се по стълбите и седнал пред плочата, тя му напомняше на миналото повече от всичко,а беше видял Последната битка във видението си още в Графството и не беше успял да промени нещата, дори не помнеше името на онова момче, което го беше спасило. Мислите му бяха разбити от идващите Джин и Джули, те се качиха по стъпалата и седнаха до него:
- Ти сам си го казвал... вече е минало.- каза тихо момчето. Нава го погледна и се усмихна:
- Какво става с Клайв?
- Явно в помещението е настъпила ледниковата епоха.- отвърна Джули замислено:- Но май е добре.
- Добре е и ще става по- добре.- усмихна се Нава и се загледа през вратата към коридора.

Изведнъж от вратата излетя синия тигър,който изтича то тях и се скри зад караката на Джин.
-ДЖЕСИКА ДЪНКАНС,ЕЛА ДА ТЕ ИЗЛЕКУВАМ!-чуха се крясъжите на раздразнение Дейвид,който още държеше крема.-А,ето къде си се скрила,идвай!
Тигъра поклати глава и скочи зад Нава,след това обратно към Джин.
-Не ме ядосвай,а ела тука!-каза той и се приближи към тях.-Моля ви се,убедете я,че трябва да се излекува.Вас поне ще ви послуша.

Децата се засмяха, Нава също:
- Спокойно, остави я на мен.- отвърна белекосия и погледна тигърът:
" Ще ми позволиш ли да те излекувам... с магия?"

Джесика го захапа за ръкава,не искаше никакво лечение.Прекалено много магии и се събраха от оркът шаман.Дейвид тръгна към Нава,за да отскубне тигъра от дрехата му,но тигъра сам се дръпна.Изръмжа раздразнено към двата елфа и обидено се уви около Джин.

Момченцето я прегърна силно, а Джули застана пред него:
- Няма да се доближите до Джесика!- отвърна заповеднически момичето:- Щом не иска лечение, няма! Точка!
Нава въздъхна:
- Джули, да не правим...
- Ще правим ако трябва!- прекъсна го тя.
- Тъкмо ще се посмея на цирковете ви, докато се карате на древен елфически!- усмихна се Джин, продължавайки да гушка тигъра. Белокосият елф го погледна сърдито, но се примири и седна отново:
- Писнало ми е от дивотиите ви!- каза тихо и скръсти ръце.
Джули се настани до брат си горделива с победоносна усмивка.

Тигъра доволно замърка и замаха с опашка.Дейвид само я гледаше ядосано,но тигъра се прозина широко и го поглена пренебрежително.Сгуши се в Джин,за да му благодари и закачи Джули с опашката си.
-Спечели битката,но не и войната.-каза Дейвид и се изправи.
"Нава,ще ми помогнеш ли да я хванем и излекуваме?Не може да стои с тези белези,по тялото и знаеш ли как ще се появят,като се върне обратно в елфическа форма.Тя го знае много добре и затова се крие с тигърската си козина."

" Разбира се, че ще помогна, Джесика се нуждае от помощ... тъкмо ще натрия носовете на двете хлапета, в какви ли не каши ме набъркаха през тези години, понеже са малки си мислят че могат да си правят каквото пожелаят."- отвърна Нава и се смръщи.

Дейвид прибра крема.
"Добре,сега силите и са слаби и не може да ни чете мислите.План едно,ще я издебнем,ще я хванем и ще я излекуваш бързо,преди да ми се е изплъзнала."
Тигъра започна да си играе с Джин и Джули.Махаше с опашка и подксчаше,докато децата се опитваха да я хванат.
"Джин,Джули,ще ми помогнете ли да се справя с терора,наречен гердероб...Явно някоя жрица на моите години е живяла тук и гардероба е натъпкан с рокли...колкото и да не искам,хайде да ги видим,че покрай него не искам да съм."
Тигъра кимна срещу Дейвид,който само още повече се смръщи.

" Да, ще ти помогнем. Знам за кои дрехи става дума, честно и аз бих се отървала от тях."- усмихна се Джули.
" Тъкмо и да сме по- далеч от Нава, че като знам как ни е ядосан за ситуациите, в които сме го набутвали."- Джин беше на път да се разсмее при спомена за една случка, в която го бяха набутали да защитава някакви момичета, които в последствие се оказали крадли и той, заедно с децата и момичетата на път да станат затворници.

Тигъра тръгна заедно се децата извън залата.Дейвид проследи животното с поглед и изчака малко да се изгуби по коридорите,за да не види,че ще я следят.Тримата стигнаха до стаята,тигъра се надигна и сложи лапи на дръжките на гардероба.Дръпна ги и вътре се видяха всичките дрехи.
"Когато си върна силите малко може и да ги пробвам,по-добро занимание си нямаме."

-Хайде,Нава.-каза Дейвид и тихо тръгнаха по коридора.Промъкнаха се до вратата на стаята и Дейвид леко почука.Двамата се скриха зад ъгъла на коридора след това.Тигъра подаде муцуна,за да види кой е,но нямаше никой.
"Кой е?"-излезе вече цялата от стаята.
Дейвид скочи и хвана животното.Тигъра се стресна и размята на всички посоки.
-Хвааа...нах те!Нава,по-бързо!
Тигърз изрева и силно метна Дейвид напред.Елфът литна напред и се удари в стената.Животното ядосано погледна Нава,който вече имаше пламъчетата,за да излекува.Изръмжа ядосано и влезе обратно в стаята.

Джин и Джули прикараха няколко стола и залостиха вратата:
- Сега няма да успеете!- каза Джин с усмивка:- Джули?- обърна се към сестра си и заедно с магия вградиха столовете с вратата:
- Сега могат да я разбият само с дракон.- отвърна Джули и се приближи до гардероба:- До колкото знам тези са били на жрицата преди мен, наричали са я Ноеуа.

"Имала е голям вкус за рокли.КАк пък точно по моя размер са станали,не знам"
-Джесика...-чу се гласа на Дейвид зад вратата.-Джесика,искам да ти се извиня.
"Гледай си работата"-смръщи се тигъра.
-Не,много ти се извинявам и искам да ти дам нещо,за да ти мине ядосаното.
"Не на мен тия"
-Обещавам,че нищо няма да ти стане.Честна дума.
Тигъра малко се подвоуми,но махна столовете.Отвори вратата и на прага стоеше Дейвид,а зад него Нава.Дейвид държеше сандвич в ръката си,а корема на тигъра започна да къркори.
-Любимото ти е.-усмихна се Дейвид.
Джесика най-сляпо му повярва и реши да вземе сандвича.Отчупи половината от ръката му у го сдъвка.Изведнъж всичко започна да му се върти и не знаеше какво става.
"Какво ми даде"
-Имаше силна заздравителна отвара вътре.-каза подло Дейвид.
"ИДИОТ!"
Джесика се превърна обратно в елф.Имаше големи белези по тялото си-на лицето,които минаваха през окото,на ръцете,от веригите и на краката също.Не стига това,ами се и зачервиха.
"Ъм,Даниеле...какво става на сестра ти,коагто и дадеш силна заздравителна отвара"-учуди Дейвид.
"А,с това нещо много трябва да внимаваш.Ако е приемала прекалено много магии не стига,че няма да заличи белезите,ами ще ги подчерате и зачерви!"
-Олеле...-стресна се Дейвид.
Джесика дишаше като разярен бик и го гледаше яростно.
-Сега,Джес,без онази магийка,моля те.
-ГРРРР!БАКА!БАКА!БАКА!БАКА!БАКААААААА!-с всяко "Бака"(демек идиот) Дейвид падаша не пода и затъваше още по-навътре.

Децата се стреснаха, но им беше и малко смешно. Нава се хвана за главата и се запъти към Дейвид, хвана го за ръка и го задърпа:
- Леле, Джесика... силна магия!- извика елфът и обви тялото си в бяла аура, която се пренесе и но тялото на Дейвид.

-Добре съм...добре съм..-каза Дейвид,треперейки.-Нищо ми няма...
Елфът само веднъж беше изпитал тази магия и все още правеше приятелката му страшна.
-НЕДЕЙ ДА СЕ ДОБЛИЖАВАШ ПОВЕЧЕ ДО МЕН,ЯСНО?!-изкрещя му Джесика,влезе в стаята и тръшна силно вратата зад себе си.