Зима в пустинята...

"Ним.."
Това накара Муртаг да се обърне и да се затича отново нагоре по стълбите. Горе в белия сняг той веднага забеляза многото орки, които обграждаха мястото. А пред входа, до едно великолепно създание седеше елф с бяла качулка.На Муртаг този не му се хареса.
- Ето те най-сетне, Ездачо - Муртаг зърна сребърните очи и странната усмивка. Този глас...Гласът на снега, гласът в главата му.
- Ти кой си?И какво си си наумил? - Муртаг пристъпи напред към елфа със странното чувство, че го познава.
- Позволи на тези господа да обградят този храм и приеми предложението ми за двубой, Ездачо - поклони се елфът, при което качулката му падна и среброкосата му коса заблестя на фона на снега. Орките вече обграждаха Муртаг и храма
- Приемам твоя двубой, макар и да не знам защо.. - Гламдринг просветна в ръката на Мурнаг, среброкосият се усмихна
- О Гламдринг..Истина е било, братко мой..ти си жив.
Сивите очи се отразиха в жълтите и Ним отстъпи няколко крачк назад
- Вразуми се Кла.. - разтревожено проговори Ним като видя как брат му вади ледения си меч
- Късно е, родственико мой

-Какво за...-извика Джесика,когато излезе от храма.
Един орк шаман застана пред нея и протегна ръка срещу елфката.Тя усети как нещо силно изсмуква силата и и се сгромоляса на земята.Оркът шаман я превърна в тигър и всички орки започнаха да звързват животното.Тигърът усети нещо метално в устата си и когато се пробуди не можеше да мръдне и един самтиметър.Въжетата я държаха здраво и тигърът беше безпомощен.
-ДЖЕСИКА!-изкрещя Дейвид,но оркът шаман и него залови.
Превърна го в орел и няколко орка хванаха птицата в кафез.

- Ах ти! - от три години ядът на Ним редовно излизаше наяве, обикновено заради Муртаг. Нямаше опасност елфът да се превърне в зъл Ним..поне докато злите сили не се бяха върнали.. Гламдринг просветна бързо и Клайв едвам отби ударите. Не беше очаквал толкова силен яд..това винаги го плашеше. - Веднага ще се опомниш Клайв Никравзи!
- Съжалявам, братко..Аз не съм като вас..Повече не - Клайв издигна някаква снежна стена около себе си и брат си като преди това кимна на орките да тръгват

Тигърът се разбунтува,но въжетата го дърпаха и бяха прекалено силни.Животното махаше с предните си лапи във въздуха,за да одере някого и да успее да се измъкне,но не стана.
-Млъкни,проклето животно!-изкрещя оркът шаман и срута муцуната на тигъра.
Животното изръмжа,и отново се разбунтива,но въжете около краката му го стиснаха още повече.Животното получи няколко рани от стегнатите въжета,но не се предаде.Орките обаче го надхитриха и изведнъж металното нещо в устата на синьото животно сякаш се наелектризира.Тигърът нямаше никакви сили вече и го завлачиха след себе си.Орелът кряскаше и и удряше решетките на кафеза,не можеше да се превърне обратно,нито пък тигърът.Орките дори им бяха отнели умението да говорят в тази форма.

Орките се наредиха в строй пред леден портал, образуван от Клайв. Минаха важно и напето отвъд следвани от съществото, с което среброкосият беше дошъл до тук. Самият Клайв изчака всички да минат и когато го сториха, той отби един от доста сериозните удари на Гламдринг и се поклони.
- Вие сте достоен противник, братко..Но моето отмъщение не е дошло..Пазете се, братко - и Клайв мина през портала, който Ним чак сега успя да види. Портала се затвори след брат му.Ним изкрещя, за да посмали гнева си, падна на колене и по Гламдринг проличаха капките кръв. Елфът се беше наранил сам.
"Аз съм най-непотребният, най-глупавият и най-гадният елф на света" каза когато ядът му поспадна, макар и с много малко..Как се беше случило..

- Джесика!- Джин се появи от входа на храма с кама в ръка, след него Джули и Нава със зеления меч:
- Какво?- стресна се елфът при вида на Клайв, познаваше това лице бегло и от спомените на вещицата в него от преди години, мечът Джиерда просветна в типичното зелено и белокосият се спусна към орките с гневен пламък в очите:
- Джесика!- повтори Джин, пращайки зеленикава гръмотевица към тварите около нея. Очите на Джули бак горяха, но този път причината не беше до толкова студът, колкото омразата към орките, но беше късно.

Клайв беше изчезнал с заложници. През целия си живот Ним не беше очаквал такова нещо от брат си..От онзи зимен демон, от онова момче, което мислеше, че познава достатъчно добре. Кръвта продължаваше да тече, а той продължаваше да мисли. Клайв, по-голям брат близнак на Ним беше напъло различен от брат си, макар и на младини да си приличаха по две неща - и двамата контролираха отлично зимата, а и двамата обичаха злото..Но Ним беше се променил, а Клайв...Дали щеше някога отново да стане онзи брат, който Ним познаваше..
Така и не беше забелязъл наизлезлите от храма. Просто му се искаше да умре там, на снега..Муртаг май споделяше тези чувства, защото не се противеше

- Ним.- чу се заглъхналия глас на Нава:- Кървиш, нека ти помогна?
Джин седеше на мястоно на портала, очите му бяша разширени, момчето беше онемяло, не беше успяло да помогне на Джесика на време, на елфката която го беше научила да използва гръмотевиците така добре.

- По-добре ме оставете..Ненужен съм - той потрепери и накара снега наоколо да се разтопи..Много отдавна не беше контролирал зимата..Нямаше смисъл..Нищо нямаше смисъл..Отново беше изпаднал в един от моментите, когато му се искаше да се самоубие..Или трябваше да отиде там, в сърцето на злото, където не се знаеше дали самият той нямаше да стане зъл? - Няма..няма защо да ми помагаш

- Трябва да ги открием!- обади се Джули седейки близо до Джин, очите й все още бяха като огньове:
- Но къде, къде да ги търсим?- джин потърка очи, сълзите щяха да бликнат, но момчето не ги пусна, опитваше се да е като сестра си.

- Мраморната кула..Той е там..естествено - промълви Ним. Колкото и да се ненавиждаха с брат си стига да пожелаеха винаги можеха да се намерят. Той усещаше как брат му стъпва по мекия сняг някъде там, зад него върви красивата му Канаши и двамата тръгваха към пленниците. Не можеха да си говорят, просто се усещаха.
"Ще си платиш..Забрави, че и аз съм зимен демон" каза си Ним и се изправи, все още кървящ - Ще отида да ги освободя

- Не и сам!- възрази Нава:- Сам няма да отидеш никъде, особено в това състояние и особено точно в Мраморната кула!- белокосият елф беше ядосан, нетипично за него, но беше така.
- Всички тръгваме!- проговори Джин и се изправи, изтупа снега от коленете си и стисна ръце в юмруци.

- Аз не съм Муртаг, не възразявам..Щом искате - повдигна рамене Ним. Наистина Муртаг щеше да постъпи съвсем различно, но елфа не го беше грижа. Отдавна беше забравил какво е да си зимен демон..Сега вече си спомняше..можеше да използва възродените си спомени някой ден..

- Да вървим тогава!- отговори момчето:- Трябва да ги намерим, колкото е възможно по- бързо, не се знае какво ще направят с тях орките там!- Джин започна да повишава тон, беше научил нещо малко от сестра си и това беше отстояването и бързите действия, които често донасяха на Джули проблеми.

- Да вървим тогава - въздъхна Ним и се обърна към купчината сняг, който преди малко беше снежна стена. Очите му просветнаха в леден отблясък и снегът отново се надигна, а зимния демон го разсече с Гламдринг.
- Добре съм си спомнил - беше се образувал леден портал, през който можеше да гледаш като през огледало. Сега се виждаше не особено приятна картина - Мраморната кула..значи бяха някъде там. Ним стисна медальона в джоба си /цък/ и пристъпи напред. Знаеше, че брат му не би се усъмнил в това, дали Ним ще дойде. Клайв просто го чакаше.

Нава кимна на двете деца и ги остави да преминат преди него, Джин въздъхна и пристъпи напред, след него Джули, стискайки амулета, с който се беше сдобила преди три години. Белокосият елф изчака да преминат и се огледа наоколо, на входа на храма стояха Зини и Григор, безмълвни с очи пълни с надежда, елфът се усмихна леко и влезе в портала.

Катрина се затича из стълбищата на храма.Стъпките й се чуваха от всякъде
-Те...къде отидоха?-попита Катрина.Тя погледна Грегор

- В Мраморната кула са.- отвърна джуджето:- Джесика и Дейвид са заловени.
- Обрекоха се.- промърмори притеснено Зини:- И децата са там.

-Отивам там-Катрина отвори портал и бързо влезе в него

Точно до входа на храма се появи нов портал,през който буквално изхвърча Клайв,последван от Джин,Джули,Нава,Катрина,Дейвид и Джесика...(да не пропуснах някого).джесика потупа палтото си от снега и накуца до входа на храма.

Клайв се опомни бързо когато усети снега под себе си..
- Стой! - някой настъпи едната му ръка и го накара да се обърне. Беше Ним. - Тук вече не сме в онези земи.
- Не меинтересува..Ще се върна там и ще те унищожа..
- Да знам..Спокойно ти ще се върнеш колкото и да не ти се иска.

-В един момент един,в друг-друг.Нещо не мога да те разбера тебе.-поклати глава Дейвид и тръгна да погмоне на Джесика,защото елфката едва едва ходеше.

Когато всички се прибраха вътре Ним отново се обърна към Клайв със светещ поглед
- Знаеш, че вече не съм какъвто бях
- А ти знаеш, че знам какъв си..Ти си моят брат и следователно ще се върнеш към доброто..Помни ми думата
- Канаши никога..
- Канаши вече не съществува за теб..Скоро тя ще си намери друг собственик
Двамата братя се гледаха дълго. Ним знаеше, че все някога брат му..истинският му брат ще се завърне. Хвана го за ръката и го задърпа към храма като преди това обра от него всичките оръжия

Нава стоеше на входа със скръстени ръце. Изгледа Клайв недоверчиво, но кимна с глава и тръгна надолу по стълбите:
- Грегор, трябва ни още една стая, по- обезопасена!- извика на джуджето, идващо от коридора отстрани:
- Да, разбира се!- отвърна той и се насочи бързо към друг коридор.

- Остави ме веднага, Ним. - закрещя Клайв, но дълбоко в себе си това място му харесваше. Той обаче все още се страхуваше от Господаря и ако можеше щеше да избяга само и само за да не бъде наказан..Искаше да се издигне поне малко..или поне така му се струваше..Ним обаче го запрати безцеремонно в саята и затръшна вратата. От своя страна русокосия беше сигурен, че брат му ще се върне отново, но остана пред вратата, за да слуша виковете на побеснелия зимен демон, който заледяваше всичко наред