Зима в пустинята...

- Пясъчните хора все още оцеляват заедно с онези странни същества с прогорената кожа, но зимата идва и това застрашава всички ни.- отвърна Грегор:- Дори пустинята захладнява.- джуджето поклати пак тъжно глава.
Джули вече се качи до последното стъпало, най- отгоре на плочата с по- едър, но изящен шрифт, събиращ в себе си букви от всички езици и народи, живели по онова време беше изписано:

" И денят за тях настъпи, но Сянката падна и Каз Модан го няма. Техните имена ще се помнят вечно. Техните имена са тук, те са великите покровители на Света, с жертвата на живота си... дариха всички ни!"

Това пробуди спомени в момичето, но тя за пореден път сдържа сълзите си. Сниши поглед и зачете имената, на тази плоча бяха записани всички имена на загиналите през миналата война със Сянката. Имена на хора, елфи, ездачи, джуджета, животни и други същества борили се срещу злото.

-Тази проклета зима!-раздразни се Джесика.-И ето пример колко е жестока природата.
Елфката поклати глава.Дейвид стана от стола и отиде при Джули.Прочете надписа и погледна имената.Премести поглед към Джули и тихо и каза:
-Велик войн е този,който се бие за чуждото щастие.-но след това допълни-Знаеш ли,не бива да таиш чувствата си.Ако ги задържаш така всеки път все някога ще изухнеш като балон.Поплачи си,ние сме тук ако имаш нужда от нас.

Момичето кимна с глава, вече наистина не можеше да сдържи сълзите си и най- вече след като погледът и се спря на няколко важни за нея имена.

"...Арвен Гондорска
Арагорн Белпфегор
Гейбрил Белпфегор
Ейдриан Белпфегор
Мо ( Морисия ) Мордиел..."

Не можеше повече да чете, сълзите вече се стичаха от очите й като ручеи, надолу бяха изписани и другите имена на загиналите им познати, но тя не можеше дори да погледне към плочата:
- Да слезем долу, на тази плоча има изписани твърде много скъпи загуби...- промълви момичето.

Дейвид просто я погледна тъжно и слезе след нея.Не знаеше как да я развесели или да я накара да се почувства по-добре.

Зини поклати глава, разбираше сълзите й, не отдавна и той плачеше така пред Плочата. Беше изписана от много ръце, много различни символи и почерци, едни от които бяха на самият него, други на Грегор, дори на Моли и Майкъл. Две години бяха търсили информация за участниците във Войната и така бяха открили всички имена. Джули и Дейвид слязоха долу и се настаниха на масата, момичето избърса сълзите си и се опита да се усмихна, Джин не трепваше... само гледаше към Плочата:
- Е!- стресна го гласа на сестра му:- Защо тези две статуи са отпред?- попита момичето вече поуспокоено.
- Няма основателна причина, просто решихме че те символизират Победата и Загубата, пък и са ваши майки...- отвърна Зини замислено:- Има и статуя на Шифт, но последната Сянка... и на Царицата на Русалките.
- Както и на най- великите войни, участвали в битките.- допълни Грегор.
- Ами при вас как е през тези години?- попита хобитът усмихвайки се.

-Скучно...Пак се занимаваме с новите войници,лечители и друиди...новото поколение е толкова мързеливо,че няма накъде.-въздъхна Джесика.-Нищо не знаят,а специялните тренировъчни села са вече почти празни-родителите им не мислят,че трябва да ги пращат,защото Сянката е победена.Въобще не си помислят,че може да се появи нова зла сила и войниците са толкова непохватни...
-Хайде,Джес,те са елфи.Ако настъпи отново война бойните им умения в тях ще се събудят,ще видиш.-усмихна се Дейвид.

- Така е!- възкликна Джин, дълбоко умислен до този момент:- И десет години да минат войните си остават войни и винаги са готови за битка!
Грегор се засмя:
- Но някои не са толкова млади и сръчни както преди!
- Я стига глупости, не си толкова стар!- възрази Зини.
- Е, да... на 31 съм, но вече не мога да държа брадвата, както едно време.- усмихна се джуджето.
- А как са останалите, от другите Царства?- запита хобитът.

-Добре са.-усмихна се Джесика.-Което ми напомня,Андори и Ийв къде са?Ако са в Царството на Русалките може да замръзнат във водата.

Зини се замисли, Грегор също мислеше но не му личеше:
- Вероятно са там.- заговори хобитът:- Но може би ще се пренесат в Графството, ако водата е започнала да замръзва.
- Миналата година ги видях за последно.- обади се Грегор:- Косата на Ийв пак беше синя, а Андори си беше нормален както преди.

Брой мнения : 29 Age : 34 Registration date : 24.08.2007

В това време, вън пред храма стояха Анаю, Шадол, Киара и елфът Гриф.
Докато Анаю и Шадол си летяха, Гриф попита Киара:
- Дали са в безопастност или се е случило нещо с тях? - попита притеснено белокослко.

" Не се безпокой, Джули познава това място... поне до преди 3 години живееше тук."- обади се Анаю от горе и кацна до него: " Наблюдавах тренировката ти, добре се справи, но има още да се учиш на магии."- драконката се усмихна и вдигна глава нагоре към Киара и Шадол, двамата бяха още млади и все пак доста отраснали, но все още бяха като деца и тя беше длъжна да ги наглежда постоянно.

Брой мнения : 29 Age : 34 Registration date : 24.08.2007

- Е, щом е живяла, значи няма нужда от притеснения! - успокои се Грифит след отговора на Анаю.
- И мерси за комплимента, но не ме бива с магиите, по - добър съм с меча! - благодари на Анаю за комплимента.

" Магиите не са толкова трудни, просто трябва да си представиш това, което искаш да постигнеш. До колкото помня от разкази така Джесика е научила Джин и сега никой не може да се опре на мълниите му."- отвърна Анаю, разпери криле:" Желаещ да се повозиш?"- попита тя Гриф с лека усмивка.

Отвори се портал през който Муртаг, вече позабавил скорост премина с неособено въодушевление.
- Пустинята..Доста разкаляна нещо - отбеляза към следващите го Торн и Нава

Белокосият елф се огледа:
- Явно и тук е дошла вече зимата.- отвърна той. Над тях се спуснаха Анаю и другите дракони:
" Имаме си още посетители!"- възкликна драконката и кацна пред тях.

Катрина се усмихна.Тя седеше на една скала близо до Гриф
-Значи ще е още по-весело!

- Да..ако ще става същото като при Графството преди години..Купони ще си спретнем - Муртаг се облегна на Торн, загледан намръщено нагоре към топлото слънце. Някак си..снега беше по-приятен

Катрина го погледна учудено
-Какво ти има?

Нава погледна към храма:
- Не ми казвай, че са там?- обърна се към Анаю.
" Там са, вървете."- отвърна драконката и пак излетя.

- В храма ли..О не от храмове вече изпитвам гадни чувства - Муртаг погледна подозрително към сградата, която му заприлича на една..обитавана от духове сграда.. - Върви ако искаш Нава, но аз май ще пропусна..И без това не ми се нрави тая Пустиня

- Добре, сега ще се върна, само да ги видя какво са наумили.- отвърна елфът и тръгна към сградата, слезе по стъпалата и се озова в коридора. Факлите осветяваха всичко, срещу него се зададоха момиче и момче:
- Ти пък кой си?!- развика се момичето, но момчето я хвана за ръката и я дръпна по един от разклоняващите се коридори. Нава ги изгледа учудено:
- Моли и Майкъл Белпфегор.- прошепна и продължи напред.

"Ним..Ним" може би Муртаг не обичаше пустинята заради елфа. Но тихия, напевен глас в главата му не беше на Ним
"Какво става?" попита притеснено, но Ним не отговори. Гласът и присъствието изчезнаха. Пустинята му напомняше на тунелите..Все едно някой го преследваше тук..Някой, който беше изгубил. Реши да види храма отблизо внезапно проявил интерес

Нава вървеше бавно и се оглеждаше, беше пусто, типичният храм. Стигна до последната врата, беше открехната и вътре се чуваха гласове, елфът пристъпи вътре и съзря всички седящи на една маса в края на залата:
- Ето ви!- усмихна се той и тръгна към масата.
- Я виж ти, Нава... не си се променил!- засмя се джуджето.
- За разлика от теб.- усмихна се елфът и вдигна глава към стъпалата в средата на залата и Плочата горе. Още от долу разчете надписите и няколко имена, усмивката му изчезна.
- Кой още е тук?- попита Джин развълнувано.
- Муртаг е навън с Катрина, драконите и онзи младия елф.- отвърна Нава и седна на един от столовете.

-Как беше в драконското царство?-попита Джесика любопитно.

Белокосият елф въздъхна и скръсти ръце, след сравнително дълго мълчание изрече:
- Тъжно... но хубавото беше, че видях малкия Скай.- елфът се усмихна леко.