Зима в пустинята...

-Май всички царства стават мрачни и тъжни,когато настъпи зимата.-поклати глава Джесика.

- Като стана пак дума за зимата...- заговори Зини с притеснен глас:- Само аз ли чувам тези гласове?
- Гласове, теб само гласове те преследват от известно време.- смръщи се Грегор:- От както започна да се усеща зимата само дочува някакви гласове...
- Един.- прекъсна го хобитът:- Един глас, някак напевен... сякаш зове нещо.

"Ним.."
- За бога Ним какво ти става? - Муртаг се изнерви. Някакъв непознат спокойно можеше да влиза в съзнанието му чрез елфа
"Съжалявам.." промънка Ним с разтревожен глас. Муртаг се беше приближил до черния вход на храма и всякаш търсеше нещо из рисунките

Брой мнения : 29 Age : 34 Registration date : 24.08.2007

Грифит, който стоеше отвънка започна да чува някакви гласове, но да ли така му се пречуваше поради смяна на климата толкова бързо в постинята или наистина ги имаше. Той започна да се притеснява и да нервничи.
- Анаю! Ще прелитиш ли да видиш дали има нещо по - нататък? - помоли Гриф дракона.

Драконката се снижи първо, после пак се издигна над околността, не се виждаше нищо освен мокрият и тъмен пясък, в далечината се забелязваха Голите планини, чиито върхове вече бяха покрити със сняг. А в по- ниските части започваше да вали. Нищо не забеляза наоколо около храма, не искаше да прелети над планините защото не знаеше колко студено може да е там... върна се и пак се снижи:
" За сега няма нищо, освен снежните валежи над Планините!"- отвърна тя и отново се издигна с някакви нареждания на драконски към Киара и Шадол.

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Карл видя хора. Той се затича към тях и им каза:
-Здравейте,казвам се Карл.
К

- Доста си доверчив..Ако сме зли? - Муртаг се беше върнал. Гласът наоколо все още ехтеше и караше снегът все повече да вали

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Виждам,че не сте. Изглеждате ми симпатични. А и те познавам Муртаг-каза Карл и се засмя.

- Че кой не може да познае сина на Клетвопрестъпника? Дори и след последната битка аз винаги си оставам много познат и мразен - очите му просветнаха, той се поклони и се оттегли. Не искаше да си спомни за баща си. Насочи се право към храма. Дали да влезе там..или може би не..

В храма Зини и Грегор спореха за `Гласа`, единя твърдеше че го чува, а другия че халюцинира:
- Добре, успокойте се.- опита да се намеси Нава, но двамата не му обърнаха внимание.
" Остави, и да им говориш докато не се изяснят няма да се примирят един с дрег."- Джули познаваше джуджето и хобита достатъчно добре за да знае как биха реагирали в определени ситуации.

Джесика въздъхна и се облегна на стола.
-Май тук всички сме инати.-каза си тя,кикотейки се.
Елфката нищо не чуваше,единственото,което ушите и долавяха отвън беше шума на вятъра,нищо друго...

В залата бавно пристъпи Моли, явно накаран насила да влезе:
- Извинете.- промълви момичето, странно спокойна и мила, прекъсна спора между двамата и направи още няколко крачки:
- Гостите ще... желаят ли стаи?

Джесика я погледна малко учудено,но не и се усмихна.
-Да,моля.-каза Дейвид,за да не стане пак някоя еклспозия...

Момичето се поклони леко и се обърна, до вратата стоеше Майкъл и се подсмихваше доволно:
- Ако желаете... последвайте ме.- промълви момичето с нотка виновност в гласа.

-Сега недей да се палиш.-прошепна Дейвид и хвана Джесика за китката,защото елфката не искаше да ги следва.-Хайде бе,бебе такова!
Джесика рязко стана и тръгна след Моли,остави Дейвид назад.
-Ей,чакай ме!-извика той след нея,но тя го пренебрегна.

Останалите също тръгнаха след Моли, тя ги поведе по главния коридор, по който бяха дошли, но скоро сви на ляво по друг, по- тесен коридор. Джули познаваше това място, тук бяха разположени спалните помещения на цели два етажа, единят беше това, а другият беше по стъпала надолу. Нейната стая също се намираше тук, в дъното на този коридор. На там ги водеше и белокосото момиче, вината в очите й нарастваше, явно брат й беше провел сериозен разговор с нея и я беше убедил, че държанието й не е правилно:
- Ето тук...- промълви тя и посочи последните стаи:- Зини и Грегор желаеха тези стаи да бъдат чисти и подредени постоянно, все едно някой живее в тях... заповядайте.- Моли наведе глава и се отдалечи няколко крачки назад.

Джесика вече се почувства някак неудобно.
-Хей,виж,недей така...-промълви тя,опитвайки се да скрие загрижеността си.
-Джес,като отворени книга си.-обади се изведнъж Дейвид.
Елфката направи гримаса,хвана го за ухото и го задърпа в едната стая.
-Ау,ау,ау,ау...-казваше той,докато минаваха през вратата.
Елфката го пусна и се върна обратно:
-Та предполагам,че съседната е моя.-усмихна се тя доволно.

- Разполагайте се където пожелаете, тук сте не само гости, но и собственици... като наши приятели!- развика се Грегор в началото на коридора, все още спорещ със Зини за гласовете.
Джули се приближи до първата врата, беше нейната, отвори я бавно и погледна вътре, дори рибките все още бяха там... нищо не беше помръдвано през тези години:
- Не мога да повярвам, че са го запазили както го оставих!- възкликна момичето и влезе тичайки в стайята:- Джин, и ти ще си тук!

Джесика открехна вратата бавно и погледна вътре-всичко беше като в елфическото царство.Мебелите си бяха така странни и завивките на леглото-лилави.Имаше няколко цветя в ъгъла от елфическото царство и Джесика много се зарадва от това,което видя.
-Благодаря ви много!-усмихна се тя на всички и влезе вътре.

Моли пак се поклони и тръгна обратно по коридора, като забърза крачка и се скри зад ъгъла, а там Майкъл продължаваше да се усмихва:
- Доволен съм вече!- каза той и тръгна по другия коридор, а момичето го последва мълчейки.

Навън Муртаг като че ли се осъзна и стреснато се огледа. Все повече се трупаше сняг. Времето застудяваше(или поне така беше казал Торн)..А песента на гласа се усилваше..Дали в главата му или пък се чуваше на всякъде?Погледнеше ли сипещия се сняг на парцали чуваше гласът, който сякаш снегът издаваше..И същевременно гласът беше му познат. Ним мълчеше по този въпрос. Откакто бяха чули гласа за пръв път той всякаш не съществуваше. Муртаг си проправи път до вече полузарития Торн и успя да разстопи снега около дракона
"Не можеш да останеш тук, ще те затрупа. Върви в замъка, там ще се опривте с Вилла..Впрочем тя къде е?"
"Не помниш ли?Мерик остана с нея при елфите. И не благодаря ще остана тук"
Гласът се усилваше заедно със снега.
- Това не ми харесва.. - промърмори Муртаг като се огледа заслушан в мелодията, която май само той чуваше.

Джесика се излегна на леглото и се отпусна.
-Ох,мека са,както в къщи.-усмихна се тя и заби поглед в тавана.-Чудя се какво ли и стана на онова момиче,сякаш че ми беше по-добре,когато се карахме.Сега се чувствам виновна...
Елфката разроши коса и се обърна на една страна.

Джули и Джин седяха на столове до големия аквариум в стаята и се любуваха на рибките вътре:
- Помня тези рибки още от 5 годишна, все още са тук.- усмихна се момичето.
- Грегор и Зини наистина са се погрижили на всички ни да е удобно тут.- отвърна Джин:- Дали драконите могат да влязат?- замисли се момчето.
- Преди години можеха преспокойно да вървят из коридорите, но тогава влизаха през главния вход, от където влязохме и ние. сега е прекалено малък за тях.- Джули вдигна рамене:- Да намерим онези двамата и да ги питаме?
- Да, тъкмо да прекъснем малко спорът им.- усмихна се момчето и двамата излязоха тихо от стаята.

- Хей май сериозно си се трупа - снегът вече беше доста. От легналия на земята Торн сега се виждаха само крилата и червените очи. Снегът до него се поразрови и Муртаг дотогава замислен за песента на снега се показа разтръсвайки глава. - Може би драконите ще искат да отидат някъде, където няма толкова сняг? - попита като стрелна с поглед всички дракони поотделно

Анаю лежеше недалеч от Торн, също зарита в сняг:
" Или да намерим място, където да се скрием... някоя пещера?"- Киара все още прелиташе над тях, движейки се не усещаше толкова силно студа, а Шадол се оглеждаше наоколо също кацнал.
" Сега пустинята е от сняг, не от пясък."- отвърна Киара плахо.