Зима в пустинята...

- Да..май ще е по-добре с някоя пещера..Всички които аз знам са затрупани. - Муртаг се зае да отрива снега около драконите докато мислеше - В пустинята вече няма толкова хубави пещери като едно време..Можехте да се скриете и там - той погледна набързо към храма - ама като гледам май няма да стане сега

Джули и Джин обикаляха коридорите и търсеха някого:
- Грегор!- извика момичето, когато забеляза сребърните рисунаци по бронята на джуджето скриващи се зад един ъгъл:
- Джули, какво има?- показа глава зад ъгъла и я изгледа учудено.
- Къде са входовете за драконите, трябва да влязат тук!
Грегор се засмя:
- Няма входове, Моли и Майкъл ни помогнаха малко за да изработим нещо подобно на потъващите площи на Летящия остров, казаха че са ви познати.
- Да, да... сещаме се за какво става дума.- отвърна Джин смутено.
- Та така, пред храма има една такава земна врата, отваря се от главната зала.- отвърна джуджето и ги поведе към залата. Влизайки забелязаха нещо, което не бяха видели по- рано. Странен каменен лост:
- Само, че... не мога да го натисна, малко магия няма да е излишна.- усмихна се Грегор. Джули кимна и погледна брат си, двамата вдигнаха ръце и се съсредоточиха, лостът се поклати и след миг вече беше надолу.
- Браво деца! Браво!- развика се джуджето:- Странен механизъм е това, отваря се с метални колела и вериги.
- И сега... какво?- попита Джин.
- Сега пред входа на храма би трябвало да се е отворила врата, водеща надолу по земята, та до подземията ни... където има достатъчно място.- отвърна Грегор с голяма усмивка.

Врата наистина имаше и сега пред нея седеше Муртаг като се взираше надолу с недоверчив поглед.
- Е аз няма да вляза в тоя хлам доли и снегът да ме покрие до главата...Не се чувствам добре покрай него, а пък в него..Предполагам, че това е вход за дракони..

-Май е-чу се гласът на Катрина.Тя се беше приближила до Муртаг.По косата й имаше сняг но това не й пречеше.Снега не й пречеше

- Тогава предлагам всички долу..Без мен, както казах тоя храм не е по моя вкус - той кимна към входа и погледна всички внимателно

-Аз със сигурност влизам-засмя се Егандий.По крилата си имаше много сняг и леко трепереше-Този сняг...така го мразя!

- Ставате двама с Торн..
Муртаг спря насред изречението. Беше сигурен, че сега е чул гласа да повтаря думите му като папагал..
- По-добре вървете...Аз ще опитам да убедя Ним да ми каже едно нещо

Егандий кимна и бутна портата.Те се отвориха със скърцане.Дракона направо прелетя и влезе вътре.Катрина стоеше пред портата.Тя погледна Муртаг а после неуверено влезе

Муртаг се усмихна и потупа минаващия Торн. После се обърна и си запроправя път из натрупания сняг. Този глас..Трябваше да узнае на кой е

-Какво му е на Муртаг?-Катрина погледна Торн.

"Чува гласове..Когато снегът пада, той твърди, че чува някаква песен" Торн поклати глава. Ездачът му наистина изглеждаше разтревожен. "Каза още, че понякога чува глас в главата си чрез Ним"

Катрина погледна назад
"Това наистина е тревожно...и лошо!"

"За него е и тревожно това, че не усеща студ...Странно е..Може би пък да има нещо общо с гласа и тези две неща да не вещаят добро..И това да показва, че злото отново се възражда. 3 години подред нямахме никакви проблеми"

Катрина се замисли
"Явно тези години са били просто малка почивка?"

"За нас с Муртаг и Ним времето не ни стигна..Може би всичко е осъдено вечно да се бие..Надявам се поне когато отидем в отвъдното да преживяваме приключения..но да имаме достатъчно време да се откъснем от вечните войни"

Катрина кимна
"Дано най-сетне...тогава да си починем истински..."

Джесика излезе извън храма.Толкова много сняг и се стори красив,въпреки,че и беше студено.Елфката сложи ръкавиците си,намъкна палтото и пистъпи няколко крачки напред.Никога не беше виждала толкова много белота навсякъде.
-Ей,Джес!-чу се гласът на Дейвид зад нея.
Тя се обърна и получи в отговор огромна снежна топка в лицето.Снегът остана по носа и,очите и блеснаха гневно и тя тръгна да прави снежни топки.Насъбра си няколко и с магия насочи всичките срещу елфът.Дейвид хукна да бяга в обратната посока,но магията на Джесика беше по-бърза от него и целия му гръб беше в бяло.

" За някои това ще бъде най- хубавото и приятно нещо."- обади се Анаю, влизайки след тях и кацайки близо, след нея Шадол и Киара, тръскайки глави от снега.

Катрина я изгледа и се усмихна смутено
-Я стига сме си говорили за смърта!Има и по-интересни неща от нея!

-Ах ти!-каза Дейвид.
Джесика се заливаше от смях.Беше го затрупала до врата със сняги елфът сега изглеждаше на снежен човек.
-Хахаха.-смееше се Джесика.-Така ти се пада.
-Тъй ли?!-извика той,измъкна се от купчината сняг и повали Джесика на земята.
Наоколо беше леко хълмисто и той не съобрази,че ще се търкулнат надолу по снега.
-Аааа,Дейвид,идиоооот такъъъв...-едва казваше Джесика,докато не стигнаха до дъното.
Елфът се надигна и разтърси косата си,за да махна снега.
-Джес,Джес,добре ли си?-притесни се той и погледна елфката до него.
Джесика само започна да се смее.Дейвид я погледна стреснато,но после се усмихна.
-Не съм си и мислила,че можем така да се забавляваме през зимата.-казаваше през смях елфката.
Тя се изправи и двамата се върнаха обратно към храма,скочиха през входа за дракони и се усмихнаха на всички.

- Има, има!- развика се Грегор, влизайки през една врата:- Заповядайте всички, и дракони и хора... добре сте ни дошли!
Зад него с широки усмивки вървяха Джин и Джули, момченцето се затича към Киара още като я зърна, а Джули и Анаю се поздравиха само с поклон на главата.

Навън върху една голяма пряспа Муртаг вече размишляваше върху гласа. Беше мелодичен и тих..Напомняше му за този на Ним в някои случаи, макар че никога не беше чувал Ним да пее.. Елфът отказваше да говори за гласа, това сякаш го притесняваше. Не беше студено..и както беше забелязал Муртаг - не оставяше никакви стъпки по снега..Все едно ходеше по него..Преди няколко часа затъваше до кръста а сега..
"Муртаг мисля, че трябва да ти кажа.."
"За гласа ли?"
"Не..Виж..аз не съм обикновен нощен елф..произлизам от старо семейство на..демони..зимни демони Муртаг"
"Това е" Муртаг скочи. Значи имаше все още живи..е не съвсем живи зимни демони..Бяха от голяма рядкост и нужда..Ами ако един зимен демон беше назначен от злата сила да управлява времето?Затова гласът се чуваше постоянно.Това обясни повечето въпроси, но..гласът в главата му...

От същата врата дойде и Нава, елфът се огледа и поздрави с глава всички:
- Нека позная, Муртаг е все още навън.- усмихна се той и поклати глава, изведнъж Зини влетя в помещението с крясъци:
- Не халюцинирам, наистина чувам гласовете, сега дори по- ясно!
- Стига глупости момче, песента на падащия сняг ти прави лоши шеги.- смръщи се Грегор:- А сега, хайде всички вътре... и драконите да заповядат, коридорите са достатъчно големи и за тях!

"Ним..не ми приличаш на зимен демон"
Елфа беше надвил Муртаг и го беше накарал да се прибере.
"Шегуваш ли се?Първо виж Гламдринг пък после говори за мен..Синята светлина е същност част от ледената ми сила"
"Не мога да си те представя"
Стълбите свършиха и мъжа се оказа в коридор..Странно, тук трябваше ли да има коридор или трябваше да е зала..Този коридор не му се нравеше особено много..

"Благодаря ви Грегор елда"-усмихна се самодоволно Егандий.Катрина го изгледа ядосано
-Я стига си се надувал!-тя погали дракона и се усмихна