Зима в пустинята...

- Огън..Обичам го това чудо - вратата се отвори и Муртаг седна до огъня, като остави Алзиеа да се погрижи за раните му - Мразя я тази магия
"Аз също..Не мисли, че е лесно само да се хапем" каза спокойно съществото, докато душеше раната на рамото му.
- Остави аз ще се оправя..има ли огън на мястото съм си

Катрина ходеше замислено напред.
"Върви напред..."-каза някой
Момичето без да възразява тръгна напред

- Време е да си вървя.. - Муртаг се изправи, слагайки ръка на Алзиеа, която го гледаше учудено
- Какви ги говориш сега? - сепна се Кевин, но Муртаг беше излетял набързо от залата и вече беше навън.
- Господарю Муртаг?Не ви ли е студено? - навън беше Клайв, който тихо отговаряше на въпросите на дебело увития Мерик.
- Не, зимата ти не ме плаши..Искам да ми направиш един портал.
- Няма проблеми, сър, само кажете къде..Ако е някъде, където не ми харесва няма да изпълня желанието ви.
- Не..До драконското царство съм..А, млади господарю, ето ви и вас - Скай се беше изкачил горе, побутван от Алзиеа - И предлагам ти Клайв ти да не ме наричаш "господарю" и "сър", че се обърках малко.
Клайв кимна и показа на Муртаг ледения портал, който Ездача явно одобри
- Връщаме се у дома ли? - попита момчето, като стигна благополучно до Муртаг
- Да..

- Само си търси оправдание - измърмори Кевин намръщено загледан в пламъците

- Защо си тръгна?- попита Джин и пусна няколко искри измежду пламъците, но срещна ядосания поглед на Джули и отстрани светкавиците от огъня.

- Уф и милион години да ми дадеш с него не мога го разбера и това си е.. - Алзиеа легна до белокрилия и постави глава на колената му за да го успокои. - Или се чувства виновен или иска да предоврати нещо, което може да се случи
"Като срещата с мен например" добави пак женския глас
- Млъкни.

Катрина стигна библиотеката
"Влез!"-каза гласа в главата й с нетърпение
Момичето бавно влезе в библиотеката

Джин го погледна учудено, но пак срещна погледа на сестра си и не го попита за момента, но не успя да се сдържи:
- Какво може да се случи, страни ли от някого?
- Джин?!- извика Джули.

- Това не мога да разбера, но предполагам..Имам подозрения - Кевин се умълча заслушан в шума от огъня.
- Хей къде изчезна инатлията ми..Само ако е тръгнал без мен ще го умъртвя - Ним изглеждаше ядосан когато се появи през стената
- Без теб ли е тръгнал..Лошо значи..Предполагам тогава избягва не само един човек, а и нещо друго

Катрина се оглеждаше.Накрая тя стигна една затворена секция
"Това ми трябва...бързо!Вземи го преди някой да те е видял!"-каза гласа
-Н-не-възпротиви се Катрина-Н-няма д-да го н-нап-правя!
"КАКВО?!-звика гласа в главата й-НАПРАВИ ГО!ТИ М ПРИНАДЛЕЖИШ!"
Две дълги и дълбоки рани се появиха по лицето на момичето.То усети болка в главата си и погледна затворената секция.Катрина бавно се приближаваше към нея

-"Кат,спри се"!
Един орел кацна на рамото и и от него се чуваше гласа на Дейвид.
-"спри,недей да я слушаш,аз ще те защитя от нейните магии."
Той побутна леко клюна си в рамото и и двете и дълбоки рани изчезнаха.

Катрина не му отговори.Тя гледаше секцията и не можеше да направи нищо за да се освободи от магията.Нещо повали орела.Беше черно същество.
-Не се меси в плановете ми!-изръмжа то

Орелът изкряска и се превърна обратно в Дейвид.Забучи жезъла си право пред муцуната на съществото и го отблъсна назад.
-Кат!-изкрещя Дейвид и застана пред нея.-Недей да я слушаш,за бога!

Катрина затвори очи.За какво говореше този елф?Тя правеше нещо добро.
"Точно така...добро нещо..."-каза гласа
Съществото погледна Дейвид
-Разкарай се елфе!Не си й нужен!

Дейвид започна да се ядосва...изключително много...Нсочи ръката си към съществото и го уви в корени.
-Ти си мълчи там!Ти на мен не си нужна!

Съществото захапа корените и те бързо изчезнаха.
-Забрави ли?Аз съм Жрица!А ти си нежелан тук!-изкрещя съществото-Не се меси в моите и нейните планове-Риерда посочи Катрина

-Твоите планове не са нещо,което смятам да започна да уважавам!

-Махни се-изсъска Риерда.
Катрина се опитваше да с спомни кой е този елф и за какво говори.Някой тихо й каза
"Спомни си...това е твой приятел който ти помага...спомни си..."-Катрина отвори очи нападна Жрицата
-Моите планове ли?!-изръмжа момичето-Ти си го направи...не ме интересува че сме свързани...но ти ще умреш!

Дейвид се стресна и бързо и направи лекуваща магия.Катрина много бързо се беше върнала и това го изненада...

Някъде навън Клайв продължаваше съсредоточената си работа, а около него снегът продължаваше да се сипе и сипе..
- Клайв! - изкрещя някой, това откъсна демона от заниманието му точно когато една кама мина на сантриметри от ръката му.
- Без повече сняг елфчо - беше Кейти, хванала отново своя меч която се приближаваше тихо - Не сме свършили.
Нещо я прекъсна..Стрела, голяма и обагрена със сини пламъци се заби с голяма точност в ръката й.
- Кой? - извика ядосано момичето, за да се срещне с качулата фигура. Позна наметалото
- Арвен?
- Не бих казал, освен ако не мислиш, че Арвен е момче - той повдигна ръка и в ръката му се озова синия Гламдринг
- Муртаг?Ти още ли не си се научил, че с мен шега не бива
- О моля те не се хвали..Знам заклинанието ти ме мъчи още, но спокойно. Мога да се бия все още..
Кейти се усмихна и стрелна с изпитателен поглед Клайв.
- Клайв няма да ни пречи - каза тихо Муртаг
- Аз ще си имам помощник - неуверено каза момичето, докато от един портал се появяваше Канаши
- Тогава и аз ще съм помощник на Муртаг - каза момичешки глас някъде от небето, Муртаг не вдигна поглед на горе и пребледня макар и да не се виждаше.
- Добре каквото и да си..Този път наистина ще станеш черно вълконещо..
- Както кажеш.

-Не може да ми контролираш ума!-озъби се Катрина
Жрицата се засмя
-Ти така си мислиш!-очите на Риерда просветнаха.Около нея и Катрина се образува черна бариера.

Навън битката продължаваше..
- Защо не ме убиеш а? - мрачно заяви Кейти. Не виждаше лицето на противника си, но предполагаше, че той се усмихва.
- Имам си работа с твоите спомени - каза тихо, докато Гламдринг се удряше ожесточено в другия меч.
- Ха..Ще намериш каквото ти трябва друг път..Моите спомени са защитени..
- От хора, които аз познавам - Муртаг се отдръпна. Кейти нямаше да му каже каквото той искаше. Погледна към зимния демон, който искаше да се включи, но нещо не му позволяваше
"Клайв..Каквото и да се случи, моля да не убивате Кейти все още" каза и вдигна Гламдринг към небето, където Канаши се биеше с нещо бързо и святкащо.
- Шайло! - извика нагоре, светлото петно се стрелна надолу, удари меча и заедно с Муртаг влезе в Кейти

Зини се появи по коридора към библиотеката:
- За Бога, какво става тук?!- възкликна хобитът при вида на черната сфера:- Библиотеката? Отворена е, трябва да я затворим и запечатим пак!- развика се той веднага щом видя вратите на помещението широко отворени, а черните символи по дървото избледнели:- Не, не, не... вътре има забранени неща, трябва да я запечатим!- и се затича към библиотеката с цел да затвори вратите.

Риерда изръмжа.Беше окървавена но това не й пречеше.
-Глупав хобит!-каза си тя и нещо избута Зини
Катрина го погледна замислено.През бариерата всчко се виждаше но ако си извън нея не можеш да видиш нищо.Момичето захапа черното същество но то я отблъсна.
-Аз съм по-силна от теб-предай се!-каза усмихнато жрицата
-Не и докато с жива-изръмжа Катрина

- Кой ми носи наметалото? - Гламдринг светеше повече от обикновено, а главата на Муртаг бумтеше от новото присъствие и старото. Ним, сметнал новопристигналата за враг сега се опитваше да поправи грешката
"Престанете и двамата и по-добре ме оставете да действам сам" ядоса се Муртаг накрая и вдигна поглед към момичето задало въпроса с учудване. - Арвен?
- Муртаг? - учуди се на свой ред и за по-сигурно свали качулката предпазливо - Наистина си ти..Ела, добре си ни дошъл какво стана?
Муртаг беше наобиколен от множество хора, но най-ярки изглеждаха Арвен и Морзан, който леко се усмихна на сина си.
- Дойдох да търся отговор на въпросите си тук..И не съм сам..
- Тук Ним може да излезе..
Гламдринг просветна в утвърдителен отговор и Ним се появи с залитане до господаря си, следван от белокрилата, която Муртаг беше повикал.
- Какво ви трябва? - попита Арвен, която се опитваше да прикрие радостта, че вижда някой близък
- Трябва да ни заведете до спомените й
Духовете си кимнаха и Морзан излезе напред като кимна да го последват.
- При теб поне е приятно - измърмори Ним докато минаваха по нещо черно и лепкаво

-Зини,стой на място,инъче ще ни затвориш тук!-изкрещя Дейвид,докато махаше странното същество от хобита.
Метна го към стената,то изскимта и изчезна.
-Дай да ти помогна,поне на теб мога.-и му подаде ръка.