Зима в пустинята...

- Какви са тези книги? - попита Араши, който се появи от облак черен дим. След като елфа ги върна в храма, Аватарът беш изчезнал отново. Сега обаче отново беше тук и то в доста добро настроение.

- Може ли да видя мечът ти - думите на Муртаг заинтересуваха Аватарът. Той си спомни, че някога беше чувал за подобни оръжия и му се искаше да види този меч.

- Гламдринг - повтори Араши и погледът му се промени, а усмивката на лицето му изчезна, не толкова от името на меча колкото от самия него - А мислих, че всички са унищожени.
Аватарът се отдръпна назад, сякаш пред него стоеше самата смърт.
- Острие, чиято мощ не знае предл и все пак досега никой не го е овладял. Това трябва да е осмият. Чувал съм за този меч, но мислех, че е само легенда. Това оръжие може да донесе само разруха и нищо добро! - каза по-рязко той, а после продължи тихо, сякаш си говореше сам - Мъч със сила която няма равна, всеки би копнял за такова оръжие... Моляте прибери го!

След като мечът беше прибран, Араши се оспокои и отново възвърна доброто си настроение.
- Какво мислите да правим сега? Имате ли някакъв план за действие?
Докато говореше Аватарът тръгна към стената и когато стигна до нея се заискачва нагоре. Така стигна чак до тавана където се пусна обратно и на половината разстояние между тавана и пода изчезна в черен дим и се появи долу, но този път димът беше с цвят на индиго

- Не мисля, че ще ни докараш нещо с което няма да се справим. Всъщност трябва да остенш тук. Не мисля, че ще намериш по одобно място за четене от тази стая. Аз лично мога да се грижа за себе си, а ще успея някък си да се погрижа и за останалите - лицето на Араши оставаше усмихнато, някой би каза, че усмивката му е топла и приятелска, а друг - че надменна, най-вероятно всички щяха да са прави или можеби не.
- Надявам се, че няма да има нищо лошо, ако си направя нещо като двубой тук? - каза Араши и замахна с ръка, като прд него се появиха три статуи подобни на тези които пазеха храма.

- Приятно ми е да се запозная с всички ви - каза Араши и се усмихна - Разбирасе, че можете да наблюдавате. Въщност не мисля, че ще отнеме много време. По принцип Хеби избира противниците ми за тренировка на съвсем случаен принцип, но тези ми се виждат познати - Аватарът посочи първата статуя - Този, ако не се лъжа би трябвало да е подобие на снежен демо или с други думи има власт на ледовете. Вторият би трябвало да има влияние върху водата, а третият върху вятъра. Е, да започвам.
Араши замахна с ръка и очите на статуите светнаха и те се размърдаха. Още когато направиха първата си крачка и четиримата качулати изчезнаха без следа.
- Това е най-лошото, че много се крият и не атакуват директно. Вие поне можете да сте спокойни единствената им цел съм аз - като каза тези думи Аватарът поротегна ръка и в дланта му се появи огнена топка, която хвърли към тавана. А Там беше една от статуите още придопира на гъня с нея, тя започна да се разтапя и локва вода се появи на пода. Всъщото време зад Аватарът от самата стена се появи още един мъж който отвори уста и от нея задуха тънка, но силна стръя въздух, която мина точно през Араши. Аватарът стоеше неподвижно с дупка в гърдите, но след секунда цялото му тяло започна да се разпада и скоро се превърна в кал. А зад статуята която безе атакувала, се появи истинският Араши, който постави ръцете си на главата й и след миг статъята беше на прах. през цялото това време локвата на пода не стоеше мирно, а се раздвижи и от нея се появи нещо подобно на дракон, който се насочи право към Аватара. Араши беше леко разсеян, той не приемаше всичко това на сериозно, но удърът на водната струя промени това. След като беше повален на земята, той изчезна в индигов дим и се появи на тавана, където стоеше сякаш е стъпил на земята. Араши разтвори ръце и на пода окло локвата се появи червен кръг, които започна да гори силен огън, чиито пламъци станаха черни, а на мястото на водата се появи още една статуя, която също се разпадна.
- Мисля, че това бяха всички - каза победоносно той с лека усмивка - А не остана още един - продължи, след като видя, че кракът му е замръзнал - Тая няма да я бъде.
При тези думи Аватарът вдигна ръка към статуята и сед което я стисна в юмрук и отново разтови дланта си, от съществото остана самочерна пепел.
- Надявам се демонстрацията ми да ви хареса - каза накрая Араши и леко се поклони - А сега някой от вас ще ни позабавлява ли с нещо?

Араши се подпря на стената и се замисли за нещо. Това което току щобеше направил може би беше прекалено или пък не. Аватарът дори не почувства битката. След няколко секунди помещението се изпълни с мелодичен звук примесен със съскане.
- А, това е за мен - възкликна Аватарът - Аз ще трябва да тръгвам по-късно ще се върнха. - след което изчезна в индигов дим.

Катрина кимна.
-А и съзнанието ми е лабиринт заради Халхамера-усмихна се тя