Зима в пустинята...

Катрина му се усмихна
-Понякога и аз самата се плаша от себе си...

-А понякога си имаме и други хора,които да ни плашат...като Джес например.Хайде,да вървим!-той и помогна да се задържи на крака и заедно с араши тръгнаха нататък по коридора.

- Сега сме на спокойюно място без духовете ти, разкажи ми всичко!- нареди Нава вървейки рамо до рамо със зеленокосата елфка, след която необичайно се ронеха зелени пера.
- Не мога да ти кажа нищо, нямам право да говоря за това... независимо колко знам!- отвърна Джиерда и сведе глава, някои от множеството врати бяха залостени и заключени с вериги, други с разбити брави, а някои дори леко открехнати.
- Мога ли да вляза?- попита Нава спирайки се преде една от вратите, дървото беше здраво без наранявания, бравата също.
- Не, не и тук... това е миналото ми, преди да се слея с меча и... няма значение, трябва да стигнем до края на коридора.
Белокосият кимна и двамата продължиха забързано напред.

Катрина малко залитна и каза на Дейвид
-Щ-ще отида в стаята си...ако в потрябвам там съм...

-Сигурна ли си,че ще се оправиш?Нека ти помогна...-притесни се елфа,не искаше да я остави така сама да върви по коридорите.

- Ами..Щом искате - Клайв се подсмихна и образува две снежни топки готов да се отбранява.

"Те идват..Искат те там"
"Някой ден може би ще стъпя отново там..Но не като Черен господар.."
Муртаг се изправи и заслиза надолу, замислен отново за обичайните теми - Гламдринг и изобщо разни въпроси

-Ще се справя спокойно!-увери го Катрина и тръгна по един коридор.В дъното му се виждаше черна стая

В един момент от подземната порта на Храма излетя Киара, заедно с Джин, след тях по стълбите се изкачи Джули и загледа замислено:
" Какво те прихваща?"
" Сега се връщам, искам малко да пообиколя, Киара има нужда от загряване на крилата."- отвърна момчето и се изгуби в зимните облаци. Джули поклати глава и погледна сгушилите се един до друг Анаю и Шадол:
" Остави ги, тя няма да позволи да пострада."- усмихна се драконката.
" Знам, Анаю... но все пак той ми е брат, притеснявам се за него."

-Добре тогава.-усмихна се Дейвид и се сля със сенките.
Упъти се към главната зала,беше му студено.Мразеше да му е студено,мечтаеше си за големия хубав огън в залата.При тази мисъл забърза крачка,докато не стигна големите врати.
-Топло!О,топло!-въздъхна той доволно и се появи от сенките.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

Араши вървеше спокойно по коридора, но изведнъж се спря.
- Чакайте малко - каза той - май си имаме компания.... А, не е проблем само няколко орки. Явно са се отклонили от пътя. Чувал съм, че са добри бойни пионки. Май е време да подложим това на теста.
Аватарът се съсредоточи и затови очите си.

=================В пустинята=============================

Ято от 18 гарвана летеше заедно, необичайна гледка за такова място. Всички птици се движеха в една посока, към някаква група. От дълеч групата би изгелждала съвсем нормална, можеби просто пътешественици които са се загубили. Но при втори поглед нещата ставаха по-ясни. Групата наистина се беше загубила, но те не бяха пътници, а орки.
Скоро гарваните настигнаха войниците и започнаха да кражът около тях, като ги принудиха да се съберат в малък кръг. Когато орките бяха близо един до друг, гарваните се вдигнаха и започнаха да се вливат един в друг, скоро във въздуха се оформи фигурататна Араши.
- Каква е тази магия? - изръмжа един орк.
- Какво правите тук господа? - попита Араши с усмивка - Нямате работа по тези места върнете обратно от където сте дошли или се изправете срещу последствията.
Когато каза тези свои думи Аватарът се приземи върху снегът и загледа съществата надменно.
- Убийте го! - чу се гласа на единия орк и всички останали се приготвиха за бой.
Само след секунди към Араши вече летяха 10тина стрели. Те минаха точно през него без дори той да се помръдне.
- Избирате последствията така ли? - изсмя се той - А аз си мислех, че ще избягате. За смелостта ви ще ви дам шанс да спасите животът си, ако можете разбира се.
Фигурата на Аватарът се превърна в индигов дим, който се завъртя около всички орки и скоро те се на мираха друго място, много по различно от студената пустиня.
- Ако се измъкнете от тук сте истински войни - каза отново Араши който се появи пред тях - А ти идваш с мен - и той грабна единият от орките, който явно командваше групата и отново изчезна.

===========Отново в Храма===================

- Ето го и моето копие - каза Араши като отвори очи и до него се появи точен негов двойник, който държеше в ръката си един орк - Притежава само малка част от моята сила, но върши стархотна работа, нали?
Когато каза тези думи копието изчезна в идигов прах, а орка изглеждаше много объркан.
- Предлагам да разпитате това....същество. Аз имам малко работа. - след което Араши изчезна.

- Ето един точно на време..Само ми ела - беше Муртаг, който гледаше орка все едно искаше да го изяде. Хвана съществото и се вгледа в очите му. За миг орка мислеше, че Муртаг ще го пусне да си върви, но не..Мъжа го хвана здраво и се усмихна
- Ще ти предстои един доста голям разпит, мой човек

- Край, аз съм до тук... измъкни ме веднага!- развика се Нава, и спря задъхано:- Този коридор няма край!
- Има, но нали ти казах, че това са...
- Спомените ти, миналото ти... 300 години събрани на едно място, чудя се какво ли е било в съзнанието на... е, сещаш се!- усмихна се той.
- Тя е била на повече от хилядолетия, една от първите демони... жалко, че не помня другите шест.- замисли се Джиа.
- Или по- скоро не искаш да си ги спомняш?!
- Може и така да е, но няма да вляза в никоя от вратите само за да видим останалите главни демони!
- Добре, както кажеш... само ме измъкни от тук по- бързо!- вдигна рамене елфът. Зеленокосата кимна:
- Може да те заболи!- зелените пера от пода се вдигнаха във въздуха и образуваха вихър около белокосият елф, след миг започнаха да се забиват в тялото му като игли, той падна на пода от болка, раните не кървяха, но бяха прекалено болезнени. В следващият момент се намираше в коридора в Храма, облегнат на стената както преди, зеленият меч просветваше до него. Нава разтърси глава, все още го болеше от странните пера, вдигна оръжието и го прибра в ножницата си, изправи се бавно и се понесе клатушкайки се по коридора в обратната посока:
" Каза, че ще заболи... защо не каза, че ще е толкова много?!"
" Не исках да те плаша!"

-Хей,дейвид,какво става?-чу се познат женски глас,копие на Джесика,което да ги заблуждава,че си е точно там,където трябваше да бъде.
-Ти пък какво си,магия ли?!-елфа веднага разпозна фалшификацията и образа се смръщи.-Къде си тръгнала,че правиш такива трикчета,а?
-Няма да ти кажа,само че не съм в храма и не знам кога ще се върна!
-Джееес,казвай ми веднага!
-Няма,ще се върна!
Образа избледня и елфа поклати глава притеснено.
-Ох,каква си ината ама...
"Къде отиде?"-попита той Даниел.
"Отвъдното,но спокойно,ще се оправи и сама..."
"Както аз винаги съм ти казвал...Наблюдавай я,сигурно ще сгафи,както винаги..."

Муртаг вече беше в залата с огъня и обикаляше около здраво завързания пленник. Същност нямаше нужда от въжета. Орка беше уплашен от дръжката на меча, който леко се подаваше и святкаше зловещо докато Муртаг обикаляше. А и от самия Муртаг. Беше получил заповеди да го следи..Беше очаквал прилика с черните господари, но тъй като и Морзан приличаше, на външност Муртаг беше идеалният господар. Той се спря, загледан в съществото пред себе си
- Сега ще отговаряш или ще бъдеш убит. Ясно?
Орка кимна мълчаливо и Муртаг продължи обиколките мислейки над въпросите

Дейвид не се месеше.Мълчаливо седеше пред огъня и топлеше замразените си ръце.Дори не поглеждаше какво става назад,не искаше...Не защото се страхуваше от Муртаг,в никакъв случай не мислеше,че той щеше да стане зъл и не го вярваше...просто не беше негова работа,реши да остави мъжа сам с мислите си...за това мълчеше.

- Нава?!- извика Джули, засичайки белокосият да се придвижва бавно по коридора:- Какво ти се е случило?
- Малко произшествие с Джиерда!- отвърна той и се усмихна бегло:- Да вървим при другите, къде е брат ти?
- Отиде някъде с Киара!
- Къде?!
- Някъде наблизо, все още усещам присъствието му... може би е на няколко километра от тук.- замисли се тя.
- Дано е добре.
- Добре е.
Двамата стигнаха Залата и огледаха оркът с изненада, но също не казаха нищо, когато видяха Муртаг и изражението му. Нава поклати леко глава и накуцвайки седна до Дейвид, а Джули се присъедини към тихо разговарящите Зини и Грегор в ъгъла на малката маса.

- Господине...аз..
- Тишина!Името ти?
Оркът изумтя, намести се по-добре и огледа Муртаг, спрял се пред него
- Гримпонд Койота..
- Армия?
- Втора флота, Западни предели, Капитан, Редица първа
Муртаг помълча внимателно слушайки армията.
- Кажи ми..Грим..На оркски ли да ти говоря..или на общ?Като гледам не ме разбираш особено?
Орка изгледа изненадано човека. Хората мразеха орките..А пък той му предлагаше да говори на оркски..
"Помни, че той е част от нас - от теб и от мен..Ще знае много неща, за които може и да си изненадан" прозвуча част от заповедта, но оркът само кимна и Муртаг започна на оркски. Звучеше грубо, но все пак такъв беше езика

Без да отмества поглед от пламъците,Дейвид щракна с пръсти и доста от болката на Нава започна да си отива.Цялата тази работа му напомняше и за книгата "Дънканс"...книгата на семейството на едни от най-близките му приятели.Даниел му беше поверил малка част от текста вътре,носеше бремето на тези думи...Книгата беше здраво заключена в една от скритите библиотеки в замъка Кадехар,където никой вече не стъпваше.Пламъчетата сякаш оформяха за него рисунките на различните членове на семейството,като малки или порастнали...Другите не ги виждаха,защото това беше само плод на неговото въображение.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Говори ли малкият ни приятел? - попита Араши който се появи точно до Муртаг - Мисле, че можем да го стимулираме малко. Само да с есетя.. Ах, тези простички заклинания, толкова отдавна не ми се е случвало да ги използвам... А, да - Араши сибра ръцете си и тихичко заогвори - "За тези които искат истината да разкрият, отвори сърцата и тайните отключи. От сега, докато отново е сега, след което сършва паметта."
Около орка заблещукаха малки бели светлинки които изчезнаха почти мигновено.
- Сега можеш да си сигурен, че няма да те излъже - каза Аватарът на Муртаг, след което се обърна към орка - Между другото, тази малка групичка която бяхте, изобщо не я бива. Сега имам една разярена змия, която ми е сърдита, че не изпитала удоволствие от това да улови храната си. А Дарсия ви използва за войници...

- Те са най-лошите му войници..Но той има и по-страшни войници. Гримпонд.. - Муртаг помълча, обмисляйки как да преведе на оркски след което продължи с гадното наречие, с което си служеха западните орки. Представяше си какво ли би направил ако този беше провинен войник и той беше господарят..Ами да..Щеше да го убие естествено
"Муртаг, аз още съм тук"
"Ти ме спасяваш"
Отново му се беше приискало да убие, но Ним го беше заподозрял.
- Твърди, че трябва да ме следи и при удобен случай да предаде информация къде съм, какво правя и дали мога да се върна в Мраморната кула - преведе след малко с леко ядосан глас Муртаг

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Не е нужно да ми превеждаш, не сякаш да не знам езика. Всъщност има много малко езици които не знам, но както и да е. Продължавай. Аз мисля да си почина преди Хеби да ме извика.
Араши се свлече на земята и се подпря на една стена. Аватарът затвори ръцете си и скръсти ръце. Това беше неговият начин на почивка. Той никога не спеше, вместо това затваряше очи и се потапяше в спомени.

"Муртаг?Муртаг спри се"
"Да..Прав си, Ним..Няма смисъл..Вече нищо няма смисъл"
"Искам да се махнеш от погледа на този.."
Муртаг го послуша. Отдалечи се в тъмния ъгъл, оставяйки се отново в черните мисли
"Значи все пак ще дойдат..Ще дойдат още и още..Докато не реша да отида при тях..Защо?Защо се е впил в мен като пиявица?"
"Защото привлече вниманието му..Знаеш, че аз създавам малко проблемки."
Муртаг се усмихна съвсем бегло и остана в тъмното, загледан в пламъците. Значи тези дни щеше да прекара интересни нощи..Добре че не можеше да спи..Щеше да чака слугите, които бяха изпратили за него

Джули седна на един от столовете и се заслуша в разговора на хобита и джуджето:
- Трябва да поговорим?
-Права си и ние трябва да говорим с теб.- отвърна Грегор леко смутено.
- Трябва да намерите Жрец или жрица, Храма не бива да остава така... дори и Колието вече да няма сили традицията трябва да се запази!- промълви момичето.
- Да, точно затова ти го връщам.- обади се Зини и поднесе на момичето дългата верига от врата си.
- Зини не, аз не мога...
- Трябва, Джули... ти все още си Жрица, дори и да не си сред последователите си.
- Няма да приема, отказах се от това преди три години, искам да съм свободна... не мога да се върна към предишния си живот, не мога да бъда Жрица и да ви управлявам вече, не е по силите ми...
- Трябва, момиче... ти си последната, за която можем да се сетим, няма друг, който да поеме контрола над това място, няма друг, когото хората да слушат и да се доверяват, ти си надеждата на живеещите тук!- смръщи се джуджето.
- Грегор! Зини! Говорех за друго...- отвърна тя и погледна хобита:- Искам ти да заеме моето място, искам ти да си следващия Жрец!
- Не, не мога... хобит никога не е бил...- заекна Зини.
- Но сега ще бъде, предавам ти моята титла и ти поверявам всичко, което имам като Жрица... ти си моят наследник!
Хобитът замълча и се вгледа във веригата в ръката си, Грегор също не каза нищо, само кимна с глава в съгласие с Джули.

" Благодаря!"- отвърна Нава и се усмихна леко:" Болеше много! А Джесика къде е?"

"втурна се след Джин да го наблюдава!"-смръщи се Дейвид,елфката понякога го ядосваше с непокорния си характер.-"НЕ знае кога ще се върне и идея си нямам къде е,но ако бях тръгнал след нея,щеше да започне да ми се обяснява,че не е трябвало даси губя времето..."

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

Когато Араши си почина, се изправи и се огледа, след което попита:
- Какви са намеренията ви за днес? - хич не му се бездействаше на Аватарът, той вече си беш намислил нещо, но реши да види какви са плановете на останалите.