Зима в пустинята...

" Ясна ми е, връзката й с Джин е доста силна... малкия я обича много."- усмихна се Нава:" Не й се ядосвай, предполагам скоро ще се върнат!"

Зини стисна веригата в ръката си и я сложи пак на врата си:
- Сигурна... ли си?- попита хобитът плахо и погледна момичето с насълзени очи.
- Напълно, според мен няма друг по- добър да заеме мястото ми от теб.- усмихна се Джули.
- Честито момчето ми!- отвърна Грегор, изправи се и се поклони леко пред Зини. Хобитът кимна и избърса сълзите си:
- Благодаря ви, ако не бяхте вие сега нямаше да съм тук!

"знам,знам..."-въздъхна Дейвид и се обърна към Араши:
-Ще чакаме да видим дали Дарсия наистина е изпратил орки срещу нас.Друго не ми минава през ума,освен аз да започна да правя разни отвари,запасите ми свършват.

- О, запаси за отвари ли?- възкликна Зини и се изправи:- Ако ти трябват, имаме достатъчно в един от складовете, по левия коридор.- хобитът погледна Джули, която му се усмихна:
" Ще се справиш!"

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Значи ще чакаме - виздъхна Араши - Щом запасите ти свършват, кажи от какво се нуждаеш и аз ще ти го донеса. Не ми се бездейства.

-Предпочитам да не вземам от вашите,това ще е прекалено нагло!Благодаря ти все пак!-усмихна се Дейвид и бавно се изправи на крака.-Отивам да ги правя в моята стая,че инъче тук ще се размирише ужасно много на различни цветя...
Елфа тръгна към вратата,подмина мълчаливо орка и излезе в коридора.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Щом така си решила - каза Араши след елфа - Аз мисля да навестя един познат.
Аватарът замахна с ръка и в стаята се появи един гарван.
- Ако тази птица започне да кряка пронизително, да знаете че най-вероятно съм в опасност. Просто я хванете и ще разберете къде се намирам. - каза той сериозно, след което се усмихна - Но това е малко вероятно. Чао за сега. - И Араши изчезна в облак от ингидов прах.

Катрина лежеше в леглото си.Чуваше гласове от всякъде.Какво искаха от нея?Момичето затвори очи и затсна главата си с възглавница.

"Муртаг..Муртаг, Муртаг"
"Ще е трудно.."
"Още повече, че не бива да използваш Гламдринг, ако не е наложително.."
"Защо?"
"Възвръщайки силите си, меча е опасен докато не го овладеем заедно..Ще трябва да сме внимателни"
"Ясно..Накарай я да спре!"
Гласа на Вариаки се беше усилил, но Вариаки беше забравила за елфа, така че скоро вече не се чуваше.
"И сега какво?"
"Просто ще седим навън и ще си мислим.."
"Да..Сигурно.."
Муртаг се изправи и излезе като сянка навън, където вече уморените, зарити със сняг Клайв и Мерик си проправяха път към храма. Те не го видяха, той и това искаше. Кевин се беше прибрал по-рано в стаята си, така че навън вече нямаше никого

-О-оставете ме намира!-каза шепнешком Катрина.Всички тези гласове я подлудяваха

Джули са отдалечи от все още изумения Зини и доволният Грегор и се насочи към стъпалата и плочата, качи се бавно и седна до каменното парче:
" Е, Арагорн... изпълних това, в което не вярваше."- замисли се тя и прокара ръка през името на мъжът: Арагорн Белпфегор.
" Мислеше, че никога няма да мога да поверя това на друг, но го направих... Зини Веджитей го заслужава, той ще бъде добър водач и Жрец, сигурна съм."- момичето се усмихна и притвори очи, в мислите й се появи образът на Арагорн, висок и сериозен, с кестенява коса и тъмни очи, черните дрехи и широкият назъбен меч на гърба му, той й се усмихна леко и сякаш с поглед й говореше:" Ти се справи малката, сега вече мога да вярвам напълно в теб... вече си достатъчно голяма за да взимаш решенията сама, но понякога ще трябва имаш нужда от помощта на другите. Вярвам ти, достигна това ниво, за което ти разказвах, когато беше на седем... радвам се за теб малката ми!"
Две сълзи се търкулнаха по бузите й, но тя не отвори очи и остана на мястото си, с ръка на плочата и лека усмивка.

-Кхъ-кхъ-кхъ!-закашля се Дейвид,докато бъркаше в един казан.
Миришеше на нещо ужасно сладникаво...розова пара се вдигаше от отварата,в която се вареше една от най-силните лечителни отвари,която беше по способностите на елфа.
-Гадна миризма такава!-той покри лицето си с ръкав,а със свободната си ръка продължи да бърка с някаква пръчка...

Джули се замисли:
" Шест демона останаха, шест демона във мрака... Калисто беше жива, но и тя загина. Шест демона и още един... вещицата вече е една от тях, погубените...
Три жени, четирима мъже... всемогъщи, безпощадни... заедно са непобедими, но никога няма да са.
Шест демона са затворници в книги, шест книги с черни корици и сребърни и златни букви, изписващи имената им. Седмата книга е за Калисто, най- малката сред Седемте... но нея не успяха да я заловят, Горгодия не извърши задачата си след смъртта си, остави сестра си някъде наоколо...
Шест демона са скрити в зловещи черни книги, шест... сред пясъците на Пустинята и един, само един има право да ги докосва... но не е известно кой е той..."- та си припомни няколко стиха от стара каменна плоча, вероятно скрита в Библиотеката, а може би вече унищожена. Беше чела този текст преди години и не го помнеше добре, само откъси, от които така или иначе я побиваха тръпки.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Да знеш дори това е голямо постижение - чу се гласа на Араши, а скоро се появи и той самият - Някой знели къде е Муртаг? Имам мовини които най-вероятно ще го разтроят още повече, отколкото е вмомента.

Джули вдигна рамене:
- Май е някъде отвън, не съм сигурна.- отвърна момичето и погледна Зини:- Старата каменна плоча със зловещите стихове къде е?
- В библиотеката, но не ти предлагам да ходиш там... а и тя е натрошена на множество парчета, така че е невъзможно да се прочете отново.- отвърна хобитът.
- Ще опитам!- усмихна се момичето и стана, като тръгна замислено към вратата, Зини и Грегор я изгледаха учудено и след малко я последваха.

- Това е...- Грегор и Зини бяха влезли в библиотеката и вече достигнали към края й или поне така смятаха. Още при влизането им факлите по стените се разгоряха и осветиха цялото помещение, хиляди рафтове с книги, стари и по- нови, разхвърляни и подредени, сякаш никой не е влизал тук от векове.
- Колко е дълго това място?- запита задъхано Зини.
- Много, още преди гадателката Горгодия да се роди Библиотеката е построена под пясъка и никой не е достигал до края.- отвърна замислено Грегор.
- И входа е открит преди няколко години?
- Преди десетина... там някъде...
- А книгите, къде ли ги е оставила Горгодия...
- Когато преди две години се върна сред живите за няколко часа и то с чуждо тяло стоя доста време тук, явно е достигнала края и ги е оставила там!
- Сега и ние трябва да го достигнем!
- Да... а затвори ли вратата?- джуджето се смръщи.
- Да, но лошото е че никой не може да ни намери тук, не могат да ни чуят... щом вратата е затворена от вътре, от вътре може да се отвори...
- Все още й се чудя на Горгодия защо беше нужно да хаби толкова сила за да изгради такава защита тук?!
- Ами... може би...
- Да, ясно е че е заради книгите... но шестимата могат да бъдат освободени само ако...
- Ако книгите се прочетат от корица до корица!
- Да, довърши мисълта ми...
Хобитът кимна и двамата продължиха:
- Плочата?
- Какво за нея?
- Тя къде е... къде я оставихме, или по точно парчетата от нея, Горгодия я натроши когато дойде?
- Не видя ли стъпалата до вратата Зини, парчетата от плочата са подредени като стъпала на най- неочакваното за намиране място!- усмихна се джуджето.
- Ясно, май ще има още да уча... след като Джули отстъпи титлата си... на мен?
- Ще научиш момче, имаш още доста години да учиш!
- Годините му няма да са още много ако продължавате да дрънкате празни приказки!- призрачна фигура се появи пред тях.
- Джиерда?! Какво има?- запита стреснато джуджето.
- Намерете книгите, сега съм далече от Нава и не мога да се материализирам напълно, затова ме и виждате като дух... трябва да намерите онези книги и най- вече тази, пригодената за Калисто, тя не би трябвало да е затворена и не е изписана цялата!
- Има ли и такава книга за тяхното семейство?!
- Има разбира се, потърсете ги, аз трябва да вървя пак в Отвъдното...
- Какво правиш там?
- Водя тежки разговори с бивши демони, призраци и... какво ли още не, но за жалост отговори никой не може да ми даде!- след тези думи духът на зеленокосата елфка се изпари, както се беше и появил.

"Я пак да повторим?"
"Ами..Търсим отговор на един въпрос"
"Така..Въпросът..Затова сме тук.."
"И не бива много да вдигаме шум"
Муртаг и Дарсия отново бяха излезли от Кулата и някак си бяха се вмъкнали покрай Клайв и няколко мълчаливи жреци. Те самите приличаха на жреци, но пък доста странни. Все пак вървяха по един от забранените коридори без да го осъзнават
"И търсим..Стаите..Онези.."
"Да..Мисля, че са на тук"
Те свиха по правилната посока. Беше тихо, но се усещаше присъствието на нещо тук..Алзиеа седеше в една от стаите и спеше, но на Дарсия и Муртаг им трябваше една определена

- А, не... Грегор, до тук съм!- разкрещя се Зини и се подпря на един от рафтовете, бутайки няколко малки книжки на пода.
- Стегни се момче, можеш да се справиш... и ти предлагам да се махнеш от там, че да не ти падне нещо на главата!
- Да... да, добре...- хобитът се отдалечи от рафтовете:- До кога ще вървим, ако Горгодия е занесла книгите до края явно е използвала магия, защото не се забави толкова, колкото ние обикаляме тук?!
- Може би е знаела от къде да мине, пък и използваше чуждо тяло... по младо и силно...
- Да, на някакво момиче, загинало преди няколко дни...
- Не я знам, знам само, че от Отвъдното се връщат всякакви... същества!

"Намерих стаята"
Дарсия отвори една врата, Муртаг се вмъкна вътре подобно на сянка и другарят му го последва. Беше стаята на Кевин, двамата натрапници се спогледаха и заговорнически си кимнаха. Муртаг свали качулката и пристъпи към масата в края, където дебела черна книга тихо светеше с някаква странна светлина. Внезапно се спря
Пътеката, докосването...
- Обичкам те!
- Скай..Скай..
- Муртаг пусни ме, защото ще ти ударя шамар..Пази Скай..
- Арвен!
- Хайде удряй..Ще се справиш!
Появиха се размити образи, Муртаг тръсна глава. Всичко изчезна, той постоя малко, за да се успокои и просто тръгна отново

- череп, Господи... Грегор, това е череп!- разкрещя се Зини и падна на земята треперейки.
- Какви ги блещолевиш... черепи имало... привиждат ти се!- смръщи се джуджето и се огледа.
- Ама... тук наистина... ей тук пред мен имаше... нещо...
- Имало е... във фантазията ти... ставай и да продължаваме!- скастри го Глегор и продължи напред, следван от треперещия хобит.

"Можеш ли да я отвориш?"
Муртаг кимна и стисна току-що появилия се жезъл. Докосна с мъртвешки бледия камък първата корица. Просветна ярка светлина, книгата се отвори.
"Ела да ми помогнеш"
Дарсия също се надвеси над книгата и двамата внимателно зачетоха странните знаци. От време на време някой поглеждаше към вратата. Не се чуваше нищо, но това място не им харесваше

- Черепи... все черепи ти се привиждат, от няколко седмици... първо гласовете и песните, а сега и това! Нещо те прихваща Веджител!
- Добре де, стига сме говорили, още треперя от онова което видях...
- А тук защо става по- тъмно?!
- Може би факлите са угаснали?
- Съмнявам се, магия ги поддържа запалени...- смръщи се Грегор
- Значи изобщо няма факли!- вдигна рамене Зини.
- Май не трябваше да тръгваме сами?
- Знам,но ти си такъв твърдоглав глупак!
- Ти внимавай кой наричаш глупак!
Двамата се спогледаха и се засмяха леко, караха се постоянно, но всичко беше просто на шега... никога не спореха сериозно, та да достигнат до сърдене и прекратяване на разговарянето за дълго. Приятелски спорове, приключващи със смях.

"Кой е там?"
Книгата се затвори с трясък, стаята притъмня. Очите на Алзиеа просветнаха в мрака
"Кевин?"
Нещо я удари, тя изръмжа и отскочи навън.
"Пусни ни да минем и няма да те нараним"
"Кои сте вие?"
Чу се кратко объркване, после се появи светлина. Тя осветяваше познато лице, обрамчено с лилава коса. Муртаг гледаше притеснено, до него Дарсия, кръстосал ръце гледаше към вълконещото.
"Муртаг!"
Двамата потрепериха. Това беше гласът..Гласът от Тронната. Алзиеа остана неподвижна
"Да вървим.." подкани Дарсия и двамата излетяха бързо, Алзиеа ги загледа по коридора. Не можеше да нападне Муртаг..А той със сигурност щеше да защити Дарсия..

Джуджето и хобитът продължиха напред, вече доста уморени... струваше им се, че са изминали километри пеша. Изведнъж Грегор се спъна в нещо и падна:
- Това пък какво е?!- развика се той ядосано.
- Това... което видях преди малко...- заекна Зини и се ококори.
Пред двамата на пода се разполагаше череп, а до него позната синя туника.
- Това е... онова момиче, чието...
- Чието тяло ползваше...
- Да...
- Но какво прави тук?
- Горгодия да излезе пак с тялото преди години?!
- Не, само като дух... и Арагорн я отведе през някакъв призрачен портал...
- Да, явно стигнахме... края...

"Страхотно..Това вълконещо провали нещата"
"Да..Все нещо пречи.."
"Хей защо не пообиколим?"
"Шегуваш се!В този лабиринт?"
Дарсия и Муртаг се спряха, жезълите усещаха нещо странно тук..Светеха с призрачна сила, която двамата притежатели не бяха повиквали. Те свиха по един коридор и отвориха стая.
"Портал?"
Да наистина беше портал. Но гледката не беше много красива. Беше...Отвъдното..Някаква фигура обикаляше там и втренчето гледаше портала. Беше жена.
"Това не ми харесва.."
"И на мен" Дарсия наклони малко оръжието си и го потопи в дупката. Жената там се спря и ококорено погледна подаващия се кристал. Дарсия дръпна оръжието
"Ти там?"
Жената кимна. Чуваше ги...

- И сега...
- Какво сега?
- На къде да продължим?!- смръщи се Зини.
- Ами... по права линия... може би...- отвърна замислено Грегор.
- Това би трябвало да е ясно, но ако не сме на правилното място?
- Значи ще си изпатим!
- Е, поне ще си умрем заедно!
- Умно казано!
Двамата пак се спогледаха, но не последва смях, а дълго мълчане и поредните няколко предпазливи крачки напред:
- Ако Горгодия беше тук?
- Ако Джули знаеше какви ги вършим?
- До сега да ни е извлякла насила от тук!