Зима в пустинята...

- Предизвикваш ме?!- изсмя се Ника, изправяйки се:- колко глупаво!
Белокосото момиченце разкри лицето си плахо и примига няколко пъти:
- Болка.- отрони се тихо от устата й и тя пак покри лице:- Той е силен, чернотата на Дарсия, силата на демона- оръжие, те го правят по- силен от преди.

-Може би...но да го видим колко добре ще се справи срещу мен.-една лукава усмивка проблесна под тъмнината на качулката,като с едната ръка държеше меча,а с другата бавно и незабележимо посягаше към ботуша си...-Предизвиквам те,ягодке.Ела да те видим.

- Ягодка?!- възкликна и стисна оръжието си силно:- Защо първо не се разкриеш, пък после ме предизвиквай?!
- " Убиеш ли единя, умира и другия, а демона остава сам, без господар, без страж, свободен да вилнее и... опасен."
Момиченцето изрецитира тихо, като се изправи и затърси спасение в някого, единствения който успя да види от сълзите в очите си беше онзи с жълтите очи, хобитът- жрец и веднага улови протегната му към нея ръка.

-Искаш ли?-ухили се още повече.-Добре тогава.
Отказа се от ножчето в ботуша и протегна ръка към качулката.Хвана бавно плата,но рязко дръпна назад.Сините й очи го пронизаха,когато Джесика заряза усмиихната фасада и прие сериозно изражение тип "Ела-да-ти-сритам-задника".

- О, я стига! Само ти оставаше да се появиш!- измърмори недоволно и вдигна червеното оръжие:- Как разбра, че съм тук?- подсмихна се лукаво и пристъпи напред, като хвърли бърз поглед през рамо към момиченцето, а после пак погледна синекосата:- Бъдеща царице на елфите... ако изобщо елфите все още съществуват след месеци.

-Искаш или не...с Нава едно от общите ви неща е,че сте създадени от моята магия.-подпря се на меча и го погледна така,сякаш говореше на олигофрен.-Или забрави?Не,не можеш да забравиш.И даже сега го знаеш,но си набиваш в главата,че с тези сили от Дарсия си по-силен от мен.
Поглати глава,цъкайки с език...
-Ех,ягодката ми тя...няма да се научиш.

- Как бих могъл да забравя?- присви очи и потрепери гневно:- А ти май няма да разбереш, че независимо колко невинно изглежда някое дете, то може да е повече от опасно.- вдигна оръжието си към белокосото момиченце и се подсмихна:- В нея са душите на Сянката и Морисия. Когато открие някакви свои магии, нищо няма да може да я спре, ако не приключим сега с еня. А Дарсия, той неговата тъмна магия просто ми помогна да приспя Нава и да получа по- голям контрол над тялото, а и Дарсия ми върна Гато, нещо което никой друг не можеше да направи.

-A...Дай живот,отнеми още един.-поклати глава.-А ти не си ли се замислял,че покрай хора като теб,това момиченце може да стане точно това,от което явно...искаш да отървеш света.Но не си се досещал,че със силите на сянката,тя може и да бъде полезна за света?Че тя може да бъде различна...но ти не искаш да й дадеш шанса.

- С теб няма да споря!- червеното оръжие засия и той се насочи към елфката с лукава усмивка:- Тук ще загинем или аз или тя. Теб не мога да те убия, заради глупавия ми брат и чувствата му към теб, това ме възпира и това че твоя магия ми е вдъхнала живот!

-Въх...песимисти всичките...-поклати глава,но стисна меча здраво.-Все някой трябва да умре...
И блокира удара,като без да се замисля го ритна в корема и го запрати пак към стената.После щеше да се малтретира за това,което правеше...сега нещата бяха сериозни.

- Направете нещо?!- изписка момиченцето, като стисна още повече ръката на хобита:- Те могат да пострадат!
- Не можем. Ника и Джесика...
- Знам ги. Имам спомените на Аника и Арагорн, не само на Морисия и Сянката, знам за какво става дума, но те ще се избият!
- Съжалявам, Нана, не можем да направим нищо. Те сами могат да решат проблемите си.

Няколко кичура паднаха на земята...това я изнерви до безкрай,но се сдържа.Едва ли щеше да успее после да излекува раните му,ако го направи буквално на парчета.Това ама никак не й се струваше честно...ама какво ли беше честно на тоя скапан свят...ето,и тя вече се зарази с песимизъм...
-Ягодка сладинка.-тов беше достатъчно голямо отмъщение,за по-кратко от секундата успя даже да го ощипе по бузата...-Горда съм със създанията си!

Кипна му. Това не се издържаше, колкото и да не го искаше, нямаше начин. Залата се обля в червено, но имаше промяна в очите му. Червеното сияние в тях беше заменено от златисто. Оръжието му просветна също, а като бледо привидение над острието се появиха големите сини очи на Гато. Някак тревожни.

-А така!-засмя се онази и на свой ред реши да боядиса стаята,този път с мрак...-Извинявай,ягодке,ама много червено ме дразни...напомня ми на теб.

- А тъмнината пречи на Нава.- подсмихна се. Изведнъж оръжието му изчезна от ръцете му, като се материализира в онова малко бяло коте на земята. Гато примига няколко пъти и се обърна към червенокосият и поклати главичка.
" Не трябва така. Трябва друг метод."
- Стига глупости!

-Уопа...-едва не стовари меча си върху животинчето...
О,не,само дано да не се включи огромната й слабост за малки сладки неща с огромни очи...Дано,дано,дано...да му се невиди!

- На теб пък какво ти стана?- Ника наклони глава на една страна и изгледа Джесика неразбиращо, а Гато пак примига срещу елфката и също кривна глава на една страна.
- Ама, че... демон.- обади се Грегор от ъгъла.

-Нищо,нищо...-ръцете й трепереха от желанието да го грабне котето и да го стрие на прах в прегръдките си.-Нищо...
Наложи се да се подпре на меча...боже,ако тук беше Нава,а не Ника...щеше да си го изкара на него.

Ника потрепери неразбиращо и се смръщи:
- Да приключваме!- протегна ръка, а котето отново се измени и в ръката му отново се появи червеното оръжие. Елфът присви очи и атакува отново. В ъгъла червените очички на момиченцето също просветнаха, но и тя не разбра защо, само усети енергията която се разпростря от нея и сякаш се насочи към Джесика като допълнителна помощ.

-Ей,не е честно!-като всичко останало...
Успя да я рани,да има Нава после за какво да се притеснява...О,да,тя щеше да си го върне.Ако ще в миша дупка да се бута,ще следва Ника докато не й върне...Навенцето...
"Оле мили боже..."-не можеше да повярва,че тази мисъл дойде от нея.

- Разсейваш се, командире!- подхвърли Ника, очите му бяха върнали червения си цвят, което някак си не се хареса на белокосото дете и то се отскубна от хобита все още ронейки онези лилави сълзички:
- Остави я на мира! Не тя ти трябва, а аз! Така ,че не наранявай другите!

-Ей,Нана...-успя да го метне пак към стената,ама не изкара късмет...-Ако си мислиш,че нещата щяха да се получат така,аз изобщо нямаше да идвам.Сега се отдръпни,моля те.
Значи ще й се подиграва,м?Добре тогава...Успя пак да му се изплъзне,този път застана зад него и такъв шамар му би отзаде,че щеше да боли да седи...

Червените кичури се разпиляха наоколо, а оръжието изхвърча на съвсем друга посока, като пак прие формата на коте, но избяга и се скри някъде из масите и столовете в дъното на залата:
- Но...- момиченцето преглътна и кимна леко с глава. На лицето й се изписа малка усмивка.

-Какво стана бе,ягодке?Дупето ли те заболя?-вече се скъса да се смее...отначало беше сериозна,поне се опитваше...но вече не можеше да се сдържи.

- На теб какво ти става, бе момиче?- Ника се изправи, отмятайки няколко червени кичура от косата си назас и взирайки се в нея объркано:- Нещо не е както трябва.- погледна на страни, като потърси Гато, но котето май беше схванало какво го очаква, ако пак се появи пред елфката в тази си форма.
" Я ти бъди малко животинче, да те видим!"
" Плашиш се от..."
" Току що се преродих, не искам да умирам от задушаване и прегръдки! Поне не все още..."