Зима в пустинята...

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

"Следвай го - каза мислено Араши на един от гарваните - Да видим до къде ще стигнеш момче. Може би тя беше права?"

- Съжалявам Муртаг
Муртаг се усмихна и постави ръка на рамото на ангела
- Ти си видял всичко и много повече, приятелю..Ангелите пазят тайни..Направи добре.
Кевин кимна и остави мъжа да мине.
"Колко е странно всичко..Един ден мислиш, че винаги си бил добър, а пък в друг момент разбираш, че би трябвало да си зъл..Въпреки че те едва ли се мислят за зли"
"Снега на Клайв е супер"
"Ним!"
Елфа се засмя и двамата се загледаха в гледката. Бялата равнина..
"Решил си го..Нали?"
"Да..този път не искам да ми пречиш..Само че ще трябва да вземем и Торн..."
"Но къде ще отидеш.Ще отидем заедно все пак, но..Интересно ми е"
"Ще видиш сам..Ето те и теб, Торн"
Дракона се плъзна до него и отърка муцуната си в главата му
"Къде ще отидем?"
"Имам нужда от самота..Трябва да помисля..Знаеш ми навиците"
"Разбирам"
Муртаг сложи ръка на муцуната на червения дракон и се загледа в него. В следващия момент двамата изчезнаха в нищото. Там беше най-тихото място, където можеше да мислиш

На вратата на Храма скръстил ръце стоеше Нава, зад него натъжена беше Джули:
- Не можем ли да му помогнем?- попита тихо момичето.
- Ти си една от наследниците на Тъмните владетели, знаеш как стоят нещата от части...- отвърна елфът замислено.
- Ти също си...
- Не, това че съм един от опитите на Калисто не значи нищо!- повиши тон Нава.
- Но можеше да си, Сянката можеше да е още жива и ти да си редом с нея!- смръщи се момичето.
- Ти също, ако преди 13 години Калисто не била решила да се отърве от теб, ако Джин не бил измъкнат от ръцете на сянката сега може би и той щеше да е там, но знаеш ли?- усмихна се белокосият:- Нещо откроява всички ни от Злото, ти и брат ти се откроявате, независимо че също се падате някакви наследници, уж загубили правата си сред Мрачните господари, Муртаг също... той е отраснал сред добри и сред такива ще остане, не смятам да позволя да провали живота си току- така и да реши да поеме по пътя, от който е бил отклонен... нямам намерение да позволя той да се превърне в следващия Тъмен Господар!- елфът притвори очи и влезе бавно в храма, следван от зеленокосото момиче.

-Мен питаш ли ме?-чу се мрачен глас,елфката не беше в настроение,но се опитваше да се оправи.-Тъмно същество,господарка на мрака...и аз можеше да съм последователка на Сянката...
"Да,ама не стана"-чу се гласа на Даниел.
-Което ме подсеща,кога ще мога да видя онази книга най-сетне?!-повиши тя леко тон,не се виждаше,беше скрита в тъмнината на коридора.
"След време,Джес,след време..."

Нава поклати глава и тръгна към тъмнината:
- Преживели сме достатъчно всички заедно, мнозина от нас загинаха... не веднъж, а някои все още са в Отвъдното, никой няма да преминава на страната на Мрака!- отвърна елфът. От другия коридор се зададе Джин със странно притеснено изражение:
- Къде е Муртаг?
- Замина, някъде...
" Дано само да не е..."
" Млъкни, Джиа, ще говорим по- късно, имам въпроси към теб!"

-Никой не знае,може да ми "прищракне нещо".-каза елфката все така мрачно.
"Ти няма ли малко да се поуспокоиш?"
-Джули,искам да знам къде имате тренировъчни мишени.-изведнъж каза елфката.-Ако може да са от дърво,искам да чупя нещо...

Момичето се замисли:
- Ако не са нанесени промени, трябва да са в края на коридора, зад стълбите при Плочата има малка врата, от там започват тренировъчните арени и складовите помещения за оръжия и брони, Арагорн...- Джули замълча и изражението й притъмня:- Той се упражняваше там, там научи и мен да боравя с меч...

-Супер!-каза елфката със същия тон и стъпките и започнаха да се чуват из коридора.
"Я се покажи навън!"-ядоса се Даниел и сякаш дръпна мрака от сестра си.
Елфката беше мрачна,очите и си бяха сини-но косата беше приела черен цвят.
"Лелеи,по средата ли си?!"
-Позна,сега ме остави на мира!-каза тя,дръпна качулката на палтото си над главата и продължи да върви към главната зала.

- По- късно ще се видим.- каза Нава и се насочи по един от мрачните коридори:
- А ти къде отиваш?- попита притеснено Джин.
- Да поговоря с Джиерда на саме, след няколко минути ще дойда в главната зала...- отвърна елфът и се скри в сенките на коридора.
- За какво ли ще говорят?
- Не знам, но може би е нещо важно.- поклати глава Джули и двамата тръгнаха бавно към залата, където бяха драконите, Джин се притесняваше и за Киара, а Джули просто искаше да види как Анаю се справя с нея и Шадол.

Елфката стигна до залата,навсякъде имаше дървени манекени или просто изрисувани дъски...Очите и доволно проблеснаха и тя изкара меча си.
-Въй,че кеф!-каза тя и се зае да троши и цепи...
С всеки замах,гнева и намаляваше.Беше ужасно ядосана...

Нава достигна до едно положение в коридора, където факли нямаше, седна на земята и притвори очи, концентрира се и косата му се развя настрани. Изведнъж се озова в непознато помещение, обвито в мека зелена светлина, отвори леко очи и се огледа.
- Джиерда, какво е това?!- смръщи се той, по пода около него имаше кости и черепи, също обвити в бледо зеленикаво сияние, по въздуха се носеха множество духове, които пищяха злокобно. Елфът потръпна и се вгледа пред себе си:
- Моето съзнание.- отвърна тихият глас на Джиа и тя се появи пред него във вихър от зелени пера.
- И защо е в това състояние?
- Аз съм оръжие на смъртта, създадена съм да убивам и да черпя сили от мъката и мъртвите.
- Знам, но защо все още е така, нали вече не си мрачно оръжие и не убиваш в името на Злото?!
- Да ,така е, но съзнанието ми не може да се измени.
Нава кимна и се изправи бавно, подритвайки един череп до себе си:
- Трябва да поговорим!
- Слушам те?

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

"Мисля, че е карайно време да изпратим посланието за което бяхме помолени - помисли си Араши - Тя реши да използва Аватар, за да предотврати бъдещите случни. Да видим как той ще реагира."
След думите си Аватарът затвори очи и се концентрира.

- Разкажи ми всичко, което знаеш за... Вариаки!- отвърна Нава със сериозно изражение. Джиа се стресна отстъпи назад:
- Не, не мога... нямам... правото...- заекна зеленокосата елфка.
- Джиерда!
- Не, господарю, не е правилно да казвам каквото и да било... вие знаете достатъчно!- елфката отстъпи още назад и някои от духовете я обиколиха в защитна преграда.
- Може би, но това което знам или знаех е затворено дълбоко в съзнанието ми от Калисто, така че ти ми кажи... всичко!
- Господарю, моля ви... не мога да говоря за това!- Джиерда затвори очи и направи още няколко крачки назад. Духовете нададоха зловещи викове и се насочиха към белокосият:
- Джиа, какво правиш?!- но късно, духовете го бяха обградили и след миг вече го нямаше, Джиерда стоеше разтреперена в тъмнината, около нея левитираха множество духове, а костите проблясваха леко. Отровно зелените й очи бяха разширени и пълни със сълзи, сама не можеше да си го обясни.

"Махни се бе,махни се бе,махай сее!"-ядосваше се елфката на собственото си настроение.
Беше свършила с тренировъчните работи,върна ги обратно в стария им вид,но това не и помогна.Беше излязла навън и седеше близо до входа на храма.Снежинките се трупаха по главата и без на нея да и прави впечатление,което я правеше смешна гледка...Започна да си играе с черните си магии,така поне отслабваше напълнената до дупка чернота в тялото и.

Катрина стоеше като вкаменена.Тя най-после се осъзна и тръгна към някъкав коридор

Торн се появи почти веднага отново пред входа, заедно с Ездача си, който седна на снега, подпрял глава с ръце и цамислено гледайки как Мерик се опитва да победи Клайв на снежни топки. Не ги виждаше всъщност....Нищо не виждаше..Вариаки..Дарсия..Всичко беше толкова...

-Мерик,хващай!-каза елфката и му подхвърли една снежна топка,без да мърда от мястото си.
Въпреки,че изражението и беше малко по-спокойно,пак изглеждаше мрачна и раздразнена.Черната коса не искаше да си връща нормалния цвят...

Катрина се луташе из коридорите докато не стигна стаята на Жрицата
"Кааат влез!"-каза дяволито Алексис
-Не,няма!-отвърна ядосано Катрина но нещо отново я караше да влезе.Тя се свлече на пода но продължи да гледа замислено вратата на които се изписаха няколко буквички

Мерик улови, избягвайки камарата сняг от страна на Клайв. Не знаеше все още за брат си, макар че го виждаше там на хълмчето сняг тъжен и умърлушен.
- Не играеш честно! - заяви момчето когато беше ударен от топката на Клайв, която го извади отунеса
- Ти ще кажеш!

"Толкова е..странно..Имам чувството, че желая да ги убия..Аз..да ги убия..Собствения си брат..Какво ми става?Защо така изведнъж се породиха такива желания..." Муртаг разтърси глава и отново се загледа надолу. Започна да мисли дали изобщо да отиде при другите след като започваше да има странни желания, изникващи изведнъж

-Нека ти помогна.-обади се Дейвид от някъде,явно и той се беше скрил в сенките.
Появи се в коридора и помогна на Катрина да се изправи.
-Да се махаме от тук,преди някой пак да ти е влязъл в съзнанието...

Нава се озова в тъмно помещение със зелени светлини:
- Джиа...- едфът се надигна бавно:- Къде сме?
- Ами... тук по принцип не идвам никога, това са моите забранени спомени.- отвърна елфката:- Сама създадох това място и затворих всичко, от което исках да избягам през всичките тези 300 години, през които съм избивала хладнокръвно.
- Как се озовах тук?
- Вероятно духовете те доведоха, това бяха всички които съм избила и които не са успели да попаднат в Отвъдното, за винаги ще бъдат мои... роби.- зеленокосата се появи до него и му подаде ръка, елфът се изправи и се подпря на стената:
- И сега какво?
- Ще трябва да излезеш от тук, аз не искам да виждам нищо от миналото си!- отвърна тя.
- ще си имаме сериозни разговори с теб за това, само да изляза!- отвърна белокосият и тръгна напред по мрачния коридор.

Катрина имаше чувството че бълнува
-Н-няма да вляза...н-не...-момичето затвори очи
"Стига си се борила...-прозвуча някъкав глас.Не беше Алексис-Знаеш че е безмислено...затова се изправи и влез!"
-Н-НЕ!-зкрещя Катрина

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

Араши най-сетне отвори очи, той беше разбрал каквото имаше да разбира. Изражението му беше доволно, но веднага се промени под влиянието на виковете на Катрина:
- ДОбре ли си? - попита Аватарът, като се появи до нея и сложи ръка на главата й.

Катрина дишаше тежко но отвори очи и се усмихна
-За сега...да

-Хайде,Кат!Да вървим,започваш да ме плашиш...-каза Дейвид притеснено.

Прас!Джесика метна една снежна топка,която се удари право в лицето на Клайв.
-А сега!Голям мъж срещу малко дете,не си честен!-погледна го тя самодоволно.-Ще се оправяш и срещу мен!