Зима в пустинята...

-Ами...-Катрина се замисли-За сега Риерда не ме е навестявала а Алексис както винаги ме дразни

Момчето кимна:
- И дано скоро да не го прави.- той се замисли за миг:- А всъщност знаеш ли къде е изобщо Жрицата?

-Предполагам все още в съзнанието ми...?-каза Катрина-А ти как си?

- Ами, добре... малко студено, но вече привикнах.- усмихна се Джин:- Надявам се на драконите да им е по- топло.

-Сгурно им е-усмихна се Катрина-Все пак те имат скрит огън в тялото си...ама те докато се пекат ние ставаме на ледчета

Джин се засмя леко:
- Права си, те са си добре почти винаги! Все още се възхищавам на всеки дракон.

-И има защо...всеки дракон е невероятен по свое му

"Да вървим..Вече знаеш доста, така че..Може някак да си оправиш настроението, а?"
"Е, добре..." Муртаг се изправи и все още стискайки откъснатия лист бавно започна да обикаля около огнището. Искаше му да се разкъса..В същото време беше и извадил известен късмет..Ако беше там сега..Никога нямаше да опознае другите царства..световете..Не, щеше да ги опознае..Но по съвсем друг начин..И все пак той чак сега ясно усети нещото, което го беше мъчило винаги. Защо го бяха гледали така?Заради майка му..Истинската му майка..Как така всички знаеха..Мразеше да крият от него неща, важни за самия него..Въздъхна..Нямаше връщане назад, а и да имаше, той нищо не можеше да промени.
"Каквото и да стане..Знам, че тези, които трябва да обичам са там и аз се боря срещу тях"
Все още не разбираше много..Това беше нова история за него..
"Както аз разкривах самия себе си, така ще го направиш и ти..Вярвам, че в теб никога не е имало и няма да го има това, което трябва да представляваш..Преди го исках де.."
Муртаг се усмихна и излезе, леко поободрен от Ним

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Дракони, дракони - повтори Араши с досада - Какво толкова им харесвате? Те не са кой зне какво.

-Да но те ни допълват!-каза му Катрина

- Красиви създания са.- отвърна Джин:- И са добри и верни приятели, моята Киара е доста мълчалива, но пък никога не би ме изоставила, дори и да е принудена да направи невъзможното... да кацне на земята.- момчето се замисли:- Ти не ги ли харесваш?

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Ами не точно просто имам неприятни спомени свързани с дракони... и с магьосници-дракони и други драконоподобни (0о) - каза леко печално, но ведро Араши

-Но не всички дракони са лоши!-смръщи се Катрина

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Да не всички, но не ги харесвам пък и те мен - каза Араши и леко се смръщи

-Защо мислиш че не те харесват?

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Ами гледат ме доста странно и винаги когато се сблъскам с някой от тях се чувствам неловко. Но стига вече с въпросите относно дракони, че скоро ще ми заприличате на Хеби, тя не престава да ми повтаря, че това е глупаво - отговори Араши с доста раздразнен тон.

- Тогава може аз да се представя както трябва..Защото се оказа, че съм лъгал почти всички, относно себе си - Муртаг ги беше намерил, обикаляйки коридорите като слепец.

-Какво искаш да кажеш?-попита Катрина учудено

- Че ако преди 24 години тогавашния черен господар не беше направил грешка сега пред теб би трябвало да седи един не особено приятен човек да кажем.. - той замълча, стискайки листа още по-силно в ръката си. После се изправи и огледа всички с мрачно изражение - Казвам се Муртаг Моуси..Син на Морзан и Вариаки..Някой, който е запознат с черната история знае, че Вариаки е майката на злото. Аз трябваше да съм черният владетел на мястото на Сянката преди 3 години

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

"Казахти, че това е той - прозвуча глас в главата на Араши - А ти каза, че съм полудяла."
"В момента не е подходящо да ми досаждаш - отвърна мислено Аватарът и махна неволно с ръка сякаш гонеше някоя нахална пчела - Нека да го изслушаме и ще решим какво да правим." Довърши той и като се облегна на стена впи поглед в Муртаг

- Предполагам, няма смисъл да крия нещо, което за някои личи от километри.. - Муртаг се обърна към стената все едно търсейки някого там. - Чувствам, че и някой друг разказва в същото време това..Преди години Вариаки, майката на злото се влюбила в баща ми..От страх да не ме загуби ме дала на Морзан..В момента сигурно щях да съм в Мраморната кула, замисляйки как да нападна този храм..Тъй като не съм чистокръвен господар щях да съм заместникът на Дарсия..Ако преди 3 години Сянката не беше се появила, за да заеме своето място, то щяха да сложат мен като полубрат на Черните господари.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Като спомена нападение - прекъсна го Араши - Не мислите ли, че трябва да очакваме подобно нещо?

- Със сигурност ще има..Затова и казах по-рано, че не би трябвало да съм тук..Нося нещо, което носи проблеми.. - Муртаг поклати глава и дръпна качулката си, все едно да скрие нещо. - Когато някой се изправя срещу Черния свят както правят повечето хора в този храм, на господаря му става интересно..И иска да покори тези хора. Той ще напада...И ще напада докато не победи или бъде победен

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Втората алтернатива ми допада повече. Но ако искате да смечелим трябва да се приготвим.
Араши протегна ръце напред и между дланите му се появи черна дупка, от която излетяха към 20ина гарвана.
- Те ще са очите ми и чрез тях ще разберем за евентуални нападения - каза Аватарът като гледаше как птиците отлитат - А сега да помислим за нещо позитивно, свъсените лица не са точно образът на доброто.

- 10 годишна подготовка и 2 годишна война ми стигат, за да знам пределно ясно какво мога да очаквам..Оставям ви сега..Нямам представа какво ще правя, но трябва да мисля за това, че се оказах гадняр все пак.. - Муртаг се отдале от стената и тръгна по коридора за навън, където на стълбите се очертаваше сянката на човека с крила. Кевин се чувстваше виновен, но май нямаше да го пусне вън..Знаеше, че Муртаг щеше да си тръгне