Зима в пустинята...

-Мхм...-измънка елфката,засрамено забучила нос във възглавницата.-Свиря от време на време,особено в такива моменти..

-Добре тогава!-Катрина размърда пръстите си и пред тях се появи пияно-Щом това искаш!

-Оле...-ококори се елфката и стана от леглото.
Погледна Катрина усмихнато и тръгна към музикалния инструмент.седна на стола пред него и усмихнато погледна клавишите.След миг обачи погледа и стана притеснен и тя погледна Катрина:
-Ъм...малко ми е недуобно...може ли...да остана за мъничко сама?

-Разбира се!-Катрина тръгна към вратата-Ако ти потрябвам-отвън съм!
Момичето затвори вратата и се обви в една черна сфера.Една сълза се пророни и падна на земята.
-Не живей с миналото си...-каза си тя тихо

В края на коридора бяха Нава и Джули, към тях се беше присъединил и Джин:
- Какво има?- попита плахо момчето.

Елфката гледаше клавишите с трептящите си очи.Мелодията на песента се появи в главата и,беше готова.Леко докосна клавишите,след което ги натисна по-силно.засвири мелодията и започна да си припява тихо...Песента беше на един от човешките езици,тя го разбираше идеално и песента и беше близо до сърцето.
-You speak to me...I know this will be temporary,you're asked to leave,but I can't tell you that I've had enough!
Мелодията се чуваше из цялата стая,изпълваше главата и и я успокояваше.След което песента стана по-тежка:
-I can't take it!This welcome is gone and I've waited long enough to make it!And if you're so strong you might as well just do it alone...and I'll watch you go...

В Залата върху плочата с имената падна поредната капка кръв. Книгата лежеше на няколко метра от огъня, Муртаг седеше на самата плоча и стискаше ръце в юмруци, все едно искаше да потече кръв с друг цвят. Ним стоеше до него като призрак, поставил ръка на гърба му и умислено вперил поглед в книгата. Двамата изглеждаха като баща и син, макар и единият да беше елф.
- Сега разбирам...Всичко разбирам...Гламдринг ти се подчинява изцяло..само заради това.
- Не може да е истина..Просто не мога да го повярвам..Толкова години...Винаги съм мислил, че...
- Може би информацията не е вярна..
- Не е така..Погледни подписа, Ним..Знаех си, че има нещо в мен, но това..Аз съм най-гадното същество на света..а обвинявам Дарсия..Че аз бих могъл да го задмина по лошотия
- Успокой се..Ти винаги си бил от другата страна и това те отличава от Дарсия и останалите преди него..Но изкарай мъката навън, знаеш, мразя да я криеш..
- Аз съм..глупак.. - заяви Муртаг и бутна с омразя останалите книги, наредени до него

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Е не бъди скиптичен - чу се гласът на Араши, но самият него го нямаше - Сигурен съм, че ще се справиш с тази пречка. Чуй звуците на музката - добави гласът, като се заслуша в мелодията която идваше отвън - Доста е добра. Приятно е да слушаш нещо толкова мелодично след всичкото това мърморене.

- Музиката.. - мислите на Муртаг тотално се омешаха - Знам само, че това никога няма да го преодолея..Защото вече се е случило..И аз съм роден, аз не мога да реша кога и къде да се родя, просто..Не исках да е точно така.
Муртаг кимна на Ним, който изчезна в облак бял дим. Муртаг се зае да събира книгите, да къса лист по лист и мрачно да ги хвърля в огъня, докато все още объркано слушаше музиката и мислеше за току-що прочетеното. Накрая остана само листа, фаталния лист...Той го стисна и впери поглед в него..Защо..Защо точно той?

Елфката сякаш потъваше в мелодията,не можеше да спре..:
-Step up to me...I know that you've got something buried..."I'll set you free"..You set conditions but I've had enough...I can't take it!This welcome is gone and I've waited long enough to make it!And if you're so strong,you might as well just do it alone...and I'll watch you go...
Мелодията ставаше от тежка,все по-тежка...
-Come back home,won't you come back home?You step in line,you've got a lot to prove...Comes and goes,it comes and goes,a step in time,yeah,that's a lot to move...Know this will be temporary,I know this will be temporary,I know this will be but I've had enough!I can't take it...

P.S:All American Rejects-Can't take it

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Това е въпрос, на който дори аз не мога да ти отговоря - образът на Араши се появи в огъня - Надявам се, че някой ден ще разбереш и защо точно ти.
Огънят пламна по-силно и когато угасна Аватара беше стъпил върху пламъците.
- Не го мисли сега, когато му дойде времето истината ще излезе на яве и на всички впроси ще ни бъде отговорено. А сега предлагам да отидем при другите - и Арапи се запъти към вратата.

"Аз мога да ти кажа защо..Колкото и да ме е срам от това..Защото аз поисках да дойдеш тук.."
"Че какво можеш да си замесен ти Ним?С всички тези мчерни помисли тук"
"Когато постъпих при Сянката и Гламдринг ми беше поверен, предсказаха, че няма да живея дълго. Уплашен от това, аз побързахт да направя могъща магия. И тъй като наследника ми не трябваше да е мое дете, аз се насочих към онези, които се раждаха същата година..Арвен, много други деца и ти..Син на Вариаки..Избрах теб като син на тъмнината.."
"Роден съм заради теб?"
"Да..Ако не бях аз щяха да те убият, беше нежелан..После те подхвърлиха на баща ти, Морзан..Той не желаеше да узнаваш истината за майка си"
"Благодаря ти, Ним..Щом съм тук заради теб..То поне за това съм щастлив"

Джин се приближи до вратата на елфката и заслуша музиката, гласът й беше прекрасен и момчето се наслаждаваше на това, а и музиката... искаше му се и той да засвири, Колието все още беше в него, макар и вече без магия, просто обикновен музикален инструмент, малка странна свирка. Джули стоеше на няколко метра от него и също се вслушваше в музиката и гласа на Джесика, а Нава... незнайно и за него защо, беше седнал на земята, облегнал се на стената и също слушаше със затворени очи и усмивка.

Песента свърши,но музиката не я напускаше...искаше да свири и да свири...сети се за още една песен,беше я чула от дете и винаги караше сърцето и да тупти.
-When they met she was fifteen (Когато те се запознаха,тя беше на 15)
Like a black rose blooming wild (Като черна роза,която лудо цъфтеше)
And she already knew she was gonna die (И тя вече знаеше...че щеше да умре...)
"What's tomorrow without you? (“Какво е утре без теб?)
This is our last goodbye" (Това е последното ни сбогом”)
Музиката беше тежка,вече не се чуваше само пиано.С магия,тя призоваваше звука и на още инструменти,искаше всичко да е перфектно за тази красива песен...

Джин се облегна на вратата за да слуша по- добре, Джули също се приближи и залепи ухо до дървената врата на стаята. Нава отвори леко очи и се усмихна широко, песента му действаше успокояващо, някак странно и неразбираемо, и все пак той остана на мястото си, сякаш не можеше да помръдне.

-She got weaker every day (Тя ставаше слаба с всеки ден)
As the autumn leaves flew by (Както есенните листа летяха наоколо)
Until one day, she told him, "This is when I die" (Докато един ден,тя му каза,”Сега аз ще умра”)
Тази песен хич не беше хубава по настроение и събуждаше мрачната страна на елфката.Тя все пак продъжли да свири,така изливаше мъката си наяве.
"What was summer like for you?" (“Как беше лятото за теб?”)
She asked him with a smile (Попита го тя с усмивка)
"What's tomorrow without you?" ( “Какво е утре без теб?”)
He silently replied (Той тихо отговори)

Изведнъж елфът се изправи и тръгна към стаята:
" Не си го и помисляй!"- смръщи се Джули.
" Нищо няма да правя, просто искам да я чувам по- ясно!"- отвърна той и се облегна на стената до вратата, тъй като тя вече беше заета от децата и скръсти мирно ръце, притвори очи и продължи да слуша с усмивка.

-She said, (Тя каза...)
Изведнъж музиката стана много тежка.Чуваха се дрезгави звуци,които и придаваха чувство за мъка и страдание,но елфката не спря...беше прекалено навътре вече...само една сълза се търкулна и падна върху един от клавишите.
"I will always be with you (аз ще съм винаги с теб)
I'm the anchor of your sorrow (Аз съм котвата на твоята мъка)
There's no end to what I'll do (Няма край към това,което правя...)
Cause I love you, I love you to death" (Защото те обичам,обичам те до смърт...)

P.S:Значи,тази песен е Kamelot-Love you to death

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Добра е - каз Араши като се приближи до стената - Даже много добра.
Аватарът се огледа наоколо и видя как всички слушат с наслада песента на елфката.
- Кои са тези деца? - попита той по инерсия и погледът му се спря над малчуганите, които се блъскаха бред вратата.

===-Някъде из пустинята-===

Акира вървеше вече 1 месец през пустинята и беше видяла само 1 селце сгушено в пясъчните дюни.Досега момичето не беше виждало такава пустиня.Беше някак студено и през деня,а на места беше виждала и полета покрити със сняг.Един възрастен човек,живеещ в малкото село,което беше посетила, и бе казал,че е дошла зимата в пустинята.Стуваше и се абсурдно,но после разбра,че наистина тука зимата се усеща.Въпреки студа и факта,че момичето не беше виждало живо създание в тази пустош вече 2 седмици,тя не се отказваше и продължаваше да върви напред вярвайки,че ще срещне някого някога.

Елфката продължаваше да пее и да свири,докато песента не свърши.Спря да натиска клавишите и забучи поглед в ръцете си.В ума и трескаво се въртяха спомени,не трябваше да става така...Удари силно клавишите с юмруци и навсякъде се разнесе детски крясък "Махай се!" като глухо ехо.Стана от стола и тръгна към леглото,знаеше,че някой е чул внезапния удар на клавишите,за това заключи вратата с магия,не искаше да се занимава...Легна на леглото,сграбчи възглавницата и я прегърна.С няколко сълзи в очите задряма,сънувайки кошмарите,които е преживявала...

Катрина усещаше как силите й се губят малко по малко...но защо?Какво ставаше?Момичето отвори очи.По черната бариера се стичаше кръв.Навсякъде се чуваха писъци.
-К-какво?!-тя разтърка оч и погледна бариерата-чисто черна

- Живеещите тук.- отговори спокойно Джули на Араши:- Преди години бяха много повече, но се отидоха заедно с родителите и осиновителите си, сега са само скитащите малчугани, попаднали на Храма.- момичето си спомни как преди три години тя управляваше това място с усмивка и щастие и всички също бяха щастливи преди да напуснат пещерите, превърнали се в този храм. Мнозина бяха останали в Графството и продължаваха да са щастливи, но тези които си бяха тръгнали... за тях нищо не се знаеше.

Катрина премахна черната бариера
-Наистина песента беше хубава!-усмихна се момичето

Джин я погледна и се усмихна:
- А ти как си, някакви следи от Риерда или намеси от Алексис?