Зима в пустинята...

- Какво става?- на входа ги посрещна Джин с тревожен поглед, гледаше ту в Джесика, ту в Нава, но когато съзря елфът се разтрепери:- Ама... какво...- заекна момчето.

-Недей се притеснява,нищо сериозно.-усмихна му се Джесика.-Докато какво стана,Кейти се появи,заедно с някакво тъпо псе!
Елфката пусна ръката на Нава и отиде при Джин.Вдигна момченцето във въздуха и му се усмихна.
-Ти нали си добре?-попита го тя,все още държейки го във въздуха.

- Да, добре съм... не знаех, че Киара е толкова бърза, но явно като се наложи.- момчето се усмихна:- При вас има ли наранявания?

Елфката чак сега обърна внимание на драскотините по лицето и тялото и.Пусна детето обратно на земята.
-А,ей сега ще ги махна.
Тя сложи ръка на рамото си и всяка драскотинка зарастна,осатвяйки лек белег.
-Ти да знаеш колко много белези вече имам,ще се среснеш...

Джин поклати глава:
- Битките оставят и външни следи.- отвърна момчето и хвана елфката за ръка:- Хайде влизайте, студено е...
- А Грегор е запалил страхотен огън в главната зала, точно на стълбите при... плочата, нямате представа колко е топло там.- обади се Джули с лека усмивка зад тях.

Джесика се усмихна в отговор.Тръгна след двете деца,Нава след нея.Топлината я обгърна и тя въздъхна облекчено...
Щом стигнаха залата,елфката,заедно с Джин и Джули застанаха пред огъня и се вгледаха в пламъците.

- Муртаг ще се зарадва на огъня!- възкликна Джин, нагрявайки ръцете си на пламъците.
- Прав си, жалко че не са черни.- отвърна Джули с усмивка.
- Стига с тези черни огньове, почната ми е силата ти и черния огън в теб!- скастри я Нава, вече покрит от глава до пети в зеленикавата броня.

-Остави децата,де.-усмихна се Джесика и извърна глава.-Ако искат черни пламъци,веднага мога да им ги направя.

- О, не...- въздъхна Нава и се засмя.
Джули се усмихна широко:
- Да направим една магия заедно, малко черни пламъци... до сега не съм правила магия с елф друид.

-Е,то не е нищо особено.-вдигна рамене Джесика.
Хвана децата от двете и страни за ръцете и погледна пламъците.Тъмен лъч се появи от нищото,уви се игриво около тримата и се стрелна срещу пламъците,които след миг вече бяха черни...

Джули беше очарована:
- Великолепно!- възкликна момичето и очите й заблестяха от странно щастие:- Страхотно!
Джин само кимна глава и се усмихна широко, една огромна щастлива усмивка. А Нава само клатеше глава, но все пак се усмихваше, някъде под бронята.

Джесика прегърна двете деца и ги целуна по главите.
-Вие сте си моите малки дечица.-каза им тя усмихнато.

Двамата се усмихнаха и я прегърнаха пак, усещаха я наистина като своя по- голяма сестра, дори и майка. Нава беше седнал на един от столовете, подпрял глава с една ръка и изгарящ от радост, гледайки тримата. Джиерда също се усмихваше, господарят й беше щастлив, а това правеше и нея щастлива.

Джесика погали главите на децата и тримата се влгедаха в черните пламъци.Изведнъж те започнаха да офромят нещо интересно,нещо като сцена...малко тигърче подскачаше след голяма дебела мечка,която само бягаше в кръг,докато тигърчето скачаше след опашката и.

Джин подскочи от радост:
- Това сте ти и брат ти!- възкликна момчето и приклекна до пламъците, като не откъсна очи от играещите си тигърче и мечка.
Нава се усмихна и тръгна към огъня, вгледан внимателно във фигурите. Стигайки до елфката и децата усети нещо странно, бронята по тялото му започна да се събира, по обратния начин както се беше появила, след малко лицето му се виждаше и той си пое дълбоко дъх, но бронята все още я имаше, макар и покриваща го само от части. Той се усмихна широко и се вгледа в черните пламъци:
- Картина от детството ти, предполагам.

-Точно.-усмихна се Джесика.-Брат ми си играеше с мен докато аз умирах от скука...чакайте,чакайте,има още.
Мечката изведнъж се спря,обърна се и с муцуна започна да бута внимателно тигърчето.Малкото животинче се изкачи на главата му и се изкачи на гърба му.Сгуши се в дебелата му козина и задряма...

- Колко очарователно!- възкликнаха децата в един глас и се вгледаха още повече в огъня и фигурите. Нава застана до Джесика с голяма усмивка:
- Както аз рисувам с бял пламък, така ти рисуваш с черен!

-Я виж ти,пълни противополжности сме,пък сме близки приятели.-вдигна вежди Джесика.-Явно е като легендиде за Йинг-Янг...слънцето не може без луната,тъмното без светлината...

Нава се засмя:
- Май си много права, сега се замислям над това... до сега дори не бях обърнал внимание какво представляваме.- елфът се хвана за челото и поклати глава, но все пак се усмихваше.

-Някои подробности не се забелязват.-подсмихна се Джесика.

- Така е.- усмихна се Нава и се съсредоточи върху черния огън, след миг измежду черните пламъци се преплетоха и бели, които придаваха контраст на фигурите. Двете деца се учудиха, но след малко запознаха да се усмихват радостно.

Елфката се усмихна.Пламъците оформиха нещо друго-черните оформиха фигурата на Джесика,вдигнала ръце нагоре.Белите формиха лъч светлина пред нея и на негово място се появи Нава.

Катрина седеше на едно място и размшляваше.Жрицата...формата й от миналия живот...дали и тя щеше да бъде такава?Лоша...

Зини и Грегор седяха настрана и преглеждаха книгата:
- Не разбирам нито дума от това!- смръщи се хобитът.
- Нито пък аз, явно е някакъв семеен език!- отвърна джуджето и погледна Катрина:- Може би ти ще можеш да я разчетеш?

Катрина погледна книгата с почуда
-Тя на...жрцата ли е?!