Зима в пустинята...

- За момента ще чакаме... не се знае кога Тъмният господар ще реши да ни нападне, дори името му не знам.- вдигна рамене момчето:- Тук сме в безопасност за момента.- Джин седна до огъня и протегна ръце напред за да ги стопли:- Разкажи ни за себе си?- обърна се след малко към аватара.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Не обичам да обсъждам миналото си, но предполагам, че мога да споделя няколко неща с вас. Аз съм Аватар, ние сме много малко и е цял късмет, ако спрещнете някого от нас. Всъщност Аватар не е раса или нещо подобно, то е по-скоро титла която можеш да заслужиж. По природа аз съм или по-скоро бях демон, няма смисъл да се безпокоите от този факт. Та да се върнем към титлата ми. Когато едно същестово, билото човек елф демон или нещо друго, достигне определена сила, Аватарите отиват при него и му правят предложение, което е доста изкушаващо. С титлата си Аватарът придобива и почти безсмъртие и е почти неуязвим, разбира се всеки има своето слабо място. Нашата общност не избира страна, ние не сме добри, нито зли. Може да се каже, че подържаме баланса между двете. Преди много години... - Араши се спря и се зачуди дали да продължи - Преди много години орденът ни се разпадна и ние се пръснахме из целия свят. Някои от нас обърнаха гръб на задълженията с които се нагърбваш когато приемеш титлата Аватар, но все още има и такива които спазват завътът който тече във вените ни. Те просто наблюдават светът от страни и се намесват само тогава когато трябва. А колкото за мен аз бих казал, че не принадлежа на никоя от тези две групи. Избрах да вървя по собствен път и мисля, че всичко само ще се подреди и накраят ще има баланс на силите. Признавам си намесвал съм се. Ръцете ми са покрии с кръвта на много виновни - както добри така и зли, но те всички заслужаваха смъртта си. В последните години се опитвам да стоя настрана и да не се намесвам без сериозен компромат, но мисля, че е време и аз да се поразкърша. А вие какво бихте казали за себе си?

- Интересно!- усмихна се момчето и се замисли:- За себе си мога да кажа много неща, но и много бих премълчал. Син съм на гадателка, Горгодия, жената на която са последователи онези там.- и посочи качулатите слуги пред вратата:- Баща ми е убиец, убил собствения си дракон и присъединил се към злото преди много години, но и той също е мъртъв и по- добре. До 5 годишен съм живял в мрачното царство, известно до преди три години като Каз Модан, под контрола на една жена- Сянката. Благодарение на всички тук се откъснах от нея, освободих се и разбрах какво е да си жив наистина, какво е да имаш приятели и да помагаш в нужда. Над мен тегнеше проклятие, което отнемаше зрението ми, пет години без да зърна слънцето или луната...- момчето се смути, но продължи:- Тогава се запознах и със сестра си Джули, не я познавах, дори не знаех че има сестра, по- късно ще се запознаете и с нея, тя е... е май беше Жрица тук, в този храм, преди да се превърне в храм бяха просто пустинни пещери под земята. Заедно се отървахме от проклятията си, аз от слепотата, а тя от своето си проклятие... "дар" от майка й- беше няма, и неусетно се оказа, че и магията над нея също е премахната.- момчето се усмихна при спомените за миналото:- Ездач на дракон съм, начинаещ... и умея да контролирам гръмотевиците и мълниите, моята стихия. Това е като цяло и на кратко историята ми. Произхождам от лошо семейство, и майка ми и баща ми са желаели смъртта ми.- Джин въздъхна и се загледа към огъня пред себе си.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

Араши се доближи до огънят и вкара ръката си в пламъците, след като я извади в дланта му гореше огън. Очите на Аватарът просветнаха в червено и пламъкът се увеличи, след което той стисна ръката си в юмрук, пламъкт изгасна, а на негово място имаше купчина пръст.
- Ездач на дракон знчи, а къде е съществото ти? - попита Араши като изтръска и последни прашинки от дланта си.

- В друга зала, пригодена за драконите.- отвърна момчето, учудено от направеното преми миг от Араши:- Владееш огъня?- възкликна Джин и вдигна поглед към него.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Нещо такова. - усмихна се Аватарът - Всъщност единственото което ограничава силите ми е самата природа, колкото и да съм силен не мога да се противопоствям на нейните закони, подобно нещо ноже да доведе до разруха на целия свят. Всяко нещо е свързано представи си, че водата се изпари всичко живо ще умре от жажда или пък пламнат пожари на всякаде, а дори и без огън, който да ни толи не може. Като изключим бремето което ще ми отнеме, а аз разполагам с неограничено време, това мога да го направя. Но ако съм научил нещо от всичките преживяни години, то е че самотата е най-страшният противник на всеки. А и ако започна подобно нещо, самата природа ще ме накаже с нещо по-опасно дори от смъртта.

Джин се замисли над думите му, имаше нещо много вярно в тях:
- Не ме е страх от самотата или смъртта, вече не се боя.- промълви тихо момчето:- Природата е всемогъща, но има някои които я контролират и властват над нея без затруднения...- едвам изрече това и пак се замисли, контролът на Джин над мълниите беше силен, момчето можеше да предизвика мълния или гръм дори в ясен летен ден.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Контролът който ти имаш върху мълниите и гръмотевиците съвсем не означава, че си господар над тях. Колкото и добре да ги владееш никога няма да постигнеш съвършенство, а ако това стане тесамите ще те погълнат ити ще станеш част от тях. Но както и да е. От това което разбрах някои от приятелите ви са останали в кулата, не ви ли е страх за тях? Ако наистина това същество на мрака се е възродило отново, то те не са в безопасност.

- Тези, които са останали в кулата отдавна не са сред живите, те са духове, които са помогнали на Мертаг да премахне Кейти Джоунс веднъж за винаги, преди три години тя уж беше добра и беше на наша страна, но... не зная точно какво стана, тя се обърна срещу нас и застана на страната на Сянката. Преди три години загина в Последната битка в Драконското царство, но сега някой я беше съживил... като демон.- отвърна Джин и се усмихна:- Един елф... може да контролира деня и светлината, демонстрирал е какво може като забави изгрева или предизвика Слънчево затъмнение.- каза замислено момчето:- Но той не е обикновен елф, по- скоро е творение на сблъсъка на много могъщи магии.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Явно мнго неща са се случили през годините в които аз живях като отшелник. Както и да е, ако ни предстои битка трябва да си починем и да пазим енергията си.
Като каза тези думи Араши изчезна в облак от червен прах.
- Ще се върна след известно време - чуха се думите му след секунда.

Джин кимна и се усмихна:
" Ние сме тук."- отвърна мислено момчето и пак се загледа към огъня. След минута в залата нахлуха Грегор и Зини, спорещи за нещо... отново.
- Какво става?- попита Джин, гледайки ги вече раздразнено:- Няма ли да спрете да спорите най- сетне?!
- Библиотеката беше отворена!- смръщи се джуджето.
- Беше, но я затворихме!- отвърна Зини.
- Прекалено късно, кой знае какво е излязло от нея!- отвърна Грегор.
- Нищо не е излязло, всичко си е вътре, както го направи Горгодия преди години така и ще си остане!- скръсти ръце хобитът.
- Дано си прав младежо, че иначе кой знае какво може да ни сполети... съществата, които Горгодия затвори в папирусите са зловещи...- поклати глава джуджето:- А къде е... Араши?
- Скоро ще се върне.- отвърна Джин замислено, думите на аватара навлязоха и заеха сериозно място в главата на момчето:- А Джесика и Нава?
- Помагат на Катрина с Алексис и Жрицата.- отвърна Зини разтревожено.

Ним потрепери при последните думи и отвори очи. Въздъхна след малко явно заловил се с нова вътрешна борба..или с нещо друго. Беше чул всичко, което се беше говорило..Беше си припомнил неща, които не трябваше да си спомня.
"Престани да протестираш, Муртаг и ме чуй..Мисля, че открих нещо, което бях забравил..Но за тази работа трябва да се върнем в Мраморната кула."
"И как мислиш да го постигнеш?"
"С прикритието на нощта..И с помощта на Клайв" - после прекъсна разговора, оставяйки Муртаг отново с протестите - Чувал съм за такива като Араши..Но винаги ме е било страх да ги доближавам..

Грегор и Зини погледнаха учудено към него:
- Какви?- попитаха в един глас, но Джин пренебрегна въпроса им:
- Защо, на какво са способни тези като него?- попита плахо момчето.

- Той каза, че е Аватар..Едно време повечето мрачни сили бяха насочени към тези... хора..Поне към онези, които Сянката можеше да усети..Всеки един от тях беше ценен за нея. Колкото до способностите..Аз не бих ги разкрил, след като той самият не ги каза. Нека се разкрие сам когато мисли, че е добре. Но знам, че може да направи много..и че Дарсия.. - Ним замълча, усетил грешката си, но вече нямаше смисъл да се поправя - ...Черният господар би се заинтересувал от него

- Дарсия?!- възкликна Зини.
- Така ли се нарича Черният господар, е вече знаем името му!- замисли се Грегор.
- Това не е добре, ако той разбере, че Араши е тук... не ми се мисли.- смути се Джин и за да се поразсее малко запрати слаба светкавица към огъня и я уви около пламъците за миг, името Дарсия му се стори интригуващо:- Какво ще правим, ако Черният господар разбере за Араши?

- Той едва ли ще разбере, ако Араши не използва силите си. Според мен Дарсия не се интересува особено от света..Обсебен е от това как ще го завладее, но не и от съществата, които живеят из световете..Интересува се от някой само, ако този някой покаже нещо интересно

- Значи не е като Сянката, последната Сянка...- промълви Джин:- А от къде разбрахте името му... Дарсия?- попита някак неуверено момчето.

- За това не съм особено сигурен, но..Мисля, че Муртаг и Дарсиа имат някакво доста странно разбирателство между себе си..Не знам, така го чувствам..Мисля, че наричайки Муртаг с някакво име, нашият човек е успял да проникне в съзнанието на Дарсиа..Иначе друг начин няма.. - Ним повдигна рамене. Когато Муртаг се беше изправил пред другия Ним се беше почувствал странно..Разбира се, Дарсия беше тъмен господар, приличащ на останалите..Начирайки Муртаг Алваси беше отприщил в лилавокосия полуелф вълна от странни видения, спомени и прозрения..Беше наистина странен момент

Джин кимна с глава и се замисли, вече си беше имал работа с тъмна владетелка още от бебе, знаеше на какво могат да са способни този тип хора или същества. Стар спомен нахлу в главата му, как преди повече от три години обикаляше Каз Модан по скритите коридори и подслушваше разговорите из залите, един от разговорите на Сянката и Андори, който незнайно го беше уплашил и не го беше чул целия. Бяха разговаряли за загубен род на хора, последователи на Калисто и в продължение на няколко стотин години избирани за Сенки, владетели на тъмното царство. Джин поклати разтревожено глава ,само при спомена на това.

Алексис се засмя
-Не ми трябваш ти глупако!-отвърна ръмжащо духа

-По дяволите,Алексис,вътръсна ми да те чакам!-врещеше Джесика.
Сърцето и беше прободено от нейните думи.Уцели я право в целта,елфката беше подивяла...

-А на мен пък ми харесва-разкикоти се духа-Толкова ми харесва че ще продължа да те ядосвам

-Ела ми,само ми ела...-ръмжеше елфката.
Крилата и изчезнаха,яростта и ги прогониха.Очите и светеха като никога до сега.
-ЩЕ ТЕ РАЗКЪСАМ!

-Щом ще ме разкъсваш за какво да дойда?-Алексис се огледа спокойно-Спокойно...скоро и Катрина ще дойде...но не каквато я познаваш!

-Ако и причниш нещо,ще видиш ти!-продължаваше да крещи Джесика.
Усещаше как губеше контрол над ума си,как губеше гласа си.Силата и кипеше,ярост се издигаше все по-високо и по-високо...от най-обидната дума за нея..."слаба"...Огромен ураган бушуваше в нея,черната елфка усещаше яростта на господарката си и чак тя се уплаши.