Зима в пустинята...

" Джиа, намери истинската!"- каза белокосият.
" Не мога, тя е жива... не мога да откривам живи души."- отвърна тя и засия по- ярко, като дръжката сякаш започна да се изкачва по ръката на Нава и да става наистина част от него.

Джесика вече се вбеси.Меча и се смени с жезъла и тя го трясна в земята.Доспехите и се смениха отново с специялните и дрехи.Снега около тях започна да се надига нагоре и нагоре,не можеш да спре.Нищо не се виждаше,елфката само стоеше и със светнали очи беше забучила поглед в земята.След няколко секунди всичко отмина и само едно от съществото беше покрито със сняг,другите бяха чисти.
-Ето я!-изкрещя тя и посочи истинската Канаши.

Останалите същества се скриха, Канаши изчезна на някъде, за да се появи само след миг отново, с бяло сияние около себе си.
4Канаши, идвам ей сега"
"Да, господарке"
Кейти беше запазила част от силата за последния си удар, с който просто поряза рамото на Клайв. Той се усмихна и тръгна да напада, но..Снегът наоколо му се стори познат. Пустинята беше. Канаши вървеше срещу него, вероятно беше го чакала, щеше да използва енергийна магия.
"Канаши!?"
Но съществото вече беше изстреляло магията, само че срещу ледения меч

" Какво за Бога?!"- помисли си Нава при вида на тази магия, толкова мощна от такова същество. Разсейването на Джиерда вече беше стигнало до рамото му и беше образувало нещо като броня.

Джесика се втренчи в ръката на елфа,след това премести поглед към Кейти и Клайв.

"Защо не се върнеш с мен?"
Бялата светкавица беше ударила ледения меч, който все едно се топеше, а Канаши някак се беше доближила до стария си господар
"Бих го направил, но..някак не мога"
"Заради брат ти?"
"Не само заради него"
"Хайде..Аз те познавам от много повече време."
- Канаши? - това върна Клайв в настоящето. Гласът на Кейти..Не, Канаши вече не беше същата..Той нямаше място там.
- Няма да се върна с теб, Канаши - каза твърдо и замахна с меча, който всъщност не беше разтопен. Съществото изръмжа и отскочи след което Кейти се качи върху нея.
- Пак ще се видим някога.. - усмихна се момичето и изчезна заедно със съществото.
- Изглеждаше все едно ще тръгнеш с тях..Какво реши за убийството ми - Мерик отново беше изникнал отнякъде и се беше доближил.
- Още ви е рано - усмихна се Клайв, макар и да очакваше нещо да се случи всеки момент.

Нава погледа дълго към мястото, където бяха Кейти и Канаши преди минута, след това погледна ръката си. Странната зелена броня беше достигнала рамото му и го беше покрила напълно, беше непознат за него метал. Елфът разтвори дланта си, опитвайки се да пусне мечът на земята, но вместо това той сякаш се разтопи и се сля с вече формиралата се броня. Нава направи изненадана физиономия и се усмихна леко.

- Трябваше да го убиеш това - на мястото на Кейти се появи малък бял ястреб, който се превърна в жена пазителка. Момичето със синята коса и жълтите очи. - Те обикалят между нашия лагер и тук..Ще се върнат когато си поиграят с нас
- Добре благодаря ти. Ела с мен - набързо се оправи Кевин със сънародничката си. Мерик отново държеше ледения меч в ръка и леко се усмихваше.
- Сигурен съм, че ще трябва да очакваме една тумба орки - каза и кимна на зимния демон до себе си да вървят

-Орки-шморки,да ми дойдат само.-каза Джесика и очите и отново светнаха.
Изведнъж на елфката и стана ужасно студено,дрехите и не баха подходящи.
-Връщайте се.-каза тя сякаш на доспехите си,които се върнаха,заедно с палтото.-А,така е много по-добре.

Нава се усмихна:
- Да се прибираме, с Джиа ще трябва да поработим над тази магия преди орките наистина да решат да дойдат на гости.- и погледна пак ръката си, бронята вече достигаше врата му:- Малко прекалихме със съвместните магии май.

-Нищо,нищо.-усмихна му се елфката.-Няма нищо лошо в това да си имаш много близък приятел.

" Приятел ли, по- скоро сътрудник... от две години вече."- обади се Джиерда, гласът й отекваше навсякъде. Нава поклати глава и се усмихна:
- Не знаех, че е толкова упорита, но преди две години разбрах каква е... и края на света да идва, тя пак ще си отстоява своето, докато аз не реша да й оспоря.- елфът се засмя леко, бронята му пречеше малко. Вече беше обхванала и част от врата и лицето му.

-Хей,Джиа,малко по-спокойно,че инъче няма да можем да му виждаме лицето от бронята.-уплаши се Джесика.

" Ще му оставя отвори за очите и носа!"- изкикоти се Джиа.
- А не, без такива!- подвикна Нава:- Само без такива изпълнения, не искам нищо подобно скоро време, ще овладеем магията и ще се оправим!
" Скоро няма да е! Трябва да се поизтощя малко, а това може да стане само като обграждам тялото ти с броня."
- Това не го разбрах!- замисли се елфът.
" Когато Кейти се появи някак си получих прекалено много енергия, като от много силен демон... затова сега магията е извън контрол, дори за мен."

Нава вече целия беше покрит с бронята.Джесика стоеше до него и се подхилкваше.
-Чук-чук,има ли някой?-попита тя,докато почукваше бронята на главата му и се кикотеше.

- И сега какво?!- извика той, но и на него му стана смешно, бронята по другата ръка го гъделичкаше, а само като си представеше, че лицето му е вече покрито едвам сдържаше смеха си.
" Мълчи си сега, господарю!"- закикоти се пак Джиерда.

-Я,чакай,колко ли е по-различна от моята?-каза Джесика.-Освен,че главата ми не е покрита с нея.
Елфката махна палтото си и затана до Нава,нейната броня не увиваше краката и,украшенията бяха червени или жълти,острите и гривни бяха голяма разлика.
-Има си разлики и прилики.При теб поне ти е топло с нея.-каза тя,докато бързо обличаше обратно палтото.

- Не е по- топло.- каза възмутено Нава.
" Всички духове, които контролирам са тук в бронята, всички които са загинали... от мен."- добави Джиерда.
- Да, така е... усещам студа на тези призраци по- силно от колкото е когато са около мен и мечът.

-E,тогава ще е по-добре да се прибираме вътре.

Елфът кимна и тръгна към входа:
- Как е... тъмната ти страна, държат ли я въжетата достатъчно?- а бронята вече беше покрила тялото му до кръста и се разпростираше и по краката.

-Тъмната ми стана е гадна,съпротивлява се,но въжетата я държат!-смръщи се Джесика.-Благодаря ти отново,за дето ми помогна!

- Това не е нищо, винаги можеш да разчиташ на мен.- отвърна Нава и се усмихна, бронята на лицето му избледня и стана прозрачна, за да проличи усмивката:- Я виж ти, Джиа можела и други трикове!- засмя се елфът, но бронята върна предишната си форма и пак прикри лицето му.

Елгката само се подсмихна и тръгна заедно с Нава към храма.Спомни си колко пъти елфът беше там за нея и въпреки бронята му,го хвана за ръката.

Нава се изненада от това, но бронята не избледня за да покаже изражението му, а той само се усмихна леко.

Елфката само му се усмихна в отговор и двамата продължиха към храма.