Зима в пустинята...

Кевин се отърси от лавината сняг наоколо.
- Мерик наистина не трябваше да се сдобива с зимен демон ето какво става - отговори на въпроса на Джули докато ядосано топеше снега.

В коридора Мерик все още се смееше незабелязъл още изражението на спътника си.
- Клайв? - попита след малко като видя изражението на демона
- Канаши е наблизо..И има нов господар - отговори демона и погледна към момчето
- Ела навън - сериозно каза Мерик като се загърна в якето си и тръгна нагоре.

Джесика подуши въздуха.Нещо не и хареса-усещаше присъствието на злобно същество.
-Джин,прибирай се!-каза тя,без да отделя поглед от далечината.-Бързо,отивай в храма!

- Сигурен ли си?Мерик изкачи и последното стъпало за да се огледа в чистото зимно небе. Нищо нямаше..или поне така изглеждаше. Клайв също се изкачи горе, при което снега започна съвсем леко да се бонтува и огледа внимателно.
- Тя е наблизо.
- Много си прав! - нещо като сянка премина точно пред Клайв, но елфа се отдръпна навреме.
- На вашето внимание! - Кейти застана до Канаши, оглеждайки зимния демон и Мерик с любопитство

-Киара,отнеси Джин на безопастно място,тук има някой.-каза Джесика,сграбчи момчето и го надигна.
Дракокната леко се сниши,за да може Джесика да остави момчето на гърба и.След това сграбчи дъската и с бясна скорост се спусна към храма.Там се виждаха няколко фигурни,Мерик,Клайв,но Джесика не поза другите две...загледа се,докато вятъра вееше косите и и разпозна Кейти.
"О,не,пак ли тя?!"

- Значи ти би трябвало да си зимния демон..Имам две възможности - да те върна на господаря или да те убия - започна Кейти
"Дръж" започна и Мерик използвайки случая, че Кейти обикаля наоколо, за да подаде ледения меч на Клайв "Знаеш, че още не ти вярвам, но сега ти трябва"
- ...и съответно по мои причини реших...
"Ами ако те убия след като я разкарам?"
"Поне ще помня, че прекарахме добре заедно"
- Пазете се! - извика Канаши, не с глас разбира се, но Кейти вече беше предупредена за снежната топка, летяща към нея

Джесика вече беше близо до тях.Спря дъската,вдигна я и снега се разпръска срещу момичето и съществото.
-Какво искаш пак?!-изсъска елфката,със светнали очи.

- Този път съм дошла за него.. - тя погледна към зимния демон. - И не искам никой да ми пречи. Канаши!
Съществото кимна, наоколо всичко притъмня, за да накара Кейти и Клайв да изчезнат. Само Канаши остана ръмжейки срещу Джесика и Мерик.
"Тук няма сняг момчето ми" усмихна се Кейти. Намираха се някъде, където нямаше нищо.
- Сега може и да няма, но скоро може да има
- Как?. - но снега вече беше апочнал да вали и да разкрива малко от природата наоколо..ако това беше природа..

-О,я не ми се прави на злобно.-завъртя очи Джесика.-Ако ще атакуваш,давай.Не ме е страх от теб.
Тя изкара меча си и го насочи срещу Канаши.Очите и светеха,косата и се мяташе назад,но дали от вятъра или злобата и,не се знае...

Киара влетя в през подземната врата и Джин скочи от нея веднага след като се сниши:
- Помогнете!- развика се момчето и се затича по коридора.
Джули и Нава все още разчитаха книгата, не усетили нахлуването на момчето в залата:
- На вън има някой!- извика задъхано Джин.
Белокосият вдигна глава и се смръщи:
- Кой?!
- Не знам, но... усетих тъмна сила!
Нава се изправи и се затича навън, мечът просветна веднага след като напусна залата.

Канаши не чакаше покана. Тя изпълняваше само заповедта да задържи другите. Срещу Мерик изкочи пълен двойник на съществото, и двете нападнаха едновременно.

- Когато си бил от нашата армия ми харесваше повече.
- Нима?
На Кейти не й се харесваше този зимен демон. Беше доста бърз и неочаквано силен противник. А снега, който валеше и леденото острие изобщо не бяха по вкуса на момичето

- Егати студа е този - Арвен и останалите същност се радваха на това. Кейти едва ли щеше да издържи дълго, все още беше слаба.
- Брат е на Ним..
- Да мерси за информацията имам достъп

Джесика застана пред Мерик и замахна с меча.Силен вятър задуха и снега започна да хвърчи срещу двете същества.Те не можеха да видят нещо,но изведнъж нещо проблесна...Елфката изстреля две стрели с лъка си,едната се забучи в крака на едното същество,другата-в гърба на второто..

Ярък лъч светлина премина пред едно от съществата. Нава държеше вдигната ръка с бял пламък, а в дуата му ръка Джиерда блестеше гневно:
- Малко помощ май няма да ви е излишна!- усмихна се елфът и за запрати второ светлинно кълбо към съществото.

-Нава,забий си меча в земята!-изкрещя Джесика,защото от силния вятър,който беше направила едва се чуваше нещо.
Елфката заби своето острие в снега и зелените корени изрисувани на оръжието заблестяха.

Нава завъртя Джиерда с една ръка и я заби в снега, блясъкът се усили от двете очи при дръжката и се пренесе по рисунъците на острието:
- Кой е нападателят?

-Кейти!-изкрещя Джесика.
Двете оръжия засветиха още по-силно.Злените им сияния се свързаха и се образуваха светкавици,които скачаха от единя меч на другия.Снежната буря,наобиколила Канаши изчезна и две зелени светкавици се стрелнаха срещу двете същества.

- Кейти Джоунс? Проклятие!- извика Нава, ръцете му и дръжката на меча се обвиха в бяла светлина, косата му се развя назад и започна да потъмнява:- Какво иска тя?

-Иска зимния демон.-каза Джесика,покрила устата си с ръка.
Дима от светкавиците не искаше да се махне...Всичко наоколо беше в сиво и елфката се закашля.
-Ето го най-гадното на тази магия!-каза тя,през горчиви сълзи.-Погрижихме ли се за Канаши?

"За двойниците ми да, естествено..Още искате ли?"
Съществото стоеше на няколко метра назад. Магията за раздвояване вършеше работа при такива задачи.

- Ало трябва да помогнем!
- Винаги си една такава..Добре сър, добре
Кейти се хвана за главата и блокира последния удар на Клайв съвсем вяло. Тези духове наистина много я вбесяваха и пречеха. Как им беше хрумнало да се вселят в нея.
- Няма лесно да те оставя - каза след малко и отново нападна този път по-опасно, но беше сбъркала, защото се подхлъзна на нещо ново. Стояха върху лед

-Майчице.-ококори се Джесика.
Един от двойниците на Канаши скочи срещу елфката и я събори,тя го държеше с меча си.Съществото лаеше и я дращеше с лапи,дългите му зъби бяха на сантиметри от лицето и,ако не беше меча и,щеше да бъде изядена до сега.

- Хитра си Канаши.- Нава се изправи и изтръгна меча от снега:- А ти искаш ли да видиш нещо интересно?- очите му засветиха в червено, косата ме стана черна, след това се появиха няколко червени кичура. Джиерда засия още по- ярко и светлината й обви тялото на Нава, елфът се изгуби сред черно- зелената сфера. След разсейването на светлината, косата на елфът беше по- дълга, черни и червени кичури се преплитаха с бялата му коса, а очите му бяха зелени, мечът сякаш се беше слял с ръката му.

"Признавам, интересно е"
Съществото се раздвои още няколко пъти и нападна заедно с двойниците си.

- Забравих да ти кажа без такива магийки - Кейти се опита да се изправи. Хванал ледения меч Клайв спокойно ходеше по ледената повърхност
- Ето ти тогава малко сняг - около Кейти се завихри снежна вихрушка, Клайв имаше за цел да я разкара при Мраморната кула, защото Канаши все още му беше скъпа, а съществото служеше на това момиче

-Ах ти!-изкрещя Джесика,която цялата беше в рани и драскотини.
Изблъска животното назад и то се претърколи в снега.Джесика гневно вдигна меча си и го прободе.

С всяка стъпка на Нава под краката му се появяваха зелени прашинки, който блещукаха като звезди, елфът държеше мечът с една ръка. Погледът му се спря на едно от съществата, по- близо до Джесика, замахвайки с Джиерда мечът остави ярко сияние след себе си във въздуха, а към съществото се зададоха призраци с демонични лица и бели очи, Нава и Джиерда бяха достигнали високо ниво на съдружност.

Джесика настръхна,щом съзря духовете,но нямаше време.Друго копиер на канаши се хвърли срещу нея,но тя го спря с меча си,срита го и го блъсна надалеч.
"Нава,трябва да намерим истинската Канаши!Без нея,те са безполезни!"

- Охо нещо интересно! - от храма изкочиха Кевин и Муртаг, извадил вече Гламдринг и затичал се към едно от съществата. Кевин се насочи на другата страна. Убитите и ранените същества изчезваха някъде, и се предполагаше, че се връщат в Канаши. Кевин искаше да намери истинската

Кейти пропъди бурята. Силите й я напускаха, все още беше прекалено слаба дори за зимния демон. Не предполагаше, че снега може да е толкова болезнен. Скоро трябваше да прекъсне битката
"Канаши..Ще си тръгваме след няколко минути, готова ли си"
"Лесно ще се измъкна. Видях пазителя тук..Да се опитам да го примамя?"
"Опитай."