Зима в пустинята...

Нава поклати глава:
- Май... я ядосахме доста.- каза плахо елфът.

- Джесика, каква беше тази магия?- попита Джин изумено.
- Страхотно, трябва да я научим и да я прилагаме на някой, който ни ядоса.- продължи Джули.

-Когато Дейвид ми дава пръстена си.-каза тя и показа ръката си.-Заедно и с мечешката гривна и тигърския зъб имам някакъв контрол над тях,колкото и да е малък.Мога да го направя и на Даниел и Стивън,но те не са ме ядосвали толкова.Дейвид обаче го прави.-каза тя и се смръщи.-Сега заради него белезите са още по-зле.
Тя се огледна в огледалото и докосна този на лицето си.Беше зачервен и пареше.
-Идиот-прошепна тя.-Можеше просто да изчакаш малко да ми мине от магиите,но не.Трябва веднага да ме излекува.

Долу в стаята Клайв чу леко чукане на вратата си и се обърна изненадано. В стаята влезе момче, което стискаше неговия меч и го гледаше с интерес. Елфа доста беше променил стаята, и когато влезе момчето се намери затънало в голяма пряспа сняг.
- Съжалявам за това - каза с неестествен глас елфа. Посещението беше интересно. Момчето затвори вратата и влезе
- Нищо ми няма..Дойдох да говоря с теб.
- С мен ли?
- Не виждам друг в стаята. Е като за начало аз съм Мерик.
Докато говореше детето се огледа предпазливо, а след това направи същото и със събеседника си. Клайв не приличаше изобщо на Ним, но пък и имаха някои общи черти. Момчето се надяваше да намери обща тема за разговор. То беше главният виновник, че Ним сега беше добър и беше сигурно, че ще успее и с Клайв. Елфа го покани да се настани някъде докато го слушаше как говори всякакви глупости и след това се облегна на преспата сняг

-Тъй,да се заемем с тези рокли,че да се успокоя малко.-каза Джесика и се обърна към леглото,където имаше няколко дрехи оставени.Взе едната и влезе в малка стаичка,която явно беше пробната на жрицата.След няколко минути излезе и ето как изглеждаше: цък (Забележка:в следващите картинки няма да е тя,тъй като не намерих подходящи картинки.Те са си само модели,но вие имате голямо въображение,ще се справите веднага )
-Много простичка...-каза Джесика,докато гледаше огледалото.

- До колкото знам това е била една от ежедневните й дрехи.- заговори Джули.
Джин седеше на леглото и се усмихваше:
- Не помня от кога не те бях виждал в рокля, Джес!

-От последния ни агаети бльодрен заедно.-каза Джесика,докато се въртеше.-Хайде,следващото.
Тя сграбчи следващите дрехи и се преоблече в другата стаичка.Излезе навън и цялата беше зачервена от срам: цък
-Кой би се бил с такова нещо?Един замах с меча и веднага всичко ще се види.-каза тя,докато засрамено дърпаше полата надолу,струваше и се прекалено къса.

Джин се разсмя и се хвана за челото:
- Само дано не те видят Дейвид и Даниел така, че...- усмихна се Джули:- Сваляй я!

-Край,никакви преобличаници повече...-каза Джесика и изхвърча в стаичката.
Облече си обратно бронята и остави дрехите в гардероба.
-Е,засега повече няма да се ровим в това нещо,толкова много рокли през живота си не съм виждала на едно място...

Джули се засмя:
- В повечето стаи са само женски дрехи, от които само рокли... най- вероятно тук там да има някоя броня или други дрехи.- момичето вдигна рамене:- В подземните коридори са главните стаи на бившите жрици.

-Явно тази или е била елфка,или просто си е падала по нашите шантави мебели.-каза Джесика и се огледа.-Така,мисля,че Дейвид изтърва нещо,когато му направих онази магийка и това нещо ми трябва.
Тя се огледа и видя на пода малка кутийка с крем.
-Вече отварата отлежа и магиите не ми влияят.Да се излекувам поне както трябва,тези белези са страшни...
Тя сграбчи кутийката и я отвори.Загреба малко крем,с който започна да маже белезите по лицето си.

- Джесика, само да не прекалиш с крема!- замисли се Джин, гледайки към елфката, а Джули се беше шмугнала в гардероба и разглеждаше роклите, някои приличаха на нейните от едното време, може би направени по един и същи модел.

-Не се притеснявай,единствения ми проблем е,че малко ми щипе...
Джесика беше затворила едното си око,докато другото беше насълзено.Пареше ужасно много,но нямаше начин.Белезите ставаха лилави след като бяха покрити с крема,но ощ си стояха там,колкото и незабележими да бяха.

- Сега като се замисля... дали да не извикаме Нава да оправи белезите?- попита Джин.
- Или Зини, предполагам все още има от онзи мехлем, с който преди време заличих белезите на Анаю и Алзиеа.- обади се Джули и затвори вратата на гардероба.

-Който и да е,само не Дейвид,не мога да го гледам в момента.-каза Джесика смръщено.

Джули кимна и отвори бавно вратата, огледа се и излезе предпазливо в коридора. Пазеше се от Дейвид или Нава, застана на едно място и се свърза с хобита:
" Зини, трябваш ми в стаята на Джесика с един от онези твои мехлеми за белези."
" Идвам веднага, само... Грегор, млъкни! Идвам Джули."- отвърна й той и прекрати връзката. Момичето влезе в стаята и затвори вратата тихо:
- Зини ще дойде след мъничко!

-Благодаря,че го извика.-усмихна се Джесика,но от крема започна да щипе и сложи ръка на белезите си.-Ужас,много боли.

- Тук съм!- Зини тичаше по коридора и се развикваше, влезе бързо в стаята и затвори вратата:- Какво ги е прихванало Дейвид и Нана, като паднали от някоя скала са?
- Не питай!- отвърна Джули и поклати глава:- Носиш ли мехлем?
- Да, надявам се да стигне, от както застудя подпясъчните растения вече не се намират.- отвърна хобитът и подаде малка кутийка със златисто кремообразно вещество на Джесика.

Катрина се разхождаше из коридорите и гледаше картините по стените.Видя много странна картина-жена биеща се с черен дух
-К-какво...?!-запита изумено Катрина

- Сложно е да се обясни!- обади се Грегор и пристъпи към нея:- Повечето картини изобразяват видения на бивши жрици, малцина разбират смисъла им, а дори и да мислят че го разбират никой не знае дали е така в действителност.

-Но...-очите на Катрина се разшириха-Т-тази жрца к-как се казва?-попита заеквайки момичето.Тя показа жената която се стражаваше срещу духа

Джуджето се замисли:
- Хмъм... не мога да отговоря, тя е една от малкоте, чиито имена не се знаят, няма дори свитъци за нея в които да е записано името й, знае се само че е била велика магьосница, непобедима от черните духове, починала на над 100 години от ръката на предател... мисля, че такава беше легендата.

Катрина остана без дъх
-Никой ли н-не знае за н-нея?

Грегор поклати глава:
- Мисля, че не... никой не е влизал в подземните коридори, вратите натам са запечатени и някои казват че тегне проклятие.- джуджето се замисли:-Може би там има повече информация за малкоте непознати жреци и жрици... обаче тя... прилича на теб... от части.

Катрина изгледа джуджето.После погледна отново картината и поклат глава
-А-аз не вждам п-прилика-каза тя и се огледа-На къде е подземния коридор?

- О не, не можеш да отидеш... страшно е натам!- стресна се Грегор:- Ако наистина има проклятие!