Когато се срещнем...

И отново целувки по бузите... Много му се радваше.
- Не мога да повярвам, много си сладък, хахаха! - погали бузките му, а очите й грееха радостно.



Тя продължи да трепери в него, а опитните госпожици й хвърляха страшни погледи, направо щяха да я изядат...
- А, наздраве...За теб, блондин!

- Не знаех, че го мога...

- Наздраве за вас, красавици и принцеси... - той изпи своето питие, макар че му наляха още с надеждата да си ги хване и тях за любимки. Вече достатъчно си ги беше закачил...

- Всяко живо същество го може. Когато се ритесни, развълнува, измори... - обясни тя и се усмихна отново. Белите й зъби блеснаха, а тя едва се сдържаше да не се развика т радост.



Те усещаха това и все пак трудно се отделиха от него...
Намериха си някои красавци с дълбоки джобове, за да им платят поне, а чернокоската остана в ръцете му. Не спеше, нямаше и как на тази шумотевица, но се чувстваше по-спокойна с него.

- Е, явно си права - той, като нещо като животно, просто не познаваше потенциала на човешкия си образ... просто не използваше емоциите си достатъчно добре.

Когато нещата се успокоиха и не остана почти никоя, решили, че той вече е достатъчно зает, най-накрая отпи по-спокойно.
- Как попадна тук?

- Надявам се скоро да усетиш доста от чувствата на хората... Хубаво е. - кимна леко и засрамено погледна към очите му.



Тя го погледна изплашено, а след това каза:
- Не зная, събудих се тук, в тези дрипи, на това непознато място! - зъбите й бяха бели и наредени, сякаш за сяко зъбче се грижеше някой зъболекар... Вероятно бе доста богата...Беше била...някога.

- Сигурен съм, че ще успея. За толкова време научих много неща... аз все пак съм още ученик.

- Не искаш да бъдеш тук, нали? - той я харесваше и съзнаваше, че идеята му е пропаднала, защото нямаше смисъл да търси с кого да си играе тази вечер. Нямаше значение - Имаш ли поне стая, за да преспиш тази вечер? Утре ще мога да те измъкна, ако го желаеш.

Отпусна се в ръцете му, макар да бе все още червена.
- Но как можеш да си и човек и животно...



Тя изхълца, а прелестните й очи отново се напълниха със сълзи.
- Не, бях в едно мазе, пълно с мишки и миришещо на джибри... Нямам... - прехапа долната си устна, за да спре плача си.

- Магия... роден съм като магическо същество. Светът тук ме създаде какъвто съм сега... имам правото да избирам която си форма пожелая, за да съществувам.

- Тихо - беше спокоен, просто избърса поредните сълзи и поклати глава. - Ела, ще поискам една стая, защото суматохата ми наду главата, лично на мен. За другото не се притеснявай. Ако аз искам, ще те отведа където поискам извън това място. Никой тук не е задържан насила.

= Много интересно, а защо избра тази си форма?



Тя кимна разтреперено и се изправи. Беше със сведена глава и продължи да си стои така, за да не разгнневява момичетата, които и без това вече я мразеха, за дето им бе взела играчката...

- Защото съществата, които живеят около мен са хора. И ще ме възприемат по-лесно. И аз ще разбера тях и техните навици по-лесно, ако съм ато тях... А и това е форма, пълна с изненади.

Прегърна я през раменете и поиска ключа за една свободна стая от пазачката като смигна, после се качи и отключи, после я остави да влезе и влезе и той, като заключи.
- Ето... можеш да се успокоиш тук. Не обръщай внимание на ароматните свещи и другите глупости... Има и дрехи, каквото искаш

Тя се засмя тихо и почервеня.
- Разбирам...прав си...



Тя огледа стаята плахо, а след това влезе вътре с него.
- Благодаря ти. - поклони му се - ти си първия, който се държи добре с мен. Всички ме приемат като боклук...тук...

Да... ако беше нещо като кентавър нито щеше да се харесва, нито пък пак щяха да го разбират. И той смяташе, че е избрал добре.

- Ти... откога си тук? - разпиля няколко розови листенца, докато прибираше свещите на места, на които да не пречат, но не ги изгаси, обичаше ги.

Катрин задряма в ръцете му, явно й беше дошло в повеце и емоцията и всичко...



- Тук съм от два дни. - каза и погледна към отворената врата. - Там е банята. Може ли да се изкъпя? Давам ви да гледате, но моля ви, нека се изкъпя! - тези думи можеха д аму покажат, че за два дни бяха й се случили отвратителни неща.

Той постоя още малко така, после се изправи с нея на ръце и се огледа. Стаята на брат й... май щеше да е празна, ако той наистина бе в лошо насторение. Насочи се натам.

- Чуй... Нямам намерение нито да те гледам, нито да ти правя нещо. Изкъпи се, освежи се, почини си... тук съм само, защото в противен случай другите ще сметнат, че не съм те харесал, ако сляза долу сега.

Страните й бяха розови, макар да спеше сладко, устните -затворени, ръцете й бяха опряни на него... беше страшно сладка, сладката сестра на готЯния Кимбли...

- Да, останете. - веднага се измоли тя и кимна. Влезе в банята, свали дрехите си, пусна рошавата си коса и влезе във ваната
***
След малко излезе мокра, с пяна по някои части на тялото си. Красотата й си личеше много повече сега, отколкото друг път... Излезе при него, увита с хавлия и попита наивно:
- Къде каазахте, че са дрехите? - попита го тя. Капките се спускаха по голите й рамене и изчезваха в кърпата, която закриваше цялото й тяло до коленете... Косите й бяха дълги, мокри и черни, устните й - розови, като лицето й от горещата вода, а очите й имаха странен много светло син цвят, който сега си личеше дори повече. - Чувствам се много по-добре, благодаря... - смутено каза.
Не съзнаваше нито, че е дошъл, за да спи с жена тук, нито че предизвикателното й 'облекло' можеше не само да го предизвика, ами направо да го накара да действа... Не, защото някак го бе приела за свой спасител, макар че щеше да му даде всичко, което той желаеше точно защото... бе неин спасител.

След кратко лутане из тъмните коридори, понеже бяха изгасили факлите, свещите и така нататък, всякакви осветителни тела, все пак успя да намери нужната стая. Направо да не си я връщаше... ако беше друг би си помислил първо това.

- Оставих, каквото намерих на леглото... не е много, но предполагам, че тук не биха пръскали пари за толкова дрехи. - някакви ризи и панталони беше намерил... и беше сто процента сигурен, че служеха само за това някое момиче да избяга, когато си свършеше работата... После я погледна, стоеше до прозореца сега и явно си проветряваше мозъка. Беше й обещал да не гледа, така че пак извърна глава след малко. Тя беше красива. Но чувстваше, че ако я доближи, само щеше да изглежда като лъжец. Понякога не му пукаше особено, но тук беше у дома, в двореца... после щяха да го винят постоянно. Понякога или Роланд Колд имаше навика да прави гадории точно, когато някой се чувстваше като пребит и нямаше настроение... или просто Съдбата си казваше думата.

- Не ме оставяй, бати го няма. - прошепна тя и го стисна.




- Благодаря! - радостно каза момичето и очите й грейнаха радостно. Облече се с дрехите и учи кърпата около косата си, след това седна до него и го погледна. Лицето й беше чисто и си лечеше много повече живота в тях. - Как е името ви?? - шията й беше дълга и това караше много от мъжете тук да желаят да целунат първо това нежно място.

- Няма страшно - да, виждаше, че го няма... май знаеше и къде да го намери, ако ставаше на въпрос... че как...

- Кимбли Золф, шестнайстият от 40-те. - представи се като типичният войник, защото обикновено правеше така... Е, не казваше на всяка срещната как се казва, просто така или иначе нямаше какво друго да прави... - Тук е студено.

Целуна бузата му и отново се отпусна в ръцете му.



- Аз съм Изабелла Коел, некронованата принцеса на кра КОЕЛ. - представи се тя и се усмихна дружелюбно. - Тогава да се преместим там? - посочи леглото, просто защото нямаше другаде къде да седнат.

Добре, щеше да остане... поне докато тя се успеше напълно... защото брат й може и да се върнеше скоро... не беше от онези, които когато нямаха настроение, се задържаха задълго там.

- Тогава съжалявам, че не ви говорех на "вие". Вървете, аз съм седнал тук с цел. - е, ако тя казваше истината, както му се струваше, значи имаше по-голям шанс да се измъкне от тук още утре... Особено, след като Кимбли водеше със себе си един от Пазителите...

Така го бе прегърнала, че нямаше да дможе да се измъкне.


- Некоронована, защото баща ми умря преди седмица точно на важния ден, а леля ми никога не ме е обичала... Веерроятно тя енаправила нещо. И не искам да ми говорите на Вие! И... там ще измръзнете. - изправи се и с топлите си ръце хвана неговите, приканвайки го да иде при нея. Наивно - да, но не и нарочно, или нещо такова с прикрити цели.

Ами, късмет... дано после брат й не се върнеше още по-сдухан, за да му се скара.

- Не... - поклати глава. Не можеше там... знаеше, че това би го накарало да действа дори повече... тук все някога щеше да изстине желанието му. - Не се безпокойте. Ще решим проблема ви. Ездачите не могат да оставят нещата така. Оставете ме сега. Вие сте с мокра глава, много добре знаете, че е по-опасно за вас.

Целуна го по някое време по шията и се сгуши пак до него.




Тя седна пак до него и докосна устните му със своите.
- Благодаря Ви, че ми помагате, но само ако ме изведете оттук ще бъде достатъчно. - от студа, зърната й се втърдиха, а блузата прозираше и гледката, предоставена на Кимбли беше... доста възбуждаща.

Усмихнато намери начин да я остави поне да легне и да поспи нормално.

- Знаете, че няма да стане и че ще се намесим във вътрешните ви дела. И, моля ви... не ме доближавайте. - по-добре да бъдеше честен, ако искаше да изпълни обещанието да не я закача днес

С една ръка продължи да го стиска, не искаше пак да го изгуби.



Тя се стресна и с веде глава
- Защо, притеснявам ли ви с нещо - тихия, ала нежен глас прозвуча след малко, а тя отново вдигна глава, поглеждайки го право в очите.