Новото старо познанство

Порталът се отвори и Муртаг въздъхна, слагайки шапката си. Беше ветровито тук.
"Не знам защо го правя.."
"За да правим гадно на Вариаки" веднага се включи Ним, появявайки се от дясната страна на мъжа. Муртаг кимна усмихнато. Сега Гламдринг не беше с него и въпреки това се радваше, че Ним е с него сега. Преди години би дал всичко на света, за да се раздели с този елф, но нещата се бяха променили с времето. Рейн се появи от другата му страна, увивайки се с един зелен шал.
"Студеничко е.." каза "Клайв се е потрудил.."
"Хей казах ти да не надничаш в моя ум.."
"Извинявай, Ним"
- Страхотна компания..Сега ако обичате по-тихичко да решавате проблемите си...
- Няма да е нужно.. - прекъсна го момичешки глас и тримата се обърнаха на запад. Гласа беше странно познат...И идваше от едно странно същество..Разбира се тук имаше какви ли не, но това..Беше познато някак си..Пред тях стоеше момиченце с къса черна косица, тук таме с бели кичурчета. Ушите й стърчаха - котешки и големи, тя държеше в ръка котешката си опашка и облечена само по бяла ризка трепереше и притеснено се оглеждаше. Ето я.
- Сигурно ви е студено? - приближи се Муртаг. Не познаваше това същество, но я чувстваше близка. Тя го остави да се приближи без да направи нищо. Все едно го познаваше от отдавна. - Така по-добре ли е? - попита я Муртаг като я загърна с наметалото си, което макар и тежко доста топлеше.
- Благодаря ти, Муртаг - отговори звънко момичето и се усмихна. После кихна.
- И обувки трябва да ти намеря - замисли се Муртаг и щракна с пръсти. На краката й се появиха ботуши - Но...Познаваме ли се?
- Да! - веднага отговори съществото и се усмихна още повече. - Това с Ним и новият ти дух..
- Май наистина се познаваме..Коя си ти?
Тя сведе глава, все едно срамувайки се от нещо.
- Няма от какво да се страхуваш..Все още не съм канибал..
- И да си канибал не ме е страх, защото аз не съм човек..
- Какво си тогава?
Тя вдигна глава и го погледна със странните си животински очи. Муртаг пребледня, осенен от някакво предчуствие. Тя му се усмихна и кимна към небето.
- Красиво е нали?Когато има звезди е още по-красиво...Ти Муртаг?В коя звезда вярваш?
Той я изгледа, но се усмихна. Тя явно се опитваше да му напомни нещо. Мъжа също погледна небето, затвори очи и се усмихна.
- Морзан..И който и да било от негово семейство..Никой не е звезда горе..Вярвам в красивата Ундовалиън, първият зимен демон на света. Вярвам в Алвариан, драконската звезда..И в Алзиеа..Най-красива и най-ярка сред звездите. Звезда на вълконещата. Звезда царица на нощтното небе..И кръстница на една моя най-любима приятелка..
Съществото отново го погледна. Този път в зелените очи проблесна нещо. Муртаг го забеляза. Съществото кимна.
- Да, Муртаг..Аз съм Алзиеа..Вълконещото на Кевин Ру Уърт

- Значи..Предположенията ми се оказаха верни..Но как?Та ти беше съвсем добре когато те видях за последно
Алзиеа се усмихна.
- Биех се с онези същества..Вариаки е виновна..Омагьоса ме..Не видях..И сега съм получовешко същество...Трудно ми е да вървя..И се страхувам, че половината ми магия я няма.
- Аз ще те пазя..
- Знам...И ти благодаря - тя го погледна със светещи от радост очи и ушите й помръднаха леко
- Нали за това са приятелите?Тя тук ли е?Войските й?
- Да..тя идва насам..Усетила те е ..И иска да разбере какво за бога правиш тук..Защо се пречкаш на пътя й..
- Защо ли? - усмивката му помръкна - Защото обещах на себе си да спирам нейните подвизи..И ще го правя..Каквото и да ми струва това..
- Гламдринг не е с теб..
- Да така е, но Ним е тук..Рейн е тук..Те са моята подкрепа..
Ним и Рейн се усмихнаха окуражително.
Муртаг спокойно огледа небето.
- Предлагам малко уроци по ходене..
- Ами..Малко ме е страх..
- Хайде де..Теб от нищо не те е страх - Муртаг й се усмихна и я хвана за ръцете.
- Много е просто..И няма да ти се налага за дълго..Обещавам..
- Вярвам в обещанието ти..

- Ним защо не разчистиш мъничко?
Преспите сняг бяха големи, Рейн беше изчезнала послушно в жезъла, а Ним, зарит със сняг си почиваше усмихнато. Кимна когато Муртаг се обърна към него и се изправи.
"Аз..Малко съм занемарил зимните магии..От много отдавна.."
- Ще се справиш..Надявам се..
"Дано.."
Елфът се съсредоточи и се вгледа в небето. За миг изглеждаше несигурен, после снегът започна да хвърчи наоколо и да се разнася. Образува се площадка
- Браво! - похвали го Муртаг когато Ним се отпусна. Духа се обърна към него и Алзиеа. Вълконещото се усмихна.
- Ще ми разкажеш ли за родното си място? - каза, хващайки се за Муртаг, за да не падне. - За Динзел?
"Не искам да си спомням за това" тъжно отбеляза Ним и извърна глава към далечните планини
- Наистина никога не си говорил за това..
"Динзел е опасно място..Преди много години в едно малко елфическо селце се родила Ундовалиън. Тя била елф, от който другите се страхували. Тогава било време да дойде зимата отново. Тя обичала снега много повече отколкото растенията и живота. Стигнало се до там, че я изгонили от Елфическото царство. Самотна и тъжна, Ундовалиън се качила високо в планините. Там помолила Съдбата да й даде нещо..Да бъде щастлива. Някой се вслушал в думите й. Казали й "20 години лятото царува..и 20 години зимата бушува..Ти ще си зимата..Ти и твоите деца..Нека има зима!Зимата иде!"..И тъй тя станала зимен демон. Помагала на хората. Децата й продължили традицията..Докато не намерили Динзел. Връх снежен и стръмен. Там построили те Ледения замък..Оттеглили се от живота..Динзел..Място на магия и страхове..Там се родих и аз..Горе винаги те дебне опасност..Горе няма истински живот..Тихо, зловещо..Очакваш нещо да те нападне всеки момент..И не можеш да заспиш спокойно..И не можеш да си в безопасност..Никъде.."
Ним млъкна..Как ли Клайв беше живял горе?Толкова години..Ним беше напуснал по-рано и преместен в Елфическото царство..И после..Каз Модан..Сянката.. Усети ръка на рамото си и се обърна учудено. Беше Алзиеа.
"Как го направи?Аз съм призрак.."
- Това не е от значение. Забрави ли?Аз съм вълконещо..Ним..Сигурна съм, че Динзел все пак крие щастие..
"Не бих казал"
- Обещай ми да дойдеш с мен..Аз ще отида там!"
Ним я погледна стрестнато и отстъпи няколко крачки назад.
"Не...Не..Динзел..Не" заповтаря пребледнял.
- Спокойно..Успокой се.. - тя се приближи и го прегърна успокоително. - Знам, че там няма нищо лошо..Ти ми трябваш...
"Аз...Добре..Обещавам ти.." каза след дълго мълчание Ним гледайки към Муртаг. Мъжа му кимна..И той щеше да дойде.

"Но..Какво ще правим горе?"
- Тайна..Този път любопитството ти няма да бъде задоволено - Алзиеа се усмихна и погледна Муртаг - Ти не можеш да дойдеш..Съжалявам, но само Ним ще дойде с мен този път..
- Но..
- Не..Не се опитвай да възразяваш..Моля те..Поне един път го остави да действа сам.
- Аз..Добре..
Муртаг им обърна гръб и замислено отправи поглед на север. Вариаки трябваше да дойде всеки момент. Винаги му беше толкова трудно да се разделя с Ним..Защо ли?
- Разкажи ми повече за планината..
"Стръмна и непроходима..Замъкът е тъмно и зловещо място..Не съм ходил там от години.."
- Ще можеш ли да се ориентираш?
"Да.."
- Радвам се..
Около тях снегът се развихри. Муртаг се стресна и хвана ръката на Алзиеа
- Тя идва - каза тихо, а жезълът просветна в готовност. Ним кимна и се скри в Муртаг. Алзиеа потръпна.
- Открил си нова приятелка, сине? - чу се около тях, снегът падна, Ним беше свършил работата си. Вариаки беше заобиколена от доста войници и се усмихваше леко
- Обещах ти да провалям плановете ти..И ще го правя.. - каза й Муртаг стискайки жезъла.
- Не си ми обещавал - засмя се вещицата и щракна с пръсти. Войниците ги обградиха и насочиха оръжията си към тях. Алзиеа отново потръпна.
- Аз ще се бия..Но приятелката ми не бива да се включва.
- Ще видим - подсмихна се Вариаки - Убийте ги!

- Вариаки! - изръмжа ядно Муртаг отбивайки ударите на орките. Беше трудно да пази Алзиеа и себе си едновременно. Вещицата се смееше някъде наоколо, но очевидно нямаше желание да се приближи.
"Започва да ми се повдига" замисли се Муртаг и кръстоса жезъла с един доста напет орк, който напираше от желание да се бие.
"Магия?" намеси се Рейн
"Не..Вече започвам да се страхувам от магиите"
"Не се притеснявай.." успокои го Рейн или поне се опита. Жезъла просветна без предупреждение, раздаде се топовен гърмеж. Муртаг залегна инстинктивно, чуха се оркски викове. Алзиеа изпищя наблизо, Муртаг се изправи. Валеше ситен сняг, повдигнат от земята и примесен с капчици оркска кръв. Вариаки стоеше зад Алзиеа и опряла нож до гърлото й, чакаше Муртаг да се съвземе.
- Сигурен ли си, че не искаш да се включиш от моята войска? - попита вещицата, докато Муртаг ядосано стискаше жезъла и се ядосваше, че Гламдринг не е с него сега.
- Как ли баща ми изобщо се е доближил до теб? - изсъска Муртаг търсейки начин да отърве Алзиеа.
- О..Каквото поискам аз..получавам го..
- Очевидно това не се отнася до мен и Гламдринг?
- Ти си различен случай..
- Че какво ми е различното?Аз съм твое дете..Ти мразиш и обичаш децата си. Готова си на всичко..Случвало се е да убиеш собственото си дете..Не виждам с какво аз съм по-различен?
- Ти и Дарсия сте последните..Трябвате ми..Родът трябва да се продължи..
- Родът е мъртъв от години..Кръвната линия вече пресъхна..Няма я..
- Има я..Но ти и брат ти просто не искате да я съживите..Отказвате се от собствменото си семейство..Един срещу друг сте..Кръвната ни линия е жива във вас..Но вие не искате да имате наследници..
- Какви деца ще са тези, чиито родители са двама Моуси?Чийто родители са наследници на един от най-злите родове на света?Предпочитам да умра хиляди пъти, отколкото да виждам как нещастието продължава..Да виждам нещастието в едни невинни детски очи.
- Не е нужно да казваш на детето какво му предстои...То може да живее при роднините си.
- Да го разбере случайно?Да бъде зло, израснало сред злите?Мразя те!За това, че си моя майка. Мразя те заради това, че изобщо съществуваш..Ти и глупавият род.. - Муртаг замахна с жезъла, синята светлина го обви. Вариаки ядосано замахна с ножа, Алзиеа я настъпи по крака. За миг стана пълна бъркотия...

- Какво се случи? - лежеше на земята, затворил очи. Все още усещаше жезъла в ръката си.
- Успя..Отново я победи..Следващата й среща с теб ще бъде пагубна..
Муртаг отвори очи. Алзиеа седеше до него на снега. На всякъде беше опръскано с кръв и остатъци от дрехи.
- Това е за теб...Ще се справиш... - вълконещото му подаде кичур черна коса.
- Какво е това?
- От Вариаки е...Знам, че не ти харесва, но знам, че ще ти е нужен..Моля те, задръж го..Ще я победиш..Вярвам в това..
- Добре..Ще го задържа..Щом трябва..
- Аз и Ним трябва да тръгваме..
- Сега ли?
- Да..Планините са близко..
- Ами..Щом трябва..Сигурна ли си?
- Напълно..
Ним се показа до Муртаг с разтревожено изражение. Алзиеа му се усмихна и хвана ръката му.
- Радвам се, че се съгласи - каза тя и го поведе на север към склоновете

"Той дали ще се оправи" запита се отново Ним и погледна назад притеснено
- Че ако Муртаг не се оправи... - Алзиеа спря насред снежна полянка и се обърна към елфа до себе си. - Трябва да отидем горе с магия
"Все още не съм сигурен, че го искам...Това място..Там горе.."
- Ним..Всичко ще бъде наред..
Зимния демон я изгледа изпитателно, след което й подаде ръка.
"Студено е там..Ще се справиш ли?"
- Отивам с зимен демон все пак..Все някак ще се оправя - намигна вълконещото в човешки образ и хвана ръката на Ним. Елфът погледна върховете отново, след което се съсредоточи.
Пред тях стоеше замък - висок и черен. Духаше силен снежен вятър от всички страни. Към замъка водеше стар каменен път, от двете страни на който имаше всякакви чудати каменни същества. Нямаше светлина тук. Тихо беше..Все едно никой не беше живял тук от години. Ним изгледа всичко с носталгия..Какво се беше случило тук?Едно време към замъка водеше път осеян с треви и цветя въпреки високото разположение на замъка. Преди всичко блестеше от ранния сутрешен сняг. Ехтяха детски гласове и сърдити родители..Място на радост..Но вече не..
"Очевидно злото не е подминало и Динзел..Толкова спомени..Колкото и щастливо да беше..Винаги имаше нещо..Нещо, което никога не ти даваше да заспиш"
Ним усети как Алзиеа стисна ръката му. Вълконещото го погледна решително и го поведе по пътя. Тишината сякаш ги приветстваше..Ним се оглеждаше постоянно..Изобщо не му харесваше, че се връща тук..Чувстваше се виновен за нещо. Вратата на замъка беше отворена..Странно...
Входната зала беше мрачна и студена..Нямаше живот тук..Толкова тъжно изглеждаше всичко тук. Ним въздъхна. Беше малък..много малък, когато напусна този замък, но все още си го спомняше в целия му блясък и красота. Динзел беше самотно място..Само хората от планината някога знаеха за това място. Динзел не беше царство като останалите на времето..Беше претендирал за царство, но не беше станал. Така и не разбра кога са се озовали в тази стая..Тази стая..Зала беше по-доброто определение. Тук хората идваха да се жалват на времето..Можеше да се нарече още и тронна. Да ето..Столът в дъното, на който бащата на Ним често размишляваше..
"Защо сме тук?"
- Спокойно Ним..Засега само разглеждам..Планирала съм за два дни да остана тук..Имам работа..Ще ми покажеш ли стаята си?
Стаята?Да наистина беше имал стая..Горе някъде..Ним затвори очи..Ето я залата, красива и снежна, баща му седи в дъното и мисли над някакъв ръкопис..Да беше го взел от библиотеката на близо..Стълбите..Онези големи стълби, които Ним изкачваше с много труд..Сега се качваше по тях без усилия, а те бяха потъмнели и прашни от изминалите години. Ето го коридорът, красивият светъл коридор с червения килим на пода и многото картини по стените. Сега коридорът също беше мрачен, килимът беше разкъсан на парчета от вятъра, а картините бяха толкова мръсни, че дори не се забелязваха. Ето ги разклоненията към многото стаи и зали..Сега всичко беше зловещо. Ним намери стаята си като на сън и отвори вратата... Ето го леглото, гардероба, бюрото, закачалката. Тук бяха играчките и камината, прозорчето с изглед към пътя долу. Всичко беше непокътнато. Такова, каквото 6-годишният Ним го беше оставил на произвола на съдбата. Алзиеа затвори тихо вратата и усмихнато погледна спътника си. Елфът стоеше до прозореца замислено, като въртеше в ръката си малко паче перо. Изглеждаше по-спокоен.
"Тук ще сме в безопасност" кимна си Алзиеа и се зае да пали огън с малкото си останала магия

- Защо си напуснал замъка?
Ним вече седеше на леглото, вгледал се в пламъците в камината. Алзиеа седеше до него от другата страна и го гледаше напрегнато.
"Нападнаха го..Беше твърде опасно за мен да остана..И за пръв път зимен демон слезе от планините и тръгна към миналото..Към Елфическото царство..Не мислех, че замъкът е оцелял докато Кевин не донесе меча на Мерик от тук"
- Ним?
Тя не продължи и елфът я погледна въпросително.
- Защо говориш мислено?Ти си тук, в Динзел..Тук всичко е възможно..Мотото ви?От къде е..И се опитай да го кажеш гласно.
- Аз.. - Ним замлъкна. Да, говореше..Макар и с много дрезгав глас, не го беше използвал от последната си трансформация насам. - Мотото ни е свързано с зимата..Зимни демони сме..То е...
- Не..Не го казвай тук..Не съм сигурна, че е безопасно..Тук, в твоята стая сме в безопасност..Но излезем ли навън.. - Алзиеа поклати глава. И наистина. Стаята беше спокойна, а отвън в коридора..Все едно много крака минаваха, все едно някой шептеше и те викаше.. Ним пребледня. Алзиеа реши да го разсее и се приближи до бюрото. Извади от него стара книга и отново седна до елфа. Когато бяха близо един до друг се чувстваха по-сигурни.
- На времето си писал хубави стихотворения..
- За семейството беше въпрос на чест да го можеш..
- Ним..Замъкът..Замъкът има ли подземия?
- Да..Но не са много големи..Два-три коридора..
Алзиеа се замисли и бръкна в джоба на палтото. Усмихна се.
- Гладен ли си? - погледна тя демона. За своя изненада Ним наистина беше гладен..
- Аз обикновено ям когато съм в тялото на Муртаг..Не разбирам..
- В Динзел..Всичко е възможно - повтори Алзиеа отново и подхвърли една ябълка, която извади от джоба на палтото.
- Студено е..
- Да..С тези дрехи за война сигурно не ти е много топло..Позволи ми ако обичаш - вълконещото се изправи и накара и Ним да го стори. Скоро елфа седеше завит в одеялото, а Алзиеа стоеше до него. Не вярваха дори на пода..Всичко им се струваше зловещо. Затова бяха качили и краката си на леглото.
- Дано някога Динзел отново стане добро място - замисли се Ним, усещаше как Алзиеа започва да трепери от тревога до него.
- Все някога..Динзел ще се отърси от злото..И ти ще се завърнеш тук..Заедно с брат си..Виждам, че това ти липсва..
- Да..макар и не много..Вече съм войн по душа..
Алзиеа се усмихна и заспа почти мигновено, силно притиснала се в ръката му

"Дано се добре там" Муртаг стоеше изправен, завил се в едно не особено топло наметало и гледаше планините. Само веднъж беше ходил там..И нямаше хубави спомени.
"Сигурна съм, че ще се справят..А междувременно..Вариаки едва ли се е отказала толкова бързо"
"Да, Рейн..Права си..Може би е добре да я потърсим.."

- Какво стана?
- Добро утро..Всичко е наред..
Алзиеа се изправи и огледа. Тук май винаги си беше мрачно. Ним не се беше помръднал от мястото си и замислено преглеждаше книгата си. Отдавна не я беше виждал..
- Значи е време да излезем..
- Какво ще правим?
- Виж Ним..Искам Динзел да се върне..Това е първото нещо, заради което съм тук. Второто е, че искам отново да съм вълконещо...тук мога да намеря начин..И третото нещо е...Че не само зимни демони са нужни на земята...Ним..Трябва да съживим летния демон, който сте затворили тук..Заради него целия ви свят е такъв..Тя ще ви прости, вярвам в това..
- Алзиеа...Съзнаваш ли какво искаш от мен?Зимен демон съм..Враждуваме с летните демони от сътворението на нашите родове. Не мога..
- А аз твърдя обратното. - Алзиеа се изправи и започна да обикаля.
- Летните демони враждуват с зимните..Никога не са постигали споразумение..Куикнинг беше последния летен демон, който нашето семейство затвори в замъка..От тогава все не ни върви..Тя е божествено красива..Много се пречупиха пред хубостта й преди да я заключат долу... Ним се обърна към Алзиеа с умолително изражение.
- Не..Те също трябва да съществуват..сега е вашето царство..Но и летните демони имат правото да живеят..
Ним не каза нищо и Алзиеа сметна, че се е предал. Той се изправи и отиде при вълконещото. Отвън в коридора не се чуваше нищо
- Можем да излезем...Първата ми работа е да си възвърна истинския облик... - подшушна Алзиеа и тихо отвори вратата. Всичко изглеждаше напълно нормално..но дали...

"Тя е наблизо" каза си Муртаг и се изправи. Отърси снега от главата си и се огледа. После тихо тръгна по стъпките на Вариаки, оставени в белотата.

- Толкова е.... - Ним не довърши. Обикаляха тук сякаш от часове..Накрая се спряха пред някаква врата..Как точно бяха стигнали до тук...Алзиеа се обърна към Ним. Елфът беше познал мястото твърде бързо и сега отстъпваше назад несигурно.
- Ним!Трябва да го направиш..Моля те.. - започна тя, но Ним сякаш беше хипнотизиран и се отдалечаваше. Това място го плашеше още от дете..Алзиеа го хвана за ръцете и се вгледа в него.
- Няма нищо страшно..Хайде.. - и малко по малко започнаха да доближават заледената до крайност врата, зад която се криеше нещо неизвестно за зимния демон. Вратата се отвори..Ним се огледа притеснено...Нищо страшно наистина..Само някакво странно каменно нещо по средата на стаята. Алзиеа пусна елфа, вратата зад тях се затвори.
- Сега ти трябва да решиш, Ним..Да направиш нещо добро..или за винаги да те е страх от Динзел - тихо каза Алзиеа, напрегнато отдръпнала се в единия ъгъл. Ним я погледна. Мразеше да решава сам..Вече в нищо не беше сигурен..Де да беше Муртаг тук..Зимния демон въздъхна..Вече не беше черно създание..Не..Вече не..Доближи се до каменния гроб и го погледна. Всичко беше заледено..
"Вече не съм зло създание..Нещо добро..Но защо все на мен се пада трудният избор.."
Ръцете му засветиха и той се съсредоточи. Ледът от каменния гроб започна да изчезва по малко..По стените започнаха да се образуват фигури..
"Малко момиченце си играеше сред красива цветна поляна, а някъде отзад друго момиче заледяваше всичко след себе си и плачеше.."
Светлината се усили и картинките станаха повече..
"Момиче със сериозен вид стоеше до мъж с изваден меч в ръка. Морган Лех..или по-точно сегашният Кевин..Момичето бавно караше стара планина да позеленее"
"Кевин стоеше на колене и държеше момиче, което беше паднало в пропаст.
- Пусни ме, Морган..
- Не...Не мога..Куикнинг..
- Морган!Трябва да преодолееш чувствата си..Пусни ме!
- Не!Не мога да те загубя..
- Морган..И аз те обичам..Но тази любов не е за нас..
Просветна светлина, Кевин изпусна момичето, което усмихнато падна долу"
Светлината спря. Ним се отдалечи пребледнял. Плочата на ковчега започна да се мърда. От някъде запя птиче..Слънчева светлина огря стаята. От ковчега се надигна същество. Кестеняви коси се спуснаха по зелените къси летни дрехи. Лилавите очи весело просветнаха. От гърба на съществото израснаха криле, които едвам се различаваха из цялата тази светлина.Ето я. Ним падна на колене треперейки. Съществото се засмя и се огледа. После слезе на пода и погледна Алзиеа и Ним.
- Зимния демон не бива да се покланя на летния, защото зимния и летния демон са почти еднакви същества - проговори момичето и коленичи до Ним, който вдигна глава към нея.
- Но зимният демон е виновен за това, че летния демон е затворен от години тук..
- Това трябваше да се случи..Ти си Нимфромдинзел, нали?Чувала съм гласа ти преди..Но брат ти беше тук често..
- Брат ми?
- Да..Макар и да се страхуваше да ме съживи, той често идваше да споделя с мен..Клайв.. Ним..Аз прощавам на вас, зимните демони прегрешенията към моя род..Дано се разберем за в бъдеще..Аз съм Куикнинг...

Алзиеа се приближи към двете фигури на колене, усмихвайки се. Куикнинг се изправи и й кимна.
- В момента не съм в истинската си форма.. - каза Куикнинг и подаде ръка на Ним да се изправи. - Толкова много съм изпуснала..Морган Лех?Той жив ли е?
- Той..Може би знаете истинската му същност?
- Да, разбира се...Ангел..
- Е..Сега се казва Кевин Ру Уърт...Алзиеа - Ним кимна към вълконещото несигурно - Е неговото вълконещо.
Куикнинг кимна
- Това е напълно достатъчно..Благодаря за информацията..А ти като те гледам не си в добра форма..Не..Не ми казвай, призрак си..Живееш с Муртаг Моуси..Малко по малко ще се оправя..Алзиеа..Тук не ще намериш лек за себе си..Но ще можем да възкресим Динзел..Отново..Клайв ще е щастлив..
- Не съм сигурен, че искам Динзел да се върне..По-добре ще е да, но..
- Не ти ли липсва?Снегът, светлината? Аз съм летен демон, а ти зимен..Заедно ще се справим Ним..После ще ме заведете при младия Моуси..Искам да го видя..
- Нали не си дух?
- Не - засмя се звънко Куикнинг и ги поведе извън стаята. Сега всичко беше по-странно..И много по-зловещо. Усмивката на летния демон помръкна.
- По зле е отколкото си представях - промърмори Куикнинг и спря. Нещо сякаш ги следваше. Тя пребледня. - Не!Не... - започна момичето.
- Трябва да побързаме - изръмжа Ним, повдигна с лекота другия демон, който сякаш беше направен от въздух и се затича напред. Алзиеа тичаше непохватно до него. Нещото продължи да ги следва.
- Знаех си, че не е добра идея да идвам тук - прошушна Ним и зави към главната зала..или поне се надяваше, че отива натам. Нещо просвистя край лицето му, той бутна Алзиеа в един ъгъл, остави Куикнинг до нея и ги закри с тялото си. Нямаше да позволи някой да умре заради него.
- Тъй..Върна се..Летния демон..Ти си виновен - чу се леден глас. Ним го позна...
- Тате? - попита с неособена надежда.
- Кой си ти?
- Ним...Но ти кой си?
Появи се фигура, светеща в ледено синьо. Очите й просветнаха в тъмнината.
- Не е възможно - заклати глава Ним

"Вариаки..Не може просто така да е изчезнала"
Стъпките свършваха тук...Странно..
"Не..Тя е тук...Знам, че е тук" Муртаг стисна жезъла си и се огледа..Усещаше я..

- Защо...Защо си тук? - онзи в тъмнината излезе напред. Беше...
- Значи заради теб Клайв е стоял тук толкова години? - изкрещя насреща му Ним, зад него Куикнинг вече се съвземаше, а Алзиеа несигурно стоеше до нея.
- Да..Заради мен - озъби се фигурата. Беше призрак, което обясняваше как толкова дълго е бил тук..Баща му..Ним не можеше да повярва, че вижда баща си..Тук...
- Събудил си летния демон, сине..Какво направи...
- Трябваше да го направя..Куикнинг също има правото да живее.
- Не, няма това право. - изръмжа мъжа и се приближи. - Махни се от пътя ми, момче!
- Отказвам да го направя!Не ти е мястото в Динзел!
- Динзел е мой дом..Също както и на теб..
- Погледни го на какво прилича!Това вече не е място за живот...
Ним усети ръката на Куикнинг върху себе си.
"Ним..Стига да искаш..Ще възкресим това място..Заедно" каза му тя решително, гледайки към баща му.
"Но той?"
"Всичко ще се нареди.."
Ним кимна. Все още изпитваше страх от това момиче, незнайно защо. Още една стрела профуча точно до лицето му и го одраска.
- Стига тате!Не се прави на дете...
Мъжа се озъби и приготви лъка си отново.
"Сега!" извика Куикнинг в главата на зимния демон и засвети.
- Тате..Съжалявам.. - обърна се Ним към баща си, за разлика от Муртаг, елфа имаше странни отношения с роднините си..Освен може би с брат си. Той също засвети.
- Ще умрете за ненужен опит! - изсъска духа, но изчезна някъде в слялата се синьо-зелена светлина...

- Ох! - изкрещя някой и Ним отвори очи..Странно беше навън, планините вече бяха далеч. Алзиеа стоеше до него, Куикнинг се беше изправила и се смееше. - Махайте се! - развика се нещо под тях и зимния демон се изправи машимално. Муртаг се отърси от снега и погледна сърдито - По-внимателно с приземяването!
- Муртаг? - обърна се към него летния демон и полуелфа я изгледа учудено. После й се поклони
- Госпожице..Не се познаваме..
- Да..Аз съм Куикнинг, дъщеря на Краля на Сребърната река..
- Тогава вие сте.. - Куикнинг кимна.
- Аз съм..Ним..Благодаря ти за помощта...Динзел е свободен сега - зимния демон кимна и се скри в Муртаг.
- Какво се е случило?
- Зимния демон освободи летния, макар и сега да не е царството на лятото..Аз съм летен демон, може би последен...Ще ме заведеш ли при...
- Кевин - намеси се Алзиеа
- Да...
- Аз бях тръгнал.. - демона го изгледа и Муртаг се почувства странно..Някой друг го управляваше сега.. - Добре..

- Ха!Не можа да стигне до мен - Вариаки изкочи от снега и се огледа. Няколко птици обикаляха горе, което накара вещицата да се намръщи - Дарсия!Какво ти става за бога?Следиш ли ме? - каза си жената, а птиците бързо изчезнаха на някъде.
- Динзел..Колко много искам да видя това място пак - замисли се жената, гледайки към планините.. - Дали пък... - тя се озъби и изчезна.

Каква промяна?Ледени цветя растяха около величесвените стени на Динзел. Ръмеше тъх сняг. Всичко сякаш беше оживяло. Вариаки се показа пред входните врати и тръгна с бързи и тихи крачки към замъка. Харесваше й..Може би отново можеше да го направи крепост на злото..Все пак зимните демони бяха на страната на злото толкова време..
- Спри!Не пристъпвай в снежното царство. Не си желана тук - пред нея се появи фигура с бяло наметало. Повдигна глава. Вариаки видя сериозните сиви очи и сребърните коси на един млад елф. Усмихна се.
- С какво можеш да ме спреш ти, Клайв Никравзи.. - каза злобно пристъпвайки към зимния демон.
- Твърде дълго си имала власт тук. Аз защитавам това, което по наследство се пада на мен. Аз съм наследникът на зимата..Аз и Ним..Динзел..Е наш
- Ще видим..Е, елфе..Красив си, но опасявам се, че когато свърша дори родната ти майка няма да те познае.
Клайв се подсмихна.
- Ще видим - той вдигна ръка и измагьоса ледения си меч сериозно - Аз нямам армия..Но имам помощник..
До него от замъка се появи Мерик и извади своя меч.
- Това момче? - стресна се Вариаки. За миг видя Муртаг в това детско тяло.
- Мерик - изсъска детето и стисна меча.
- Мерик носи зимен меч в ръце...Ще защитим Динзел..Приготви се
Вещицата поклати глава и пвана току-що появилия се меч, от който капеха капки кръв.
- Да ви видим

- Добър си, демоне..Защо напусна Дарсия?
- Защо ли?Имате ли проблеми там..
- Да..Снегът е в изобилие..Май на теб трябва да благодаря.
Тя замахна, но този път се спречка с меча на Мерик.
- А, момченцето ми..Как ти се струва това, че брат ти е мой син?Хубаво а?
- Млъкни вещица такава - извика Мерик и замахна по-силно. Вече контролираше оръжието си перфектно, три години се беше упражнявал с Муртаг..Двамата бяха маниаци на тема оръжия и умееха да се бият във всякакви ситуации ако се наложеше.
- Колко си лош, та аз съм майка на брат ти..
- Остави момчето намира! - тя пак се прехвърли на Клайв
"Мерик!Надуй зимния рог...Трябва..Да опитаме" каза Клайв след малко, вече губеше сили.
"Ще се справиш ли до тогава?" притеснено го погледна Мерик, чакайки шанс да се включи.
"Надуй го!"
Момчето замахна към Клайв и отряза сребърния рог от кръста му. По изработка наподобяваше този на драконите, който Муртаг носеше със себе си. Момчето го наду
- Какво? - стресна се вещицата и получи дълга рана от страна на момчето
- Зимния рог!Време е да ти покажа какво може зимата..Зимата!ЗИМАТА!
Чу се срутване на скали. Нещо горе се показа..Нещо бяло. Нададе протяжен писък и се сля с огнената птица, която следеше Вариаки.
- Ледените птици ще дойдат..Хората отново ще посетят това място.. - не спираше Клайв докато вещицата объркано се оглеждаше. Зад себе си чуваше странен шум..Сякаш планинския народ надаваше крясъци малко по-надолу.-
"Отново!" заповяда Клайв, внезапно коренно променил се. Сега изглеждаше много по-зрял за възрастта си, беше някак по-величествен. Мерик наду рога отново. Планината трепереше. Виковете се усилваха.
- Зимата ще се стовари върху теб!Зимата иде! - изсъска Клайв и отново нападна обърканата вещица

- Няма да ме победиш момче!Вие сте една паплач, която нищо не може да разбере!Аз съм могъщата!Аз съм целия свят! - изкрещя Вариаки внезапно съвзела се. Лицето й беше станало ужасяващо, зад нея Мерик набързо разказваше нещо на планинските хора. Не беше толкова добър в езиците като брат си, но се справяше. Те бързо се разположиха по стените на Динзел. Сигурно беше, че Вариаки едва ли беше довела малка армия тук.
- Ти си нищо тук!
- А ти какво си?Наследник на зимни демони..Смехория..Знаеш как да застудиш времето..Но не и как да се биеш, хлапе..
- Опитай мен тогава - Мерик изблъска Клайв и нападна по-яростно
- Дете!Могъществото ми ще те пречупи като клечка.
- Детето не ти трябва! - Клайв катурна Мерик и отново кръстоса меч с Вариаки.
;Орките идваха. Планинските хора изтреляха стрели срещу тях.
- Е, Вариаки..Ще се биеш ли срещу Динзел?Бий се!Нека ти покажа какво мога..Никой няма да ти помогне!
- Не бъди сигурен - подсмихна се тайнствено жената

"Какво е това чудо?" очите на Клайв се разшириха, за миг се обърка и получи рана в рамото. Към тях идваше огромно животно..Като слон..Но това..не, като динозавър..Не..Не знаеше, не беше виждал такова, но знаеше, че Динзел щеше да стане на прашинки. Хората нямаше да могат да го спрат..Магията на Мерик беше твърде слаба..
- Сега, зимни демоне..Опитай се да победиш моята магия - изсмя се вещицата и отново нападна. Имаше прекалено много орки...Обсипваха ги със стрели, но това не помагаше.
- Синът ти е истинският владетел!Заемаш мястото му!
- Да! - изсмя се отново. Знаеше, че точно сега Дарсия се намира в Драконското царство и раздава заповеди.
- Динзел ще умре!Смърт за Динзел!
- СМЪРТ!СМЪРТ!!!! - започнаха орките наоколо и викът се подхвана навсякъде по планината.
- Динзел ще живее докато има наследници!Динзел ще бъде жив в разказите на планинските хора! - извика ядно Клайв и отново нападна, малко непохватно заради раната си. Мерик притича покрай двамата и се запъти към съществото със сериозно намерение.
- Мерик!
- Смърт! - изкрещя в същото време Вариаки и замахна

- Сега ще умреш самохвалко! - изсмя се Вариаки над коленичия от болка Клайв и замахна. Острието се удари в друго.
- Няма да пипаш брат ми, вещица!Ще умреш! - извика друг глас, Вариаки отвори очи. Пред нея стоеше русокос елф с проблясващи от гняв златни очи и момиче с кестеняви коси и лилави очи.
- Не!Ним Никравзи!Отново..Колко пъти да ти казвам да не се месиш?
- Вариаки!Знаеш, че се мразим..
- Да, така е..Време е да се махнеш! - изкрещя и момичето.
- Летен демон? - сащиса се Вариаки и се спря за малко - Летен и зимен един до друг..
- Нямаш време за мислене! - изкрещяха и двамата и замахнаха

При първата крачка от портала Нава кръстоса меча си с ятаган на орк, бяха множество. Джули стисна жезъла и двуцветния кристал се загря безболезнено.
" Готова ли си?"
" За какво?"
" Това!"- сякаш тъмнина я обви, мощна вълна от сила и енергия, магиите й увеличиха силата си и го усети мигновено, а жезълът придоби изцяло златист цвят, заедно с кристала. Момичето замахна и десетки орки, които я обграждаха бяха изтласкани и сякаш попаднаха в черни дупки... изчезнаха.

-Яяяя,орки...голям кеф!-засмя се Даниел и онези натрапчиви нахалници се втурнаха да се бият срещу орки...
-По-леко с тая брадва!-изсъска Джесика,срита един в корема,удари друг и прониза трети.

- Няма да успеете този път!Дайте ми каквито искате демони насам - беше трудно да отбиваш атаките на разярени летен и зимен демон с рани, но яростта на Вариаки й даваше сила..Още повече, че беше успяла да докара още едно динозавърско нещо наоколо.

- Каква кожа! - каза Мерик и изруга ядосано, застанал на врата на динозавърското същество, почти го беше повалил. Някъде долу брат му и Рейн се забавляваха, като брояха убитите орки

" Спомен от миналото?"- подшушна Джиерда.
- Не отказвам...- отвърна Нава, мечът засия и го обви в зелена сфера, когато сиянието се разпръсна елфът беше със зелена коса и очи, сериозно изражение и лукава усмивка. Нападащите го орки се спряха за малко и го погледнаха стреснато, но се свестиха и пак нападнаха, оръжието му засия и мечът се обви в дребни призрачни фигури.
Джули вдигна глава към другото динозавърско същество, под краката й се появи черен вихър, който я обви и я издигна нагоре. Жезълът й продължаваше да потъмнява, а Анубис беше станал същинска част от нея.

-Горе!Долу!Ляво!Дясно!Айде бе,казвам ви накъде ще замахна,вие пак не се усещате...-изкрещя Дейвид с тъпо изражение.
-Не си играй!-смъмри го Стивън,докато удряше един орк.

"Ним!Може би..Онази магия?" тихо подшушна в ума му Куикнинг и се изчерви. Зимния демон се стресна, от което едва не беше смачкан от съществото на Мерик.
"Луда ли си?Само ако е наложително..Клайв.."
"Не Клайв!Ти..."
"Но аз"
Той поклати глава и продължи атаките.

"Господарю, внимавайте" Муртаг отново залегна и се подкачи при Мерик.
- Какво си го разиграл наоколо? - разкрещя се на момчето.
- Помогни ми тогава.
- Хайде!
Жезъла просветна и се сля с оръжието на Мерик

Момичето се озова върху другото същество.
" Различно е от дракон, нали?"
" Помагаш ли или..."
" Разбира се!"
Жезълът просветна отново и около кристалът се появиха няколко пръстена, бели и черни, два от тях се сляха и образуваха сив между другите.
" Като дракон?"
" Друг начин не знам..."
Опря кристалът във врата на съществото и се появи бледо и тънко въже, наподобяващо юзда. Джули го хвана със свободната си ръка и се смръщи недоволно.

"Леле как се клатииии" Муртаг залитна, съществото застрашително се беше надвесило над пропаста.
- Е браво..Страхотен си - намръщи се Мерик, забивайки острието в скалата и държейки брат си за ръката.

Вариаки беше силна..Трябваше им магия..И двамата го знаеха, но...
- Направете го! - тримата биещи се се стреснаха. Клайв се изпречи пред двамата, сбълсквайки се с Вариаки. Кевин се беше слял с него
- Не - заклати глава Ним.
- Трябва..Нужно е.. - капки пот избиха по челото на Клайв, Вариаки натискаше с всичка сила.
- Не мога..
- Вярвам в теб!
Ним се обърна към Куикниг..Тя също беше пребледняла. Постави ръка на рамото му решително.
- Да го направим..

- Шегуваш се... Анубис?!- изкрещя Джули, първото въже се прекъса, но на негово място се появи друго, по- плътно и тъмно.
" Подценяваш ме!"
" Не смея да го правя..."
" Джин?"
- Какво?!- очите й се разшириха, брат й прелетя над нея с дракона си и се хвърли надолу:- Анубис!
- Държа го!- демонът се появи зад нея изправен и хвана момчето.
- Какво правиш тук, нали ти казах?!- развика се Джули гневно.
- И да те оставя, никога!- смръщи се момчето, демонът се върна в сестра му и жезълът отново просветна, но този път по- слабо, демонът поделяше силата си с двама.