Новото старо познанство

- Ех и Ним е един.. - Клайв въздъхна и с помощта на Мерик поправи последния коридор.. - Ще трябва хубаво да защитя тези неща..Щом той се завърна..
- По-добре внимавай с ценностите..Май те повече се чупят..
- Да..Така си е..Да идем в залата..Какво прави той там?!?
Навън върху огнената птица стоеше Муртаг и намръщено гледаше на север.
"Той ще дойде..Отмъщението го зове..Съдбата ще го накара да дойде..Ще се изправи срещу мен..Знам това..Той идва" каза си мъжа, а птицата под него изграчи.
"Атрею..Ако си така добър..Нали ще стоиш тук?Трябва да го изчакам..Не искам да влиза в Динзел"
"Ве заповядвате, господарю"

Нава и децата се разхождаха из коридорите доле.
- Тук е приятно.- усмихна се Джин и мина пред сестра си.
- Ще се съглася, може да е било изоставено дълго време, но скоро ще оживее и... боя се да го произнеса.- отвърна Нава замислено.
- Ще разцъфти...- намеси се Джиа, която заедно с Анубис вървяха зад тях.
- Да.- усмихна се елфът.
- Никога не съм била тук.- зеленокосата оглеждаше всичко наоколо с голям интерес.
- Аз съм бил, но ако помнех кога щеше да е още по- добре.- вдигна рамене чакалът.
- Забраванко!- подсмихна се Джули.
- Вярно!- сепна се Анубис:- Забравих, че трябва да те потормозя още малко!
- А, не... не сега!- скръски ръце момичето.
- Сега, сега...- настоя демонът.
- Стига, и двамата!- повиши тон Джин:- Има време да си провеждате тренировките, но сега не му е времето!
- Че то и теб трябва да те подложа на няколко урока!
Джин го изгледа с недоумение, но си замълча, а Нава и Джиа се подсмихнаха леко.

"Заваля..Куикнинг?"
Летния демон стоеше на един от прозорците. По лицето й се стичаха сълзи.
- Това място..25 години..Ним..Наистина ли съм унищожила радостта..
- Куикнинг..Не си виновна..Ние също сме виновни..Все пак злото променя всичко..Хайде, трябва да се успокоиш..Не си направила нищо лошо..
- Бях бясна..Ним представяш ли си?Летен демон..злобен.
- Ела - Ним хвана ръката й и кимна с една дяволита усмивка. - Едва ли зимата ти действа добре.

"Заваля.."
Муртаг се изправи, стиснал жезъла си.
"Атрею.Какво има горе..На върха?"
"Само сняг и адски студ, сър"
"Значи ще решим всичко там..Отведи ме на върха"

-Ей,какво пак спорите бе?-появи се Джесика зад децата,чакалът,Нава и Джиерда с усмивка на лице.-Да не ми се налага да разтървавам някого?
-До преди малко аз трябваше да те спирам,преди да си откъснала главата на брат си,за Бога!-чу се ироничния глас на Стивън и елфът се появи до нея.
-Като ме засипахте със сняг и сложихте две черни камъчета за оченца на главата ми,какво очаквате да направя?!-намуси се елфката.
-Да си траеш под снега и да не се опитваш да ни колиш наред...

- Хайде де! Няма проблем в това,че те надпивам! - чу се глас зад ъгъла на коридора - Колкото повече пиеш, толкова повече за тъпяваш!
- Хайде стига! Мунин е по- зле с пиячката... - Лунин и Траян тъкмо се появиха в коридора, когато Лунин видя Анубис - Кой е пуснал това свръх голямо куче тук? Кой знае, как ще нагризе мебелите...Циба!!!

Анубис се разсмя и се поклони леко:
- Чакал съм, демон пазител на Джули и вероятно на Джин.- отвърна с усмивка.
Джули поклати глава и се смръщи:
- Ти, я се връщай където ти е мястото!- нареди строго, чакалът се намуси и скръсти ръце.
- Няма ли поне за малко да е оставиш на спокойствие?
- Ти внимавай да не се намеся и аз!- подсмихна се Джин и застана до сестра си.
- Хайде, да се изнасяме от тук, че скоро Анубиш ще усети какво могат тези двамката със съвместните си мъгии.- промълви Нава и погледна другите елфи.

-И аз така си мисля,понякога могат да бъдат много страшни.-пошушна Джесика с лека усмивка на лице.
Стивън само вдигна рамене и се изпари.
-Аз съм Джесика Дънкакс,приетно ми е!-обърна се елфката към Лунин и Траян и леко се поклони.-Онзи задръстеняк,който току що изчезна се казва Стивън Стийл.
"НЕ СЪМ ЗАДРЪСТЕН!"-чу се крясъка му из коридора.
-Ти ще кажеш...

- Хайде де, нали си...- смръщи се Джули и тръгна след Анубис.
- Момиченце, не ме предизвиквай!- потрепна чакалът, но когато видя и лукавия поглед на Джин се стресна сериозно:- Какво сте наумили вие... а, ясно!- извика след малко и побяна по коридора, преследван от децата, мяколко черни пламъчета и няколко мълнии.
Нава поклати глава и се хвана за челото:
- Добре, че използват безвредни магии тук, та нищо няма да пострада... освен Анубис!

-Горкичкия...-разкикоти се Джесика.-Само не ми казвай,че и теб са те подгонвали така...Като си представя гледката мога да избухна в смях...
И наистина,за момент в главата и се появи картина,в която Нава бягаше като подпален от децата,а те дяловите се смееха и го замерваха с пламъчета и светкавици...Напуши я на смях,но реши да не смее,за да не го засегне.

Елфът се замисли за миг, но се разсмя с глас:
- Всъщност да.- отвговори смеейки се:- Случвало ми се е и това, да ме гонят с магиите си.- изведнъж избухна сериозно в смях, спомняйки си какви са ги вършели Джули и Джин и как той се е ужасявал от изпълненията им.

-Спокойно,още можеш да стоиш на крака,така че си оцелял.-потупа го тя по рамото.-Мога само да си представя колко силни ще бъдат тези деца,когато порастнат...

- Колкото повече тринираш, толкова повече се развиваш... - каза Траян - Моя баща също много ме мъчеше, но сеа...
Траян приклекна, каза нещо и изведнъж се превърна в огромен, посивял лъв.
- ХАЙДЕ ЛУНИН! - изрева лъвът - КОЙТО ПРЪВ СТИГНЕ ДО КУХНЯТА, ЩЕ ПИЕ ПОВЕЧЕ БИРА ОТ ДРУГИЯ!!!
Лунин въздъхна, превърна се в мечка и двамата се засилиха към вътрешността на замъка.
- Тези двамата неса наред! - възкликна Джин.

- Тук е добре..Нали?
Куикнинг беше зяпнала и оглеждаше стаята с интерес. Не можеше да разбере откъде се беше взела такава стая в зимния дворец. Беше зелена и свежа, цветята растяха по пода..
- Кой го направи?
- За теб е..Мерик каза, че тук ще ти е по-добре.
- Тогава му благодаря..Наистина е прекрасно...

- Хайде давай!Още малко и сме освободили и тунела до долу - Клайв се опря на стената от пръст, Мерик просветна. Коридора вече беше свободен.
- Супер..Готови сме!
- А този накъде води.. - един доста мрачен и запустял коридор привлече погледа на Мерик.
- Нагоре..Нагоре и все нагоре..Винаги ме е било страх да видя къде отива..Не знам защо

- И добре, че наистина още съм на крака...- едва изрече Нава, от края на коридора се разнесе вик и Анубис профуча покрай елфите хем уплашен, хем смеейки се. Зад него Джули и Джин вече комбинираха няколко магии, пясък, мълнии и нещо странно- ледени въглени.

-Я по-добре да се махаме наистина от тук,че започвам да се плаша...-облещи се Джесика и се дръпна от пътя им.
Горкият Анубис...чакалът щеше да си пати много здраво явно...

Просветна светкавица, планинските хора се развикаха и погледнаха нагоре.
- Какво става? - появи се мигновено Клайв, а донего Ним
- Горе..От известно време.. - започна един човек, но отново се чу гръм този път по силен. Очите на Ним се разшириха.
- Отново е забъркал каша!Но не мога да му помогна..
- Муртаг ли?
- Да..

- Твърде си слаб! - горе на върха, Муртаг се пързаляше стиснал жезъла си към Дарсия, който се смееше.
- Е, братко на равно сме, мисля - засмя се тъмния господар при сблъсъка на двата жезъла.
- Ха!Ти си мислиш така!
Отново пристъпиха към магии..Светкавиците продължиха. Муртаг нападна, Дарсия също. Блесна последната светкавица - най-опасна от всички досега. В мига, в който двата жезъла се кръстосаха тя ги уцели. Оръжията се пречупиха. Дарсия измъкна меч и нападна изненадания Муртаг.
- Сега да премерим силите си!
- Гледай внимателно! - изкрещя Муртаг, Дарсия се спря. Брат му се отдалечи малко назад и стисна ръце в юмруци пред лицето си. Започна да шепне странни думи..
- Дарсия!Диамантът на злото е тук, за да ти даде справедливост. - ужасяващо спокойно произнесе Муртаг, в очите му просветна странно пламъче. После всякаш от въздуха изтегли меч, веднага засветил в синя светлина - Изправи се срещу меча, който искаш да притежаваш

Джин спрая и прекрати магиите си:
- Какво има?- попита го Джули и се смръщи.
- Светкавици, могъщи светкавици...- отвърна отнесено момчето, всяка светкавица или мълния го привличаше, понякога черпеше сила от гръмотевичните бурии и точно това желание да си набави енергия се появи.
- Няма да ходиш горе!- стресна се момичето.
- Искам...
- Не...
- Но...
- Няма да ходиш горе!

-Кой смята да се прави на пакостник и да не слуша кака си Джули,а?-чу се гласа на Джесика зад децата и след миг Джин вече висеше с главата надолу във въздуха и виждаше как елфката го гледаше със самодоволна усмивчица.-А пък още повече и сигурно няма да слуша и мама Джесика,права ли съм?

Момчето размаха ръце, стресна се да не падне така как висеше с главата надолу, но след малко се разсмя и спря да шава:
- Мама Джес!- повтори с широка усмивка и беше истина, за него тя беше майката, която никога не е имам и за която винаги е мечтал.

-Ела тук,мъник такъв!-промълви тя усмихнато и го вдигна на едната си ръка.-Мама Джес много си ви обича,няма значение дали съм ви го казвала преди или не!Джули,не си мисли,че ще се разминеш без прегръдка,идвай тук!
Елфката наистина ги обичаше тези деца...Изминаха повече от три години и връзката между нея и тях ставаше само по-силна и по-силна.

Момичето се усмихна, майка? Защо не, нейната беше злокобна вещица и вече се беше отрекла от връзката си с нея, не се интересуваше от това. Пристъпи напред и силно прегърна елфката, по бузата й се търкулна сълза, от която Анубис потрепна. Сълзите отдавна не бяха част от живота му, мислеше че след като е изменил момичето е отстранил сълзите и от нейния живот, но грешеше. Втора сълзица се търкулна по лицето на Джули, но момичето се усмихна радостно.

-Хей,недей да плачеш...-изражението на Джесика се превърна в тъжно и тя внимателно пусна Джин да стъпи на земята.-Недей,моля те!
Прилкекна пред нея и избърса с пръсти сълзите от лицето и,болеше я да вижда как момичето плаче...

Джули се усмихна и вдигна глава:
- Няма повече.- промълви и отвори очи:- Не тъжи, сълзите не бяха от друго, а от радост.

По лицето на Джесика отново се изписа усмивка и тя прегърна отново момичето.
-Тогава е добре...-прошепна тя тихо.

- Не можеш да го използваш забрави ли?
- Нека свършим бързо..
Не можеше да го използва още, знаеше го..Но целта му беше друга. Муртаг стисна меча и тръгна напред. Дарсия оставаше непреклонен.
- Ще се нараниш сам. - уточни той и стисна своя меч със сериозно изражение. Все още се притесняваше за брат си понякога.
- Не виждам какво те интересува...
Просветна нова светкавица, снегът наоколо се развихри.
- Тук винаги ли е торкова лошо времето..
Просветна втора светкавица нещо пред Дарсия се отвори изненадващо и мъжа отскочи настрани.
- Не бих желал да стоите тук сега - прозвуча глас, от дупката излезе човек.
"Благодаря за съдействието" усмихна му се Муртаг и отстъпи.
"Пак заповядай" Клайв извади меча си и се насочи към Дарсия. Муртаг знаеше, че брат му не искаше да убива зимен демон..Трябваха му..Макар че вече не бяха на негова страна
- Аз ще отмъстя за Канаши, Дарсия - усмихна се Клайв, Дарсия отстъпваше към склона