Новото старо познанство

Чакалът се появи до Нава и скръсти ръце:
- Всичко започна така... Изведнъж всички божества доскучали и решили да създадат нещо ново, нещо непонятно дори за тях. Първата стъпка била малка кристална кутийка, някои създали тъмнината... Тъмнината беше началото, тя обгръщаше всичко и Божествата не можели да видят дъното на кутийката, тогава създали нейната противоположност- Светлината и съзрели дъното, кутийката се разширила и в този момент разбрали, че Тъмнината и Светлината вървят ръка за ръка, противоположни но привличащи се, невъзможно да съществуват един без друг... И божествата създали първите си същества, един бил човек, един и неопитен все още, трябвало сам да се научи какво да прави в тази кутийка, но един ден го наказали, бил извършил грешка, бил убил едно от първите същества, с които живеели в мир, бил убил дракон... Той бил първият човек, първата грешка и бил пратен за да създава грешки и да опрощава грешки, бил пратен да плете Съдбите на останалите същества... Божествата създали природата, създали елфите да се грижат за нея, създали джуджетата като миньори и земеделци и най- накрая повторили първото си творение, създали хората за да има равновесие на Света, както Тъмнината и Светлината създават равновесие по между си...
Елфът остана като вцепенен, все още не разбираше думите на чакалът напълно, но едно беше разбрал идеално:
- Тя е Тъмнината... а Светлината...
- Да, ти си светлината, ти си нейната противоположност и нужното равновесие, когато я откриеш можеш да я спреш, но трябва първо да откриеш нещо в себе си.
- Какво е то, какво трябва да търся в себе си?!- стисна ръцете си в юмруци и присви очи.
- Трябва да го откриеш сам, аз само ще го подтикна...- чакалът отстъпи назад и се поклони леко, след което изчезна в тъмен облак прах.

-Къде ще бъде според теб?-попита Дейвид и се подпря на каменния блок зад себе си.
-Какво мислиш,че се опитвам да разбера?!-смръщи се Даниел.-Ще отиде на мрачно място,много мрачно място...
-Мраморната кула?
-Нееее,там е Варияки,няма да иска да се съюзява със стари врагове.
-Ами къде другаде?
-Дар...даркан...-изведнъж се стресна елфът.-Ще бъде в Дракан,сигурен съм!Но няма да бъде без защита,ще е трудно да я стигнем!

- Ще я достигнем!- Джули се изправи и стисна меча си:- Даркан е опасно място, почти недостъпно за някой който не може да борави с тъмни сили, аз ще отида и ще говоря с нея...
- Не!- извика стреснато Джин и застана пред нея:- Няма да отидеш сама, не искам да те загубя, не искам и ти да ставаш зла... Моля те!- сълзи потекоха от очите му и прехапа устната си.

-Джули,приказки нищо няма да направят!-смръщи се Дейвид.-Само ще влезеш в капана и да дойде при теб,нищо друго!Не искаше ли да ви вземе преди малко с Джин?Тогава не бива да отиваш там сама...

- Но...- трепна момичето и притвори очи.
- Ще отидем всички, заедно... Ще върнем истинската Джес!- промълви Джин и се загледа през перипета, към гората
" Нава, дано си добре и дано знаеш какво я кара да прави така... В противен случай ще си... съкрушен..."- помисли си момчето и се подпря на студената повърхност.

-Първо да разгадая начина и на мислене...Трябва да знаем срещу какво точно се противопоставяме!Искаше да вземе Джин и Джули,взе книгата,в която пишеше много за нея...
-Даниеле,не е ли очевидно за окото?-попита го Дейвид с тъпо изражение.
-Чакай,мисля!защо ще го...
-Защото това са слабите и части,тя не е като Калисто и няма да може да нарани децата,за това ги взема със себе си,за да не и се налага да ги наранява!И взе книгата,за да не можем да разберем повече за нея!Боже,колко си тъп понякога!-избълзва всичко това Дейвид,а Даниел остана с широко отворена уста.

- Може би това е и ключът!- замисли се Джули:- Ако ни вземе ще сме по- близо до нея и ще имаме повече шанс да проникнем в съзнанието й...
- Как ми се иска Анубис да е тук, той със сигурност щеше да знае как да действа и как да достигне до нея без тя да разбере...- промълви тихо Джин, сестра му го погледна тъжно, но се върна на мисълта си:
- Може би слабостите й са и сила?

Нава се изправи и пристъпи напред, погледът му беше празен и отнесен, умислен в думите на чакалът, но и замислен в действията на Джесика. Стисна очи и ги избърса с ръка, преди сълзите да са бликнали, но не успя да ги задържи и кристалните капчици се търкулнаха надолу.

-Може би...но съм убеден,че има контрол над емоциите си и няма никак да ви е лесно!-въздъхна Даниел.

"Ара,за мен ли плачеш?"-чу се гласа и из гората.-"Ако е така,ела при мен,ела където е твоя дом..."

- Трябва поне да опитаме!
- Но нека Нава се върне, нека първо и той да дойде ида каже какво е станало...- обади се Джин и погледна Джули с тъжен поглед, момичето кимна с глава и се замисли.

- Джес... Джесика...- стресна се елфът и се спря:- Не! Ти не си истинската Джесика, тя никога не би причинила това на близките си!- затвори очи и се опита да изолира гласа й, не искаше да я слуша, не и сега, макар и да беше болезнено трудно.

"Нима толкова ме мразиш?"-продължи гласа.-"От това ме боли,нима искаш да ми причиниш болка?Нима ще забравиш думите си?Ела при мен!"

- Аз...- отвори рязко очи и се загледа напред в нищото, очите му се разшириха и придобиха празен вид:- Аз не те мразя, не искам да те боли... не искам, но... Джес, моля те защо го правиш, защо?!- падна на колете и удари с ръце в земята, пред него се появи бял процеп, който сформира портал, без да го иска или поне не осъзнаваше дали го иска.

"Хм,моята съдба е да разпръсквам болка и смрът,като марионетка в някоя приказка...Никой не може да избяга от съдбата си,в това число и ти!Така че ела при мен,ела..."

- Ще дойда...- промълви тихо и се изправи, като тръгна бавно към порталът.
" Глупаво хлапе!"- поклати глава Анубис, гледаше го из зад дърветата и размишляваше какво трябва да направи за да изпълни нарежданията на Горгодия и да му бъде простено, да върне сестра си.

"Ще те чакам..."
Гласът затихна,сякаш се изгуби в мрака на дърветата,сякаш отлетя с вятъра надалеч...

Елфът достигна порталът и се спря:
- Трябва да дойда, ще... ще дойда...- произнесе тихо и прекрачи ярката светлина.
- Нава, спри!- извика чакалът след него, но порталът се затвори и изчезна:- Както казах, глупаво хлапе... допусна тя да те призове, като не помисли за думите ми...- поклати глава и се обърна замислено:- Сега мога само да очаквам, че ще се усети скоро, Даркан не е място за мен, нямам работа там... вече.

-Тръгваме,ясно е,че е тръгнал след нея!-рязко се изправи Даниел след доста чакане.-Тръгаме,ВЕДНАГА!Ако до полунощ не в върнем,ще стане много зле...

- Да вървим тогава!- стисна ръце Джули и се смръщи уверено.
- да вървим да...- промълви Джин и хвана сестра си за ръка, безпокоеше се вече не само за елфката, но и за Нава, знаеше че той е способен да се жертва за нея, знаеше и какво би направил спомняйки си едно свое видение от преди година и нещо.

-Добре,хайде,Стивън!-кимна Даниел.
-Ой,ами аз?!
-Ти ще се грижиш за Траян тук,ако ни потрябваш,ще те извикаме!
-Ама чакай,не е честно...
-Няма време да спорим!Хайде деца!
Двата елфа застанаха зад тях и се изпариха,оставяйки намусеният Дейвид на кулата.

- Значи..напускаме..
- Не!Не сега, просто...Чакай..
Вратата се затвори пред Клайв и зимния демон постави ръце на нея замислено.
"Не..Вече не..Няма да го пусна да го направи..Алемаро?"
Ангелът се появи със спокойното си изражение, чакайки заповедите.
- Той..може ли да спи?
- Рядко..Почакай..Искаш да го накараш да го види?
- Да..Моля те..
Кевин кимна и изчезна.
- Кю! - зайчето се сви на рамото му и Муртаг се усмихна
- Скоро ще тръгваме.. - каза тихо..После тази умора..Паниката на Ним някъде там..И нищо, тъмнината...
- Съжалявам, но не и този път - усмихна се онзи зад него и кимна на няколко стражи да му помогнат.

- Алзиеа..
Кевин затрепери едва доловимо, но нищо не каза или направи..Просто стоеше там..До тялото на вълконещото, заровил глава в козината й. Клайв усещаше мъката му, но Кевин я криеше..Винаги..
- Кевин - прозвуча зад него сериозно, но ангелът не се помръдна. Усети ръката на Муртаг на рамото си..Муртаг..Онзи, който му беше помагал да отгледат нещото, което вече беше мъртво. - Кевин трябва да..
Кевин го спря с поглед.
- Ти върви се поразходи..Аз искам..да остана насаме с нея..Моля те - каза с пресипнал глас, последната смърт го беше съкрушила. Първо дракона, сега Алзиеа..Винаги губеше нещо..Винаги, откакто там някъде го бяха обявили за предател..Муртаг му кимна, макар и да не искаше, но щом Кевин искаше да остане сам, значи трябваше да остане сам.
- Обещай ми да не правиш нищо лудо
- Не се безпокой за мен..

"Когато краят настъпи..Искам да ме заведеш там, на върха на онзи снежен хълм..Какво има там, бате?"
"Там има сняг, Ал.."
"А какво е това, бате?"
"Нещо студено и мокро"
"Като вода ли?"
"Точно така..Замръзнала вода.."
"Ами става ли за ядене"
"Ще те заболи гърлото"
"Бате..Батко Муртаг ще дойде ли скоро?"
"Скоро, Ал"
- Помощ трябва ли ти? - това прекъсна мислите му и Кевин се обърна към чернеещата се фигура в белотата. Остави тялото на вълконещото и отстъпи на Муртаг и Ним.
"Ним..Искам да ми покажеш какво можеш да направиш"
Муртаг вдигна ръкаи се остави на напътствията на демона. Скоро Алзиеа беше затрупана под леда..Красиво беше..
- Сега, Кевин..Ела с мен.. - тихо подкани Муртаг и обърна гръб на ангела.
- Къде?
- Обещах на Клайв да подсиля малко долу..Малко надолу по планините..Знам, че няма да покажеш какво чувстваш сега, знам че ти е трудно..Но също знам, че независимо от всичко би дошъл с мен, нали
- Така е..
Ангела последва чернокрилия надолу замислено. Не обърна глава към Алзиеа..Всичко се беше свършило вече..А животът продължаваше..Беше загубил много досега..За всичките тези години

- Кевин..Уплаших се, че нещо сериозно се е случило..Клайв изведнъж нещо го прихвана и..Какво ти е станало?Алзиеа!
Замъка се огласи от смеха на детето, все още не осъзнаваше точно какво ставаше с ангела, а самият той вече беше горе, в малката стая, осветявайки бледото лице на заспалия като мъртвец демон.
- Знаех си, че няма да се откажеш лесно..Алемаро.. - промърмори зимния демон и отвори очи - Променил ли си се?
- Дълга история..Почини си още
- Муртаг?Алзиеа?
- Ал е долу, а Муртаг се е заел с една дълга почивка..После тръгваме пак..Няма да се задържим дълго, имаме неща за изпълнение

- Е, аз трябва да остана тук, знаеш го..Ще съм нужен на Клайв..
- Радвам се. Тогава до следващото ни виждане. И му предай извиненията ми, че моята вряла баня не се отрази много добре на постройката
- Ще го приеме някак.
- И се пази
- Ти се пази..
Двамата си кимнаха, после Муртаг се огледа. Очевидно се очертаваше да тръгне сам. Алзиеа си почиваше, не можеше да вземе Мерик. Торн щеше да го чака. Отново старата компания, както преди..
- Е..До нови срещи..
Той се обърна и заслиза надолу по планината замислено. Ето го Торн, навел глава, той усилено душеше нещо.
"Здравей отново, Торн" поздрави го Муртаг и се покатери по дракона
"Отдавна те чакам..Бях намислил да те извлека насила от онази миша дупка горе"
"Извинявай..Нямаше да се сърдя, знаеш, понякога ми трябва малко проветряване на мозъка..Така де.."
"Отлично знам, от колко години живея с теб?"
"Доста...И съм благодарен за това"
- Чакай! - извика някой много приличащ на..Муртаг затвори очи и въздъхна
- Мерик, Кевин не ти ли каза че..Куикнинг?
Тя вече стоеше до дракона и си поемаше въздух.
- Ще дойда с теб..Заради..Заради..
- Заради Ним, нали?Той е причината да ме следиш така усърдно..Не, не ми възразявай..Ще е опасно за теб..
- Ха!Опасно..Ти какво си мислиш, че цял живот съм седяла и съм дебеляла ли?
- Добре, добре..Нищо против нямам да дойдеш..Заради Ним
- Не се опитвай да намекваш нещо
- Същност..сега ми е паднало..Но хайде, да не караме Торн да чака..
Тя го изгледа предизвикателно, после пое подадената й ръка и се озова на дракона
- Не съм летяла досега...
- Сериозно..Тези крила за какво са ти тогава?
- Имам предвид с дракон...А крилата ми..Не могат да ме издържат в тази си форма..На къси растояния..В истинската си форма имам по-здрави и издръжливи крила, но рядко се появяват
- Е, сега ще ти покажа как се лети с дракон...Вие ли ти се свят от високо?
- Не..
- Нямаме проблеми.. - той погали Торн по врата и се хвана за един от шиповете. "Торн, новобранци имаме..По-внимателно, моля те"
Дракона кимна, отдели се плавно от земята и излетя в оказаната му посока

Клайв стоеше на кулата и гледаше тъпо напред. Вече нямаше нападение, това беше добре, но сега пък нямаше работа.
- Само гледай!”И аз съм тук, и ти си тук..Ела, бъди с мен!” – елфа се обърна към рецитатора и се усмихна. Мерик го гледаше напрегнато.
- Е, добре де..Хубаво е, доволен ли си? – каза накрая зимния демон и поклати глава.
- Муртаг! – извика детето вместо отговор. Куикнинг се връщаше, значи водеше Муртаг със себе си. Детето вече тичаше надолу, портите се отваряха. Клайв също слезе надолу, усмихвайки се. Още на входа спря до Мерик и погледна мъжа пред себе си.
- Май Ним много ти е повлиял, за бога! – извика изненадано, оглеждайки по-внимателно Муртаг – Откъде я намери тази диадема?
- Не питай какво означава..Хей Мерик! – докато детето се поздравяваше с брат си, Клайв премина към Куикнинг.
- Държиш си обещанието – доволно отбеляза, тя тръсна глава и влезе навътре да се обуе.
- Значи си намерил отличителен белег, браво..Защо не корона? - същност Муртаг изглеждаше като владетел на нещо и Клайв все още не беше свикнал с този му вид.
- Много са тежки..Виж това уж ми отивало повече..Да влезем, че да изпия по нещо..Прежаднях вече..

- Сигурен ли си?
- О да..
- Влизаш сам в капана..Не бих могъл да те пусна без да го знаеш
- Мислиш, че не съм запознат?Понякога и аз имам по някоя мъдра мисъл, Клайв.
- Мерик няма да ти прости ако не изпълниш обещанието си.
- Казал ти е?
- Да..Все пак трябваше да ме наблюдава, много е стриктен, Муртаг. Няма да си намери място, ако остане сам.
- Няма да е сам.
- Не разбираш, нали? Поне обсъди ли го с брат ми?
- Обдъждам го с теб...Знам, че Ним има друго мнение..Винаги..Искам да намеря подкрепа.
- Подкрепата я търси в Кевин, той я дава на всички..Виж, аз съм зимен демон, живял съм там, също както и Ним навремето служеше на тях..От векове е така..Какво целиш с това, Муртаг?Съзнаваш ли, че ако майка ти разбере..Ти ще трябва да убиваш, Муртаг, помисли, знам че действаш прибързано, но..Ще трябва да убиваш дракони и Ездачи най-вече. Тя ще те накара, за да разбере наистина ли си дошъл там, за да ги подкрепиш.
- Прав си..Но не мога, нещо ме влече на там.
- Трябва да се осъзнаеш..Ето с няколко изречения ти променям мнението. Муртаг, искам да помислиш, поне един път да обмислиш идеите си. Някои си ги бива, признавам, но действаш прекалено бързо..Можеш да си навлечеш проблеми, които би могъл лесно да отбягваш. Ще те оставя.Помисли.
Зимния демон го погледна за последно и излезе от залата.
- Той ми обеща - възмутено заяви детето, скрито в тъмния ъгъл. - А иска да ме напусне.
- Няма да го направи..Ти го знаеш.
- Но си го мисли. Ако той тръгне, този път ще го последвам..Ще го последвам на всяка цена и никой няма да ме спре