Новото старо познанство

- Ще те..издърпам..Колко тежиш? - съществото се хлъзгаше надолу по склона. Мерик беше намерил издутина, откъдето дърпаше брат си. Рейн го подпомагаше.

- Направете го! - призова ги отново Клайв и отстъпи назад тежко.
Ним и Куикнинг го гледаха безнадежно..Защо сега?Тя тъкмо се беше съживила..И искаха от нея да направи тази магия..
- Няма да победи Вариаки..Но ще я обесили..Ще възвърне истинския си образ - отново ги подкани Клайв и кръстоса меч с вещицата. Ним извърна глава.
- Не мога.. - каза тихо, а Куикнинг се извърна към него.
- Мисля, че брат ти е прав..
- Но аз?Куикнинг..твой враг съм..
- Очевидно вече не..Вече не те мисля за враг..Ами ти?
Ним я погледна. Гледаше го все така сериозно. Клайв се строполи на земята. Колко сила имаше тази жена...
- Не - тихо каза Ним, за миг забравил за всичко.
Устните им се сляха, светлината обви тях, Клайв и изпищялата изненадано Вариаки, всичко за миг заглъхна

Леко черен портал се отвори и от него злязоха някълко фигури
-Без нас не може!-усмихна се Катрина и се зае с първи орк който видя-Тоф!Тай Лий!Нападайте всичко възможно...което е от лошите!-пошегува се белокосата

Светлината спря. Клайв се изправи залитайки
- Добра работа! - вдигна палци той към брат си и Куикнинг, които вече бяха отпрашили да помагат. Куикнинг вече се биеше на единия край, а на другия Ним помагаше да издърпат Муртаг. Вариаки се гърчеше на земята безпомощно. Черните й кичури започваха да избеляват. Появяваха се бръчки. Зимата и лятото..многото лета и зими, които бяха изминали в нейния живот си казваха думата

" Анубис какво..."- стресна се Джули.
" Поделям силата си между теб и брат ти, това му е лошото при мен."- отвърна демонът.
" Аз не разбрах, как така?"- намеси се момчето.
" Двама с една кръв, на едно място... на бойното поле, силите ми се объркват и съм длъжен да ги деля, дори и да не искам!"
Децата се спогледаха, но кимнаха с глави и Джули стисна отново жезъла:
- Като дракон било...
- Тогава нека да е!
Сребърния медальон на Джин заблестя на врата му от под дрехата и се появи отгоре, същия блясък придоби и жезълът. Динозавърското същество разтърси гневно глава и се затича напред, едва не прегази Нава, които се забавляваше с орките. Елфът се отдръпна и съществото премаза противниците му:
- Интересно...- усмихна се леко елфът и парира ударите на още няколко нападащи го, а съществото се спря и приведе леко като опитомено. Сияйното въже около врата му се стегна силно и го стовари на земята.

- Пусни! - Мерик изпълни заповедта. Брат му полетя надолу и попадна върху току-що появилата се огнена птица
"Атрею!Напред!" заповяда й мъжа, вече запратил по един орк магия.

- Как..Как го стори..Как.. - Вариаки се изправяше. Наистина изглеждаше ужасно. Бели коси, бръчки, ходеше прегърбена.. Клайв стоеше още пред нея с усмивка на лице.
- Обещах ти, че няма да видиш това място отново в твои ръце..Върви си..
Нищо повече не можеха да й направят..Дори и в тази си форма беше опасна магьосница.
- Е, млади зимни демоне..Отново ще се видим..Няма да оставя земите ти намира.
Вещицата се обърна и затъртузи надолу, следвана от един орк, който трябваше да й помага.
- Ще те чакам..

Съществото, на което бяха Джули и Джин остана на земята неподвижно, въжетата го обвиха изцяло и го приковаха. Дишаше тежко, но не ръмжеше и не правеше опити да се освободи. Джули завъртя жезъла и двамата с брат й се озоваха долу до Нава, загледани във внезапно изменящата се Вариаки.

Старицата се спря отново и обърна поглед към Клайв. Планинските хора вече бяха привършили работата си и също гледаха демона..Отдавна не бяха виждали зимни демони наоколо, а той приличаше точно на такъв..За разбика от брат си.
- Ще те запомня момче!Ти причини нещастието ми!
- Както вие причинихте моето - поклони й се в отговор демона. Битката около него вече приключваше.

Нава поклати глава и се усмихна лукаво, гледайки вещицата. След малко се обърна към децата и се смръщи:
- А с вас какво се случи?
- Анубис подел силите си и с двама ни, странно нали?!- усмихна се Джин малко виновно, заради това че беше дошъл.
Елфът поклати глава:
- Защо ли се изненадвам, три години с вас...
Джули и Джин се спогледаха и се усмихнаха, жезълът на момичето просветна и сякаш изсмука светлината на медальона, енергията се върна в кристала и сиянието спря.

- Майко!Върви си!Нямаш повече работа тук!Да ти помогна ли?
Тъй като Вариаки все още гледаше замъка зад Клайв, Муртаг реши да я извади от вцепенението й
- Муртаг?Ти..Тук?
- Нападаш брат ми!Никой не може да се изправи срещу Мерик!
Жезъла му просветна ядно, Вариаки се извиси във въздуха и се озова върху един от орките си.
- Върви си!Не искам да правя нищо лошо

Още един от порталите се разтвори. От него бовно излязоха Траян и едно джудже.
- Казвам само,че един елф неможе да надпие добре обучено джудже... - разправяше старецът, но замлъкна когато видя пейзажа.
Той се огледа и изведнъж видя един оцелял орк, тичащ, опитвайки се да избегне гибелта си. Траян бавно махна една от малките си брадви, бързо се прицели, метна я и тя се заби право в темето на чудовището. Щом то се згромоляса на снега, обгърнато в локва кръв, магът протегна присвита длан, в посока на трупа, ръката му започна да трепери и брадвата мигновена се върна в ръката му.
- Е, как сте? - попита той, оглеждайки всички. Изведнъж погледът му попадна върху летния демон. Той бързо се доближи до нея, хвана ръката и, целуна я по дланта и продължи:
- И коя е тази красавица?

Тя се изчерви, усмихна му се и накара оръжието си да изчезне. Тъкмо привършваше с последните оцелели орки.
- Куикнинг, сър. Дъщеря на Краля на Сребърната река - прозвънтя гласа й наоколо - На вашите услуги, макар и сега да не е моето време

- Куикнинг... - замисли се магът - чувал съм те някъде...И моляте,наричай ме Траян.

- Името ми е известно в малко книги...Морган Лех е повече споменаван там..Но все пак, аз съм летния демон, който обикаляше из света преди 28 години..Преди да изчезне беследно тук, в планините. Приятно ми е да се запознаем.

- Супер! - Ним се нахвърли върху брат си, Клайв се засмя и наду рога си отново. Хората се оттеглиха зад стените на малкия замък.
- Това място отново оживя..Да не повярваш..

- Какво? Нима това място е било мъртво преди? - попита Траян и чак сега осъзна,че още държи ръката на новата си позната.

- Мъртво..Заради мен..Замъкът на зимата..Когато ме затвориха тук подействах зле..И изгоних обитателите на замъка..може би завинаги..Докато не ме събудиха отново.. - Куикнинг огледа мястото с тъга, едно време беше стояла там пред вратите срещу своя враг, освирепяла и желаеща да погуби всичко..Дори и бременната жена, някъде там.. - Мислех, че замъка е разрушен вече..Заради мен

- Несе самообвинявай...нали поне сега всичко е наред...- Траян сложи ръка на рамото на демона и я погледна топло.
- Та така Лунин - продължи магът, като се обърна към джуджето - Отново казвам, че аз съм прав.
- А аз смятам,че грешиш - провикна се русокосто, с дълга брада джудже - според мен и елфа и джуджето могат да изпият по равно количество, без да се напият!
- Помниш случая с елфа-граф - възпротиви се Траян - изпих 34 халби бира и ми нямаше нищо, а той изпи 20 и припадна! Е, ако сега ми кажеш,че греша,вече незнам!
- Еми... - замисли се Лунин - Можеби си прав!

Куикнинг се усмихна и се отдалечи. Може би трябваше да се извини на съперниците си..
- Куикнинг!Само ела да видиш това! - пресрешна я Ним и хванал ръката й, я поведе към замъка.
- Ним!Динзел още не е... - малка част от стената се срути на крачки от Ним, но демона едва ли беше забелязал това - Обезопасен - довърши Клайв и се огледа - Тя ще нападне пак..И много по-лошо..

Нека напада! Поне ние с Лунин сме готови за тази вещица! - изрева Траян.
- Да! и несе безпокойте! Щом има джуджета наблизо, всичко ще бъде наред! - добави самооверено Лунин.

- Никога не е имало джуджета тук - усмихна се Клайв, след като беше скастрил брат си и поправил леко стената. - Вие сте първите от своята народност срещани близо до замъка
"Който надявам се, ще оцелее до сутринта" добави си мислено елфа, чувайки как някъде вътре брат му, изпаднал в някакво весело настроение току-що беше счупил някаква ваза.

- Ние ще помогнем! - заяви Траян - Лунин, носиш лисиинструментите?
- Естествено - възкликна джуджето, бръкна в един от джобовете си и извади чук.
- Е, аз също - каза весело Траян и също извади малко чукче - Нека се захващаме за работа!
Двамата се доближиха до стената и започнаха да я поправят.

- Ам..
Клайв не довърши. Планинските хора се бяха струпали наоколо. Зимния демон им се поклони и групичката се отдалечи с тих разговор. В замъка пък се чу гръм и нещо изкочи през прозореца.
- По внимателно! - разкрещя се някой от вътре. После вратите се отвориха и Ним застана на входа с почерняло лице и леко намръщен. После се усмихна.
- Скоро ще постудее..Ще си вървим ли..Или ще гостувате в замъка - попита като огледа внимателно всички

Нава се раздели с Джиа, зеленокосата застана до него и се усмихна:
" Аз искам, никога не съм била толкова близо до Динзел..."
" Ами децата?"- смръщи се елфът.
" Иска ли питане?!"- разкрещяха се Джули и Джин, подкрепяни от Анубис, който се появи зад Джин.
- Е, добре... може да поостанем, даже ще се радваме да поостанем и да разгледаме Динзел.- отвърна с лека усмивка.

- Е, готови сме! - провикна се траян, някъде от замъка - стената е подсилена, запечатахме и няколко големи дупки в тронната зала. На който нему се стои навън, нека влиза вътре! Ние с Лунин ще останем навън, за да следим за врагове!
Траян бутна Лунин напред и двамата излязоха, затварчйки портата, след последния влязъл.

- Не че има особено много за разглеждане..
- Да, току-що срутихте планинските тунели..От години ги оправям..И за две минути - бам!Хайде чао.. - измърмори Клайв и набързо се скри да види щетите.
Облаците се събираха бързо и се трупаха около планината. За Ним това беше обичайната гледка..Макар че беше живял тук много малко.
- Аз ще помогна на Клайв - Мерик премина покрай него, заедно с Рейн.
- Само два входа! - провикна се Ним след тях - Хайде да влизаме..

Замъкът същност представляваше къща. Наричаха го замък само защото зимните демони бяха разширили сградата, копаейки в планината. Не беше като джуджешката изработка, но се бяха справили горе-долу добре. Бяха бързали, не че се плашеха от злото, но..Лятото ги затваряше в Динзел..Или поне докато не се беше появил Ним. През дългите летни дни в Динзел се вършеше само едно нещо - копаеше се..Надолу по планината..Клайв беше продължил традицията до момента, когато зимата се беше върнала. Ним отвори вратата за една от залите и се огледа. Само преди дни тук беше наистина зловещо..

- Е, какво мислиш за тях? - попита Траян, когато видя, че само той и джуджето са останали навън.
- Мисля, че са симпатични... - замисли се Лунин - Какво смяташ да правим сега?
- Смятам да им помогнем, ако искаме те да ни помогнат по- късно... - Траян въздъхна - Колкото по - вече доверие ни имат, толкова по - вече ще желаят да ни помогнат.