Новото старо познанство

Удърна вълна отблъсна Траян настрана. Той полетя и се заби в едно огромно дърво. От удъра той изгуби съзнание. Очевидно бе натрошен целия. Той се просна, като човал на земята и остана така, без да мърда.

- Джесика...- момчето пристъпи напред и се усмихна леко:
- Джин, чакай това не е...- в миг очите на Джули се разшириха:- Джиерда е в теб, но това не е възможно, Нава не би я дал на друг... тя е опасна за ръцете на някой, който не може да овладее силата на мъртвите... Как, какво е станало? Къде е Нава?!- изкрещя момичето и дръпна брат си назад.
Елфът се изправи бавно и потърка чело, рамото му кървеше обилно, но вида на Траян го стресна:
- Какво сторих?- промълви тихо и изтича до магът, очите му все още сияеха в бяло, но това представляваше силата която вилнееше в него сега, денят и светлината го зареждаха с енергия.

- ОСТАВИ ГИ ДЖЕСИКА! - извика Мерлин, изпречвайки се между тримата - Деца, стойте зад мен! Аз съм повелителят на Доброто и светлината...Силите ни са равни! Аз немога да те убия, но и ти неможеш! За сметка на това, или аз ще те върна обратно в предишната Джесика, окована и мирна, или ти ще ме върнеш обратно в тялото на брат ми - Траян!
И в двата случая, нищо негубим!
Мерлин вдигна жезъла си, удари го в земята и навсякъде се разнесе ярко- бяла светлина. Тя мина през Джесика и изглежда я умоломощи за няколко секунди.

-Не ме карай да се смея...-вдигна тя глава.-ТИ НЯМАШ НИКАКВА СВЕТЛИНА!
Изкара Джиерда и замахна срещу него с пълната си сила и мощ:
-СВЕТЛИНАТА Е МОЕ СЪЩЕСТВО,НЕ ЖАЛКА ОТРЕПКА КАТО ТЕБ!
Рани го в ръката,която държеше жезъла и оръжието падна на земята окървавено:
-Ще те накарам да съжаляваш за думите си!-стисна тя зъби,докато насочваше Джиерда към врата му.

Мерлин се усмихна, отскочи назад, плясна с ръце и една удърна вълна отблъсна момичто назад.
- Или ще спася децата и теб, или ще се върна обратно в бялото дърво, в което се преродих, следкато се жертвах за любимите си хора. - нещо в Джесика изведнъж трепна - Да... Сети ли се Джесика...Двете ти любими думи - саможертва и любов... Ти си жертвала толкова мног за любимите си хора...Аз знам, че ще можеш да победиш злото в себе си!
- МЛЪКНИИИИИИ! - извика момоичето. Тя се затича към Мерлин. Той се усмихна и изведнъж докосна челото й.
Мигом Джесика се отпусна...в главата и запощнаха да се поевяват красиви и весели спомени.
- СПОМНИ СИИИИИ! - извика магът и я отблъсна.

" Джес, какво правиш?"- потръпна елфът, силна болка го прониза сърцето и коленичи, стискайки ризата си с ръка. Червеният символ на челото му се появи отново, но сега поделяше мястото си с още един символ... тъмен полумесец.

Елфката изтърва Джиерда и се дръпна назад...
-АААААААААГХ!
Хвана се за главата,от това се връщаше обратно и пак обратно и пак и пак и пак...Спря се за миг и погледна двете деца пред нея с насълзени очи.Но лукава усмивка замсетси сълзите и тя се засмя:
-Ах,старче,старче,може и да си силен,но не си достатъчно добър,за да победиш ангела на тъмнината!
Сграбчи Джиерда и се изпари,оставяйки след себе си черни пера...Одтегляше се засега,но да изчакат,докато напълно навърши 20 години....Ангелът щеше да ръси болка...

Мерлин се обърна към децата и нежно им се усмихна:
- Добре ли сте?

- Ние да, но тя...- Джин се разтрепери и стисна ръката на сестра си.
- Какво се е случило с Джесика, защо е такава... какво иска от нас и къде е Нава?!- очите на двете деца се напълниха със сълзи.

-На двадесетия и рожден ден ще се събуди цялата и мощ,всичко,което може и което е...Ще настане катастрофа,защо става така?-потърка притеснено чело Даниел.-Сестра ми винаги е била най-тъмната от целия род,но не очаквах,че...ще бъде чак така,че някой ден така ще се обърне срещу нас...

-Наваааа!-крещеше Стивън,търсейки елфа.-Навааа,къде си?!

Старецът постави ръцете си върху главите им.
- Дълбоко в Джесика е била окована тъмната й половина...Тази вечер, тази нейна част се е освободила и я е завзела напълно. Нава отиде да помогне на елфката, но Мрачният ангел пороби както него, така и Джиерда.
Траян също се притече на помощ, но сега трябва да изплати греховете си. Той трябва да претърпи най- тежките наказания, познати на човечеството. Знаейки, че вие несте в безопасност, той ме прати да ви помогна.

Траян неможеше да мърда. Той бе в полу- мъртво състояние. Гръбнакът, ръцете и единия му крак бяха счупени. Той само бегло чуваше стъпки около себе си, но неможеше да види, чии са те.

- Тук съм...- промълви белокосият и се опря на едно дърво, притискайки раната на рамото си:- Траян е ранен, трябва да му помогнем, но дори и ден сякаш Джесика ми забранява да използвам лечебните си сили, а мощта ми е огромна в момента, нещо ме кара да... разрушавам...

- Какво ще стане сега, Джесика никога не е била такава?- Джин стисна очи и зарида:- Искам я обратно, искам същата Джесика!

-Всичко ще се оправи,спокойно.-опита се и сам да се залъжи Даниел.-Недйе да плачеш,умолявам те...

-Нека аз му помогна,кдъе е той?!-огледа се изплашено Стивън.-И на теб също,виж се какъв си!

- Аз ще се оправя, не е важно, но Траян...- Нава погледна назад и вдигна ръката си:- Там е, аз... аз го раних...

Джин кимна с глава и избърса сълзите си, знаеше как Джес мразеше да го вижда да плаче и се опита да си я представи до себе си, но не успя, видя червените очи на елфката и се стресна.

Скоро всичко ще се нареди...Искам от теб да направиш само едно нещо...Аз ще се вселя в жезъла си...Когато Джесик пак се върне, искам ти и сестра ти да се концентрирате, както никога досега и да се прицелите право към сърцето на елфката! - Мерлин ги погледна серйозно - Мислите ли, че ще се спраите?
Мерлин недочака отговор, той пребледня, засия и мигом изчезна в окървавения жезъл.
" Незабравяй Джин, право в сърцето!" - позвуча гласа на мага в главата на момчето.

Стивън изтича при стареца и приклекна до него:
-Хммм,счупени ребра и рамо,доста си силен...-за миг се сепна,както Джесика казваше,наистина понякога беше голям идиот.-Не се обвинявай,това е дело на тъмнината...Никой друг не е виновен,дори и нашата синокосна,тъмнината в нея я контролира...
Вдигна ръцете си към тялото на Траян и около пръстите му се появиха леки жълти ивички,които се премстиха върху раните на мъжа и започнаха бавно да лекуват.

- В сърцето ли?- стресна се момчето и погледна жезъла.
- Но това може да я убие?!- потръпна Джули и поклати отрицателно глава:
- Не, не, не... Не можем да го направим, не можем да я нараним така, тя...- момчето стисна очи и сложи ръце на лицето си, прикривайки сълзите, а момичето пребледня и падна на колене до жезълът на Мерлин.

- Опитах да се противопоставя, но нямах достатъчно сила и воля... тя ме подчини на себе си...- Нава приведе глава и пророни кристална сълзица:- Какво да направя за да я върна, трябва да върна истинската Джес...
" Моята Джес!"- помисли си той и удари по дървото с юмрук.

-Иска ми се да можех да ти кажа...-въздъхна Стивън,докато продължаваше с магиите.-Има текстове в книгата,които са забранени за чужди погледи,само за този,за когото пише...Явно това влиза там,не знам как да я върнем,иска ми се да бях толкова мъдър,че да се сетя...
Силно прехапа устни,спомни си колко пъти елфката му мърмореше,че това направил,че онова направил,колкото и преди да искаше нещо я погълне и да го остави на мира,сега искаше това нещо да я изплюе обратно.

- Трябва...- елфът се отдалечи от дървото и залитна леко на една страна, но се задържа и се смръщи:- Трябва да видя тази книга, трябва да има нещо в нея, ще го открия и ще я върна обратно... не мога да я изоставя, никога... обещах й да съм до нея завинаги и трябва да изпълня обещанието си, дори с цената на своя живот!

-Първо се оправи,ще се втурнеш да я търсиш в това състояние ли?!-смръщи се Стивън,щом приключи с магията си и се изправи на крака.-Казах ти,дай ми да излекувам раните ти,така ще си по-силен!
Протегна ръка към рамото и жълтите ивички се плъзнаха по рамото на Нава,които започваха постепенно да го лекуват.
-Казаха ми...Дейвид и Даниел ми разказаха,че преди повече от три години...Щом си се появил на този свят си премахнал ужасната и рана,която носела от доста време.-сведе елфът глава тъжно.

- Така е...-отвърна тихо белокосият и приведе глава:- Тогава Калисто обитаваше тялото ми и съзнанието ми и искаше да действам по нейния начин, искаше да отмъсти на всички и да ги погуби... тогава успях да й се противя някак и Джес я разкара от тялото ми... за това ще й бъда благодарен вечно.- погледна към жълтите ивички и кимна леко с глава в благодарство.

-Даниеле?Къде...е книгата?
Елфът се стресна и започна да се оглежда.
-Чакай!ЧАКАЙ!В РЪЦЕТЕ МИ БЕШЕ ПРЕДИ МАЛКО!Къде е отишла?!
-Ти наистина си голям идиот!-плесна се по челото Дейвид.-Как може да позволиш на сестра си да вземе книгата и да...
-Това не беше сестра ми!-стисна зъби Даниел и го погледна злобно.-Или искаш и аз да се ядосам?
-Кой?Аз да искам това?Неее,не,не,не!
-Действа по някакъв начин,трябва да успея да го разнищя...-замисли се елфът.

-Хайде,ще помислим с останалите обратно в замъка какво да правим!-каза Стивън,докато вдигаше Траян на краката му и му помагаше да успее поне да се движи,защото още спеше.-Ууух,как ми се иска да имах силата на Дънканс в момента!

- Вървете, сега идвам...- промълви Нава и се облегна замислено на дървото, постави ръка на ножницата на кръста си и притвори очи, не усещаше Джиерда и силите й никъде, дори не можеше да опита да говори с нея, а искаше да я открие, Джиа беше с Джесика, откриеше ли едната откриваше и другата.
" Май трябва да стана и твой учител за известно време?"- засмя се някой в главата му.
" Анубис, върна ли се... Господи как се радвам, че си тук. Джесика, тя..."
" Знам, знам... замълчи и ме изслушай, трябва да ти предам един много сериозен урок, преди да тръгнеш да я търсиш като игла в купа сено!"
" Говори!"

-Добре.-кимна Стивън и се затътриха нататък към замъка.
"-Хей,добре ли си?-попита го женски глас и елфът повдигна поглед нагоре.-Толкова пъти си ме спасявал,дай ми да върна услугата!
С насълзените си очи можеше да види петнадесет годишната Джесика да му подава усмихнато ръка.Лицето и беше в синини,както и цялото и тяло,но усмивката и сякаш грееше.
-Хайде,ставай,на това ли ни е учил учител Камбиро?
-Н-не...
Пое с бегла усмивка ръката и..."
Това беше Джесика,не онова същество,което ръси зоба и мъка!Трябваше да я върнат колкото се можеше по-бързо,трябваше...