Новото старо познанство

"ЗНАЕХ СИ...ТИ НАИСТИНА ЦЕЛИШ ТОВА! Е...ЗАЩО НЕ УБИЕШ ДЖИН?КАКВО ТОЛКОВА ИМА?"
- Първо, нежелая да го убия, а само да го накарам да изчезна за малко...
" ДА...ЗА МАЛКО!ХАХАХАХАХАХ!АКО СИ МИСЛИШ, ЧЕ КАТО ГО ИЗПРАТИШ В ЗЕМЯТА НА МРАКА, ТОЙ СЕ УЦЕЛЕЕ! ХААХАХА! ХАЙДЕ! И ТИ НЕСИ ТОЛКОВА ГЛУПАВ!"
- НЕМЕ ПРЕКЪСВАЙ! Целта ми е да взема Джиерда да я накарам да ми каже всичко и да се разкарам...
"ДА...СЛЕДКАТО ОТКРАДНЕШ СИЛИТЕ НА ВСИЧКИ...НАЛИ ТАКА НАПРАВИ С ПОСЛЕДНИТЕ ИДЙОТИ, КОИТО ТИ ПОВЯРВАХА! А КОГА ЩЕ КАЖЕШ НА ДЖЕСИКА, ЧЕ ТИ СИ ВИНОВЕН ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ С ДЖУЛИ?"
- Няма да й кажа! Никой нетрябва да разбере...И ако се налага - Да! Може да им взема силите! НО САМО ТОВА!

"ХАЙДЕ! СЕГА Е МОМЕНТА! ОТИДИ ПРИ НАВА, НАПРАВИ СЕ, ЧЕ МУ СЕ ПРИТИЧВАШ НА ПОМОЩ И КОГАТО НАЙ- МАЛКО ОЧАКВА, ОТКРАДНИ МЕЧА!"
Траян се спусна с грифона, приземи се, извади брадвата сиразкара птицата и се доближи до Нава, казвайки:
- О...Нава...Сега пристигам, какво става? - магът бавно започна да се доближава до меча, но изведнъж той леко просветна и Траян чу гласа на момичето в главата си...

-Стой далеч от този меч,негодник!-намръщи се за първи път момичето.-Аз съм тъмнината,аз съм всичко,от което хората се страхуват и всичко,което мразят!Аз съм тъга,сълзи,мъка,болка...и смърт!Джиерда не пренадлежи на теб,а на мен и моите същества!
Тъмната елфка вдигна ръката си,за да призове оръжието,думите и бяха истина,горчива истина...

- За какво по дяволите говорите?!- смръщи се белокосият и стисна дръжката на зеленото оръжие, Джиерда мълчеше, точно сега ли? Когато му трябваше да говори повече от всякога, защо мълчеше и просто слушаше ужасено.

-Джиерда,ела...-вдигна леко китката си,без да мърдя цалата си ръка Джесика.-О,Нава,нещо не ти е ясно?Нима?Добре тогава,ще ти обясня част от историята...
Затвори очи с лукава усмивка и леко въздъхна:
-Аз съм най-централната точка на тъмнината,аз съм един от най-важните тъмни на този свят...Като Горгордия и може би Калисто.
Окото и злобно просветна и тя продължи:
-Аз представлявам сълзите и смъртта,аз съм ангелът на тъмнината...
След тези думи черни криле се разпериха на гърба и и тя отново вдигна ръка:
-Джиерда е твоя,защото ти си мое същество,значи тя също така е и моя...А сега,Джиа,ела при господарката си...

- Знам ти плановете, зло създание! Аз поне желая Джиерда за нещо добро!
" ДА...ИСКАШ Я ЗА ТВОЯ СОБСТВЕНА ИЗГОДА!"
- Ако желаеш меча, бий се!

-Искаш да се биеш срещу мен?-попита със спокоен глас елфката.-Най-силният войн на елфическият остров?Командирът на елфическата войска?Нямам време да се занимавам с безполезни същества като теб!Джиа,чуваш ли ме?Хайде,ела...
Спокойната и усмивка не беше никак топла.Заблуждаваща,но не и топла...

- Джиерда?- трепна Нава, когато нещо избута ръката от меча, острието просветна и зеленокосата елфка се материализира пред него:- Джиа, какво правиш?
Тя пристъпи напред, призована от Джесика, беше като хипнотизирана, роклята й се развяваше назад и се сливаше с разпуснатата й коса, за първи път Нава я виждаше с разпусната изцяло коса:
- Джиерда?!- извика още веднъж и понечи да я хване за ръка, но просто премина през нея, беше придобила пълен призрачен вид и вървеше към господарката си, привличана от селата и заповедта, подчиняваща се като на хипноза.

- Първо, аз съм най- добрия войн в историята на джуджетата! Изяждал съм купа с боб, по- силна от теб! А и, ако умра, пука ми! - той се обърна към Джиа - Хайде Джиерда, искам те само, за да съживя човек който е много важен за мен! Хайде пернатке, да те видим!

-Точно така...хайде...-усмихна се елфката и щом ръката и мина през нейната,острието се появи в ръката и.-Добро момиче!А,Нава?Нима и ти ще ми се противопоставиш?
В очите и имаше нещо,нещо което караше хората да падат като хипнотизирани,толкова меки,колкото и зловещи...Затвори ги и за миг изчезна,но веднага се появи зад него,изблъсквайки стареца настрани.В едната си ръка държеше Джиерда,а другата уви около него и го притисна към себе си:
-Хайде,безполезно е да се инатиш...

- Него прави Нава! Не й обръщай внимание! Тя те баламосва! Дръж се!

- Джесика...- промълви тихо, очите му се разшириха, подчинен на чужда воля, опитваше се да се противопостави, но не успяваше, та нали благодарение на нея съществуваше, не можеше да се противопостави на създателката си.

-Точно така,ти си мой...-прошепна доволно и с ръката си докосна лицето му.-Завинаги,нали така ми обеща?А сега,ще ме слушаш,нали?
Погледна за миг към Траян със зловещите си очи,но отново ги върна към лицето на Нава.

Елфът приведе леко глава и се вгледа в лицето й, беше Джесика или поне приличаше на нея, но и силата й беше същата, само тя можеше да му заповядва и той да изпълнява, погледна очите й, макар и червени му бяха познати и му действаха успокояващо и сигурно. Притвори леко очи и кимна с глава:
- Така... ти обещах...- промълви тихо и пак отвори очи.

- Мерлин! - Траян вдигна ръцете си във въздуха - Какво да правя?
" Видля ли каво става, когато действаш против волята ми?" - прозвуча гласът на брат му в главата му - " Сега погуби трима! Има само един начин! Опитай се да я задържиш за малко...Аз ще се трансформирам за малко в инстинския си вид и ще отида да предупредя другите!"
- Е, зло създание...Бий се!

-Ти май никога няма да спреш да плямпаш!-погледна го раздразнено момичето и бавно пусна Нава.-Нава,погрижи се за този дядо до следваща команда!
Понечи да му даде Джиерда,но се подвоуми.Махна своя меч от кръста си и му го подхвърли:
-Аз имам работа за вършене!-подсмихна се лукаво и тръгна през дърветата към двореца...

Белокосият пое мечът й и го стисна с една ръка, беше странно да държи чуждо оръжие в ръце, не беше неговият меч, не беше Джиерда, а тя го беше научила да си борави с мечове.
" Не, не бива да наранявам никого, какво по дяволите правя?!"- помисли си елфът и стисна очи, но нещо го подтикваше към това, чувстваше се като пионка в нечии ръце и се боеше, не само от себе си, но и от всичко друго. И все пак се подчини, присви очи и хвана мечът на елфката с двете си ръце, като го стисна здраво.

Мигом от Траян се отдели светла фигура. Тя се преобразува в старец с добронамерено лице, огромен дървен жезъл, лилава мантия, лилава шапка и дълга бяла брада. Той кимна на траян и мигом се телепортира пред децата, намиращи се в замъка.

Траян погледна Нава, стисна здраво брадвата си и му каза:
- Хайде малчо, да те видим! - той замахна с брадва, но Нава парира удара му. Искри прехвърчаха наоколо. Траян отстъпи назад, махна от гърба си една от малките си брадви, метна я и улучи мъжа по рамото.

-Ой,ой,не бъдете толкова досадни.-въздъхна елфката,когато с черния си щит отблъсна стражите на портите.-Усетили сте негативната ми енегрия?Браво,все пак не сте безполезни човечета.
Няколко стража се втурнаха към нея със силен вик,но тя махна леко с ръка и огромна черна вълна ги обля,блъскайки ги назад:
-Мразя да ми пречат,когато се опитвам да си свърша работата.-изръмжа тя,докато бавно започваше да изкачва стъпалата към кулата...

Нава притвори очи за миг, по бялата риза се появи кърваво петно и изпусна мечът с една ръка, беше фаталното рамо, с черният белег от оръжието на последната Сянка, най- слабата част в тялото му. Изправи се бавно и се усмихна лукаво, не беше способен да изрече каквото и да било, дори не искаше да казва нищо. Стисна меча и замахна към Траят, очите на белокосият просветнаха гневно и косата му се развя назад.

Траян се опита да парира, но не успя и меча го удари по дланта. Той падна на земята, но когато Нава се надвеси над него, готов да нанесе фатален удар, старецът го отблъсна с крака, скочи върху него, с лявата си ръка го притисна за врата, а с дясната - му заби силен шамар, с което се надяваше да го свести малко.
- Хайде Нава! Съвземи се! Нежелая да се бия с теб! Искам да ти помогна, но и ти трябва да положиш поне минимални усилия!

-Вие край нямате бе...-Джесика се подпря на стената,без изобщо да и пука и щракна с пръсти.
Войниците устремили се към нея се заковаха на място,погледнаха към краката си...бяха завързани здраво за пода и черните корени продължаваха да се плъгат нагоре по тях,поглъщайки ги бавно.
-Ой,ой,приятна ви смрът,моята Джиерда много ще се радва!-усмихна се лукаво елфката,докато минаваше покрай тях и леко докосна дръжката.

- Ако не се свестиш, злата половина на Джесика ще унищожи замъка, зедно с брата и сестра ти! Ако нежелаеш това, спри да и се подчиняваш!

- Аз... -заекна белокосият и стисна очи:- Обещах на Джесика, че ще съм вечно до нея, обещах и тя иска от мен да й... помогна. Аз, не... не мога да нараня никога, не мога да те нараня, но... трябва да изпълня обещанието си...- отвори очи и тялото му засия в ярка бяла светлина, прокрадващите се из между клоните слънчеви лъчи се устремиха към него.
Джиерда просветна за миг, толкова много тъмнина, толкова смърт, това от което се нуждаеше от седмици наред сега го получаваше, чувстваше нещо странно, от една страна не искаше да поема силите на мъртвите и да завзема контрол над душите им, но от друга страна се наслаждаваше на това.

-Охо,радвам се да ви видя!-лукавата усмивка на Джесика се изписа по цялото и лице.-Дечица мои...
Погледна Джули и Джин,Даниел и Дейвид ги криеха зад себе си,но не бяха изкарали никакви оръжия,никога не биха могли да затрашат по някакъв начин Джесика.
-Братно,дръпни се...-усмихна се тя.
-Не...ти не си сестра ми!Ти си нещо друго!Ти не си Джесика!
-Та как,аз съм Джесика Дънканс,носител на цялата тъмнина в нашия род!-подсмихна се тя лукаво.
Замахна с ръка и двата елфа отлетяха настрани,оставяйки двете деца без защита.
-Елате при мен,не сте ли деца на тъмни същества...като мен?-усмихна се тя хипнотизиращо и приклекна.-Хайде,няма страшно...