Новото старо познанство

-Ние винаги ще сме до теб!-усмихна се Джесика и избърса сълзата с ръка.
Изправи се на крака и погледна към изгряващото слънце,извенъж нещо я стресна и прониза в сърцето.Въпреки това не показа никакви знаци на притеснителност,а продължи да се усмихва.
"Значи довечера,така ли?"

Джули се изправи с помощта на Джин и погледна оръжието в ръцете си:
- А това е...
- Май са нашите мечове, по рождение...- вдигна рамене момчето и погледна своето, което седеше на земята.
- Демонични, както каза Анубис!
- Да, но какво да правим с тях... Аз дори не съм сигурен как се държи меч, камо ли да нося такъв, ако не е кама или малка шпага не ме търсете!
- Преди време и аз не бях сигурна в мечовете, но свикнах и все пак... ще имаме нужда от някой учител, който да ни помогне...- момичето погледна към Джесика и се усмихна леко:- А не съм сигурна за друг по- добър учител в боя с мечове от теб?

-Ехехе,не,не съм чак толкова...-вдигна ръцете си пред себе си,но беше прекъсната от Даниел,който уви ръката си около врата и:
-Естествено,че ще ви научи,няма как това елфче да не ви научи как да се биете с меч,нали така Джес?
Погледна я с усмивка на лице и тя само несигурно кимна,страх започваше да се събужда в душата и,довечера трябваше да бъде далеч,утрешният ден щеше да бъде специялен,но сигурно щеше да бъде и неприятен...

- Благодаря!- отвърнаха в един глас двамата и подскочиха леко, но радостно. Джули прокара пръст по оранжевишкавото оръжие и в същия момент острието се обгърна в бледо сияние, което след миг прие формата на ножница, същото стана и с мечът на Джин. И двете ножници бяха пригодени за кръста:
- Това, ще бъде...
- Много странно...

"Престани,остави ме намира..."-затвори за миг очи Джесика...
Цялата и система се обръщаше постепено срещу нея.Усещаше как се изморяваше,съпротивляваше се срещу нещо,което и тя не знаеше какво е.Махна ръката на брат си от себе си и сложи ръка на чело.
-Ще отива да се поразходя малко навън,имам нужда от разпускане...
Започна бавно да върви към стълбите,това не беше хубаво,не и сега,не и когато отново бяха заедно...Не и когато отново беше щастлива.

- Джес?- зачуди се Нава и я погледна притеснено:- Добре ли си?- попита тихо и тръгна след нея, усещаше някакво притеснение в нея, а след сливането на душите им сякаш връзката между двамата се беше засилила още повече.

-Да,спокойно.-погледна го с мил поглед и отново се устреми към стълбите.-Имам нужда от малко време сама,нищо друго.
Стъпало по стъпало надолу...Наметалото и се вееше от лекият вятър и и придаваше още по-притеснителен вид.Даниел и Дейвид килнаха глави настрани,не знаеха какво ставаше с елфката,точно на деня преди рождения и ден...

"ААААГХ!"
Джесика вече се подпираше на стената с една ръка и стискаше силно зъби,в нея нещо кипеше,нещо искаше да излезе,нещо вкопчваше острите си нокти в нея и нямаше да я пусне,докато тя не му позволи да излезе навън.
"Няма...няма да те пусна..."-задъхано си помисли тя и избърса едрите капки судена пот от челото си.-"Ако трябва ще тръгна надалеч,но няма дати позволя да ги нараниш!"

- Джес... промълви тихо белокосият и се загледа след нея замислено, след миг се обърна назад и се смръщи:- Какво й е, да не би да е от магията на чакалът?!
Джули и Джин се спогледаха и поклатиха глави в незнание, Джиа също му отвърна че не е наясно със случващото се.

-И аз не знам!-повдигна рамене Даниел и се замисли.-В книгата Дънканс не пише нищо за такова нещо,поне в текста,който аз мога да чета...
-АХА!Хубаво,че отмъкнах това от нея,когато не ме гледаше!-подсмихна се Дейвид и изкара онова познато огледалце.-Знам,че може да ме насрита,за дето съм го взел без да я питам,но вече почти не говори за проблемите си,а това е единствения начин да разберем какво и става.
Погледна стъклото и на пръв поглед нищо лошо нямаше...Само едно нещо беше странно,ангелът се оглеждаше притеснено,какво го тревожеше така?

"Бързо се махай от тук!Бързо,бързо,бързо!"
Елфката не спираше да крещи думата в главата си,докато бягаше по коридорите към портите на замъка,трябваше да избяга...Знаеше какво можеше да се случи и какво трябваше да направи,за да ги защити.

Нава остана на място сериозно замислен, видът на ангелът в огледалцето не му се нравеше, какво ли се случваше с Джесика:
- Ще я настигна, ако има някакъв проблем трябва да разбера!- промълви тихо и тръгна забързано към стълбите, Джиерда просветна уверено:
" Сигурен ли си, може наистина да иска да остане сама за известно време?"
" Не ми противоречи, познавам Джес и ако нещо я тревожи, то това засяга и мен... Тя никога не ме е оставяла, когато съм имал проблем още от Графството преди години, сега и аз няма да я оставя!"- отвърна той и се смръщи.

Ангелът протегна ръка настрани,но веднага я дръпна рязко,сякаш беше опарена.
-Не може да бъде...-очите на Дейвид се разшириха.-Тъмнината в нея се събужда!Утре е двадесетия и рожден ден!

Елфката вече бягаше през снега към гората,студения въздух пареше в дробовете и,но нямаше да се предаде.Искаше да отиде далеч от всички,за да успее да ги защити от чудовището,което се криеше в нея...

- Какво значи това?!- стресна се Джин.
- Нава не овърза ли тъмната й страна преди години?- замисли се Джули и потръпна при мисълта за това.

Белокосият се затича надолу по стълбите и вече почти наближаваше портата:
" Нава, какво те прихваща?"- извика стреснато Джиа.
" Не съм сигурен, но трябва да я открия по- бързо... Трябва!"

-Да,но това няма да помогне сега!-стреснато започна да разлиства страниците на току що появилата се книга в ръцете му.-Довечера е пълнолуние,тази вечер всичките и тъмни сили ще се събудят!Къде има нещо за това,да му се невиди!А,ето го!
Спря се на едноа страница и внимателно прочете няколко кратки редчета:
-"Когато тъмнината настъпи,болка ще бъде всичко,което ангелът на тъмнината ще остави зад себе си"...

"Още малко и ще се скрия в гората,след това ще съм спокойна,че няма да могат да ме усетят!"-мислесе си задъхано елфката,докато бягаше към дърветата,намиращи се на доста голямо разстояние от нея.-"Съжалявам всички,но така трябва да бъде..."

- Благодаря ти, че ми показа тайните си..
- Пак заповядай..
Двамата си стиснаха ръцете и единия се усмихна. После се обърна към момченцето.
- Надявам се някой ден да мога да говоря с теб без да ме е страх, че на другия ден ще трябва да се изправя срещу теб..
- Някой ден..В някой друг свят, Мерик..
Дарсия прегърна момчето с едно чувство на братска любов и обърна гръб на Динзел, за да се срещне с нещото, което всички гледаха.
- Изнасяш се, а? - каза мъжа в светлината
- Хане га наи... - усмихна се Дарсия и стисна ръката на Муртаг
- Някой ден и ти ще се уредиш..Върви..
Двамата се разделиха и вратите след Дарсия се затвориха..Някой ден може би той щеше да се върне..Но сега поемаше пеша към Мраморната кула

- Омръзна ми да бездействам! - извика Траян - Отивам да разбера какво става!
Той се изпъна рязко и осети, че раната му се разпра още повече. Магът стисна зъби. Студена пот обля челото му.
Той се засили и с един скок се озова на парапета на терасата.
- Ако Лунин се сабуди, нему казвайте къде сам! - той махна на всички и скочи.
"ТРАЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯН" извикаха всички в един глас. Когато тичайки се доближиха до парапета и погледнаха надолу, те видяха как Траян отлита с грифона си и се отправя към гората.
Капките кръв, водещи началото си от последното местоположение на Траян, се виждаха, чак и на твърдата почва пред замъка.

-Ааааагх!Престани,престани,ПРЕСТАНИ!-крещеше елфката,докато се подпираше на едно дърво и прегвъщаше корема си.-Остави ме намира,не искам да ги нараняваш...
"Ара?Ще ми се противопоставяш,така ли?"
-ААААГХ!
Стисна още по-силно зъби и се сгромоляса на земята.Не можеше повече,а още дори не беше нощ...Как щеше да оцелее?Сълзи се стекоха по бузите и...защо?
-Защо?Защо?Защо когато отново съм с тях нещо ще ме отдели?!ЗАЩО?!

- Джесика?!- извика Нава и се огледа, беше загубил следите й, но беше дочул вика й от някъде и сега се опитваше да разбере от къде:- По дяволите, Джес... Къде си?!- смръщи се елфът и се съсредоточи за да я усети някъде.

- Ангелът на тъмнината?!- очите на Джин се разшириха.
- И за каква болка става въпрос, защо точно болка...- смръщи се Джули и стисна дръжката на новото си оръжие.

-Не знам,само това мога да прочета,нататък за моите очи е празно!-изкрещя Даниел уплашено,докато разлистваше празните страници.
Изтърва четивото на земята и остана като в транс.Трябваше да има начин да спаси сестра си,не можеше да позволи на тъмнината да се покаже...Защото това беше централната точка,най-силна,но и най-слаба...

"Нава?"-отвори рязко насълзените си очи елфката и бавно се изправи на крака:
-Върви си,моля те!-изкрещя с цяло гърло и отново заплака,трябваше да се махне по-бързо,но не можеше да мръдне,нямаше сили ту да се съпротивлява,ту да бяга...

- Джес!- трепна елфът и се обърна рязко като се затича в посоката, то която чу гласа й. Достигна я и се вцепени виждайки сълзите й:
- Джес, моля те... какво има, кажи ми?

-Не мога...-закри тя лице с дланите си и пак падна на земята до дървото.-Не мога...не мога нищо да ти кажа,но толкова много искам...
"Няма да стане!"
-ААААГХ!
Остра болка отново я прониза и тя изстена силно,не можеше повече,не можеше.
-Бягай,умолявам те,махни се далеч от мен!-продължи тя през горчиви сълзи.

- Никога!- отвърна той и закрачи към нея уверено:- Кажи ми какво има, ще ти помогна? Няма да те изоставя в такова състояние, мога да ти помогна, само ми кажи какво ти е, какво те плаши... Джес?!

-Няма да ме разбереш...никой никога няма да разбере,че...
"Стига ти толкова!"
Последна болка и усети как падаше настрани,поне тя,но не и тялото и.Затвори очи и се озова някъде,където не искаше...
-Страхът и би трябвало да съм аз...-усмихна се лукаво момичето,заело нейното място.
Имаше дълга лилава на цвят коса и червени очи,беше същата като Джесика,само това бяха разликите.
-Ах,ах,безполезен боклук.-въздъхна тя,докато докосваше края на бронята си,която ярко засвети в червено и черно.
След миг се смени с с прекрасно кимоно,обагрено в различни красиви цветове./ цък

Траян караче Блекхорн да лети колкото се може по- бързо. Когато стигнаха до началото на гората, магът накара птицата да спре, но да остане във въздуха. Той нежелаеше да притеснява Джесика...Не и сега, когато тя преживяваше толкова труден момент.
" ЗНАЕХ СИ ,ЧЕ СИ СТРАХЛИВЕЦ! НЕТЕ Е ГРИЖА ЗА ТЕЗИ ГРЕШНИЦИ! ЗНАМ , ЧЕ СЕ СТАРАЕШ САМО ДА СЕ ДОКОПАШ ДО ИСТОРИЯТА НА ДЖИЕРДА И ДО ТАЙНАТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО! НО НАЛИ ЗНАЕШ, ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН Е ДА УБИЕШ СОБСТВЕНИКА Й! АКО УБИЕШ НАВА, ВСИЧКО ЩЕ СВЪРШИ И ТИ ЩЕ ТРИУМФИРАШ!"
Траян небе чувал гласа на Морт от години...Той много мразеше, когато духът на най- върлия му враг влизаше в съзнбанието му и се опитваше да му внуши зли мисли...
- Знаеш, че никога небих ги наранил...
" ТАКА ЛИ? ЗАТОВА, ЛИ ЗНАЕШЕ, ЧЕ ДЖУЛИ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ НЯКЪДЕ В СЕНКИТЕ И ЩЕ СЕ СРЕЩНЕ С КАЛИСТО? НАЛИ ТОВА ТИ БЕ ЦЕЛТА...ДА НАПРАВИШ ТАКА, ЧЕ АНУБИС ДА ИЗГЛЕЖДА ВИНОВЕН И ДА СЕ РАЗКАРА ОТ ПЪТЯ ТИ! ИМАШ КЪСМЕТ, ЧЕ АНУБИС ОСЪЗНА, КОЙ Е ПО- СИЛНИЯ И СЕ РАЗКАРА НАВРЕМЕ...ЗНАЕШЕ, ЧЕ И ДЖЕСИКА ЩЕЗАПОЧНЕ ДА СЕ БОРИ С ЗЛАТА СИ ПОЛОВИНА...ЗНАМ, ЧЕ ЦЕЛТА ТИ БЕ ДА НАКАРАШ НАВА ДА ТРЪГНЕ ПО СЛЕДИТЕ Й...ЖАЛКО, ЧЕ НАВА НЕ Е ТАКЪВ ИДЙОТ, ЧЕ ДА ОСТАВИ ДЖИЕРДА!"
- Знаеш, че не целя това...А дори и да го целя...Нежелая да ми се бъркаш в плановете...А и сега трябва да разкарам малкия...

Белокосият потръпна и постави единя си крак зад другия:
- Коя си... ти, За Бога?!- промълви едва, шокиран от внезапната промяна, стреснат от червените очи на това момиче, Джиерда просветна за миг, но не успя да се материализира, за момента нещо я спря.

-Аз?-леко се засмя тя.-Та аз съм Джесика Дънканс,коя друга?
Бавно и грациозно се изправи на крака и скръсти ръце,въпреки красивите и дреху,на кръста и имаше дълъг меч,по-различен от този,който попринцип използваше...
-Аз съм горд член на тъмното семейство Дънканс,една и единствена.Не можеш ли да ме разпознаеш...Нава?