Новото старо познанство

Калисто отстъпи назад.
" Могъщи са, по дяволите... И двамата заедно са... Не, ще ги победя, ще ги погубя завинаги!"
- Този път няма да е толкова лесно, вие сте новаци в това измерение, а аз го обитавам от три години!- просъска гневно и стисна мечът с две ръце, наметалото й се развя назад и очите й просветнаха гневно.

-А моите войници повече от три години са ми верни!-изкрещя тя с цяло гърло и се сблъскаха.
Зелените войници минаваха през оръжието и се пръскаха обратно навсякъде,подхранвайки я със сила и смелост.
-Достатъчно хора си измъчила...-изсъска синокоското.-Писна ми от теб вече,иди се гътни някъде завинаги!

- И да искам не бих го направила, все още ми се живее дори и на цената на живота на дъщеря ми!- изкрещя вещицата и стисна меча.
" Джес, готова ли си за пълно освобождаване на моята мощ, всички твои войни, всички които ти си избила ще се застанат на наша страна срещу Калисто?"- промълви тихо Джиерда, предаваше много сили и гласът й се чуваше слабо.

"За Джули всичко!"-смръщи се тя и синокоското стисна още по-силно дръжката на зеления меч.
Духовете продължаваха да ги обикалят,елфката едва се държеше на крака,но щеше да го направи,заради Джули.Щеше отново да зърне всичко,което беше загинало,всичко,което беше загубила или убила отново...

" Джиерда, пози я!"- промълви Нава.
" Спокойно, няма да я нараня..."- отвърна елфката.
Мечът в ръцете на синекоското засия още по- ярко в зелено, кристалите придобиха бял и тъмно- син цвят, а рисунъците се издигнаха от острието и се преобразиха в множество духове. Калисто потръпна, усещаше мощта на Джиерда, в съвкупност със силите на Нава и Джесика, това я ужаси, но не показа признаци на страх и стисна меча си още по силно. Около тях започнаха да се вият различни фигури, имаше елфи, имаше хора, дори орки които насочиха оръжията си към вещицата.

Джесика трепереше...Виждаше толкова много познати хора,които можеше никога повече да не зърне...
"Нава..."-промълви тя тихо.-"Нека направим това заедно,имам нужда от теб сега..."
Призрачната и фигура хвана за ръката неговата,без да отмества поглед.

" До теб съм... завинаги..."- промълви той и стисна ръката й. Толкова много духове на вече мъртви, сред които беше и едно лице което зарадва много Джиерда. Елфка със зеленикаво- червена коса.
" Ще се справиш... Сестричке!"- промълви тя и се изгуби сред останалите фигури.
" Да го направим!"- присви очи Нава и погледна Калисто, вещицата вече трепереше от ужас, макар и мъртва се боеше от нещо още по- ужасно, можеше да бъде погубена завинаги така, погледа за миг към Джули и очите й просветнаха, но нямаше време да действа и да извърши това, нямаше време да заеме тялото й.

-Аста ла виста!-подсмихна се синокоското и замахна с меча.
От него излезе една огромна сивкава вълна,смесените сили на Джесика и Нава.Духовете също напданаха и ударите уцелиха вещицата директно.

Усещам, че нещо става... - заогледа се Траян - Анубис? Какво става? Данеби тази скапана вещица най- накрая да е получила силен ритник в задника?

- Прав си, получи ритника си проклетницата, но...- заговори чакалът и се огледа:- Не мога да усетя точно какво се случва с нея...

Сивата вълна заля Калисто, зелените духове я наобиколиха и се разнесе силен ужасяващ писък, който се чу слабо дори от другите. Образът на вещицата започна да избледнява и да се разтапя като восък, тя изпищя отново преди напълно да изчезне и да бъде погълната от няколко призрака.

Синокоското прибра меча и изтича до Джули,по команда ту на Нава,ту на Джесика.
-Джули?
"Ъъъгх,веднъж в живота такова преживяване ми стига!"-разклати се насам-натам елфката,погледът и беше един отвеян.
Сложи ръка на челото си и се опита да не пада на земята,въпреки сегашното си състояние се усмихваше,зещото Калисто за сега не беше проблем...

- Аз...- момичето вдигна глава и погледна синекосият елф:- Добре съм!- искаше да заплаче, така да заплаче както никога до сега, в миг прегърна синекоското и захлипа без сълзи:- Благодаря ви, Нава... Джес, благодаря ви!
" Май е време... да се връщаме?"- промълви Нава и насочи погледа си към Джиерда, чиято фигура стоеше на страна и ронеше малки сълзици:
" Фин, ти си тук?"
" Спокойно малка сестричке..."- усмихна се бледа фигура пред нея.
" Братовчедка съм ти..."
" Но те приемам за сестричка, а сега върви Софи, приятелите ти се нуждаят от помощта ти..."
" Благодаря, Фин!"

-За теб винаги!-промълви тихо елфът ия прегърна в отговор.
"Софи?"-учуди се Джесика,не беше много наясно с това какво ставаше...

" Това е моето истинско име."- отвърна тихо зеленокосата и духът се сля с меча:" Моето име, което не помнех... което Калисто ми беше отнела и ми беше дарила името Джиерда, Ударът на смъртта... сега вече си го спомних, припомниха ми го още в зидът, когато бяхме с Джули... Софи, но вече не съм тази, вече съм... Джиерда."
" Време е да ви разделя!"- прозвуча съвсем слабо гласът на Анубис, чакалът беше изтощен и щеше да се позатрудни за да ги върне, трябваше да почне от зад на пред разделяйки душите им, а след това връщайки ги, надяваше се сестрите Ит и Ет да имаха достатъчно сили за да го подкрепят, иначе щеше да се нуждае от помощ на някой друг.

"Хайде пак..."-въздъхна Джесика и затвори очи.
Ръцете им се разделиха и след миг вече душата и летеше обратно към лежащото на земята тяло.
-Ъъъъгх!Бележка,никога...не се...доверявай на магии на чакал...-повдигна леко ръка,която се просна обратно на земята,но после момичето се стресна.-Джули?!

- Добре... добре съм... промълви Джули и се усмихна леко, по челото й покапаха капчици, Джин се беше надвесил над нея и ронеше сълзи.
- Джули, ти...
- Вече съм тук, малкия!- усмихна се тя и се надигна рязко като го прегърна силно:- Повече няма да правя така...
- Обещай ми!- извика момчето.
- Обещавам, обещавам!
- Като сестра на брат?
- Като сестра на брат, като Ездач на Ездач, като приятел...
Джин я погледна и изтри сълзите си, усмихна се леко и подаде ръка напред с опънато малко пръстче, след секунда кутретата им се сключиха в обещание.
- Аз трябва да се оттегля...- приведе глава чакалът и коленичи до Джесика:- Съжалявам за стореното, изпуснах нишката, не биваше да става така... Простете ми, Джули и Джин се нуждаят от някой по- добър като учител и защитник, нуждаят се от вас... Джесика и Нава...

-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ?!-ококори се елфката,изпаднала в транс оф хубавата картинка пред очите и.-НИЕ?!
Погледна Нава с разширените си очи и после Анубис,тренираше войници,но не и деца...Дали щеше да успее да се справи?

- Вие!- отвърна чакалът и се изправи бавно.
- Чакай, ти си избран да се занимаеш...- заговори Нава иго хвана за рамото.
- Бях избран преди хилядолетия, но се провалих с последните наследници на демоничния род на сър Уайдет. Съжалявам, но трябва да се оттегля и да понеса наказанието си за грешката си, ще бъда до Джули и Джин вечно, но ще бъда невидим за всички ви... Научете ги да бъдат добри бойци и в магиите и с оръжията, сега и двамата са притежатели на демонични мечове!

-Ама чакай,чакай малко...-изправи се на крака елфката.-Няма да те видим повече?Вярно,че ме ядосваш,но...
Щеше да и липсва,колкото и гаден чакал да беше.И колкото и гадно да се занимаваше с Джули по тренировките,и в каквато неприятна ситуация изпаднаха...Тааа,за какво пак беше тъжна?А,ДА! ( аз съм злобно XD)
-Ще ни липсваш.-каза тя леко натъжено,Даниел и Дейвид зад нея кимнаха.

- Горе главата, момиченце!- засмя се леко демонът:- Аз ще съм наоколо, но няма да ме виждате, може понякога да получавате по някое досадно и дразнещо изпълнение появило се от нищото, да знаете че вината може да е моя! Така, че по- спокойно... няма да съм много далеч от вас, все пак и вие ще ми... липсвате, така че не смятам да ви оставям без надзор!- усмихна се леко и огледа всички внимателно, но вътрешно се разцепваше и все пак трябваше да го направи, дочу гласовете на двете сестри и долови гнева на Горгодия:- Чао, хлапета!- за него всички тук бяха още деца, все пак за 10 000 годишен всички бяха още малки деца.

-Ой,внимавай кого...-настръхна намръщено Джесика,но Даниел сложи ръка на устата и паникьосано и се усмихна на чакала:
-Какво да очакваш от нея?
Ако някой попаднеше пред погледа и,сигурно щеше да се изпържи.(Аниме ефект:Пара над главата XD)

Анучис се засмя леко и отстъпи още няколко крачки назад:
- Сбогом... и до скоро...- промълви тихо и погледна към Джули.
" Съжалявам малката, надявам се да се видим отново и при по- подходящи обстоятелства."
" Благодаря за всичко Анубис, ти ми показа и ме научи на някои важни неща..."
" А ти доказа, че си готова на всичко за приятелите си..."
Притвори очи и се обви в мъртвешко сияние, след миг от него остана само бледа мъгла и последни думи:
- Гато благодари на всички ви за това, че ви познава...

Даниел пусна сестра си,която кимна на послендите думи на чакала и погледна Джули.След миг беше профучала покрай всички и сега силно прегръщаше момичето през врата:
-Ееех,няма да мине без аз да те гушна!-усмихна се тя.

Траян се доближи до Джули, погледна я топло, постави огромната си, груба и набръчкана ръка върху глават й, усмихна се изпод мустак и й прошепна:
- Добре дочла отново малката...

- Благодаря ви, благодаря на всички за подкрепата...- промълви тихо момичето усмихнато и притвори очи, като малка сълзица се търкулна по бузата й:- Не знам какво щях да правя без вас, без всички вас... мои приятели!