Новото старо познанство

Джесика заби ужасна плесница на чакала...Едната ръка беше свита в юмрук,а другата стърчеше във въздуха.
-Изпроси си го!-изръмжа тя,когато усети учудения поглед на брат си.-Ти се радвай,че не те нападам,в момента знаеш ли как се мъча да спра ноктите си да се върнат?А сега...Джин никъде няма да отиде,ако някой някъде ще тръгва,това ще съм аз.Момчето е още малко...Отговор "Не може" на въпроса си няма да ми хареса...Можеш ли да жертваш някой друг освен Джин?

- Ти имаш силата да се справиш сам. Можеш да вземеш собственото си решение и то ще бъде правилното. Върви, щом вярваш в себе си - промърмори Дарсия, не беше типично за него. Първо Мерик.Сега говореше с Джин..Наистина не биваше да идва тук, не можеше да се изкаже така ако беше в Мраморната кула например. - Имаш подкрепа, макар и да се опитват да те спрат

Траян изведнъж се стресна. Чу гласа на брат си, звучащ в главата му: "Пробвай с една от способностите на които те научих!"
- Онази с трансформацията ли? - попита магът.
"Да. По този начин ще можеш да помогнеш на Анубис да намери момичето..."
- Добре! - Траян се изправи бавно (раната още го болеше), вдигна ръце и изрева.
Ръцете му се одължиха, поникнаха му криле, брадата му се изтъни, косата му се превърна в грива, на челото му изникнаха два рога, краката му заякнаха.
- Най- много боли когато ми никнат рогата - обърна се той към зяпналите му приятели - Хайде Анубис! Ще ти помогна да я намериш!А! И по- добре отговори на въпроса й...Освен,ако нети е по- добре без глава, или крайник...

- Благодаря, така наистина ще я открия по- лесно, но...- отвърна чакалът.
- Ще го направя, вече казах!- прекъсна го Джин и погледна Дарсия с лека усмивка, в очите му се четеше странна благодарност, после се обърна към Джесика:- Моля те, трябва да го направя... тя ми е сестра и не мога да я оставя така!

* * *
- Ах, как те защитават!- подсмихна се Калисто, държеше Джули за ръка, малко над лакътя и я дърпаше на горе:- Чуваш ли ги, какво правят за едно демонично създание... за теб, дъщерята на един от последните...
- Последната, аз не съм демон!- смръщи се момичето и се опита да се отскубне от вещицата.
- Да, но след като Джин се жертва душата му ще стане блуждаеща като твоята, а вместо ти да се върнеш аз ще заема тялото ти и ще извърша отмъщението си... Никой не може да ме спре, силата ми е огромна и в обикновено човешко тяло, а в твоето... ще е още по- голяма!
- Няма да посмееш!
- Не ме познаваш за да говориш така, дъще!
- Не, не съм ти дъщеря... Вече не!- изкре6щя момичето, ако беше в тялото си щеше да се разплаче, но сега не можеше да пророни и една сълза.

-Не я оставяш сама,а наистина ли очакваш аз да те пусна?!-обърна се тя към него.-Нека ти напомня,че Калисто също е мъртва и може да...
Зениците и се разшириха и ноктите рязко станаха остри(again...).
-ДА МУ СЕ НЕВИДИ!-изкрещя с пълно гърло.-ОЩЕ ЕДНА ПРИЧИНА ДА МЕ ПРАТИШ МЕН!

- И да искам не мога да те пратя!- отвърна Анубис и се разбунтува гневно:- Мислиш ли, че искам да жертвам още някого, когото ми е поверено да пазя... Не е така, не искам да го жертвам, но нямам избор! Не мога да жертвам и теб защото не си една кръв с тях, не си част от семейството на първия демон на... Уайдет.- в миг се стресна и замълча, като погледна Нава замислено:- Но теб мога...
Елфът трепна, но се осъзна мигновено:
- Тогава аз ще го направя!

- Джин... - каза му спокойно Траян - Знам, че обичаш сестра си... Знам, че искаш да й помогнеш...Но трябва да разбереш, че ако се жертваш, за да върнеш сестра си, може вместо нея да върнеш някой, или нещо друго, чакащо удобен момент да се върне обратно в света на живити...Ако това стане...Ще извършиш напразна глупост...Повярвай ми! Преживявал съм го...Преди много години и аз исках да се жертвам, за да спася приятелите си, но вместо мен се жертва моя брат и учител Мерлин...Дълги години се измъчвах, защото си мислех, че ако аз се бях жертвал, Мерлин щеше да е още жив, но разбрах, че неговата жертва не е била напразна...Остви намен да помогна на сестра ти...Колкото и да ми се сърдиш сега, след много години, когато имаш внуци ще ми благодариш. Пък и Анубис каза, че неможе да те прати, и да иска...КАКВО?!- Траян чу изказването на Нава - Сигурен ли си?

- Изпратете мен - засмя се Дарсия, макар и да остана сериозен. - Докато спорите, тя вече може да е в опасност..Това място от скоро отново принадлежи на зимните демони..Но преди..Тук може да има какви ли не опасности за нещо като нея..Вземете решението бързо..Някой от вас, който ще има силата да се изправи срещу най-лошото..Което сигурно е Калисто..Другите все някак се предават
Беше загрижен за това..момиче?Дори името й не си спомняше..Но някак си дълбоко в себе си беше загрижен за нея..за непознатото дете

Елфката остана с широко отворена уста и ококрен поглед.Пусна Анубис и той се просна долу на земята,а тя дори не извърна главата си към него.
-Ако си мислиш,че ще те дам на онази тъпа вещица,която...-тръгна тя със заканителна крачка към Нава,размахвайки пръст,но Даниел я хвана здраво и закри устата и.
-Съжалявам,Нава,но днес е много ненормална.
"НЕНОРМАЛНА СЪМ БИЛА,ТАКА ЛИ?!"-стисна тя очи,опитвайки се да се измъкне.-"ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ЩЕ СТАНЕ АКО ТОЙ СИ ЗАМИНЕ,А?!АЙДЕ ПОЗНАЙ,СИГУРНА СЪМ ЧЕ НЯМА ДА СЕ СЕТИШ!"
-Знам какво ще...АУ!
Сетсра му захапа ръката му,но той така или инъче не я пусна.
-Виж сега,имам една идея!-изсъска той гневно.-Тъй като имаш някаква магическа връзка с него може и да успее Анубис поне отчасти да те прати там и да се оправяте с нея двамата!
Погледна чакала с умилителен поглед,в момента наум се молеше на Господ да има такъв вариант,защото сестра му в момента беше бясна,а дългите и нокти не изглеждаха много безопастни...

Анубис огледа всички изумено:
- Какво по дяволите ви прихваща?!- изкрещя и се изправи гневно:- Мога да пратя само някой точно определен, някой с наистина голяма сила за да се справи с Калисто ако Джули е в беда, но и някой който има връзка с нея... Който е от семейството, да ви събера всички на едно място ще е трудно... но пък...- демонът се замисли и погледна Нава и Джесика:- Вие имате силна връзка, тъй като той съществува благодарение на нея и вероятно ще успея да пратя и двама ви, но като едно цяло.- погледна Дарсия и Траян и скръсти заинтригувано ръце:- Траян, ти можеш също да си от голяма... огромна полза при връщането на душата й в тялото й. А ти, интересно ми е защо Тъмният господар иска да помогне... истината е, че ако имаше връзка с Джули бих пратил теб без да се замислям, но за жалост аз не мога да реша, единствено Пазителката на Острова, единствено Нира може да реши дали да отделя душата от тялото ти!

- Анубис... - промълви Траян - Има ли възможност да пратиш мен... Първо напърво аз съм стар, тоест нямате полза от мен...Второ на второ който и да било от вас играе някаква роля в живота на момичето...Джесика, ти си й като майка, тя неби си простила, че те е загубила (ако това се случи, недайси Боже), Нава, ти си й брат и така нататък...Аз нямам нищо общо с момичето, така, че няма да съм голяма загуба, пък и имам житейски опит...Доста години съм се бил с най- силните същества в Кертания...Мога да се справя и с някаква дърта грозница, с повишена степен на нарцисизъм и чуство за всевищност...

-А сега се успокой!-изръмжа Даниел към сестра си и я пусна.
Елфката изглеждаше донякъде доволна от решението на чакала,но се чудеше как точно щеше да стане това сливане между нея и Нава...
-Щом друг начин няма,и с това ще се примиря.-скръсти ръце с все така хладно изражение.
-Много я мразя тази твоя трансформация...-потърка чело елфът.

"Може би е време да си вървиш..Страх ме е да те жертвам в Динзел сега"
"Вие взимате решения" макар и това не му харесваше понякога..Но нещо го караше да се доверява на нещото там, някъде.
"Дарсия..Стига да искаш..Усети моето решение чрез своето сърце..Ако все още не си го забравил."
"Знаеш, че не съм желан.."
Господаря се усмихна и седна спокойно на земята. Не искаше повече да се намесва с Мерик долу...Ами тук..Нира беше решила..Но дали Дарсия беше решил..Понякога оставаше настрани от всичко..може би и тук трябваше да постъпи така.
- Все пак ви пожелавам късмет - каза след малко, макар че може би можеше да помогне. Това чувство на разтревоженост за непознати трябваше да го пренебрегне бързо, иначе можеше да се включи..Стига да се стигнеше до онова..

Анубис въздъхна:
- Пращам двама като едно, Джесика и Нава ще отделя душите от телата ви и ще ги слея, Траян ти си ми нужен тук, тъй като наистина имаш опит и можеш да ми помогнеш с магиите си... Джин, ти не си и помисляй да се намесваш, а ти... Дарсия, ако наистина искаш да помогнеш подкрепата ти и желанието за победа над Калисто и връщането на Джули ще е достатъчна за момента...

* * *
- Какви наивни глупаци, осъзнават ли че ако Нава напусне тялото си ще е най- подходящата мишена, а онази елфка... мога да й отмъстя, макар и само душевно!- засмя се Калисто.
- Не, няма да ти позволя!- Джули се дръпна от ръцете й и я блъсна на страни:- Не смей да ги докоснеш!
- Глупаво дете!- изкрещя вещицата и зашлеви шамар на момичето:- Тук не можеш да кървиш или да плачеш, но болката която изпитваш е многократно по- голяма от колкото навън! Мога да те погубя завинаги само с още един шамар, осъзнаваш ли го?!
Джули я погледна гневно, държейки се за бузата и се изправи:
- Не ме интересува, само те да оцелеят... И двете ще загинем ако трябва, но тях няма да ги докоснеш!
- Глупачка си и това ще доведе до гибелта ти... Завинаги!

-Каквото и да е,само по-бързо!
Застана до Нава,очаквайк ии най-гадното нещо да стане с нея,но въобще не я интересуваше...Искаше само Джули обратно,ако ще и да остане за цяла вечност да се разправя с Калисто.И без това я мразеше достатъчно...

- Е, добре...- отвърна тихо и застана пред двамата. Притвори очи и протегна ръка към Нава:- Символът на Калисто, символът на Уайдет... Твоят символ, с който беше белязан и който тя премахна. Сега ще го върна!- нокътът на показалеца се опря в челото на елфът и на мястото просветна нещо алено червено, Нава стисна очи от болка, но само за миг... онзи знак отново се беше появил на челото му, както беше изчезнал преди три години, когато Джесика беше прогонила Калисто от тялото му сега знакът се беше върнал. Отдръпна ръката си и се усмихна леко, погледна Джесика и пак затвори очи протягайки ръка и към нея и към Нава едновременно. В следващия момент очите на чакалът засияха в няколко цвята, а от двете му страни се появиха два женски образа, Ит и Ет, хванаха го за раменете и се пренесоха и сляха с него. След миг душите на Нава и Джесика напуснаха телата и се озоваха до тях, но никой не можеше да ги види, Анубис залитна назад и падна на земята изтощено, последните сили трябваше да даде за да слее душите им в едно. Очите му отново просветнаха няколко пъти и ръцете му се разтрепериха.

Джесика усети как стоеше далеч от тялото си,усети как белите криле тежаха на гърба и...Но нямаше какво да нрпави,пък и време липсваше.Магиите на чалака ги наобиколиха и тя усети страшна болка,перата се пръснаха навсякъде и няколко бяха видими за останалите.Двамата бавно се сляха,и тогава Джесика отвори очи...явно тя щеше да го подхранва със сили.
"Честита ти синя коса!"-каза тя,за да оправи малко ситуацията.
И наистина,освен знакът на челото му,се появиха и тъмно сини кичури-същите,като нейните./ цък
Нейният меч висеше на кръста му до Джиерда,а пък тя самата не знаеше къде беше...в ума на душата му или някъде другаде...

Мислишли, че ще се справят? - попита Траян, докато помагаше на Анубис да стане - Имали опасност да несе справят?

- Ще се оправят.. - жезъла просветна отново и стана като чисто нов.
"Вариаки пак е направила нещо.." намръщи се Дарсия, но..Сега беше обещал да остане тук до края на нападението долу. Изправи се и се завъртя за миг към пространството..Не, нямаше да ходи никъде. Засега и тук беше добре.

Долу Муртаг тъкмо замахваше с жезъла, когато той внезапно просветна и също се съедини
- А страхотно! - изръмжа мъжа.
"Дарсия какво за бога й става на онази..Решила е да ни прави на опитни мишки?"
"Може би"
"Ами хубавата черта е..че няма духове.А ти да не се измъкваш?"
"Не..Все още"

Анубис замълча и се замисли, чувстваше се странно, слаб и безпомощен... Нормално, беше дал цялата си сила за да слее душите им, сега дори не можеше да определи точното местонахождение на Джули, нуждаеше се от почивка и поне капчица сила, която Ит и Ет му даваха, сливайки се с него:
" Благодаря ви, дано наистина се справят..."- помисли си демонът и скръсти ръце.

" Странно! Май сме наистина едно цяло защото, хм... как да го кажа, не се чувствам на място, май сливането ни е създало някакво тяло с две съзнания, тоест мен и теб."- отвърна елфът, душите им се намираха на едно и също място и сякаш едновременно контролираха резултатът- синекосият елф с червен знак на челото:" И двамата имаме контрол над това..."
- О, я виж ти?- засмя се Калисто, държеше Джули за врата, а в очите й горяха гневни пламъци:- Две души в едно, както някога бяхме аз и Аника в Нава... Очарователно, Анубис добре си е свършил работата!

-Пусни я веднага,преди да съм те стрила на прах!-изкрещя синокосият елф,а всъщност Джесика говореше...
Изкара бързо зеленият меч и го грабна в двете си ръце.Елфката усещаше белите сили на Нава смесени с нейните,заради които малко усещаше лека болка,докато се смесят добре.
-Писна ми от теб и твоите глупости...ще си платиш!-изсъска през зъби.

" Джес, внимавай с Джиерда, ще ти дам определен контрол над нея за да не те нарани без да иска!"- промълви Нава.
" Не съм толкова опасна, пък и щом те усещам сякаш съм в твои ръце не е страшно!"- обади се зеленокосата и острието просветна:" Джесика, имаш пълен контрол над силите ми ако желаеш!"
- Това ще бъде очарователно наистина!- смръщи се вещицата и стисна Джули още повече, болката се увеличаваше многократно тук, както Калисто беше споменала и момичето не можеше да осъзнае какво беше станало с приятелите й:- Защо си мислите, че слети ще можете да ме победите тук! Решила съм да покоря тялото на скъпата си дъщеричка и никой не може да ме спре!

-Мисля,че обясненията ми ще са прекалено сложни за твоя мозък!А СЕГА Я ПУСНИ!
Замахна с меча и светло сива ивица отдели вещицата от момичето.Джесика обаче не посмя повече да атакува,усети силите на Джиерда,силите на мъртвите...Силите на погиналите и войници...Това щеше да боли.

Вещицата продължи да се смее, но вече по- сериозно:
- Както желаете!- отвърна злобно и стисна момичето още по- силно, в следващия момент блъсна силно Джули и в същата ръка с която я държеше се появи черно- червен меч с извито острие:- Когато ви победя ще използвам телата ви като марионетки, мои роби!
" Все същата мечтателка, както някога!"- просъска Нава и елфът парира удара й, Джиерда просветна отново:
" Джесика, ще се справиш ли наистина със силата ми, с духовете на всичките тези мъртви които използвам?!"

"Ще се постарая!"
Елфката пое контрол и замахна с меча.Зелени духове на елфическо войници се пръснаха навсякъде и ги наобиколиха...Джесика остана без дъх,не можеше да повярва,че това се случваше.Биеше се отново с войниците,които беше тренирала и загубила по време на битки и войни.
-Ела ми сега...-очите на синокоското блеснаха зловещо.