Новото старо познанство

Разаел стоеше замислен до една бойница. Муртаг беше отишъл по някаква работа и го беше оставил да разгледа крепостта. Вампирът се беше разходил насам-натам, но където и да идеше виждаше уплаха и ужас в очите на слугите. Това не му пречеше, но реши да не смущава работата им и се усамоти до една бойница. Червените му очи се рееха в далечината. Навсякъде гъмжеше от орки. Разаел мразеше орките. Нещо в него кипна и той бързо се преобрази на пантерата, като която беше дошъл. Разпери ципестите си криле и излетя над крепостната стена преди някой да може да го спре.
"Ще трябва да се примириш, че никой не те харесва" - в съзнанието си той чу гласът, който чуваше всеки път, когато искаше да си поговори с някого, но няма с кого.
" Кой си ти?" - последва въпросът на Разаел, който задаваше винаги.
"Ще достигнеш до отговорът сам! Сега помогни на шпионина, в беда е!" - и гласът изчезна.
Вампирът се намръщи. Но последва съвета на гласът и се загледа. ПОд него на едно място се бяха събрали купчина орки, които гледаха нещо.
"Това ще е" - помисли си Разаел и се спусна натам.
За щастие орките няма арбалети и не можаха във въздуха да нападнат пантерата. При вида на летящото чудовище, което беше огромно те разшириха кръга около Мерик и оставиха място на животното да кацне. Пантерата изрева предупредително и замахна с лапата си. Успя да помете един орк, който изхвърча на няколко метра и се заби в групичка от себеподобните си.
- Скачай на гърба ми! - подвикна Разаел опитвайки се да спре нападението на орките...

"Меридити" Мерик се обърна към другото дете..Но нея вече я нямаше..Детето пребледня и започна да се оглежда..Нямаше да я остави в ръцете на орките..Нямаше
"Върви..Те са моя работа"
"Те са много за теб..Ще се самоубиеш"
"Мисля, че това ще е добра новина за вас..Върви..Аз ще се погрижа за Меридити.."
"Какво ти става?"
"Тя..Тя е моя.."
"Да?"
"Върви!"
Мечът се нажежи и Мерик го изпусна. Какво имаше предвид Дарсия..Имаше ли нещо общо с шестгодишното момиченце?
"Върви ти казвам" този път беше по-заплашително...Светлината, която беше изчезнала отново засвети някъде наблизо и отблъсна детето, върху пантерата.
"Остави на мен..Аз ги познавам..Добре" усмихна се Дарсия, хванал пречупения си жезъл. Мечът беше останал горе

" Това беше прекалено жестоко, братко!"- Анубис и сияйното същество се появиха зад Джесика и се вгледаха тъжно в момичето.
" Нямах избор, трябваше да я изпитам... остават още няколко теста и вече ще съм напълно сигурен!"
" Сестра ни се прероди вече, усещам го!"
" Да, Ишизу вече не е сред мъртвите, вече може да поеме задълженията си макар и като..."- демонът се замисли.
" Вълчица, големи братко... Ишизу е вълчица!"- отвърна съществото.
- Вие?!- изкрещя гневно Джин при вида на двамата и се изправи мигновено, очите му засияха яростно и зеленият цвят сякаш прониза чакалът. Момчето стисна меча си и замахна към него, но се сблъска с меча на съществото.
- Джин, успокой се... тя не е мъртва...- заговори Анубис.
- Ти я уби, ти... ти... проклет да си...- закрещя трескаво и несвързано момчето и кичури от косата му се развяха нагоре.
" Гато, върви си... аз ще се оправя!"
" Сигурен ли си, братко?"
" Върви си, твоето място все още не е тук!"
Съществото кимна леко с глава и отстъпи назад, като остави Джин да падне на земята от натиска, който прилагаше с меча. Отстъпи няколко крачки и изчезна в струя дим и светкавици.
- Ти я, уби... уби сестра ми... що за пазител си...- зарида момчето и удари с ръце в замята.
- Не съм я убил, тя е тук... само й дайте малко време за да се върне духа в тялото й...

Траян бе напуснал другите, дълго преди случилото се.
Той бе чул нежен женски глас, носещ се някъде от коридорите.
- Коя си ти? - викяше старецът - Какво искаш?
"Ела при мен! Ела!ЕЛА!" се чуваше из коридорите.
Накрая Траян стигна до едно задънено и тясно коридорче.
Когато навлезе навътре, пред него се поеви женски образ.
- ТИ! - изрева Траян - КАКВО ИСКАШ ЗЛА ВЕЩИЦА ТАКАВА!!!
Вариаки се усмихна.
- Типичния велик джуджешки крал - тя започно да го обикаля - Винаги нащрек, винаги зает и винаги недоверчив...
- НЯМА ДА ТЕ ПИТАМ ОТНОВО! КАКВО ИСКАШ? - викяше Траян.
- Искам да ти дам това, което желаеш...Знаеш за какво говоря...
- Тя изчезна преди много време... - Траян дискретно започна да доближава ръката си към едно от оръжията си - И, ако имаш нещо общо с това, ще те насека на ДВЕЕЕЕ!
Кралят мигом извади брадвата си, леко приклекна и се нахвърли върху Вариаки, но тя отскочи настрани и той се заби в стената.
Вещицата се наведе над него, усмихна се и прошепна:
- Знаеш, че Мария не е изгубена, а е при мен...Нали затова използваш другите...Знам, че несе интересуваш от тях и Анарния, а искаш само да ти помогнат да я намериш...
Траян извика, скочи върху нея, рани я, но тя го отблъсна с някаква магия, поваляйки го, умоломощен на земята.
- З-знаеш ли Вариаки... - магът бавно се изправи - И-и аз мога да правя магии...
Старецът вдигна ръка, бързо я сви на юмрук и ярка светлина порази и двамата, като удари Вариаки в стената, а Траян изхвърли в купчина копия.
- Знаеш, че мога да идвам при теб когато си поискам, но на висока цена... - извика вещицата, започна да се гърчи и изчезна.
В средата на коридора се поеви красива, млада жена с дългаи къдрава черна коса, вързана на стегнат кок; дълга червена рокля и червени ботуши.
- Траян! - извика жената и се нахвърли върху него.
- Нищо ми няма скъпа... - траян се сви от болка - Само леко съм одраскан.
- Глупости! Та ти си ранен!
Траян лежеше насред копията, с едно - стърчащо от рамото му.
- Ще се оправя...Само... - Траян се изправи, но краката му се разтрепериха и той падна на земята.
- Спокойно скъпи... - Мария го повдигна и започна бавно да го води към останалата част на замъка.
- Джесика... Заведи ме при Дж... - промълви магът и припадна.

"Дарсия..Не го прави"
"Няма смисъл да ме увещаваш..Аз не съм брат ти"
"Но си му брат..Значи все пак сме близки..И не си мисли, че бих те пуснал да умреш толкова лесно..Знам, че когато се върнеш там ще се изправиш срещу нас..Но тук всички сме равни"
Орките се наредиха в редица, изглеждаха доста смешни, Дарсия превъртя жезъла и го хвана с две ръце. В него вече нямаше магия, но можеше да послужи като тояга. Мерик все още се дърпаше.
"Не искам да умираш..Не и тук..Помисли за близките си"
"Близки?Чуй се какво говориш Мерик!Майка ми ли имаш предвид" Дарсия се намръщи. Мерик му пречеше да се концентрира. Отново отхвърли момчето назад, този път се оказа точно където трябваше. Скоро вече Мерик не беше на площадката пантерата също.
"Не искам да те загубя!Това ще бъде все едно губя Муртаг..Дарсия помисли..Дарсия!"
Господаря беше блокирал детето. Орките вече се приближаваха спокойно, макар и не сигурни.
- Е...Майка ми напада планината..Аз съм против това..И ще защитя Динзел.. - отговори той на въпросителните погледи, после повали първия орк, запращайки към него тоягата..Нямаше да помогне. Вдигна меча на Мерик и го стисна неуверено. Макар и сега да защитаваше планината..Дали магията на зимните демони в този меч щеше да подейства добре на него, врагът..
- Хайде на парти - каза, като се усмихна и се затича към онези най-отпред.
- Дарсия! - изкрещя отново Мерик, долу се виждаха само орките..Дарсия беше затрупан под тях..Макар и детето още да го усещаше..Беше жив..и здрав..Макар и не брат на Мерик, макар и враг..Мерик беше си спомнил за сестра си..Дарсия беше напълно различен, но все пак..Все пак беше близък на Мерик по един доста странен начин

Джесика държеше момичето в ръцете си и ридаеше силно,въобще не регистрираше нищо наоколо,дори не чуваше никакви звуци,нито думите на Анубис.Сълзите и замъгляваха всичко,а и не я интересуваше,искаше само това да се е оказал лош сън и Джули да бъде наред.Даниел се появи до владетелят на джуджетата и го повдигна на крака.Елфката усети изведнъж ужасна ярост,която започна да я прояжда отвътре.Очите и приеха червен цвят,ноктите и се удължиха многократно,косата и се издължи още повече.Въпреки жаждата си за кръв,звярът не пусна момичето,а го притисна още повече към себе си.
"Анубис..."-помисли си тя яростно и бавно отвори променените си очи.

- Джесика... - промълви Траян - Недей да се отдаваш на яростта си...Аз го направих и виж ме сега...Анубис - обърна се той към съществото - Кажи ми, Джули наред ли е? Ще се оправи ли?
Траян отново отпусна глава, но все-още гледаше всички с живите си очи.

''Джес,недей..."-промълви Даниел мислено на сестра си.
Студени капки пот бяха потекли по челото му,страхуваше се най-много от тази форма на Джесика...най-опасната и безмилостна,най-яростна.
-Анубис...-каза с дрезгав глас променената елфка,без да мърда от мястото си или да пуска Джули.
-Джесика,недей!-изкрещя брат и.-Може да е още жива,не побеснявай!
Думите му не я стигнаха...Нищо не можеше да я стигне,дори не се страхуваше от мълниите наоколо,към които формата и таеше ужасен страх...
-Анубис,не ме интересува какви са ти силите,на какво си способен или на какво не...ако не я върнеш,ти обещавам,че ще станеш като онези орки,които изкормих преди три години...-продължи тя със същия дрезгав глас.

- Оттеглят се..Оттеглят се..Ним..
- Млъкни Мерик..Зает съм..Странно..Муртаг ти да имаш нещо общо?
- Да..помолих я за два дни..Клайв трябва да активира едни неща..
Зимния демон кимна..Мерик подскачаше на болницата и гледаше надолу..Трябваше да знае..Трябваше да знае дали него го има още..
- Бързо надолу сега.. - подкани Муртаг, и забърза с войниците надолу..Знаеше, че долу има доста голямо клане. Някъде долу Клайв завъртя стар ръждясал ключ..Всичко утихна в миг, светкавиците горе изчезнаха, снега спря във въздуха. Вятърът дори вече го нямаше. Зимния демон се усмихна.
- Отлично.. - каза си и слагайки ключа в джоба си излезе от стаичката.
Мерик се изправи пред Куикнинг, която придържаше току-що прибралите се мъж и момиче.
- Бака!Бака!Бака! - закрещя Мерик като се нахвърли върху мъжа. - Знаеш ли колко се страхувам за теб!Бака!
- Боли..Добре, съжалявам.. - Дарсия се усмихна и погледна нагоре. - О..Клайв е предприел много лоши мерки

- Ще се оправи...- промълви Анубис и приклекна до Джули.
- Върни я!- изкрещя Джин.
- Трябва ми време, още мялко време за да открия дъшата й... тя е наоколо, но е вселена в нещо друго...
- За какво по дяволите говориш?!- промърмори гневно Нава и насочи Джиерда към чакалът.
- Казвам, че душата на Джули се е вселила в друго тяло или в дрлуг предмет... не е в своето тяло. Господи, това не биваше да се случва!- отвърна демонът и се разтрепери, беше я изпуснал, беше му поверено да не откъсва поглед от нея а сега я беше загубил, това го ужаси, беше сам, последният от семейството си на демони пазители, ако нея откриеше и не я върнеше можеше да загуби преродената си сестра, в момента само това го интересуваше.

-Да не взема аз да те направя на някой предмет...-изръмжа Джесика и рязко го хвана за гърлото,стисна много здраво,но чакалът пак успяваше да диша леко по някакъв начин.
Ноктите и си върнаха нормалната дължина,това беше добър знак и Даниел си отдъхна леко.Поне нямаше да убива,но имаше голяма вероятност чакалът да свърши с големи синини и наранявания...

- Успокой се, ще я върнем...все някак.- процеди едва Анубис, но след малко се усмихна лукаво:- А и още нещо... ако мислиш, че можеш да ме убиеш, ще ти трябва доста силна магия, с която... Славо Богу разполагат само всемогъщите демони и вещици като Вариаки и Калисто!

-Хайде познай кой разкара онази проклета вещица от тялото на Нава и кой провали магията и за сливане с Аника.-изсъска Джесика,но през цялото време държеше джули близо.
Все още капеха малки сълзи,но яростта и сега беше по-силна.
-Може и да не съм достатъчно силна,за да те убия,но пък мога така хубавичко да те измъча,че да съжаляваш,че не мога!
-Джееес...-въздъхна Даниел,сестра му можеше да бъде много злобна и арогантна на моменти.

- Запознат съм с делата ти от преди години.- притвори очи демонът:- Пусни ме за да се върна в Зидът и да разбера къде може да е Джули!

Елфката отпусна бавно хватката си и дръпна ръката си настрани.Изправи се на крака,вдигайки Джули в ръцете си.
-Върни я възможно най-бързо!

- Ще направя всичко възможно!- отвърна той и кимна с глава, отстъпи назад и изчезна в черно привидение.
Джин се изправи и се подпря на меча, оръжието му беше напълно непознато и от къде се беше появило, приличаше на оръжието в ръцете на Джули в момента, но нейното беше с червени и оранжеви нюанси, не със сини и зеленикави.

-И смята да му позволя така години наред?!-изръмжа Джесика,когато погледна момичето в ръцете и.-Няма да стане,с него ще имаме да си говорим сериозно!

- спокойно Джесика... - каза Траян, докато, още в легнало положение, облегнал глава върху скута на жена си, се опитваше да спре многото кръв, бликаща от раната му - Вярвам, че Джули е наред...Просто и трябва малко време, за да може душата и да се върне обратно...Повярвай ми, изпитвал съм го поне двапъти...Не е много приятно, но не е и фатално...Е, зависи по какъв начин изгубиш душата си...Аз си я изгубих двапъти заради черна магия...

До елфката се появи черен прах, който след малко сформира фигурата на чакалът:
- Анубис?- сопна се Джин и се изправи рязко:- Къде е тя?
- Тя... наоколо е, все още е в Днизел, в някой предмет или в някое същество... трудно е да се определи.- отвърна тихо, нещо го тормозеше.
- Намери я тогава!- смръщи се Нава и коленичи до Траян.
- Не е толкова лесно, ще я открия, но за да я върна трябва да рискувам някой друг...- демонът погледна Джин и поклати глава:- За да върна Джули трябва да убия теб!
Момчето пребледня, трябваше да се жертва за сестра си, да, щеше да го направи без съмнение, само и само за да я върне, не се интересуваше от друго, само тя отново да се върне.

- Джин! - извика Траян - Неправи глупости!
Траян се обърна към Анубис и го попита спокойно:
- Анубис, намали начин да я върнеш, без да трябва да убиеш някого в замяна?

-Виж какво!-изкрещя елфката,оставила Джули да се подпира на един от каменните блокове.
Хвана чакала за дрехите и го вдигне леко във въздуха,като го прониза с вбесения си тъмен поглед.
-Няма да жертваш и друг,скъп за мен!-изсъска му тя.-Ако щеш вземи мен или тъмните ми сили,все ми е тая!Но Джин с пръст няма да докоснеш!

- Задължително трябва да жертваш...момчето? - промърмори Дарсия, въпреки всичко, оставаше си любопитен. Днес беше ден за пречкане, а и беше смятал отново да се измъкне

- ТИ ПЪК КАКВО ПРАВИШ ТУК? - изкрещя Траян, забелязвайики чак сега Дарсия.

- Накратко казано..тръгвам си без разрешение - усмихна се съвсем спокойно Дарсия, доста бързо беше свикнал с подвикванията и уплаха из целия замък. - А само от тук можех да го направя незабелязано..Вече не. Надявам се преча?
Всъщност нещата тук го бяха заинтересували, но не биваше да се меси много..И без това не беше желан

- Джин?- обърна леко глава към него демонът.
- Ще го направя само за да я върна!- кимна леко с глава и погледна Дарсия за момент, сякаш търсеше подкрепа поне от Тъмния господар.
- Не, няма да правиш глупости!- противи се Нава и го хвана за рамото:- Ще я върнем, трябва да има и друг начин!- вдигна погледа си към Дарсия и го погледна гневно и заради думите чакалът да жертва момчето.
- За съжаление няма!- поклати глава Анубис.

* * *

- Къде съм?- Джули се намираше на непознато за нея място, усещаше само студът и някаква липса наоколо:- Какво е това...
- Динзел!- познат глас, зловещ и омразен. Обърна се рязко назад и очите й се разшириха, Калисто стоеше срещу нея и се усмихваше лукаво:- Загубена душа, която ще ми прави компания докато си открия ново тяло или роб, който да подчиня!
- Проклетница!- изкрещя момичето и посегна към ножницата на кръста си, липсваше, не разполагаше с никакво оръжие, а и не усещаше силите си:- Какво става, какво си ми направила?!
- Аз нищо, ти се жертва, но за твое съжаление и за мое удоволствие Анубис те изпусна и сега си блуждаеща душа из Динзел, жалкото за мен е че си затворница тук, а аз не съм... но пък има и нещо хубаво, тялото ти е живо но е без душа, мога да го заема без проблем!
- Да не си посмяла, проклета вещица!
- Дъще, не ми се противи, от три години съществувам между света на живите и мъртвите, сега и ти си тук и мога да те погубя ако пожелая, но пък... дъщеря си ми, ще те потормозя малко и тогава ще те унищожа!
Момичето притръпна от думите на Калисто, вещицата е била наоколо през цялото време и е търсила кого да обладае. Огледа се наоколо, трябваше да се върте там, където беше тялото й, но и да го направеше никой нямаше да я усети или види.