Новото старо познанство

"Дръж се на място!"-ръмжеше Даниел в главата на елфката и сякаш беше приковал краката и с невидими вериги за земята.
"КАК ОЧАКВАШ ДА ГО ГЛЕДАМ ТАКА?!"
"Ако не искаш да го гледаш,си затвори очите!Той трябва да се научи,ти си там,ако нещо му се случи ще му помогнеш!"
Елфката спря да се бунтува,но не премести притеснен поглед от момчето.

- Трябва да ме пуснеш..
Дарсия почервеня, а Муртаг се усмихна лукаво
- Куикнинг..Ти ще се справиш с него - каза тихо и като излезе от залата, остави Дарсия сам с летния демон..Ако Дарсия излезеше от тук пак щеше да стане същия тъмен господар..Но в Динзел се държеше както Нира искаше..

" Кой го контролира?!"- смръщи се Джин, удържа още няколко мълнии, но пак беше повален. Седеше коленичил и със забити в земята юмруци, от едната му вежда покапаха няколко капки кръв, които се смесиха със сълзи:
- Ще те покоря?!- изкрещя момчето и се обви с кълбо от искри, последва светлинен взрив, но нищо не беше пострадало от него. Момчето стоеше изправено, на няколко сантиметра над земята и със затворени очи, а в ръцете си държеше сиво- синьо оръжие, меч по чието острие прехвърчаха искри. /цък/
Следващата светкавица се удари пред него, но той не трепна, очакваше нещо. Чу се силен гръм и следващите няколко светкавици се сляха в една, образувайки нещо голямо и могъщо, на какво ли беше способно това мълниеносно кълбо. Джин стисна меча с две ръце и го вдигна над главата си, острието просветна в синьо и зелено и привлече мълнията. Мечът я пое и нито искра не се отдели от нея, ярка светлина отново се разнесе наоколо, обгръщайки Джин.

- Боли..Боли ме..
- Знам..Спокойно..Всичко ще бъде наред
Ним отвори вратата на залата и се спря изненадано. Беше разпуснал планинските хора и сега се връщаше да види какви ги върши Дарсия. Завари го прегърнал Куикнинг..Беше различен..А прегръдката накара Ним да пребледнее..Закова се на място
"В Динзел..Дарсия ще е на наша страна..Извън стените му..Той ще е наш враг" обясни тихо Муртаг, който стоеше до врата, притеснено вгледал се в стълбите за нагоре и в същото време пазещ тези вътре

Светлината се разсея като разцепена от силен замах на могъщ меч. Джин стискаше наелектризираното оръжие с една ръка и гледаше надолу към земята, светло сините кичури се разклащаха леко от внезапно появилия се вятър и влага около него:
- Кой го владее?- промълви тихо момчето и дочу злобен кикот:- Кой?!- вдигна глава и очите му се разшириха, мътна синьо- зелена фигура без лице и с дълъг меч в ръцете си. Зад Джули се появи бледия образ на Анубис, видим само за странната фигура, чакалът кимна с глава и изчезна, а фигурата се усмихна лукаво:
- Какво си ти?!- смръщи се момчето, по лицето му се забелязваше почти размитата струйка кръв от веждата. Съществото не отговори, а се превъплати в светкавица и се насочи към Джин. Той стисна меча и отби нападението, но светкавицата се изви и отново застана срещу него.

- Трябва да го направиш..
- Разбирам..
По коридора се движехачетири фигури, новопостъпилите слуги изпускаха кани и чинии когато ги видеха..Необичайна гледка беше..Първо Ним като дух, после летния демон, който държеше господаря им за ръка и накрая Дарсия, замислено вървящ до брат си.
- Значи си съгласен?
- Разбира се
Муртаг и Дарсия бяха бързи.
- И не ми харесва че..
- Знам..
Вече бяха на стените..Върха привлече Дарсия, но магията на Нира действаше тук и той се обърна към орките.
- Ще ги разкарам - отново тихо отвърна той, вдигайки меча си

Разаел стъпи уверено на калната земя на разстояние от портите на замъка. Червените му очи обходиха с любопитство крепостта. По стените имаше часови, които със сигурност го бяха забелязали. На върха обаче ставаше нещо необичайно - беше се разразила странна гръмотевична буря. Мълнии хвърчаха насам - натам. Той поклати глава и прибра ципестите си криле. Сега вече приличаше на обикновена пантера. С един грациозен скок се озова почти до самите порти. Трансформира се в нормалната си форма и почука на вратата. Едно малко дървено прозорче се открехна.
- Кой е там? - попита някой и две сини оче се вторачиха във вампирът.
Той се усмихна галантно и оправи мантията си.
- Името ми е Разаел Дьо Корвиниус.
- Това нищо не ми говори! - пазачът беше готов да затръшне прозорчето.
- Идвам да помогна в борбата ви... - отговорът дойде сериозен и хладен.
Войникът погледна стройната осанка на Разаел и каза:
- Изчакай...
Той изчезна в мрака и само след няколко минути пак се появи.
- Какво си ти?
Червените очи на Разаел проблеснаха лукаво, но лицето му остана каменно.
- Вампир. - отговорът му дойде като гръм от ясно небе.
Войникът остана със отворена уста. Та нали хората си мислеха, че всички истински вампири са изчезнали и са затворени в една от шесте книги заедно с демоните.
- Теб определено трябва да те види някой от командващите. Не си в моите правомощия... - войникът стъписан отвори една малка вратичка на Разаел.
- Колко благородно от ваша страна да ме пуснете! - вампирът се усмихна леко, при което двата му кучшки зъби се показаха леко.
Пред стъписаното лице на пазачите на портата той влезе гордо пристъпвайки напред. Войникът, който му беше отворил затвори вратата след него и поклати глава:
- Извикай на някой от командващите ... може би Муртаг ... не знам, но това тук определено е странно. - каза той на едно момче, което се затича по стълбите...
Разаел стоеше спокойно и с известно високомерие гледаше обикновените хора около себе си. Червените му очи като че ли пронизваха всички и ги караха да потрепват. Та кога те бяха виждали истински вампир? Той със задоволство забелязваше страхопочитанието и почудата изписани по лицата им...

- Спокойно!Разбрах..И не ме гледай като отровен..Знам, че Дарсия не ти изглежда най-приятната компания.
- И сър..Трябва да внимавате..
- По-добре иди някъде се скрий, че ще започнеш да обикаляш през нощта и да сънуваш кошмари..Достатъчно призраци има тука в планината..
Клайв и Муртаг, следвани от Дарсия слязоха по стълбите. Орките не се бяха отказали от поста си..Вариаки този път нямаше да се откаже лесно..Щеше да дойде и сама..ако можеше..Но новините на Дарсия бяха добри, спрямо вещицата.
- Е..Не мога да разбера хората си. Аз лично ви приветствам с добре дошъл, макар и другите да са по недоверчиви от мен – усмихна се съвсем леко Клайв, изражението си остана сериозно. С Муртаг имаха малка разправия, но все пак полуелфа зад него беше прав в едно. Клайв трябваше да е по-внимателен

Разаел напълно разбираше недоверието на околните спрямо него. В моментът, в който кажеше какъв е всички или се стъписваха и не знаеха какво да кажат, или се опитваха да го убият, или пък се държаха резервирано и студено. Това вече не му правеше впечатление. Той беше себе си и това беше най-важното.
- Напълно разбирам хората ви! - вампирът поклати глава . - Благодаря за гостоприемството Ви все пак. - каза той и подаде ръка на мъжете срещу себе си. - Името ми е Разаел и съм от благородническия род на Дьо Корвиниус. Едва ли сте го чували, но това не е проблем. Важното сега е да се справим с хмм... Вариаки. - при последните думи всички се намръщиха.
Разаел погледна изучаващо обстановката около себе си.
- Бихте ли ми казали какви са плановете ви, за да се справите с вещицата или пък ако не искате все още да ми се доверите напълно бихте могли да ми дадете някаква задача, за да ви докажа лоялността си. - вампирът ги гледаше гордо. - Напълно осъзнавам, че днес думата на благородник не значи нищо... Дори и за да бях и аз не бих се доверил напълно на непознат... - леденият израз на лицето му не покзаваше с нищо раздразнението от мисълта, че могат да го подложат на някакво изпитание, за да го проверят.
Но той беше готов да го премине, при това успешно,, за да спечели доверието им веднъж завинаги и да им помогне да се оттърват от Вариаки...

- Няма нужда от изпитания..Тук в тази крепост никога не е имало изпитания и не смятам да има такива. Аз и моята раса се доверяваме на всеки, независимо какъв ще се окаже той после. Работите на другите не ни интересуват. Важното е, че той е с нас сега
"Клайв, помисли малко" намръщи се Муртаг, но зимния демон се обърна към него с едно доста нападателно изражение
"Не се меси..Помня как опази Арвен." каза и тръгна нагоре по стълбите заедно с Дарсия, за да видят новото разположение на орките. Ним вече беше свалил няколко шпиона.
"Арвен?" Муртаг почервеня от гняв за миг - Е, относно Вариаки..Плановете против нея не са изготвени.. - добави след малко - Засега е отстранена от бойни действия където и да било..Праща само орки

Разаел изгледа Муртаг. Той явно не му се доверяваше много. Но това не беше никакъв проблем. Вампирът беше дошъл тук да се бие, не да се харесва на когото и да е било.
- Това, че временно сте я отстранили показва, че ви е подценила. - червеноокият се приближи до Муртаг. - Но предпорагам, че сте наясно, че тя крои нещо голямо срещу вас... нас. - довърши замислен мъжът.
Муртаг поклати положително глава.
- Нека ви разкажа какво видях по пътя си към крепостта. - Разаел се усмихна. - Първо бях решил да дойда по земя, но плановете ми се осуетиха. По пътя си се натъкнах на многобройни пълчища от орки и тролове. Явно вербувани на страната на Вариаки. - вампирът поклати глава. - Мисля, че тя има планове да ви нанесе един съкрушителен удар, с който да ви довърши, но нещо все още я спира...
Муртаг слушаше внимателно.
- Мисля, че чака още някакво подкрепление, а тези малки набези на отряди от орки са с цел да ви изтощтят и да й спечелят време. - Разаел тръгна напред.
Времето беше тихо и ясно, а двамата мъже вървяха замислени един до друг.
- Предполагахме, че има нещо подобно наум. - най-накрая каза Муртаг.
- Правилно сте предположили. - Разаел се обърна към крепостните стени. - Мисля, че е добре да изпратим шпионин навън. Да следи от време на време действията й. Естествено ако вече не сте взели такива мерки. Не бива да я подценяваме, въпреки че сте я отстранили засега...

- Шпионинът..Ще се върне след час - каза го с известна тревога. Мерик беше тръгнал само преди мигове, засега всичко беше спокойно. Значи все пак тя се беше оказала най-силна от тримата. Дарсия желаеше власт, Муртаг се опитваше да наложи волята си..Вариаки беше спечелила, очакваше се.
"Едва ли иска само Динзел..Крепостта едва ли е нещо толкова важно за нея..Само предлог..И мен не иска..Интересува се от демоните и онези, с които още не се е срещала. " Муртаг се замисли..
- Тя едвам ходи..Ще нападне с войските си, но ако има желание да види сама унищожението?Ако се страхува от силата, която още мисли, че притежаваме? - Дарсия беше изкочил от страничния коридор, на Муртаг му беше приятно да говори с него.
- Иска начин..Да си възвърне предишния вид..Не може да убие мен и Дарсия...Сега най-важното за нея е да отмъсти на зимните демони и на летния. Войските можем да победим на групи..Планината е пълна с капани и тайни входове.

- До кога ще продължават?!- изкрещя гневно Джули. Джин и странното същество бяха затворили себе си в голяма сфера и изолирали останалите мълнии и светкавици около себе си, изяснявайки небето.
- Май няма отговор на този въпрос!- промълви тихо Нава, вперил поглед в сферата и прехвърчащите искри вътре, образите бяха бледи и обвити в светла мъгла.
" Време е и за теб!"- усмихна се лукаво Анубис и нещо повали Джули с голяма сила:
- Какво е... това?- процеди ядно момичето и отвори очи, чакалът стоеше пред нея с насочено оръжие към гърлото й:
- Започваме!- извика демонът и замахна, жезълът просветна и парира меча на чакалът:
- Какво те прихваща?! По дяволите, Анубис?!- изкрещя гневно и изненадано момичето.
- Изпълнявам задачите си!- отвърна и се усмихна лукаво, същата усмивка се изписа и по лицето на съществото срещу Джин, само усмивката му се виждаше и две малки точки, които бяха очите му. Втори замах, жезълът и мечът се кръстосаха и около тях се разгоряха алени пламъци, а сферата се разтресе:
- Ако това е поредното изпитание, остави брат ми?!
- И неговият ред дойде и него ще изпитам!
- Ти си луд!
- Не! Длъжник съм!

Джесика седеше като ударена от гръм,брат и засили още повече магията и тя един сантиметър не можеше да мръдне...единствено да раздвижи устата си.
"ПУСНИ МЕ,ТЪПАНАР,ЩЕ СЪНУВАМ КОШМАРУ ДОВЕЧЕРА!"
"СЪНУВАЙ СИ ГИ,НО КАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЯМА ДА СЕ МЕСИШ!"
-Анубис,само да свърши това...и ще ти сритам задника...-имънка едва тя,застнала на място...

- Скоро ще свърша...- прошепна демонът и се усмихна зловещо, очите му просветнаха и придобиха празнотата на тъмна и дълбока дупка:
- Или аз със теб?!- изкрещя гневно Джули и отби мечът от ръцете му, жезълът й засвети в мрачно сияние и очите на чакалът се разшириха:
" Грешно чувство..."- помисли си и в същия момент ново оръжие се появи в ръцете му и се нахвърли върху момичето.
Сферата се стесняваше и придобиваше по- мътен цвят, искрите шумяха зловещо, а от вътре при всеки удар на двата меча се забелязваше ярко просветване, при всеки удар се чуваше гръм.

* * *
" Защо сега я изпитва, защо сега изпитва и брат й?"
" Той знае какво прави, когато завърши делото си тя ще се прероди!"
" Ще се прероди, но в какво?"
" Ишизу избра новия си живот, черна вълчица!"
" Ами малката сестра, Гато?"
" Тя загуби своя шанс, сега е противник на малкия Джин..."

- `Айде, че докат` ви чакам..
- Плашило такова, това е моя хляб..
Мерик поклати глава..Щеше да е едно дълго шпионство..Беше се разделил с другите шпиони и останал да наблюдава тази група орки..Е, те май бяха от начинаещите..Момчето стисна меча си и отново ги погледна. Явно чакаха команди..Ами това странното там?Трябваше да провери тези летящи създания..
"Да" каза си след кратко колебание, сля се със скалата и започна опитно да се катери нагоре.
"Мерик!Тези тук..Водят някакви странни летящи"
"Запознат съм с проблема..Прегледай дали не носят още изненади"
Странно му беше, че шпионите бяха само деца, от които май той и още едно момиче бяха най-младите..Но се радваше, че брат му го беше пуснал, въпреки спора. Сега можеше да покаже, че може и сам..А и беше лесно..Онези долу бяха се изпокарали за хляба и с малко късмет, сами щяха да се разпокъсат..
"Не съм виждал такива" отблизо съществата приличаха на коне..Но Мерик осъзна какви са още преди в главата му да прозвучи отговора на другото дете..Пегаси..
"Как Вариаки ги е покорила?" учуди се Мерик, но се сети, че тези коне могат да го подушат от растояние затова побърза да се погрижи за себе си.
"Ще трябва да предупредя..Ти намери ли нещо"
"Долу има едно динозавърско..А има и някакви птици и и.."
Мерик трескаво прекъсна връзката. Орките го бяха видели..Май пегасите си бяха свършили работа. Бързо се успокои..Три години с брат му му стигаха, беше перфектно подготвен..Не се плашеше лесно вече, както преди.
"Ако се наложи, ще се бия" Той излезе от прикритието си и се затича по отвестната повърхност. Използваше помощта на Клайв сега. Зимния демон беше видял опасността, предупредил Мерик с една свличаща се лавина.
"Задължен съм му" усмихна се Мерик, докато орките долу крещяха и го гледаха как тича нагоре. Но не смееха да тръгнат, заповедите ги нямаше още..Единствения проблем можеше да са пегасите сега..Те не виждаха..Момчето го беше забелязало..Можеха да го подушат, но не го виждаха

" Покори ги! Покори ги!"- закънтя в главата на момчето, той не осъзнаваше какво прави и как го прави. Джин и другата фигура не се допираха до земята, но водеха битката умело, стъпвайки по прелитащите светкавици в сферата. Момчето замахна и мечът му се кръстоса с този на съществото, усмивка пак се изписа на празното лице:
- Какво си ти?!- изкрещя гневно момчето, косата му се развяваше и по всеки кичур пълзяха искри, а очите му сияеха в ярко зелено.
- Всичко!- отвърна друг глас. Анубис, демонът отговаряше вместо съществото и продължаваше сражението с Джули. Голяма част от мънистата от дрехите й бяха изпокъсани и се търкулваха по земята. Очите й бяха загубили блясъка си, но бяга гневни и зловещи, познато зловещи, същите като на майка й, като на Калисто. Жезълът сияеше в мрачна светлина и не се откъсваше от оръжието на чакалът, сякаш бяха слепени... някак:
- Продължаваш да грешиш!- извика демонът и опита да се отскубне от схватката, без успех.
- Млъкни, ще си платиш заради Джин!- изкрещя момичето и усили натискът. Очите на чакалът се разшириха, тази сила, демонична и вещерска, мощта на Калисто се забелязваше в нея.
- Престани!- чакалът вече започваше да се плаши, не можеше да го преодолее, изпускаше контрола, ами ако тя беше седмата, седмата и последната, той също щеше да бъде погубен, трябваше да прекрати това... но не можеше вече.

"Наистина..Това се казва армия"
Виждаше ги долу да се събират..Виждаше петте динозавърски същества, летящите неща, виждаше всичко перфектно..Виждаше орките. Безброй стрели се изсипаха към него, някои вече го настигаха, умело изкачвайки скалите. Спря, на площадката..Малка беше, но тук щеше да остане..Да остане завинаги или пък само за миг..Не знаеше.
"Земя..." очите му просветнаха в кафяво, Мерик извади меча и го стисна здраво.
"Земя и огън, огън и земя..Две неща, две сили, концентрирай се!Земя и огън, огън и земя..Аз съм огън, ти земя.Представи си, че аз съм лошия..Аз съм лошия, Мерик..Ти можеш да ме победиш, защото аз съм същество, което се подчинява на господаря си..Земя и огън, огън и земя.."
Вече чуваше как орките задъхано са се озовали пред него. Чу ясно учението си, взе си дъх и погледна огромните за него същества.
- Я то бил` дет` - изграчи единия орк и тръгна спокойно към детето
- Земя и огън! - отново си повтори, този път на глас Мерик и замахна към изненаданото чудовище, което се строполи пред него.
- А тъй ли малч` - намуси се друг и като изтегли ятагана тръгна и той напред

" Говори!"
" Говори!"
" С действия нищо не ще постигнеш сега... Говори!"
В главата на Анубис кънтяха гласовете на двете сестри от Зидът, не можеше да разбере какво точно се опитват да му кажат, но нямаше друг избор:
- Джули, спри се!- извика демонът и отблъсна жезъла й.
- Какво, да не би да се уплаши?!- усмихна се лукаво момичето.
- Страхът отдавна ме напусна, сега е друго... Спри се и помисли!
Настана тишина, която след секунда беше разцепена от поредния гръм в сферата до тях:
- Джин?!- момичето пребледня, сериозният поглед на чакалът й всяваше нещо странно, сякаш в неговите очи можеше да види своите, кафяво- оранжеви, същите като нейните, същите като на онази вещица, майка й. Това я ужаси и отстъпи назад, разтрепери се, и отпусна жезъла надолу:
- Не го изпускай!- изкрещя Анубис:- Или ще го убиеш!
Джин, можеше да го убие ако отстъпеше и пуснеше оръжието си на земята, не знаеше какво да стори, какво да каже и как да го направи.
Сферата отново озвучи площадката с оглушителен гръм, вече нищо не се виждаше въфано вече, част от сияйното му тяло беше на парчета по земята, а всяко от тези парчета сияеше по- ярко. Но то не изпитваше болка, не беше живо, това вече се беше изяснило на Джин, който от своя страна едва се държеше на крака, а кървавата вадичка се спускаше от веждата му надолу още по- силно от преди.

- Забава! - още един орк се засили към момчето в ъгъла, което притискаше раната в корема си и се защитаваше ядосано.
- Чакай!Дайте му това.. - провикна се някакъв друг, настана кратко объркване. После към Мерик беше понесено нещо голямо и доста овързано. Детето се приготви за атака, но..
- Меридити?Меридити! - беше момиченце, на около 6..Мерик все още не знаеше как родителите й бяха я пуснали да шпионства. Тя беше цялата в кръв, въжетата стягаха ръцете й здраво.
- Мерик? - успя да каже, преди да затвори очи..Все още дишаше..
- Това ще стане и с теб, ако не се предадеш.. - ухили се друг орк, вдигнал предизвикателно оръжието си.
- Аз.. - щяха да го убият тук, той знаеше това..Започна да отпуска оръжието...Като се замислеше..Нямаше смисъл
- Чудесно! - тихо каза друго чудовище, когато видя несигурността. Хвана своя меч и тръгна съвсем бавно към Мерик.
- Те ще те убият дори да се предадеш!
Това сепна Мерик и той понечи да вдигне меча..Клайв го нямаше тук, той не можеше да помогне..Брат му и Ним бяха заети..Не стигаше дръжката навреме..Защо го беше хвърлил?
- Пази се! - този глас?Глас, който винаги беше смятал за зло..Познато му беше..Кой беше този човек..Светлината го заслепи окончателно..Раната му пречеше, но все пак се изправи и успя да стигне оръжието си. Орките бяха изненадани..Те виждаха съществото пред себе си ясно..Но защо той..Той..Защитаваше врага си..

Погледът му се замъгли, вече една забелязваше съществото пред себе си, светлината от мълниите му пречеше:
" Джин?!"- извика някой в главата му, два женски гласа, две дългокоси лилавокоси жени. Кристалите на жезлите им просветнаха в миг. Те стояха от двете страни на съществото и мило се усмихваха:" Джин, ти можеш да го покориш... всеки гръм и всяка мълния, това е силата ти сега и завинаги!"
Момчето вече се подпираше на оръжието си, което преливаше от синьо в зелени и лилаво и обратното.
- Не... не мога...- едва произнесе и падна на колене. Съществото вдигна меча си и лукавата усмивка се върна.
От вън Джули гледаше втренчено сферата и не помръдваше, само трепета от страх се забелязваше в ръцете й:
- Коя си ти, разбра ли вече?- усмихна се леко Анубис.
- Трябва да му помогна...
- Не!- изкрещя демонът и оръжията им се срещнаха за пореден път, този път обаче момичето беше разсеяно и демонът я изтласка назад:- Можеш да му помогнеш ако прекратиш нашия двубой, но ако го направиш и не си ме победила всички умираме!
- Има и друг изход! Трябва да има!- развика се тя със сълзи в очите.
- Чии живот е по- ценен, твоя или неговия?- попита тихо демонът и притвори очи.
- Неговия! Животът на Джин!- отвърна мигновено без да се замисли:- Бих дала своя живот за него!
- Сигурна ли си в думите си?
- Напълно!- пребърса сълзите си и го погледна с очи пълни с увереност. Демонът се усмихна:
- Тогава твоят живот в замяна на неговия!
- Джули! Не! Недей!- разнесе се крясъкът на брат й, но тя затвори очи и отпусна жезъла надолу, но все още стискайки го силно.

- Хай! - строиха се орките, още гледаха момчето зад светлината кръвнишки..От раната все още капеше кръв, но погледа на Мерик оставаше леден и спокоен.
"Меридити.."
Докато орките говореха по между си, момчето отново стисна меча. Светлината пречеше на враговете да видят момчето.
"Знам, че ще те боли..По-добре върви.."
"Не..Ще се справя..Не съм бебе..Вече не.."
"Метнал си се на Муртаг повече, отколкото предполагаш"
"Това лошо ли е?...Дарсия"
"Страхувам се, че това те свързва и с мен..Не искам да се чувстваш.."
"Аз те харесвам.."
Мерик усети учудването на черния господар, връзката прекъсна. Мерик се изправи, от това го заболя, олюля се, но се задържа за скалата и погледна враговете си
"Тогава..Пази се..Ние все още сме врагове.."
"Знам..Но тук в Динзел..Всички сме равни"
Усети съгласието на Дарсия, въздъхна и вдигна меча.
- Сега ще си платите..заради Меридити..
"Трябва да се измъкнем някак от тук..Все пак съм шпионин..новините не са добри"

-ДЖУЛИИИИИИИ!-изпищя елфката и магията на Даниел се разби на парчета.
Елфката се втурна към момичето,но магиите наоколо я спряха на мястото и и тя заудря с юмруци по бариерата.
-ДЖУЛИ!ЗА БОГА!
Усещаше ужас,сълзи се стичаха по лицето и,усети какво можеше да се случи с момиченцето.

Анубис се приближи до нея и бавно приклекна. Джули го погледна със същия уверен поглед и кимна с глава:
- Съжалявам малката...- прошепна демонът.
Сферата, където беше Джин избледня, а по стените й се забелязваха следи от кръв, чия ли беше?
- Направи го...- отвърна момичето като погледна към брат си и онова странно сияйно същество, с което се сражаваше.
- Съжалявам...- протегна ръка към нея, към сърцето й и ноктите му се удължиха много кратно. Поредният мощен гръм, явно изплъзнал се от сферата и Джин. Писък на болка се сля с грохотът.
- НЕ!- изкрещя Нава ужасено и замахна с Джиерда към енергийната бариера, която ги държеше далеч от децата. Покапаха сълзи, от неговите очи, от очите на Джин... и от тези на Анубис. Настана тишина, магиите изчезнаха веднага, сферата пусна Джин, а съществото изчезна. Момчето стискаше меча си и трепереше, коленичил до сестра си. Не, не можеше да повярва, че това е истина, не искаше да повярва. От очите му се стичаха тъмни сълзи, кървави сълзи, от раните също, но той не обръщаше внимание. Джули не трепваше, лежеше на земята, върнала предишния си външен вид, а в ръката си стискаше не жезъла, а меч със сив камък.

Джесика изкрещя от ужас и пречупи бариерата.Стрелна се към двете деца и след миг вече държеше Джули в ръцете си и ридаеше ужасно силно.
-Джули...Не,не,не,НЕ!НЕ,НЯМА ДА ТЕ ПУСНА,НЯМА!
Стисна я още по-силно,но отговор не получи.Сълзите и станаха още по-големи и горчиви,още повече болка се събуди в нея...