Новото старо познанство

- Аз... ние...- заговори стреснато Джин:- Трябва да отидем горе!
- Какво има?- смръщи се Джули:- Това са просто светкавици и гръмотевици!
- Не са обикновени, много могъщи... ако не е друго поне енергията им може да ми е необходима за някой път!
Момичето кимна леко с глава и се обърна към Анубис, демонът го нямаше, а не го усещаше и в себе си, явно беше на близо но се прикриваше. Не му обърна внимание и двамата търгнаха към стълбите.
- Да вървим!- обади се Нава и погледна Джесика.

- Не можем ли да отменим?
Клайв поклати глава усмихнато. Плана му с Муртаг действаше поне засега. Светкавиците го притесняваха. Опита се да си спомни кога за последно тук беше имало такава буря. Муртаг стискаше дръжката на меча и се оглеждаше. Клайв не биваше да се провали, светкавиците можеха да му попречат.
- Хайде, Дарсия!Сигурно имаш и друга работа..
- Няма да се бия с теб!
- Невероятно!Съвестта на черния господар проговори..Само малко?

-Идвам!-каза Джесика и изтича при Нава,после продължиха след децата.-Виждам,че доста са усвоили магиите си през тези...три години...
Чак сега усети как беше,когато всички се разделиха.Всички тръгнаха по своите си пътища,тя заедно с Даниел,Дейвид и Стивън остана в елфическия остров,но не искаше да се разделя с никого.Много нощи не можеше да спи,не защото беше нощен елф,ами защото просто мисълта нещо да не им беше станало я мъчеше постоянно.Сега се радваше,че всичко беше наред и отново събрани заедно...

- Джин тренираше упорито с тези мълнии, сега ги контролира префектно.- отвърна Нава с лека усмивка, момчето денонощно се подлагаше на упражнения за да ги овладее и да се научи да ги използва, а когато и Джули се намесеше тренировките се превръщаха в същински цирк, от който Нава трябваше да страни понякога, но и двете деца се бяха осъвършенствали:- Според мен няма на къде повече да се учи, сега май му остава само повишаване на силите му, но не знам.- вдигна рамене и се замисли.

-Радвам се,че се справят...А ти как си с белите магии?
Гласът и беше станал леко натъжен,спомени как по цели дни се тормозеше с мисълта,че може нещо да са пострадали,решиха да я навестяват.Но след като не беше усетила някаква сериозна ярост,значи Нава беше добре,а щом той беше добре,значи и децата...Все пак,липсваха и,но съдбата беше решила да ги раздели явно...

- Много по- добре от преди... онази трансформация с хладното изражение се появи само веднъж от тогава.- елфът се усмихна широко при споменът, беше се появила когато си спомни за забавата с калта преди години в Графството, но бързо беше преминала, беше я овладял:- Май осъзнах, че с белите сили мога да защитавам повече от колкото да атакувам.- погледна я мило и наклони леко глава на една страна:- А при теб как стоят нещата, не успяхме много да говорим когато се видяхме в гората преди?- сега се замисли и още нещо, дори в онзи ден когато се беше трансформирал и хладното му държание беше сковало децата отново усещаше липсата, приятелите му липсваха независимо от всичко, беше се привързал към тях и се безпокоеше. Беше поел по друг път заедно с децата заради желанието им сами да се научат и да се справят със силите си, не искаше и тях да изоставя и ги беше последвал, правилното решение, помагаше им и те бяха благодарни, че не бяха отказали присъствието му.

-При мен,аз отдавна съм усвоила всичките си умения...-отвърна му тя.-Само онези крила са ми още трудни,но почти не са се появявали и не мога да тренирам...
За миг погледна към земята,искаше да им сподели колко много се притесняваше за тях,как всеки ден по някое време гледаше през прозореца в очакване да види някакви дракони да дойдат,но пък и тя не беше тръгнаха да ги търси...Стисна ръцете си в юмруци,въздъхна и отново ги отпусна:
-Липсвахте ми...

- И ти ни лепсваше...- отвърна белокосият и се замисли, наистина при раздялата сякаш парче от него се беше отделило исе беше загубило, той имаше странна връзка с елфката която се проявяваше всеки ден като празнота.

Малка усмивка се изписа на лицето и и тя го погледна право в очите:
-Вече не е важно,всички сме събрахме,няма за какво да му мислим...
'-ДЖЕСИКА,НЯМА СМИСЪЛ!-крещеше Даниел,докато се опитваше да удържи сестра си да не се хвърли в океана след драконите.
-НЕ!НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗДЕЛЯМ С ТЯХ!-крещеше тя със сълзи в очите.-НЕ ИСКАМ!
-НЯМАШ ИЗБОР,Съдбата така е решила,остави...
-НЕ МОГА!ЗА БОГА,ДЖИН ПОЧТИ НИКОГА НЕ СЕ ОТДЕЛЯШЕ ОТ МЕН,А СЕГА НЕ ЗНАМ ДОРИ КОГА ЩЕ СЕ ВЪРНАТ И ДАЛИ ВЪОБЩЕ ЩЕ ГО НАПРАВЯТ!
-Ще се върнат,не се съмнявай!
-ПУСНИ МЕ,ПО ДЯВОЛИТЕ!АКО ЩЕ ДА СЕ ОДАВЯ В ОКЕАНА,ИСКАМ ДА ТРЪГНА СЛЕД ТЯХ!НАВАААААААААААААААААААААААААААА!
Крясъка и беше заглушен от магиите на брат и,защото ако я бяха чули,ситуацията щеше да стане още по-зле...Просто трябваше да оставят живота да реши какво да стане нататък...'

- Точно така!- кимна Нава и погледна напред, децата вървяха рамо до рамо и не проронваха и дума, размишляваха над разговора на Нава и Джесика, не веднъж бяха опитвали да се върнат в елфическото царство, но винаги проблемите ги спираха, гневните изпълнения на Джули итъмните огньове, мълниеносните бурии на Джин, ослепителните светлини на Нава и призраците на Джиерда, те бяха основната причина, поради която бяха обиколили почти всички земи и светове по няколко пъти.

- Престараваш се...
Вече валеше дъжд..Всичко беше спокойно, светкавиците продължаваха. Муртаг това не го притесняваше..Дарсия привличаше вниманието му..Дали така му се виждаше или брат му беше станал по-упорит от преди...Досега трябваше да си е отишъл.
"Пробвай план Б" каза на Клайв, елфът му показа, че е разбрал.
В същото време долу при стените Ним свали ръка от лицето си.
- Вариаки иска да ни държи нащрек - каза на войниците около себе си, като гледаше към несполучливото прикритие на орките

- Ей! Какво става? - изведнъж дотърча Траян - Чух гръмотевици!
Траян се доближи до Джесика и Нава и зачака обяснението им.

- Не знам със сигурност, но Джин иска да отидем, гръмотевиците са по неговата част и иска енергията им.- отвърна елфът и се загледа в Джули и Джин, които вече се бяха отдалечили значително нагоре по стълбите.

Траян се доближи до Джин и тихо му каза:
- А неси ли се замислял, че може да става нещо повече от силна буря? Помисли какво може да стане, ако се намесиш в нещо огромно и опасно...Аз няма да те спирам, но ще дойда с вас. По- добре брадви и грифон на разположение, отколкото смърт...

Момчето го погледна и се усмихна:
- Надявам се да не е нещо лошо, но аз владея мълниите и гръмотевичните бурии, предполагам ще се справя ако е нещо...- в миг замълча, дали наистина беше обикновена бурия, тук в Динзел, възможно ли беше или някой нападаше:- Да вървим!

Траян ходеше с бързи крачки. Той се питаше какво наистина ства и защо има чувството, че някой е в опасност.

"Всичко върви по план"
"Освен едно..Върви по-добре надолу..Тук вече не е безопасно"
"Не е от Дарсия..И той е учуден.."
Клайв кимна, снегът около черния господар падна на земята.
- Светкавиците..От теб ли са? - попита го тихо.
- Мислех, че са от вас? - попита учудено Дарсия.
- Тук не е безопасно..По-добре си върви.
- Мога да се възползвам още малко от компанията ти

Очите на Джин се разшириха:
- Не е обикновена бурия...- промълви тихо и забърза нагоре.
- Джин, какво е тогава?!- смръщи се Джули и стисна жезъла си.
- Не знам, трябва да го видя ида го усетя по- близо... една светкавица!- отвърна момчето и стисна ръцете си в юмруци.

- Вече трябва да си вървиш..За всички е опасно..
- Ще остана тук..
- Не бъди глупак..
Ядните думи на Клайв някак подсилиха силите на светкавиците и демона млъкна.
Светкавиците се усилиха
"Върви надолу. Аз ще се оправя"
"Не започвай и ти"
Муртаг пренебрегна думите му и застана пред Дарсия.
- Аз ще се разправям с теб сега - каза спокойно като прибра безполезния меч в ножницата

Една от светкавиците се спусна надолу и се сля с ръката на Джин, момчето стисна очи и свали ръката си стискайки я в юмрук, около който се въртяха пръстени от искри:
- Това беше... болезнено...- промълви тихо и отвори едното си око, приело ярко зеления цвят.
" Анубис, къде си?!"- развика се мислено Джули и стисна жезъла си.
" Не се меси!"
" Какво?! Как няма да се меся ти..."
" Млъкни и остави Джин да се справи с тези светкавици, енергията им ще му е от полза!"

- Отново на сладки приказки?
Муртаг се усмихна и се приближи до Дарсия. Другия мъж отстъпи, заради падналата точно до него светкавица.
- Можем да си говорим цяла нощ..Но тук не е подходящо..
- Ще видим тази работа
Двамата спряха и се погледнаха.
- Страх ли те е?
- А теб?
Дарсия си пое дъх да се изкаже. Между него и брат му падна една доста голяма светкавица. Земята се разтресе.
- Не е на хубаво - прошепна Муртаг, хвана ръката на другия, който започна да протестира и двамата се скриха след Клайв в отвора. Започваше светкавична буря, можеше да има лоши последици

- Джин, недей!- извика момичето след него.
" Остави го!"- изкрещя Анубис и я повали на земята:" Ако се наложи цялата ти сила ще отнема на мига, остави брат ти да се опита поне!"
- Джин...
Момчето пристъпи напред, светкавиците падаха около него, но той не трепваше:
- Ще те покоря...- прошепна момчето и вдигна ръце, дланите му се сляха с още две светкавици, след които и косата му се измени. По цялото му тяло пълзяха малки светкавици и примигваха искри, а около него се разбиваха по- големи.

- Пусни ме!Ще те убия казвам ти, ще те убия..
- Разкарай го от коридора..
Надолу по стълбите се чу тропот от падане на нещо или някой. Ним тъкмо се качваше нагоре, когато беше запратен отново надолу от падащата фигура.
- Ще ви убия всичките..
- Какво прави тоя тук? - изкрещя на свой ред Ним, хващайки здраво Дарсия.
- Мерси - усмихна се Муртаг и повлече господаря някъде надолу.
- Веднага го изхвърли от крепостта!
- Обещах му да си поговорим

" Изменят се..."- Джин погледна нагоре с разширени очи, следващата светкавица го повали директно. Момчето разтърси глава и стисна очи, светкавиците бяха някак необикновени, а сега се изменяха и в кълбовидни мълнии:
- Някой друг ги контролира, трябва... трябва да преодолея неговата магия...- изправи се залитайки, но се задържа и вдигна ръцете си:
" Киара! "- извика мислено и отвори очи. Следващата светкавица се разпръсна над него, сякаш ударено в някакъв щит.

- Тъй..
Муртаг се настани удобно на пода, гледайки към другия пред себе си. Куикнинг стоеше наблизо, учудена от присъствието на тъмния господар тук. Беше странно спокоен, все едно му беше приятно тук.
- Трябва да ме пуснеш.
- Все още имам въпроси към теб.
- Бурята не идва от мен.
- Разбрах това..Ще те пусна..Когато разкараш орките от тук..И кажеш на майка ни да не тормози планината.
- Знаеш, че е невъзможно.
- Претенции ли имам?Ще те държа тук, ще си поговорим..Можеш да проведеш и други разговори. Може би хората имат въпроси.
Дарсия потрепна, това място го променяше страшно много..Много бързо забравяше за Мраморната кула..Трябваше да го пуснат