Насред пясъците

Заглавие: Насред пясъците Съб Окт 04, 2008 9:17 pm

-Мъъъ...-сянката на фигурата в...палатката,ако можеше така да се нарече,се поразмърда малко.
Не беше доволна...не можеше ли Бог Ра да остави поне тях да се наспят?Покри лицето си с ръце и се сви на кълбо.
"Махай се,махай се!"
Сините й коси още веднъж се разпиляха по земята,покрита с черги,когато тя се завъртя отново на другата страна.Бледата й кожа искаше да се скрие от безпощадната светлина,а дългите й пръсти стиснаха още по-силно чергите.Искаше да спи...искаше слънцето да си отиде...веднага!
Зеленокоското навън се подсмихна.Сестра му винаги реагираше по този начин всяка сутрин.Сякаш презираше златното кълбо на небето,но пък и той не го харесваше особено много...Прокара пръсти през късите си зелени кичури и притвори жълтите очи...

-Дръж се здраво!
Мъжът вдигна детето на гърба си,както винаги правеше,веднага след като излязоха от малката колибка.Хвана я внимателно и тръгна напред през мръсната тясна уличка,където имаше още като него...слуги...роби...но той поне беше изкарал късмет.Служеше на фараона в двореца,а не работеше върху някоя пирамида цял ден под яркото слънце...А и можеше да взема малката си дъщеричка със себе си.
Дългата й кафява косичка беше ниско вързана,а шоколадовокафевите й очички оглеждаха всичко наоколо,въпреки,че нищо не се беше променило...Махаше с ръчичка на всеки,който й се усмихнеше или поздравяваше баща й,преди да продължи нататък с работата си.
Шико пък не приличаше особено много на Джени.Дългата му руса коса беше вързана високо,а тъмните му сини очи бяха дълбоки и криеха тревожни мисли.Той не изглеждаше особено силен,но и не беше от слабичките.Притвори очи и се сети...Елоре...колко много му липсваше Елоре...
-Ой,Муртаг,добро утро!-извика на лодкаря,щом се озова близо до реката.

- Здравейте! - извика им онзи с кърпата на главата, като държеше мързеливо една въдица и чакаше улов. Днес беше твърде топло, за да има хора, които той трябваше да пренесе, но пък така нямаше и работа. В един момент лодката му се разклати силно и от водата се появи един пловец, хванал една риба.
- Храна, храна! - завика като заподскача в лодката, имаше твърде дълга синя коса и "очи от злато" както се изразяваха за него.
- Лука!Идиот такъв, ще ми пробиеш лодката! - разкрещя му се и другия и последва всекидневния им бой. Не че се мразеха, но понякога изпадаха в прекалено добро настроение. Някой беше забелязал това и бързаше да докладва на една важна особа, живееща в замъка, която пък искаше да ги наеме за свои слуги. Златокосият роб бързо премина разстоянието, за да докладва. Все пак, не беше толкова зле, като мнозина други, пък и го уважаваха. Наричаха го Ним, кой знае защо...
Докато тичаше се наложи да премине през тълпа жреци, някои от които му се разкрещяха.
- Непоправим е - поклати глава един от тях, свил ръце за молитва. Кестенявите му коси блестяха доста на слънцето, явно беше вършил ритуали наскоро.
- Ти очакваш ли нещо друго? - отговори другият, чийто сребърни коси доста правеха впечатление. Те заедно поклатиха отново глави и се насочиха към храма.

Висок червенокос мъж излезе от своята палатка, близо до тази на синекосата- ПРотегна ръце нагори е примига сънено. И той не беше от любителите на слънцето, предпочиташе всичко друго, но не и дневната светлина. Разроши леко дългите си червени коси и се огледа, сякаш търсеше някого с поглед, едни малко зловещи алено червени очи. Пак примига, светлината го дразнеше и май щеше да се наложи да си търси сянка още от сутринта. Махна с ръка на зеленокосият пред съседната палатка и бавно пристъпи натам.

Две деца претичаха покрай ониската дървена ограда, която обикаляше в кръг малка колибка. На така нареченият двор земеделецът разкопаваше вече втората овощна градинка, с това се занимаваше от устрин до вечер и беше интересно как поддържа цвета на косата си такъв, беше бяла, дълга и бяла коса, привързана на ниска опашка колкото да не му пречи.
- Нужно ли е?- без да поглежда зададе въпрос на двете деца зад него. Малко кестенявокосо момченце и сестричката му, по- оляма от него и със зелени кичури.
- Извинявай, може ли да си вземем няколко ябълки?- трепна момичето и двамата приведоха виновно глава.
- Знаете, че винаги може да си взимате, не е нужно да се криете.- засмя се той и се изправи като ги погледна топло. Очите му бяха кристално сини, толкова светли, че почти прозрачни, но издаваха някаква топлина към тези деца.

-Внимавай,че ако се приближиш прекалено много,може да те срита в просъница.-предупреди го тихичко Даниел,не искаше да помага на слънцето в мисията му да събужда Джесика с още шум.-Но сигурно скоро напълно ще се събуди.

Джени не пропусна също да размаха ръчичка и се разкикоти лекичко,щом видя изпълнението им.Баща й се подсмихна и продължи напред с по-бързи крачки,беше недопустимо да закъснява.
Очичките на детето се впиха в различните плодове,когато минаха покрай няколко сергии,пълни с екзотична храна или предмети.
-Елате да пробвате старите дрехи на самия фараон!
-Бижута,подходящи само за най-красивите принцеси в нашите земи!И на ниски цени!
-Вземете плодовете,докато са още вкусни!

- Госпожо!Госпожо! - робът пристигна точно навреме, защото господарката му излизаше на някъде. Той стана на колене и зачака разрешение да говори.
- Какво?Видя ли ги? - тихо попита тя, след като се увери, че са сами.
- Мисля, че са подходящи... - тихо каза и русокосия, а тя сви юмрук с победно изражение.

Онези на реката продължиха да се бият и най-накрая паднаха, разбира се.
- Заради теб целия се намокрих! - изръмжа Муртаг като излезе, поне реката не беше придошла.
- Но намерих храна - озъби се синекосия на име Лука и извади две риби от блузата си.
- Щях да уловя сам! - и пак се започнаха...

- Започваме? - ухили се единият от жреците, макар че трябваше да пазят тишина. Другият само кимна и зачака другаря му да запее с приспивен тон, но това си им беше обичаят...Мразеха, но си беше задължение, пък и не беше чак толкова зле...

- Нека поспи още.- отвърна тихо Ника и се подсмихна леко, като скръсти ръце и се загледа в далечината, пясъци и само пясъци, златисти до оранжеви, този живот му харесваше, съжаляваше само за един свой роднина, който беше предпочел да се занимава с друго и да живее другаде.

Децата постояха още малко при белокосият, като го гледаха, кат разкопава и полива с делви. Ябълките бяха едни от най- сочните, които бяха опитвали някога и затова винаги идваха при него, той единствен им даваше всясакви плодове и други разстения без да имат някакви проблеми и без да ими иска пари:
- Ще ми помогнете ли? Трябва да ги занеса на пазара.- подвикна той, накачил няколко дървени щайги върху малко изгнила дървена количка с едно колело отпред.
- Май няма да можем...- заговори зеленокосото момиче.
- Откраднах медна монета от една от продавачките, тя не ме видя, но ако се появим там днес веднага ще ни обвини.- завърши Джин и поклати глава.
- Разирам.- кимна с глава и разпусна косата си, като белите кичури се разпиляха по гърба му, сливайки се с бялата роба:- До после, мъници и се пазете!- вдигна количката, хващайки за древе дръжки и я забута бавно към вратата на двора си.

Палатката се разтвори,а от там изпълзя една много сънена Джесика с още по-рошава коса.
-Дооо-прозявка-бро утро.-и почеса главата си,щом седна на земята между тях двамата.
Беше облечена в кафеникава рокля,а около кръста й се въртеше малко кожено коланче.Косите й падаха навсякъде и стигаха чак до пясъка.
-Добро да е.-отвърна все така тихо Даниел.

-Щеше да закъснееш!-момичето размаха кърпата срещу лицето му,защото я беше стиснала в юмрука си.
-Съжалявам!-Шико въздъхна виновно,Вичи винаго правеше така всеки ден.
-Само аз и Стивън ли ще вършим работата си,а?!
Синекоското само погледна към тях,щом чу името си,но бързо се върна към цветята,които засаждаше.Намираха се в малка градинка с езерце точно по седата,където различни малки и големи рибки се гонеха напред-назад.Наоколо растителността беше в изобилие,а точно до Вичи имаше една малка масичка с два стола до нея.
-Джени,слизай от гърба на безотговорния си баща.Ако искаш,можеш да помогнеш на Стивън с цветята.
Шико отново въздъхна,но се усмихна,когато Джени го потупа ободряващо по главата.Детето скочи от гърба му и изтича при Стивън,който я посрещна усмихнато.

- Ще пратя да ги хванат...Първо лилавокосия, нетипичен е - започна да си мърмори онази и го изгони. Ним се изправи с облекчение и бързо напусна залата по свой си обичай.
- Горките - каза си тихо, после се зае с работата да мие пода - негово задължение тази седмица. Добре се справяше...Дали онези наистина щяха да пострадат както той беше пострадал...Надяваше се, че не...

"Свършвай!" повтаряше си нетърпеливо единия жрец, докато другия продължаваше да възхвалява бога. Самите те, странно, но не вярваха особено в богове. Просто искаха да живеят, а само това им даваше този шанс.
След молитвата двамата тръгваха към пазара, за да огледат какво ново. Бяха си такива, пък и се предрешаваха като роби.
- Чух че една от господарките иска да вземе лодкаря под крилото си - ухили се среброкосия
- Клюки, няма да стане.
- О, не се съмнявам...Тя си получава това, което иска

-Ама ти за едно малко момиченце си доста досадна!-накрая не се сдържа Шико,когато Вичи си позволи да го забута към мръсните плочки пред вратата.
-Бърши...-изръмжа тя,набута и в неговите ръце скъпите им приятелчета-кърпа и полуразбита кофа с вода,и се върна към масичката,която и без това си лъскаше от чистота,но явно Вичи не беше доволна,съдейки по това колко усилено търкаше.
-Кака Вичи не е в добро настроение май...-прошепна тихичко Джени,докато поливаше розовите храсти.
-Какво те кара да мислиш така?-подсмихна се Стивън.

- Ним!
- Никравзи!
Ужас, веднага трябваше да дойде от всички страни, как щеше да го приеме това...Тя?Все пак робът си беше роб и побърза да угоди на всички. Явно днес всички говореха за този глупав лодкар. Кога го беше виждала тя, защо го искаше в двореца, никой не знаеше.

Докато пък всички говореха за него, той говореше за рибата и как щял да я сготви. Лука го гледаше уж заинтересувано и гонеше една муха.
- Лука, слушай ме - изръмжа накрая, но спря и се огледа. Защо хората се насъбираха тук...Не разбираше...Всички ли искаха да бъдат пренесени през реката...

-Ето там има едно патънце...-Стивън мина покрай нея,пренасяйки няколко саксии с още цветя,които чакаха новия си дом,а пък Джени тичаше лекичко зад него.
-Къде?!-паникьоса се белокоската и се заогледа,но щом нищо не видя,реши,че трябваше наново да започне да търка.
Шико поклати глава и продължи да търка,но щом дъщеря му изтича покрай него,видя как тя му се усмихваше.Наистина приличаше на майка си...Гушна я за кратко,но щом чу недоволното ръмжене на Вичи,я пусна да върви да помага на Стивън.

- Дай да купим праскови...
- Бананки..
Двамата жреци замислено спореха кое е по-хубаво, когато с бясня скорост някой или някои преминаха през пазара, а тълпата след тях помете всичко.
- Какво става? - закашля се Клайв, закривайки глава от праха.
- Май са започнали...
- С какво?
- Лодкаря, нали ти казвам, всички казват че май се е провинил в нещо и сега една от господарките го иска в дома си, за да го разпита

- Добро да е.- поздрави Ника и се усмихна, но продължи да се взира в далечината отнесено:- Само, че по- добра е вечерта.

Беше спрял с количката пред една от сергиите и разтоварваше щайгите. Ябълки, круши, банани, праскови, грозде и някакви малки червени, които наричаха череши, но рядко се копуваха. Май той беше единственият, който садеше такива дървета и то в двора си, ачрез тях се изхранваше, като ги продаваше на пазара. Една синекоса жена ги преглеждаше и отброяваше монетите:
- Добра реколта има тази година.- усмихна се тя и завърза въженцето на кожената торбичка с парите.
- Да, макар че земята е суха.- отвърна Нава и кимна с глава, оставайки и последната щайга на земята:- Как е Андори в двореца, чух че са го взели за писар?
- Да, а той толкова обича да пише, че само мастило му ев главата.- поклати глава Ийв и постави ръце на кръста си:- Не му елесно, преди седмица искаше да учи селяните да четат и пишат, а сега той трябва да се учи на по- сложните символи, ако иска да си запази главата.
- На никого не му е лесно, но се свиква. Надявам се скоро да е свободен, не сме се виждали от отдавна.
- И аз се надявам, виждаме се всяка вечер, но като се прибере само търси къде да легне ида спи.

-Определено...Искам още да спа,но не мога.-подпря се на земята с ръце и също се загледа нататък.-Днес май ще трябва за малко да се върнем в града...провизиите ни са на свършване,пък и феновете ни може да липсват шоутата.

-Това ли са всичките?-попита все така весело детето.
-Джени,това бяха към петдесетина цветя!-ококори й се Стивън насреща с чвервените си очи.
-Сториха ми се по-малко...-замисли се тя.
-Прекалено много ти харесват,ето защо.-засмя се Шико,след като Вичи инспектира пода му и накрая го възнагради с едно "Става."

- Тоя град ще се оправи ли някога...Напускам, реших да стана отшелник - протестираше един от жреците като се връщаха към храма си.
- Спокойно, ние сме си виновни, че живеем в подобен край. До Нил винаги е...
- Винаги е такова заради глупавите й прищевки!
- Няма значение, имаме малко работа в храма, да побързаме - предупреди най-накрая Кевин и задърпа другия нататък, понякога му идваше в повече цялата тази олелия, която вдигаха точно по тези улици сутрин, обед и вечер и то все едни и същи определени хора. Наложи се отново да се сблъскат с тях, после да ги полеят с кофа с вода, защото непохватния Ним пак бързаше нанякъде
- Извинявай! - каза и изчезна зад ъгъла той

-Ммм...сега какво имаме да правим?
-Аз имам работа още по-навътре в градините.-въздъхна Стивън.-Да ви приличам на градинар?Никак не си падам по цветата,ако не беше Джени,до сега да са ми отнесли главата!
-Значи идвам с теб.-детето го хвана за ръката.
-Внимавайте.-извика Шико след тях и след това се обърна.-А ти престани да висиш над тая маса,накрая ще я стриеш на прах!Хайде,влизаме вътре да чистим.
-Чакай,че видях още едно...-не можа да се изкаже,защото той я сграбчи за яката и я затегли към двореца.

- Тръгнаха ли си? - едни лилави очи се показаха зад една от статуите, после и двамата си отдъхнаха
- Здрасти! - поляха и тях с една кофа вода и те изкрещяха ядосано
- Виж какви ги вършиш бе...Ним? - до колкото си спомняше него го бяха екзекутирали...Какви ги вършеше в двореца.
- Стоп!Без въпроси...Ще ви помогна да излезете, но да знаете, че сте в опасност. - ухили се русокосия и се огледа - Ако жреците или господарката ми ви намерят ще си загубите главите

-Я?Муртаг,в какво пак си се забъркал,че си в двореца?-Шико също носеше една кофа с вода,а мокрият под даваше перфектните условия за случайни заливаници.
-Аааа,ти ли си този,покрай когото се вдига врява напоследък?-Вичи го посочи с пръст.

- Не знам за какво става въпрос - поклати глава лодкаря след като се опази от кофата на Ним.
- Господарката ми ти е хвърлила око. Не можа да ми вземе главата и иска нечия друга. Но и аз не знам нищо друго - поясни Ним, който започна и да чисти, защото можеше да загази

- Щом е наложително ще отидем.- потвърди червенокосият, с удоволствие би отишъл, но само с надеждите да избегне някой живеещ там.

- Много врява вдигате!- обади се леко сърдито някой от прозореца няд тях и няколко черни кичура се провесиха надолу:- Ако наистина искате да си опазите главите, по- добре стойте по- далеч от двореца, господарите не си поплюват.- смекчи тона си Андори и огледа тези долу.

- Извинявай - ухили се Ним с едно премерено движение заля пода и мълчаливо седна да го почисти. Кой знае кога пак щяха да го повикат, пък навсякъде имаше различни правила. Жреците минаха бавно до него, забелязаха лилавокосия и врявата отново се пресели на пазара.
- Тези дни тук не се живее - поклати глава Ним, продължавайки бързо бързо да привършва първи път, после пак и пак...

Вичи и Шико също се заеха да чистят,кой бърше колоните,кой статуите,кой пода...

-Стой!
Стивън замръзна така във въздуха,вдигнал крак,още малко и щеше да стъпи.Погледна неразбиращо през рамо и видя как Джени сочеше земята точно под крака му.
-Ще ги настъпиш.
Синекоското погледна надолу и видя,как още малко и щеше да премаже лалетата,които току що бяха засадили.Тая работа му писваше...Даже понякога си мислеше,че щеше да получи алергия от всиките тези цветя.

-Ммм...колко ли монети ще захвърлят по нас?Харесват им илюзиите,които създаваме.-синекосата щракна за миг с пръсти и нещо като малко черно кръгче започна да се върти над дланта й,докато бавно не се изпари.

- Писта! - пазара отново беше пометен както обикновено и двама се хвърлиха в реката, след което изчезнаха.
- Тоя наистина си го проси - ядосваше се някакъв в броня, после кимна на останалите и всички се разделиха.
- А моите плодове кой ще ги плати? - изкрещяха ядосано двама трима пазарджии, но никой не им обърна внимание.

- Никравзи! - извикаха го отново и беше принуден да полее друга зала и да започне да чисти нея...Тоя живот му писваше, защо ли да не избягаше...

-Горкия...-въздъхна Шико и продължи да търка носа на статуята на Озирис.
Вичи не му обърна много внимание,но пък затова сега колоните сякаш бяха чисто нови и блестяха от чистота на слънцето.
-Хеее,бог Ра би се гордял със слуга като мен!
-...Работохоличка...

-Сега да ги полеем малко и сме готови!-измънка полуумряло Стивън,вече се беше и разкихал...
-Аз ще се погрижа,ти се върни вътре.
-Сигурна ли си?
-Мхм.-сграбчи веднага кофата с вода и няколко малки купички,като се устреми по пътечката.
-Енергично дете...-усмихна се той.-АПЧИХ!

- Някои са щедри.- отвърна Ника, който за момента държеше ръцете си зад гърба си.

- Какво става?- запита белокосият, който се опитваше да си вземе количката и да се прибира.
- Една от господарките си е набелязала лодкаря.- отвърна Ийв, покривайки някои от плодовете си с одеало за да не се напрашат от тичащите и вдигащите прахуляк по пътя.