Насред пясъците

- Не... не просто познати...- едва изрече и завъртя глава в двете посоки, оглеждайки се стреснато.
Зад една от близките колони друг дългокос се вцепени, чул приближаващите копитни животни и най- вече този глас, колкото и тих да беше. Май двямата се чуваха и на километри един от друг:
- Нава?- смръщи се Андори и се вгледа в белокосият.
- Нава!- обади се и червенокосият, като високият му стреснат тон накара близнакът му да се покаже от зад статуята.
- Ника?- кристалносините очи се разтрепериха при вида на онзи червенокос там, а и неговите червени очи също не бяха по- спокойни.

-Ъъъ...
-Ъъъ?-повдигна вежди Даниел.
-Ъхъъъ...
Остана така,но показалеца й си сменяше ролите постоянно-дали да сочи Ника или Нава...не можеше да реши.

- Какво правиш тук?!- долетя веднага гневен въпрос от страна на белокосият.
- Какво? Не може да идвам в града вече ли?- смръщи се Ника.
- Никой не е казал такова нещо, но...
- О, я стига! Никога не си го признавал, слънчев поклонник!- прекъсна го червенокосият и просъска ядосано.
- Явно имаш сериозен проблем? Дивак!
- Някой да ми обясни?- запита Ийв стреснато, като гледаше двамата шокирано, те бяха почти еднакви, ама абсолютно:
- Това е брат ми... близнакът ми, Ника. Когато бяхме деца реши, че предпочита живота в племе, почитащо луната пред това да помага в отглеждането на плодовете.
- Разбира се, ти си по тази част!

-Стига вече!-изръмжа синекосата,като накара Шадол да застане между двамата.-Ей,като деца сте...Като толкова много не се понасяте,'диваците' могат да си продължат по пътя,а пък вие да си гледате тук работата.Вземете се избийте.

- С удоволствие.- подшушна червенокосият, взирайки се с пренебрежение в брат си.
- Запази си коментарите за себе си.- скръсти ръце белокосият:- Та, какво те води... по- точно ви води насам, мислех че...
- Много мислиш!
- Отговор?

-Работа.-дръпна юздите лекичко,в готовност да продължат напред.

- Да ги предупредим.- обади се Ийв и се смути леко:- Все пак...
- Ох.- въздъхна Нава и се смръщи:- Ника, спри!
Червенокосият го погледна за миг, но отново отклони погледа си, мразеше очите им да се срещат. Неговите аленочервени, а на близнакът му кристалносини:
- Какво?- попита троснато.
- Наоколо има крадци- убийци... ако искате да си вършите работата нормално, по- добре се пазете.

-Крадци-убийци?Даниеле...-синекосата погледна скептично към брат си.
-Хехехехе.Наистина беше шегичка...Наистина!
-Ще я видим тази шегичка.Благодаря за предупреждението инъче.-Джесика се усмихна за миг на продавачите и продължи напред след Ника.

Белокосият кимна едва и обърна гръб към тях:
- Нава!- писъкът на децата го стресна и той се извърна с разширени очи:- Нава! Нава!- Джули и Джин тичаха към него и изглеждаха много уплашени.
- Какво... какво има?- стресна се той и приклекна за да ги прегърне, от очите на момченцето се стичаха ужасяващи сълзи, а той също и сестра му трепереха:- Какво има?
- Нищо не сме взели! Нищичко... те... те...- заговори зеленокосото момиче и стисна очи:- Имаха ножове, Нава.