Насред пясъците

- Лука, май им избягахме - взе си дъх единия, когато се показа над водата, но беше принуден отново да потъни, понеже няколко копия паднаха едва ли не върху него.
"Какво искат от мен" намръщено заплува отново той заедно с другия, и двамата знаеха най-доброто място, от където да излязат...Но после...
- Дръжте ги! - опа...Водата беше доста прозрачна, наложи се да плуват по-бързо...Надяваше се да не загазят, отново приближаваха пазара...Много лошо...

-Добре,че е така.-още една прозявка и тя даже не усети как се излегна на земята,даже и после косата й да се напълваше с пясък.

Джени свърши доста бързичко и веднага щом се изправи на крачета,погледна нагоре към небето,към слънцето.Размаха ръчичка,сякаш искаше да поздрави слънчевия диск и да го помоли да обърне малко внимание на градината.Прибра всички кофи и започна да върви обратно по пътечката,сега можеше да помогне и на татко си.

Част от тълпата едва не прегазиха двете деца, които пак опитваха да отмъкнат някоя и друга монета от разсеяните продавачки на пазара. Все не си взимаха поука:
- Към бараките, там ще сме на по- спокойно.- прошепна зеленокосата и дръпна брат си за ръката натам. На косъм беше да вземе цялята торбичка с моните, ако не беше Джули.

- Хайде, ставай!- червенокосият я погледна и се усмихна леко:- Стига мързелува, денят едва сега започва.

- Хванете ги!
- Защо гонят беззащитни...
- Искаш ли мрежа за риба?
- Дай!
Муртаг се спря и зачака нервно Лука да извади мрежата от джоба си, кой знае защо седяла там, отново бяха близо до пазара. Синекосия успя да я разгъне и двамата я хвърлиха по преследвачите, като ги накараха да се спънат и да паднат.
- Сега да се изпокрием някъде - подкани Муртаг, само че си нямаше на представа къде, с тези мокри дрехи оставяха следи

Тъй като тази част от градината,с която се бяха занимавала тази сутрин,беше точно покрай входа на двореца,който пък си беше близичко и до пазара,Джени се беше отдалечила само за момент от любопитство да види какво точно ставаше.
-Псст.-сега им махаше на двамата да я последват,разпозна Муртаг и Лука и се чудеше за какво ги гонеха,не ги мислеше за лоши хора.

-Не искааам!-простена сърдито тя,но хвана протегнатите ръце на брат си и се изправи на крака.

- Хей, Уайдет!- подвикна някой от отсрещните сергии, шумотевицата намаляваше и той беше решил да се възползва, а идокато белокосият е наоколо.
- Какво?- отвърна троснато, с някои пазарджии не можеше да се говори много добре.
- Виждал ли си двамата Дракинзи?
- Изобщо! Защо?
- Още от сутринта ми изчезнаха медни монети.
- И трябва тях да обвиняваш, Себастияно?
- Друг такъв като тях наоколо няма.
Нава махна с ръка и обърна гръб, онзи беше повече от дразнещ. Ийв също поклати глава, макар и да продаваше тук и тя не можеше да разговаря нормално с някои.

Двамата бегълци от реката се стреснаха, всичко днес изглеждаше доста напрегнато. Дори двамата жреци, иначе мирни хора и оня с кофата...
- Джени?Какви ги вършиш тук?

-Исках да видя какво става...Не казвайте на татко!-бързо ги дръпна зад колоните,преди стражите да продължат да бягат нататък.-Защо ви гонят?

-Хааайде,Шадол...-това вече беше странна гледка.
Вързани за палмата имаше един черен като нощта кон и две камили...Конят беше спечелен в един бас,от който тримата получиха репутация на "нечестни играчи на зарчета",но пак си го беше взела.Потупа го по муцуната нежно и махна юздите,прекарвайки пръсти през дългата му грива.
-Ще отидем за малко в града...

- Той само на теб май ти дава да го пипаш?- подсмихна се Ника и поклати глава, като се приближи към една от камилите.

Бараките, в които бяха решили да се скрият от тълпата и да прегледат набързо какво са успели да отмъкнат от разсеяните на пазара, се намираха близо до дворцовите градини. Джин все още недоволстваше от това, че Джули го беше издърпала така, но не можеше да каже нищо. Тя му беше запушила устата с ръка и го буташе натам внимателно.

- И ние не разбираме. Един от чистачите в двореца каза, че е защото някаква се била ядосала и била ни набелязала за жертви.
- Всъщност не разбрахме и защо - добави Лука, изваждайки още една мрежа от незнайно къде. - Но май няма да се задържим за дълго вече

-Мога да ви скрия...-замисли се детето.-В двореца,не!Но никой не би тръгнал да ви търси у дома.

-Че как инъче?Жаден ли си?-вдигна манерката,която беше взела със себе си от палатката и внимателно наля малко вода в шепата си,като я доближи до муцуната на животното.

- Не е нужно да го правиш, можете да загазите - поклати глава Муртаг, после се огледа - Ние с Лука следва да избягаме, ще си намерим камили или кон, кой знае и ще се надяваме пустинята да е благосклонна

-Не!-извика детето,като едва не пивлече вниманието на някои хора наблизо.-Няма да си тръгвате.Не искам.Сигурна съм,че татко също щеше да ви даде да се скриете при нас!Ако трябва,само за ден,да измислим нещо.Моля ви!

- Но те няма да спрат да ни преследват, някой ден ще се наложи да си вървим....
- Муртаг може и да е прав - намеси се Лука, чието сериозно изражение Муртаг виждаше за пръв път откакто една нощ в малката къщурка на рибаря бяха довели сирачето със синята коса. - Но докато намерим превозно средство, ще трябва да отидем някъде.
- Ти луд ли си?Ами ако ни хванат там?Знаеш ли какво ще причиним?
- Знам много добре, че си прав, но имаме нужда от подслон, разбери, ако ни хванат нищо няма да постигнем. - заяде се Лука, едва не оплитайки мрежата около себе си. - Веднага бих се населил при Джени, ако е сигурна, че може да го направи, знам че искаш да не ги излагаш на опасност, нямаме много избор.
- Кой си ти? - за пръв път задаваше подобен въпрос, Лука винаги беше твърдял, че знае от къде идва и кой е, но не искаше да каже. Синекосия се подсмихна загадъчно и отново не отговори.
- Джени, Муртаг е инат, но и от негово име бих те помолил да ни намериш подслон

-Разбира се!-детето грейна и ги хвана за ръцете,като внимателно се огледа,преди бъдзо да се затичат към малките пътечки,водещи до глинените колибки.

-А,къде остана Джени?-щом Шико видя Стивън без детето,тръпки го побиха.
-Искаше да остане малко в градините...
-Ти луд ли си бе?!-веднага заряза кофите и кърпите и отпраши към градините,да я търси.

- Ако стане нещо, ти си виновен - просъска Муртаг към отново придобилия своето си изражение Лука, но отново не каза нищо.

В двореца Ним беше извикан отново пред господарката си
- Не са ги хванали. - яростно започна тя, държейки онзи страшен камшик.
- Трябваше да ги предупредите, че лодкарят е добър беглец. - тихичко започна Ним, но едва ли някой щеше да го чуе, за всички той беше виновен...Поне в двореца. Направо си представяше какво щеше да стане сега, както тя си държеше това опасно нещо

Доста бързичко стигнаха,а и беше абсолютно пусто,почти всички,живеещи на това място,работеха по цял ден и сега не беше много по-различно.Открехна дървената врата,която имаше една доста големичка дупка в долния десен ъгъл и бързо ги набута вътре,преди да затвори.
-Не е много комфортно,но се надявам да ви помогне засега.-усмихна се засрамено детето.
В единия ъгъл имаше едно доста калпазански направено сламено легло,покрито с няколко изтъркани черги.Пода беше направо пръст,а някои стени-наистина напукани.
-Стойте тук и довечера ще обсъдите с татко какво да правите после...

-Дженииии?-тревожния му глас се чуваше навсякъде из градината.-Джениии?
-Ти си голям идиот бе.-Вичи прасна смутения Стивън в тила,което само го наката да се свие още повече.

- Горкото момче.- прошепна сам на себе си Андори, минавайки покрай залата, където беше господарката им. Да го бяха пуснали да си върши работата, без да го тормозят, но не. Чернокосият поклати леко глава и се насочи към външната врата, трябваше да ходи до един от храмовете за да оправи някои от йероглифите там, били избледнели.
Излизайки навън, дочу викът от градините:
- Шико, какво има?- запита тревожно, едва ли до сега беше виждал русокосият толкова стреснат, а и викаше дъщеря си, едно от малкото деца които играеха из двора.

- Спокойно, ще се оправим - кимна Муртаг, след което си замълча, сякаш се услушваше. Странно му беше как Лука може да бъде толкова спокоен...Чакай малко, него защо не го гонеха толкова...Нещо не беше наред...

- Хиляди пъти, хиляди пъти съм казвала, че искам Лука тук, но по дяволите този глупав лодкар изаде всички! - крещеше си тя, но единственото, което Ним следеше в момента беше кога наистина щеше да излезе извън нерви.
- Заради този лилавокоско всичко тръгна наопаки. Как баща ми го е позволил!? Ще науча тези рибари къде им е мястото и ще върна Лука на неговото място!

- Нещата ставали зле - единият от жреците обикаляше уж да спазва ритуала, а приятелят му седеше до олтара, както винаги тихо.
- Млъкни, ще имаме проблеми иначе

-Търся Джени,някъде се запиляла из градините...-мъжът сложи ръка на главата си и отново се поогледа.
-Изненада!-детето внезапно се озова на раменете му,от което той едва не получи сърдечен удар.
-Джени!Къде беше?
-Играех си на криеница.-засмя се детето и прегърна главата му.
-Притесни ме.Недей повече така да оставаш самичка,още си малка.
-Извинявай,тате...

- Кой си ти? - попита отново Муртаг, а Лука се престори, че сгъва мрежата отново.
- Лука, защо криеш? - отново попита, този път получи един поглед от синекосия и той поклати глава.
- Защо смяташ, че баща ти беше убит?Просто за да натресат при теб другарче?Това е много повече, отколкото можеш да си представиш...
- Не си фараонът, нали?Значи мога да го понеса - ухили се Муртаг в опит да го насърчи да говори.
- Не, можеш да бъдеш сигурен, че не съм фараон...Нито пък някой негов брат или подобно...Нищо от семейството му. Но от семейство на приближени...
- Важна особа ли си?
Лука го погледна отново, сериозен, май му беше ударил часа да се разкрива малко по малко.
- Да, Муртаг...И то доста опасна важна особа, знаеш ли?

Всички се бяха върнали обратно на работа,Шико много по-спокоен,Стивън все още чувстващ се виновен.Вичи се беше отказала да му мърмори на главата и сега продължаваха да чистят,този път се бяха разделили.Шико и дъщеричката му се занимаваха да оправят някаква спалня на втория етаж,която наскоро била използвана и оставена в абсолютно отчайващо състояние.

Болеше ужасно, но на кой ли му пукаше де...Русокосия продължи да си чисти пода, от време на време поливайки себе си, че да си отмие раните. Да, ясно, пак беше виновен. Ако намереше лодкаря щеше да избяга с него...Вече го беше решил

-Тате...?-Джени го погледна умолително,той само въздъхна и я пусна да върви.
Детето едва не се хлъзна,когато изтича при Ним,но нищо не му каза.Приклекна и усмихнато започна да помага,и то с такава енергия,сякаш самата светлина й презареждаше батериите.
***
-Уууух,днес беше уморителен ден.-Шико въздъхна,не си чувстваше ръцете,а дъщеря му не спираше да бъде все така жива и енергична,съдейки по това как си играеше с русите му коси.
Някакъв далечен шум привлече вниманието му и го накара да започне да върви по-бързо.
-Ой.-нечии червени очи проблеснаха в мрака на нощта точно пред него.-Тая торбичка със жълтици на колана ти доста ми допада.
Още двама се приближиха зад него.Шико целият пребледня и погледна към парите,които беше заслужил днес.Не бяха много,но...
Нямаше никакво питане дали доброволно ще им ги даде,просто го блъснаха в гърба и той падна на земята,като една доста изплашена Джени се претърколи настрани.
-Престанете!-изкрещя Шико и тъкмо да се опита да се изправи,когато онзи го срита в ребрата и му изкара въздуха.
-Днес не съм много на кеф,сега ще си го изкарам върху теб.-нещо като нож блесна в ръката му...
Джени остана така,парализирана от страх,не знаеше какво да стори.Крясъците на баща й всяваха все повече и повече ужас вътре в нея,а кървавата тежност,която се разтече от раните му напълно я довърши.
-А какво да го правим тоя дребос?-попита един от онези двамата,щом водачът им си взе жълтиците.
-Хвърлете го на крокодилите...-да,ама не,защото някакви мъже от стражата внезапно се появиха от някъде и тръгнаха да ги гонят,забравяйки напълно за трупа и съкрушеното дете.

- Луд, луд, луд - беше му казал единият, но си остана просто там, май вече нямаше коража. Не, просто бяха твърде различни. Лилавокосия беше излязъл от къщата, за да му стихне гневът. Това, че цял живот беше мислил един човек за приятел, а сега се беше оказало, че е бил просто използван...Не искаше да го проумява.
"Върви си вкъщи!" беше заповядал, но Лука не го беше послушал. За да не го удари беше излязъл и навън. Явно се оказваше, че го гонеха само защото не знаеше нищо...Какъв късмет...Той ритна едно камъче, за да не се налага да крещи ядосано. Нямаше никакъв смисъл, нали...Поклати глава и продължи по пътеката. Да се предадеше ли сам?Просто нямаше смисъл да се крие от тях, като Лука беше им господар...Не знаеше, всичко обаче се беше сринало из основи. После се сепна. Къде беше?Толкова близо до опасността?Поклати глава, сякаш чак сега изпитваше страх. До сега всичко беше игра, но...После видя нещо, беше прекалено тъмно, за да различи нещата. Не биваше да бъде тук, но това не беше особено нормално...Тези фигури де...
- Джени?