Насред пясъците

Детето беше успяло да намери сили само да се приближи до трупа на баща си и да уви ръцете му около себе си,след което се беше свило на кълбо.Сега малката й и без това мръсна рокличка беше цялата в кръв,босите й крачета също,а пръстчетата й изглеждаха абсолютно безжизнени.Отвори очи,когато чу името си,но те бяха толкова по-различни...празни,някак замъглени,енергията я нямаше.Изражението й беше абсолютно неутрално,сякаш онази усмивка никога не беше съществувала.

- О Боже... - имаше ли смисъл да казва нещо друго, беше си ужасен. Направо сякаш беше попаднал някъде, от където нямаше измъкване. Сега всичко беше се вледенило. Дори не усети как е пристъпил до момичето и се е стоварил като чувал с картофи до...Тях...Нея...Беше си изгубил гласа, просто не се усещаше и времето си беше спряло. Не че не беше присъствал на..екзекуции...Но майка му го беше водила при разни жреци, които уж му бяха помогнали и така беше...Но сега нямаше кой да му помогне

Още една сълзичка капна от очите й и тя ги затвори,като се сви още повече в студената прегръдка на баща си.Какво мислеше да прави?И тя не знаеше,но вечно да лежи така също си я устройваше.Напълно.

- Джени...Недей така - прошепна Муртаг макар че нямаше силите да я накара да се отдръпне. Сякаш той или тя, някой тук беше отровен...Не, не знаеше всичко беше объркващо. Чувстваше се като парализиран

-Какво друго да правя...-леко отвори очите си.-Те ми го отнеха...какво друго да правя?

Това му се струваше ужасно познато...Познато...
"- Махай се, ще отмъстя сам!
- Не!
По коридора крещяха, ръката му изпусна ножа и всичко потъна в мрак. На следващия ден вратата на къщичката се разби и отведоха стария мъж, докато майка му умоляваше и плачеше.
- Аз съм виновен - потвърди гласа на баща му, после изчезна. Майка му се поболя от тревога, същата нощ бурята отвори вратата, синекосото момче се усмихваше на прага, по бузата му се стичаше сълза"
Спомни си...Много добре си спомняше...Но беше отдавна...Наведе глава.
- Кажи ми кой беше и аз бих отмъстил за теб - каза най-накрая - Но това няма да върне никого, а би отнело други. Нямам сила да те отделя от него, нито да ти го заповядам. Не мога да ти помогна заради това, което съм, просто се опитвам да те защитя?От какво?Не знам.

"Просто се опитвам да те защитя..."
'-Джени!Внимавай!
-Ама тате,това е забавно.-клатеше се с главата на долу върху клона на дървото в градината.
-Слез от там веднага!
-Защо?Защо ми пречиш да си поиграя малко?-намуси се детето.
-Защото искам да те защитя!Сега слез от там,преди да си си разбила главата!'
Надигна се бавно и усети как ръцете на Шико веднага паднаха на земята,а не се опитаха да я върнат обратно.
-Не видях кой беше...беше тъмно.И не искам...отмъщение.Просто искам да си отида вкъщи!-стисна очи и последното така го изкрещя,че чак няколко птички изхвърчаха в далечината.
Стрелна се напред и се забучи в него.

- Ще те заведа вкъщи - отговори тихо лилавокосия, като я прегърна по инстинкт, все още се чувсткваше замръзнал и се чудеше как ли ще се изправи

Чуха се стъпки от далечината,явно онези стражи бяха сметнали за нужно да вземят тялото,пък после какво щяха да правят с него,беше друг въпрос.Джени настръхна,щом ги чу и не посмя да се обърне,защото си мислеше,че не стражите,ами онези разбойници идваха.

Муртаг се изправи, чувайки стъпките и се обърна. Много добре си знаеше, че ако го познаеха трябваше или да бяга или да изостави детето и да го направи, но нямаше значение. Не, всъщност беше обещал да я заведе вкъщи, така че не можеше да я остави

Джени погледна за последно към тялото на Шико,осъзнавайки,че не можеше нищо да направи за него сега...Нямаше как да вземат тялото със себе си,нямаше как тя да го погребе.Затова просто се сви в ръцете на Муртаг и затвори очи с надеждата,че когато се събуди,русокоското отново ще й се усмихва,казвайки й да побърза,защото закъсняват.

Спомняше си деня с бурята, когато всичко това беше се случило. Но това беше неговата история...Беше минало...Побърза да се скрие, както беше направил и тогава, но му беше помогнал друг, който го нямаше. Кой ли вече съществуваше, всички те напускаха града един по един. В къщичката нямаше никого, Лука си беше тръгнал. Зловещ знак, че го чакаха проблеми и то олеми. Лука си беше отишъл там, където му беше мястото след изгнанието си. Но нямаше да спре преследванията. Това сега нямашезначение, просто затвори вратата зад себе си, беше чужда врата, но неговата вече я нямаше, пътувайки по течението на Нил. По-рано беше видял пушекът, който се вдигаше от основите на неговия дом. Още един знак, че беше време да си ходи

Даже и да се опитваше,не можеше да заспи така и се предаде,точно когато я оставяше на леглото.Не,Шико все още го нямаше.Ами ако опиташе пак?

Остави момичето, после отново застана до вратата. По-рано щяха да обсъждат нещо, но какво ли беше...Всичко беше тръгнало наобратно. Дали трябвашеда си тръгне сега, чудеше се. Да си събере отломките от къщата, може би...

-Къде отиде чичо Лука?-накрая попита.
Дрехите й още бяха червеникави,но на нея сякаш не й правеше впечатление...единственото нещо,което не се размазваше в ума й,беше усмихнатото лице на баща й.И все пак можеше да събира няколко думи в един изречение.

- В двореца - тихо отвърна Муртаг, сякаш беше залепен за вратата. Не можеше да й обясни всичко това, но ако той останеше тук тя щеше да е в опасност... - Но ще се върне.... - наистина го вярваше, колкото и важен да беше Лука, щеше да се върне, заради това, което бяха преживели заедно

-Ако искаш да си вървиш,няма да те спра...-обърна се с гръб към него и се сви съвсем,като се покри с една от чергите.-Вичи и Стивън все ще дойдат утре...и ще ме вземат...Не те гоня.

- Разбирам. Просто се чудя дали аз мога да отида някъде сам. Не мога да намеря камила или кон през нощта. А нямам шанс тук. Утре сутринта ще бъде свършено с мен така или иначе.

-Както се очаква...стоят си вкъщи,вместо да са под красивото нощно небе...
Опа...това копита ли бяха?
-Пф.Какво друго ще правят?В мрака са абсолютно беззащитни!
-Дупката долу вдясно.-каза набързичко Джени,с все същия безизразен тон.-Всичко ще виждаш.

- Сега ли трябва да се скрия?Не мисля, че ще дойдат веднага за мен - объркано отговори той, сякаш не се намираше на този свят

-Жена страж до сега не е имало.-отбеляза Джени.-Дупката е на вратата,не в стената.
-И сега какво ще правим,докато градът се събуди?
-Можем да изрепетираме някои илюзийки?
-Колко пъти сме го правили вече?Писна ми...Уоооу,Шадол,какво има,момче?
Конят тихо изпръхтя.

Докато Муртаг стоеше до вратата все така, сякаш искаше тя да му каже нещо, в двореца някой не спеше спокойно
- Ним...Ним... - разтърсваше го някой, най-накрая русокосия се събуди и с ужас впери поглед сякаш в собствените си очи. Но се оказа Лука.
- Намерих коне, ще се махнем от тук...Да побързаме.
- Сега ли?!
- Да...
- Муртаг...
- Надявам се да стигнем...

Даниел помириса въздуха и очите му леко се разшириха:
-Намирисва ми на кръв!
Джени се стресна и погледна надолу към ръцете и краката си,вярно,не беше измила червената течност от себе си!
-Кръв?Да не би нещо да се е случило?
-Не знам...Сякаш идва от...там.-и посочи вратата.

Осъзна се, когато дочу нещо странно и отстъпи, тоест - "отлепи се" от вратата, заостъпвайки назад, сякаш щеше да победи някой, ако бяха "лошите", е, знаеше си, че няма да има шанс

-Шегичка!-веселият глас на зеленокоското отекна наоколо.
-Чувството ти за хумор е много извратено,знаеш ли?
Той не отговори а продължи с камилата напред.Всъщност не беше шегичка,но те какво можеха да направят,ако нещо се беше случило?Сестра му сигурно щеше да се втурне да помага,и накрая да се окаже,че всички мислят тях за престъпниците...Нямаше смисъл,не можеха да помогнат на когото и да е било.
-Тръгнаха си...