Насред пясъците

- Да... - прошепна Муртаг, после се свлече до момичето, напълно объркан от всичко наоколо. Той нямаше работа тук, само й се пречкаше...Или не...Не знаеше, не знаеше и какво можеше да стори, за да помогне

-Ако не бях сигурна,че щях да ти преча,бих те попитала дали мога да дойда с теб...Ама аз и без това питам,така че...

- Ако аз бях сигурен, че искаш щях да те взема дори без да питам. Не ми се струва правилно да те оставя...сама...Макар че и аз за теб съм един непознат...

-Няма значение!-внезапно стисна ръката му.-Искам да дойда!Искам да избягам от тук.Дом без татко не е дом,така че няма смисъл да съм тук.

- Тогава ще те взема със себе си...Макар и да не знам къде отивам - кимна лилавокосия като погледна момичето

-Няма значение.-за миг сякаш топло се усмихна,въпреки,че очите й още не грееха по същия начин.-Няма значение...
Гушна ръката му и така затвори очи,вече някакси по-спокойна,а това й помогна мъничко да заспи.

- Добре - кимна и той като се подпря по някакъв странен начин на леглото зад себе си или това, което може би представляваше легло и се загледа през прозорчето навън

-Апчих!Апчих!Апчих!
-Стивъне!Престани!
-Ама това...апчих...не зависи...апчих...от мен!Какво да направя,че ме направиха един смотан градинар?!
-Хубаво,но не мога да спа заради теб...
-АПЧИХ!
Белокоската се надигна лекичко от собственото си сламено легло,намираха се няколко улички малко по-надолу от тази на Джени.Но не само постоянното кихане на Стивън й пречеше...имаше чувството,че нещо не беше наред...

- Къде е той? - викаше господарката, тръшна вратите, но скъпият й роб го нямаше и там.
- Бягай! - заповяда му Лука и така тупна коня, че той и останалите тръгнаха без да се отзоват на виковете на Ним в опит да ги спре. Синекосия се обърна към сестра си, господарката, и я загледа вледеняващо.
- Предател! - извика тя, но не посмя да се нахвърли върху младежа. Конете заедно с досегашния роб избягаха в нощта

-Брехехе!-Джесика се стресна,когато Ним профуча покрай нея с конете.-Какво беше това?!
-Не знам и май не ни засяга...
-Ама малко е стра-
-Не ни засяга!-раздразненият му поглед я накара да замълчи,но тя пак се намръщи срещу него.

- Спрете бе! - изкрещя отново той, само че сякаш нямаше смисъл, а те вървяха в точно определена посока. Досега не беше отивал никъде без цаповед...Чувстваше се странно...Но...Какво щеше да се случи с Лука?
- Конете спряха точно в определен квартал и русокосият едва не излетя от гърба на своето животно.
- О, корема ми... - измърмори, после си пое въздух

Джени се сепна от поредното конско цвилене...Пак ли онези?

-Това пък какво беше?!-Вичи скочи от леглото си и надникна през прозорчето.
-Коне.Има...АПЧИХ...всякакви хора тука,не се изненадвай.

Русокосия падна от коня, наистина си болеше. След малко обаче скочи уплашено и се огледа. Защо беше дощъл до тук. Ако Лука не успееше да дойде, него пак щяха да си го върнат...Сега какво трябваше да прави, да чука на вратите за подслон ли...Не можеше...Как щеше да намери скрит в един град човек, без никакви доказателства...

Джени вече се беше престрашила да погледне през дупката и се стресна.Ним?
-Ним...това е Ним...

- Ним?Какво прави той тук? - стресна се Муртаг и откъсна поглед от звездите - Не може да излиза нощем...
Русокосият навън хвана юздите на двата коня, подвоуми се, после тръгна по улицата съвсем безцелно. Пък и както вече не приличаше на роб...Лука му беше дал една от своите премени и го беше направил едва ли не като някое божество с тази руса коса

-Не знам,но има коне...

- Ним?С коне? - е това вече звучеше още по-странно. Муртаг отвори лекичко вратата и прошепна към роба, който явно го чу.
- Муртаг, слава на Ра, намерих те! - чу се облекчения му глас, когато се приближи с конете. - Освободиха ме, с последната задача да ти дам тези коне, искал си ги

-Лука ли...-попита детето,като отвори още повече вратата.
Погледна към животните,но не посегна да ги погали.Не и с тези ръце...

- Да, но той не успя да дойде...И не съм сигурен, че някога ще успее

-Какво...защо...?-погледна разтревожено русокосия,после и Муртаг.

- Лука остана за да прикрие мен, но не знам до каква степен ще възвърне себе си там.
- Ще дойде - твърдо заяви лилавокосия въпреки всичко - Лука каза, че принадлежи на онова място, но принадлежи и на това. Щом обеща да дойде, значи ще го направи

-Джени...?-Вичи вече не се беше сдържала и беше излязла навън да види какво ставаше.
Един много сънлив Стивън се влачеше заедно с нея,но когато видя унилото изражение и кървавите петна върху детето,веднага се събуди.

Другите двама се стреснаха и обърнаха погледи към тях, но нищо не казаха. Ним се чувстваше странно сред тях заради цялото това оборудване, което беше получил. Само че трябваше да изпълни мисията си

-Джени,какво е станало?!-белокоската веднага се свлече на колене пред нея и я хвана за рамената.-Къде е Шико?!
-Няма го...
Вичи с ужас погледна към червените петна по дрехите й и вдигна поглед към другите двама.
-Не,не бяха те...-каза тихо детето,толкова неприсъщо за него.-Крадци...
-О,Джени!-прегърна я силно и заплака още по-силно,когато усети с каква трудност детето вдигаше ръчички да й отвърне.
Стивън вече беше отпрашил да намери чисти дрешки и малко вода за детето.
-И сега какво ще правим...?-подсмръкна Вичи.
-Отивам с него.
-С него?

- Бих я оставил на вас, стига тя да иска. Оставям решението на нея, не я карам насила - поклати глава Муртаг - По-рано реши да дойде с мен поради една причина. Може би тази причина още има сила