Малко отклонение в зимата

-Защото си търси "кораба", а пък е и по-добре без нея... Не питай защо, дълго е... ,-рече Анаю и хвърли последен поглед към сестра си.

- Не се бъркаме в чуждите проблеми... - повдигна рамене Стивън и въздъхна - Гадно пътуване...Не мисля...Тук не е толкова опасно, както там където отиваме

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Моми4ето усети намека на сестра си и се изправи на крака като кресна
- Кораба си е истински за твое сведение... Разполагаш само с някаква пръ4ка, а аз имам пистолет, барут, ром и кораб с екипаж.
Киа се беше ядосала на сестра си и пара излизаше от ушите й. Когато се поуспокои намести шапката си и пак поседна на земята оглеждайки се за пиратски кораб, като отвреме навреме се 4удеше кога сестра й ще отпътува за Бог знае къде.

-Предпочитам повече опасностите. Предполагам,че скоро ще ме повикат в царството,в което живеех доста дълго време...поне така се надявам. Там е сърцето ми,въпреки че народа там въоще не прилича на мен.

- Ти си елф. Мисля, че в царството на елфите ще намериш истинското си семейство. Но какво ли знам аз...Защо не отидем при драконите по-бързо...Имам малко отвара за портал, ще подейства колкото да отидем там

-Не,тях ги няма.Можеби нямам достатъчно средства,за да проуча нещата по-добре,но тях просто ги няма.Търсех ги 4 години...ако искаха и те да ме намерят със сигурност търсенето ми нямаше да продължи толкова време. А може би вече не са между живите....

Той се усмихна продължавайки да върви бързо бързо.
- Ако се уповаваш на ездаческа мъдрост, понеже отиваме при тях...Нищо не е възможно, те винаги са го доказвали. Но стига с тези неща...Ще използваме ли портал?

-Нека да използваме портал. ,-рече изведнъж чернокоската.

-Аз съм за!
Момичето искаше колкото се може по-бързо да стигне до Царството на драконите и да се види отново със своя дракон. От толкова време бяха разделени...

- Сега кой да послушам трябва да ми кажете. Аз врвя бързо без пчивка и привечер съм там с или без портал. Тъй че за мен няма значение. Не спирам за почивки. Не знам как ви изглежда офертата...

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Момичето се изправи и отиде до Анаю
- Ти няма да зарежеш добрата Киа, нали? Защото ако я зарежеш няма да ти кажа за...
Момичето замълча и зачака ракцията на сестра си.
- Пък и на дракона ти сигурно му липсвам!
Киа незнаеше какви ги говори, но продължаваше надежно да гледа сестра си.

-Аз съм съгласна със Стивън. ,-каза Анаю, а след това рече на Киа:
-Добре, добре, ела с нас, но без да говориш и пиеш ром, ако те устройва едвай, ако не...

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Устата на Киа буквално се отвори до гигантски размери - направо да погълне мутирал картоф.
- Какво... Да не говоря ли? ТИ ВИЖДАЛА ЛИ СИ ПИРАТ ДА НЕ ГОВОРИ, МА!?
Киа почна да се вайка и докато никой не гледаше скри рома под шапката си и погледна Анаю
- Добре - няма да пия, но ще говоря!!
После се обърна към останалите и усмихнато каза
- Честито! Спечелихте моята компания... Та какво правим сега?
Момичето се ухили на сестра си и зачака отговор.

- Пътуваме за царството на драконите - отново за кой ли път обяви белокосчото, продължавайки със същото темпо, без значение какво ставаше около него

-Дали до вечерта ще стигнем?-попита загрижено момичето.
Може би нямаше да може да издържи, нито на темпото,нито на големия път.

- Аз да...За вас не знам. Не се познаваме особено добре, че да знам кой как може да издържа на път...
Не му беше проблема в пътя. Той искаше да се срещне с някой от онези четиримата. Беше прекалено важно, че да го остави

Елиа седна на земята доста задъхана.Всичко това и се отразяваше много зле...Първо измръзна,сега краката не я държаха. Какво ли следваше.Някоя нелечима болест....

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

- Ааа... имали нещо от сорта на опасни джуджета или подобни, които може да ни нападнат или... и аз незнам?!?
Киа изгледа всички умно и почна да разсъждава дали ще издържи на темпото, но беше пират обикалял много места за един кораб и не би трябвало пътуването да я затрудни. Беше въпрос на време да установи, колко време ще издържи...
Докато мислеше, Киа видя, че другото момиче седна и отиде до нея като я попита
- Какво ти е ? Да не се умори вече??

- Джуджета тук?Ха, ха голям смях...Не, те не излизат от каменните си жилища вече от три години, от една битка насам...Можем да срещнем само ездачи, а те биха ни помогнали, тъй че може и да се оглеждате в небето...Елфата да каже какво й е и ще измислим нещо...Не мислех да се бавим, но ако така стане, все ще трябва да почиваме

Анаю ходеше съвсем спокойно, темпото не й влияеше зле.

Стивън отново зае формата си, тоест истинската и се обърна назад за да види ситуацията.
- Не че искам да обиждам...Но ако ти е зле можеш да ме считаш за дракон - обърна се най-накрая към "пострадалата" - Така няма да имаш проблем

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Момичето се огледа и съвсем спокойно попита
- Е... още много ли има?
И докато чакаше отговор се оглеждаше за злобни джуджета

- Да, до вечерта има четири часа, ако продължим със същото темпо..В противен случай ни чакат най-малко осем часа път.

Елиа само мълчеше.Въобще не и се говореше. В такива момента мислеше единствено за това,което се е случило някога и какво е то. Може би е нещо страшно важно или нещо страшно тъпо. Дали някога щеше да разбере....

- Но пък...Може да стане по-бързо - за момент се беше спрял и се беше заслушал в нещо. Можеше да е човек, но чуваше доста добре. После се усмихна. - О да, о да, по-бързо ще да стигнем...
Избра си едно по-високичко място и подсвирна силно и пронизително. Нищо не се случи. Но скоро от небето започна да слиза някой...Нещо...Скоро беше на земята, беше дракон и то оранжев...С ездач на гърба си, разбира се.
- Стивън, какво си се освиркал рано сутрин?Всъщност каква ти е работата?И тези хора... - замърмори ездача със синя униформа и цигара в уста. Беше сънен