Малко отклонение в зимата

Елиа тръгна към чантата и започна да рови.В нея имаше най-различни неща.
-А,ето го-извика момичето и радостно се затича отново към предишното си место. Сега какво да правя с тази билка-как се взима?

- Първо трябва да я разтриеш, после се яде. Често съм я взимал, пък и ездаческите лекари веднага ще кажат, че е направо задължителна за походи

Анаю се дръпна на страна от сестра си, и я удари право в лицето като не издържа и й кресна:
-Престани най-после! Писна ми!

- Като не се разбирате е по-лесно да не се срещате - избуфтя оня, после взе да се приготвя за път - Така и така имам неотложна работа, така че е време да вървя. Вие си се бийте...Който му се идва, добре е дошъл

Момичето се замисли.И тя трябваше да отиде в Царството на ездачите и малко компания нямаше да и бъде излишна:
-Ако нямаш нищо против аз!

- Нищо против, заповядай - кимна той, продължавайки да се увива като някой ескимос, макар че имаше слънце...Просто така беше свикнал, веригата иначе създаваше много въпроси - Пътят е доста скучен, ако не си говориш с някого

-На мен ли го казваш....Пътувам вече от няколко месеца.Като че ли тези пътища много отдавна са забравени от хората или просто ги е страх от тях.Нямам представа,но знам единствено,че не съм виждал хора от няколко месеца...

- Аз идвам с вас, няма да седя с тази откачалка!,- рече чернокоската и си взе чантата със всичките видове неща, като се изправи готова за знак.

- Но сериозно ти казвам, въпреки че е детско, на нея няма да говоря, ако ще се държи така и ни последва - макар че сигурно беше и шега... - А относно пътищата...Как ще е безопасно да пътуваш, след като черния господар ги наблюдава вече. Драконите са нападнати от него...Мисията ми е свързана с това

-А...каква е мисията ти?-попита момичето леко разтревожено.

- Трябва да намеря принца на драконите и неговите пазачи и да предада съобщение...Дълга история...Избраха мен, защото съм наполовина тъмно същество. Черния Господар няма да ми обръща толкова внимание

-И накъде...малко съм зле с Географията.
Елиа мразеше да търси определено място.Обичаше да върви натам,накъдето я водеше сърцето.Не всеки път беше правилно,но тя разчиташе на собствения си усет,а не на карти и др.

ПП:Сори за глупавия въпрос,но кой е принца на драконите?

- На...Север... - усмихна се той при стария спомен - Ездачите от двореца казват "Ако искаш да ни намериш, следвай севера"...Просто и лесно е, пък и винаги е сполучливо....Те са си такива

Принца на драконите се нарича Скай Гондорски, три годишен е и в момента се намира в Динзел

Момичето стана и взе малката си чанта,която вече беше почти празна.
-Ами...добре.Тръгваме ли?
Елиа не обичаше много да чака и може би затова и нямаше много приятели.

Мерси!

- Да, нямам особено време за губене, въпреки че се задържах тук доста дълго...Но бурята щеше да ме затрупа. - махна с ръка, за да привърши разговора и вече излизаше навън. - Царството не е далеч. Днес вечерта или късно сутринта, зависи от ходенето, вече ще сме там...Надявам се само да ни посрещне някой

-Да не би да очакваш официално посрещане-каза учудено Елиа.Да не би да ни някакъв почетен ездач там?
Ако беше така момичето щеше да е много радостна.Беше си представяла единствено как си говори с ездач-в момента си говореше с двама. Какво ли следваше,да се запознае с принца?

- Те се борят за живота си, едвам оцеляват там. Но знам, че ще срещнем поне един от Четримата мускетари. Онези, които водят четирите главни войски на царството и най-приближени до принца...Те са го отгледали и продължават да го правят....Един от тях ще посрещне нас. За тях вървят много истории напоследък...Униформените "мухльовци", макар и само на шега

-Кога... ще тръгваме? ,-все пак попита Анаю.

- Вече не тръгнахме ли? - той поне вече отдавна беше излязъл от пещерата и вече определяше посоката.

Юю го настигна:
-Извинявай... Сестра ми наистина е побъркана... Знаеш ли горе-долу за колко време ще пристигнем в страната на драконите?

- Вече го казах, не ме ли чу?Довечера късно или рано сутринта. Ако искаш точни часове - към дванадесет вечерта или към четири сутринта. Зависи от това как се бавим

-Съжалявам... задавам глупави въпрос... , -пророни момичето.

- Няма нищо...Не казвам, че говоря достатъчно силно, за да ме чуват всички, може да не си чула. Тъй че не съм забранил на никого да пита каквото му е на душата...Да вървим, за да не пристигнем в четири сутринта

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

Момичето не обърна внимание на "комплимента" от страна на сестра си, а излезе навън и се огледа.
- Споко, няма да идвам с вас!
Кресна Киа и седна на земята като се загледа в небето и се почуди къде и е пиратския кораб с екипаж от духове. Междувременно се чудеше къде отива сестра й и какво ще търси където отива.

-Предполагам че ще бъде гадно пътуване-каза тихичко Елиа. А защо сестра ти не иска да дойде?