Малко отклонение в зимата

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Моми4ето се оригна и се огледа
-По-бързоооо... нямам цял век да се притеснявам.
Киа се огледа и се по4еса като продължи да задава тъпи въпроси.

- За кое? - Стивън вече скачаше долу и се оглеждаше притеснено, понеже нямаше никого.
- Капитанът чака, но малко по-нататък - обади се онзи от дракона, после се облегна назад и затвори очи - Свърши работата...Аз ще изчакам

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Киа си отдъхна и завле4е сестра си на земята. Когато си пое въздух се по4увства по-добре и благодари на Джашин, 4е е оживяла...
- Притеснявам се, 4е няма никой и, 4е замалко щях да повърна... Та сега на къде?
Моми4ето се огледа и завла4и сестра си нанякъде като внимаваше да не изгуби останалите, 4е двете със сестра й не бяха добри в ориентирането...

- Няма никой, понеже всички са под земята - въздъхна ездача от дракона си, после когато всички слязоха отново се заиздига - Но скривалището е забранено за показване, без заповед от един от четримата командири или принца. Вървете по пътеката вляво...Стивън...Той ще ви чака някъде в онази посока

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

Киа се огледа. И продължи да гледа. ЗА пръв път нямаше какво да каже или какво да коментира. Самата се у4уди. Най-накрая се престраши да попита:
- Ъмм... сега какво правим... иии... какво всъщност търсим... Лошо ли е, 4е няма никой?
Моми4ето се опита да добие сериозен вид и за4ака отговор от когото и да било.

- Търсите мен - той си проправи път през храстите, следван от малко деветгодишно хлапе. Мъжът имаше подобна синя униформа, но май беше този, който търсеха. Беше чернокос.
- Рой Мустанг - представи се спокойно - Командир на Западна армия...Чух, че има новини за мен...Но не разбирам защо сте толкова хора

-Е,някои се присъединиха малко по-късно-каза Елиа явно ядосана заради нещо.

- А ти защо си тук?Не знам подробностите, а Стивън има навика да не обяснява на ездачите. - обърна се командира към нея, макар че по-скоро гледаше към всички. Момченцето зад него ги гледаше по-скоро разтревожено, очаквайки врагове.

-За да намеря дракона си. Някога преди доста време се разделихме с него,но това е дълга история и ще ни отнеме твърде много време. А кое е момченцето зад теб?

- Ученик...Бих могъл да ти обясня, но нашите термини... - той поклати глава безнадеждно - Твърде е неразбираемо. Драконът ти може би е в Динзел, ако не е загинал...Зависи дали има ездач или е от армията. Тук не можеш да го намериш сега

Момичето се натъжи. Толкова време чакаше този момент...толкова пъти си го беше мечтала и само заради тази мисъл тя бе успяла да стигне дотук. Но всичко беше свършено.

- Сега остава да говоря само със Стивън. Но пък можеш да огледаш войската, може да е някъде там. Ако знаех името му щях да те опътя. Но достатъчно за това. Момчето губи търпение

Анаю се насълзи, хвърли се срещу Пушльо, хвана го за яката и го събори като викна в лицето му, вече от очите й капеха сълзи:
-АМИ АМЕСТИСТ, ТЯ ДОБРЕ ЛИ Е, КАЖИ МИ ЗА БОГА ДОБРЕ ЛИ Е?

- Защо пък аз да знам - изпусна си цигарата от толкова...Не беше честно! - Ето ти капитана на армията, той знае всички имена на дракони и ездачи, които трябва да го интересуват. Питай него

-Какъв му е проблема път на тоя-помисли си Елиа. Държи се с нак,като че ли сме натрапици.
Момичето обичаше хората да са мили с нея и да може да завърже разговор с тях. Точно този човек малко се различаваше...но можи би пък пак ставаше за приятел.

- Естествено, те обичат прямоста. Отиваш и казваш, после решават проблема - усмихна се Стивън, отдавна не беше идвал тук...Но те не се бяха променили никак

Анаю ряко и гневно се обърна към посочения човек и със сравнително сериозен тон рече:
-Аметист... Тя жива ли е?

Онзи се усмихна и забърка из бездънните джобове. За ездачите дрехи без джобове не съществуваха, а джобовете трябваше да са много и...бездънни...Като поговорка беше...
Извади някакъв дебел списък.
- Сама провери. Но когато срещнах Аметист за последно беше жив и здрав дракон, пътуващ към Динзел с останалите

-Ами Шон-запита любопитно и бързо Елиа,надяваща се и той да е жив.

Той извади друг списък след кратко замисляне. Не можеше да познава всички, но четирите армии водеха подробни списъци за всички в армиите и извън тях, за да е по-лесно да изготвят доклади и така нататък.
Започна бързо, бързо да прелиства тази обемна книжка, най-накрая спря на някаква страница и обърна книгата.
- За този ли става въпрос?Има още двама подобни, но ако е само Шон...

-Ами да...само Шон е.
Момичето вътрешно се радваше,но трябваше да разбере нещо за него и то по-бързо...

- Сигурно не можеш да четеш драконски руни. Тук пише.. - той погледна за миг, че да разчете по-добре - Служещ на Южна армия...Като информация мога да допълня, че по-голямата част от тази армия е по границите с драконите...Да не кажа всички от тази част...Защото аз като водач на Южна армия имам други задължения

Анаю се завъртя в кръг от щастие, като благодари на всички, за това, че й бяха помогнали, реше да го направи, щеше да направи порта за да се пренесе. "Да започвам...",-рече си ездачката. Тя затвори очи, изрече Телепортиер... И вече се бе пренесла, право там където трябваше да е... в Динзел.

Брой мнения : 26 Age : 33 Registration date : 11.12.2008

На Киа и отне много време да се съвземе, но щом го направи без да благодари, направи същото като сестра си и я последва, за да и досажда до живот.

- Чудесно...Госпожице Елф, време е да оправимсамо вашия проблем - обърна се командира към Елия, все още държащ списъците