Малко отклонение в зимата

-Така е,- рече момичето и се усмихна за пореден път. Анаю погледна огъня весело. След малко реши да се пробва да направи нещо, което не бе правила от доста време. Тя зае особената си поза, и затвори очи, усети, че вече мислите й летяха към Аметист, тя се опитваше да се свърже с нея телепатично.
Явно Ам беше заспала, затова Анаю предпочете да не я буди, а и тя съвсем спокойно седна и загледа огъня, не й се спеше.

- Тъй, чака ни една ветровита нощ, надявам се огъня да не изгасне...Макар че щом е запален с магия едва ли ще го направи - той се излегна и подпря глава на един камък за една пълна почивка. Мисията му беше да стигне до драконовото царство, то хич не можеше да го стори навреме...Достатъчно вече беше закъснял... - Гладна ли си?Имам някакви странни питки тук, казаха, че засищали...

Анаю вдигна глава, поне от седмица не беше слагала нищо в устата си, освен едно малко парценце хляб, когато тръгна на път.
-Д-да, малко съм гладна. ,-рече момичето и впери поглед в Стивън, като му се усмихна.

- Хубаво, тъкмо се чудех какво ще ги правя толкова много питки...Били някакви специални, дъра-бъра... - започна да търси нещо в малката миниатурна торбичка, която беше извадил. Беше я скрил от снега, за да не се пълни със сняг под наметалото си. Извади така наречените питки, приличащи на много странни хлебчета и й подаде няколко, бяха мънички - Кажи си и ти мнението, онези, които ми ги продадоха много държаха на това

Елиа се разхождаше близо до пещерата,измръзнала и приличаща на ледена висулка.Пътуваше вече няколко дни за Царството на драконите,но както и излеждаше скоро нямаше да може да стигне там.Всичко беше отрупано със сняг.Имаше и доста лед,който още повече затрудняваше ходенето по пътя.
-Представи си хубава топла баня и ярко слънце-помисли си момичето и се замисли.
Може би това щеше да е нейния край.Но искаше да стигне до Царството на драконите,да си намери дракон и да станат първи приятели.Толкова пъти си го беше мислела и сънувала.
Никога не беше имала приятели.Като малка навсякъде я подритваха и и се смееха.Но нали няколко години живееше при хората и това беше напълно нормално.Но сега...може би всичко щеше да се промени...поне така се надяваше.

Анаю пое питчиците, тя изяде първата доста бързо, след като преглътна, рече:
-Много е вкусна, макар и малка, но е много вкусна и определено засища глада. ,-момичето отново се усмихна, но изведнъж дочу нещо, сякаш чуваше стъпки, Анаю изтича навън и видя момичето, вече започна да й става студено, но въпреки това се затича напред към непознатата, която все пак беше близо до пещерата, Анаю неможеше да види добре лицето й, но я хвана за ръката, като я дръпна на вътре, успокои се едва когато влязоха в пещерата. Ю погледна новодошлата, като първите й думи бяха:
-И ти ли се изгуби?

- Доведи я тук, до огъня. Навън е студено - предложи белокоското, реагирайки веднага на нещата, като вдигна глава. - Изглежда пътниците по това време са повече.

П.П. Аз се налага да напускам, тъй че вие пишете надолу, аз ще се включа когато дойда

Ю помогна на новодошла да седне до огъня:
-Как се казваш?, -започна Анаю с глупавите си въпроси, въпреки, че беше на 19 все още си беше дете... донякъде.

П.П. Окей

-Ккакво искате от мен?-попите момичето доста изплашено от това,което се беше случило досега.
Но може би всичко това беше напълно напразно.Тези хора изглеждаха доста симпатимни и може би ездачи.

-Имаше опасност да замръзнеш, бурята е ужасна... Но не те спирам де, -проточи чернокоската и впи поглед в пода.

- Реши да ти окаже просто помощ - повдигна рамене белокоското, който след като беше решил да не разпитва особено много, въпреки глупавото любопитство, беше седнал до огъня

Елиа се зачуди.Никой досега не искаше да и окаже помощ дори за най-простото и лесно нещо.Това беше нещо ново за нея:
-Вие откъде сте?

- Ние ли?Не се познаваме, бурята ни доведе тук. Аз имам задача при драконите, тя също има своя задача...А от къде съм - той поклати глава - Едно не толкова пирятно местенце

-Аз съм, по-точно бях от Амалтея, но поради неособено благоприятни обстоятелства напуснах... И сега и аз към долината на драконите- , рече Анаю.

-А ти от къде си?-, попита все пак чернокоската.

-Навсякъде-отговори Елиа. Била съм на толкова места,които надали някой познава.
Момичето не обичаше много да говори за своето минало.Може би,тъй като то беше в големи части неизвестно за нея.Първите няколко години напълно и се губеха.

- Ездачите познават един човек, който е бил навсякъде. Но всеки има своето начало. Няма да те караме да разказваш, все пак

Тя наведе глава.Много беше търсила,проучвала но никъде нямаше точно откъде е дошла.Може би от Царството на различните,или от Царството на ездачите.И двете места ги чувстваше като свой дом.
-Каква е вашата история.Предполагам някъква доста заплетена.

- Моята нямаш си на представа колко заплетена и черна е. Затова не я разказвам - побърза да си каже своето белокосчото, винаги, когато му зададяха подобен въпрос, всъщност казваше това

Елиа легна на земята.Чувстваше се толкова изморена.Всичките тези преживявания,приключения и този студ и дойдоха в повечко.
-Аз смятам да заспивам-каза момичето и затвори очи.

Анаю погледна новодошлата бегло, а после застана до входа на пещера и се загледа в снежната виелица.

Той кимна замислено, оставяйки недовършените и безинтересни разговори, заел се отново да си оправя леко изгасналия огън

Чернокоската седна на входа и извади смачканата снимка, гледа я дълго след което я прибра обратно в джоба си. Момичето й беше някак бизинтересно. Тя вдиша, а след това издиша студеният въздух, незнаеше какво да прави.

- Утре...Снегът и вихрушката ще утихне... - въздъхна белокоското, като накра се изправи и взе да закопчава копчетата си и да се увива с шал все едно щеше да излиза - Мисля да почина малко, преди да се случи невъзможното - извади веригата, свързана за каишката на врата му и с помощта на няколко големи пирона я закова за скалата, после се сви като някое животинче до огъня

Анаю кимна с глава, а после и тя се сгуши до огъня, близо до спътнците си, утре ги чакаше дълъг път.

Неговият край...потъна в тъмнина. Блеснаха две зелени очи...И всичко заглъхна.

Дойде сутрин, както беше предсказал - студена, но все пак без буря и сняг. Той все още спеше, завързан с веригата за стената, сякаш нищо още не беше усетил, както ставаше обикновено