Малко отклонение в зимата

Анаю се прозя леко, след което стана, и каза не много високо:
-Добро утро!
След това момичето се втурна навън, и забеляза, че бурята наистина бе спряла, можеше да има още сняг, но поне нямаше вече онази мразовита буря.

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

Шум. Шум и... шум... Стъпки, които можеха да накарат всеки да протръпне или да се почуди дали не е краят на Света. Една сянка се подаде и след част от секундата се появи и чернокосо момиче с войнишки дрехи:
- Капитан Джак на Вашите услуги... - Колкото бързо се бе появила, толкова бързо и изчезна усмивката от лицето на Киа - А Анаю... Ти какво търсиш тук?! Искаш ли ром?
Тогава Капитан Джак видя другият човек до сестра й. - Прекъсвам ли нещо - попита Капитана и отпи от полу-празната бутилка с ром и запя едвам доловима пираска песничка...

-Киа? аз отивам да видя Ами... А ти какво търсиш тук? Преди малко станах, имаше буря, искаш ли сироп от лекувити билки или питчица??? И стига се напивала!,- каза Анаю на сестра си.

Стивън тъкмо се събуждаше и вместо да отговаря на нещо поздрави с една огромна, огромна прозявка с остри кучешки зъби.
- Пещерата става по-многолюдна...И добро утро - промълви накрая и отново се завъртя, че да се поразсъни и да остави разговора за другите

Елиа също се събуди. Леко разразнена от шума тя каза:
-Добро утро!През нощта явно е било студено,защото се чувствам адски зле.
Тя се закашля,като сънено се опита да си сложи ръка на устата.

- Трябваше да кажеш, имах едно палто, че да не настинеш - отвори той едно око но изглеждаше полу заспал - Ела се постопли до огъня

-Аз така или иначе вече съм се разболял-малко носталгично каза Елиа. Доста гадно,но ще го преживея.Рядко се разболявам,а ако се случи бързо се оправям.Наследствено е.

ПП:По-бавничко ще ти отговарям,че едновременно с това следя Забранена Любов-my favorite сапунка.

- Все пак си елф...Елфите рядко страдат от болести - дори и да не си личеше, много добре знаеше кой какъв беше. Той беше ашрак...Ужасно същество...Но...

-Сигурно мислиш,че е това е тъп въпрос,но какъв си ти?-попита Елиа.Досега не съм виждал същество като теб.

- Не приличам ли на обикновен човек? - той се изправи - Аз съм ашрак и това не е истинската ми форма.
Той се съсредоточи, просветна в черно, връзката около ръката му се развърза...В резултат на което се превърна в нещо друго
- Това е истинската ми форма - промълви накрая новото същество

Ей това -
https://2img.net/h/i90.photobucket.com/albums/k264/arven_2006/0-0/vainal.gif

Момичето малко се стресна,но после добави:
-Малко е плашещо в първия момент.Като се има напредвид човешката ти форма,тази е страшно различна.
Какви ги дрънкаше?Защо пак започваше да говори по този начин...Не биваше да се превръща в своите "бивши"приятели.

- Знам...Ашраците по принцип използват човешка форма само при защита. Но аз не съм роден като ашрак. Бях ухапан от такъв преди много време. Ашрак...това означава Ловец...Трябваше да бъдем ловци на черната сила, но избягахме от нея и повечето загинаха...Знам го без да съм напълно от тази раса. Чудовище като това едва ли би имало човешка форма, но ето че има...

-За какво си бъбрите?, -рече Анаю и седне между Стивън и Елиа.

- За чудовището, което виждаш под името Стивън - изръмжа той опитвайки се да си намери местенце до огъня, ама като ашрак беше малко големичък...Веригата около врата му пречеше...Много

-А за какво ти е тази верига-попита момичето,като леко се намръщи.
Толкова беше гладна.В устата и се появяваха вкусовете на различни ястия.Повечето бяха съвсем прости,но имаше някои....

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

- Пфф...
Момичето скръсти ръце и отиде до сестра си като я удари с ръждясалия пистолет по главата, като се стараеше да не нанася щети на кухата глава на Анаю...
- Ни грам уважение от ваша страна... не ви е страм... и АЗ имам чувства ю ноу...
Момичето избърса въображаеми сълзи и се огледа наоколо и забеляза нещо странно... приличащо на човек и го посочи с пръст
- А, пес...
Момичето изгледа чудото и се върна към удрянето на Анаю.

-Стивън, ти не си чудовище, всички имаме истинска форма!, -каза Анаю след това зашлеви сестра си със пръчката.

- Брей, че определение и заключение. Чудовище съм, но истинските инстинкти...Са ужасни... - изобщо не се впечатли, имаше какви ли не по-ужасни определения. - Колкото до веригата...Аз съм едро същество, понякога животинските инстинкти не могат да се държат настрана. Веригата помага на ездачите да ме обуздават. Ще спрете ли да се удряте?

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

- Ние сме сестри и се удряме... Аз съм пират, а тя е... *дълбоко мислене*... нещо което не е пират... Аз имам кораб, а тя няма... КАПИШ брато...
Момичето имаше много странно поведение, дори и за пират. Но не спря да бие сестра си и изгледа умно останалите...

- Виждам го дори и да не ми го казваш...Усетих го. Може да звучи тъпо, но е така. Пиратите вече не са толкова в безопасност там в морето...Затова ли си толкова далеч от водата, или си дошла да се забавляваш сигурно...

Елиа се чувстваше все по-зле.
-Някой да има неко за кашлица?-успя тихичко да каже тя.

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

Момичето го изгледа като буре с ром.
- Тук съм... защото... още си търся "Черната Перла", но незнам защо я търся тук. Може би се крих от снега пък и търсех ром... и барут... ИМАШ ЛИ БАРУТ?
Момичето изкрещя неочаквано и загледа всички наоколо за пореден път, пресушавайки бутилката с ром и вадейки нова изпод шапката си.
- Ти защо си тук и защо си мутирал...
Попита момичето, при което нямаше следа от напиване, а тя почти беше привършила втората бутилка и търсеше маймунката Джак.
- Иначе - не
Каза тя на момичето, което беше попитало за сироп...

- Изглежда с пирати общ език може да намери само Муртаг... - промълви на себе си съществото после се изправи. - В чантата ми, ей там до ъгъла поразрови, мисля че имаше една билка, която успокоява кашлицата. Не мога да разровя сам, сега връщането на човешката форма ще отнеме малко време

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

Момичето се чудеше дали я отбягват или е препила. Търсенето на "Черната Перла" и бе отнело доста време и още никаква следа. Не разполагаше с изг*зица като дракон, но корабът й вършеше много добра работа. Дам... Може би се натрапваше, но като примерен пират не й дремеше.
- Ти как мутира - попита изведнъж тя съществото и доби бутилката с ром като я захвърли нанякъде.

- Много лесно... - той отново просветна и прие човешката си форма за секунди - Ето така. Повечето същества из световете могат да го правят, някои чрез магия, а други защото това си им е в природата...Като при мен