Черните села

Заглавие: Черните села Нед Юни 07, 2009 12:54 pm

(Сорче за многото теми, ама съм си такава)
Черните села отвъд Планините. Винаги ги споменаваха там, далеч в замъка на Магьосника. И какво всъщност бяха те?
Бяха няколко села, дори един град, може би, които бяха потънали в чернотата и тишината. Имаше хора там, но рядко се чуваше смях и само от кръчмата. Имаше хора там, но те изглеждаха нещастни. Имаше хора, които се трудеха и такива, които мъчително се опитваха да достигнат... Да се опитат да избягат не можеше и дума да става - господарите винаги знаеха. За разлика от сивите и тъмни винаги къщурки на хората тук, господарският замък тънеше в разкош. Рядщо някой замък можеше да се каже че е толкова прекрасен, но този беше. Той дори можеше да се каже че блести сред страха и тъмнината, сякаш това го хранеше и му даваше сили. Беше повече от хубаво да работиш там, защото там смехът бе разрешен и господарите не бяха чак толкова зли от близо.
Да, тук някой от тях се бе родин. Някои от тях... Двамата близнаци Вариаки и Хю бяха се родили тук преди много векове, когато селата бяха благоденстващи под слънцето, което сега не достигаше. Вариаки живееше тук, когато нямаше работа някъде другаде. Всички предпочитаха да я няма, дори господарите.
Сега обаче, както обикновено, вместо Вариаки да седи на онзи трон, сега седеше нейно дете. Ако се случеше нещо с нея, то тя управляваше черните села и те продължаваха напред. Не можеха да си позволят да освободят тези хора.
На трона седеше момиче, което Делдуват бе определил за сестра на себе си и Муртаг. Тя бе също така злобно същество, кквото се очакваше да бъде - истинска наследница на Вариаки... Ломион Моуси... Дете на здрача...
Но не за нея хората обичаха да говорят. Рядко наоколо идваха другите господари. Но понякога се случваше да ги видят - идваха по главните улици, така, както само един господар можеше да дойде. И някои дори можеха да бъдат благосклонни към окаяното население. Някои обичаха да се смеят и да говорят там, където някога бе било забранено.
Тя идваше от далеч. Почти никога не се беше появявала преди това. Беше се появила преди доста години, а после се бе омъжила, казват. Сега живееше често при Магьосника, но често и пътуваше със своя съпруг. Тя бе истински пътешественик. Непокорна и дива, досущ като името си. Тя бе тяхната Свещена пеперуда... Айна Вилварин.
Момичето бе гордостта на Черните села. Не жената, която ги управляваше, а момичето, което дори не принадлеше на това място. Тя бе омъжена за господар, който бе прогонен от трона, но това караше хората да я уважават още повече. Ако някой господар бъде прогонен от трона, хората му съчустваха, значи го обичаха повече. Познаваха Делдуват, познаваха и Айна. Те сякаш не бяха един за друг - единият бе мълчалив и обичаше да слуша песента на тишината, сам да пее и да създава. Но тя бе бъбрива и обичаше да се смее, често обичаше да спори с него за всичко. И това го променяше. Те може и да не бяха един за друг, но се спогаждаха. И това заедно ги правеше истински владетели... Така трябваше да е, макар че... Ако той бе седнал на този трон горе, нима нямаше да е друг? И хората знаеха, че е променен само защото е жигосан, но това винаги оставаше някак назад.
Този ден, Айна стоеше до буйната черна река с въдица в ръка. Тя знаеше, че никога няма да успее да улови нещо тук, защото просто нямаше риба, но обичаше да експериментира. Тогава, пред нея се появи черен орел. Магьосникът искаше да говори с нея. Викаше я... Какво се беше случило сега? Тя замислено повдигна рамене, виждайки могъщата птица да се приближава не към двореца, а към нея. Ако Ломион не трябваше да научава, тогава добре. Двете бяха съпернички. Огън и мрак.... Никога, никога нямаше да се разберат. Караха се заради Делдуват. Той никога нямаше да палучи право на Селата, нали? И все пак...
Тя хвърли въдицата във водата и тържествено вдигна ръка, за да орела да кацне на нея.
- Мен ли викаш, господарю? - каза тя, взирайки се в жълтите очи на птицата, сякаш можеше да видим там неговите жълти - очите на Магьосника. Но не успя. Птицата издаде пронизителен звук, само един в тишината, която не се нарушаваше дори от водата и си отиде. Магьосникът я викаше спешно...

Заглавие: Re: Черните села Нед Юни 07, 2009 4:22 pm

Черните села бяха около четири или пет. Бяха разположени звездовидно, ако ги гледаш от горе, върху дракон. В средата имаше един от онези страшни древни градове.
Някога, из цялата земя, преди Магьосника да се роди, бе имало други хора. Хора, които не знаели що е магия, но все пак притежавали такава. С нейна помощ градяли из цялата земя кули. Тези кули използвали като олтари. Само владетел можеше да живее там. Имаше ги навсякъде - в царството на Драконите наричаха Черната кула - Дорадо. Тя първоначално не принадлежеше на Господарите, но постепенно бе приватизирана от тях. Само че, сега повечето подобни кули бяха изоставени. Бяха твърде магически дори за господарите.
Сега всички подобни кули по света или бяха разрушени или се използваха за светилища. Кулата тук също бе светилище. Тя бе в центъра на звездата. Тъмно петънце на фона на тъмнината, човек не можеше да сбърка странната й остра форма с нищо друго. До нея бе замъкът на Черните села. Там живееха господарите от както Вариаки и Хю бяха родени. Вероятно под замъка най-вероятно преди е имало къщи - къщата където са се родили и господарите също. Само че сега замъкът имаше правото да стои там.
Най-западното село бе сякаш най-свободното. То бе малко по-далеч от центъра и можеше да се каже, че там хората се чувстваха по-свободни. Но естествено не можеха да избягат. Пък и толкова отдавна бяха живели тук. За тях тъмнината бе ден, мракът - нощ.
Източното селце бе странно. Там почти никога нямаше никой. Говореше се, че странни същества живеят там...
Северното беше също толкова неприветливо. Хората сякаш бяха загубили ума си тук... еше ужасяващо да стоиш там дори секунда. Това не се отнасяше до черните господари. Те търпяха всяко зло на света.
Южното село се държеше под най-дълбок контрол. То бе връзката с Юга на Магьосника и трябваше да бъде представително.
Естествено, имаше отделни къщички, далеч от селата из цялата околност. През пустото място минаваше само една буйна черна река. Говореше се, че е приток на Езерото, но беше невъзможно. Езерото не изтичаше от никъде. То бе огледало на света и сила на Магьосника. Изтичаше само през неговите ръце.
Отделните къщички сякаш напълно свързваха очертанията на звездата, която се виждаше от полет. Но какво означаваше тази подредба беше невъзможно да отгатнеш. Пък и кой се замисляше изобщо?
Айна Вилварин вървеше сама по пътя, по който всички идваха и си отиваха. Черните села имаха четири главни пътища. Само един обаче бе най-главният - този, който водеше към двореца и към владенията на Магьосника. Тук нямаше точно определени граници. Те просто си мислеха, че ги има. В тъмнината, нещо друго бродеше с нея. Нещо голямо и страшно. Нещо, което можеше да отвори уста и да я изяде само за миг. Но защо трябваше да се страхува тя? Бе господар, а господарите бяха по-силни от животните. Затова вървеше гордо изправена натам, накъдето трябваше. Бе й изпратен черен орел и Магьосникът я викаше.
Черните села бяха построени предимно от каменни къщи. Черни каменни къщи, които можеха да издържат дори атака от евентуален враг. Само покривите им бяха сламени. Но това беше само за заблуда. Дори покривите бяха от камък. Такъв, какъвто нямаше никъде другаде. Способен да се обработва по невероятен начин, той позволяваше да бъде направен на гладка като стъкло повърхност, а после се втвърдяваше до неуписоема твърдина. От такъв материал бе направен и Мостът над Езерото. Черните села се гордееха с това.
Айна не бе родом от Черните села, не бе дъщеря на Вариаки. Бе дъщеря на другата Майка, беше сестра на Гил-галад. Господарите горе, в Черните планини бяха друга порода. Криеха злото си зад пласт от лъжлива доброта. И когато дойдеше моментът взимаха своето. Бяха били по-успешните. Бяха били победители... Те бяха владеели много по-добре. Но съдбата не избираше често някой от тях на трона. Може би бяха прекалено опасни... Кой знае?
Айна прекоси главния път, по който в това време нямаше никого. Съобщението бе ясно - да отиде в двореца на Магьосника. Чудеше се дали не е свързано с Делдуват? Тя обичаше Делдуват, винаги го беше обичала. Винаги бе обичала цигулката му, самотата му, мълчанието му. Той бе толкова загадачен. Загадачен... Щом дори господарското мислеше така, значеше ли това, че Делдуват наистина бе по-различен?
Но Магьосникът го приемаше за господар, значи Делдуват беше... Само ако му се беше случило нещо, Айна нямаше да си прости. Бе го оставила за да оправи дела в Черните села. И когато си тръгваше, бе имала странното чувство, че ще се случи нещо. Ако бе станало нещо лошо? Тогава какво? Щеше да бъде сама? Не можеше да се раздели с Делдуват така!
Това бяха трепетите на сърцето й сега. И бързаше, за да ги успокои или да накара сърцето си да се пръсне. Ако нямаше да живее с Делдуват, то тогава беше по-добре да умре... Само той я познаваше. Само той познаваше нея, такава, каквато беше. Истинският госкподар. Това, което всеки от тях беше. Независимо от всичко, те бяха зло. Обичаха злото... Държаха на него и за тях бе чест само един единствен да знае истинската им външност и магия... Делдуват й бе съпруг... За господарите понякога бе характерно да обичат само едно нещо на света... Тя обичаше него...

Заглавие: Re: Черните села Пон Юни 08, 2009 8:25 pm

Айна беше една от господарките, които въпреки всичко желаеха да управляват. Искаше да бъде владетел. Затова често се чуваше, че е предизвикала размириците. Останалите владетели не я обичаха много. Но Магьосникът не се страхуваше от нея. Айна се страхуваше от него. Това беше нормално... От време нса време, Магьосникът се ядосваше за някои неща. Тогава не беше приятно.
Господарките често си съперничеха в този свят. Искаха да докажат себе си. Те бяха онези, които участваха в повече битки и понякога дори бяха по-злобни. Съпернички бяха като дъщери на Вариаки и другата Майка, съпернички за трон, за владение... Можеха да си съперничат почти за всичко. Обикновено проблемите се решаваха тук, в Черните села.
Това означаваше, че Черните села бяха нещо като столица на тъмнината. Не беше столицата, такава, каквато разбираха ездачите или пък елфите. Но за господарите тук се намираше центърът на онзи "Съвет", който вече никой не слушаше. Тук се намираше главният замък за повечето хора. Хора, които идваха за милост и получаваха зло. Винаги беше така и така щеше да бъде.
За повечето обаче, не това бе главният замък. Само че какъвто и да беше, те се бореха за него с зъби и нокти. Да управляваш Черните села - това бе важно. Така можеше да имаш най-важната информация. Така можеше да е близо до Първия. И това бе важно за тях.
Но мястото не се даваше на всеки. Само Вариаки имаше правото да слага владетел там. Магьосникът, за изненада на всички, никога не се бъркаше в изборът й. Познато беше само едно нещо, което го бе накарало да се противопостави - наричаше се Делдуват. Само че беше пристигнал твърде късно. Беше взел момчето след това и го бе прибрал при себе си. От тогава, Магьосникът бе ядосан на Чернтите села и отказваше да говори за тях под какъвто и да било предлог. Гледаше да не ги споменава. Черните села бяха отхвърлени от Магьосника и затова сега страдаха. Трудно бе да живееш в тъмнината, без да имаш благословията на Магьосника.
Айна също се бе борила за този трон. Само че не за себе си, а заради Делдуват. Ако го сложеше на този трон, тогава и Магьосникът и тя щяха да бъдат щастливи. Делдуват също, може би, макар че болката му оставаше за винаги. Жигосаният господар никога не се завръща такъв, какъвто е бил роден.
Нямаше да се откаже. Тя бе по-силната и някой ден, Черните села щяха да са нейни и на Делдуват. Заедно те щяха да бъдат истинските владетели на това място. Да вземат нужното и да правят истинското зло. Такова, каквото трябваше. Това бе скритата й мечта. И подозираше, че Магьосникът подозира за това. Не че й пречеше. Може би Първият я подкрепяше... Кой знае?

Заглавие: Re: Черните села Вто Юни 09, 2009 9:54 am

Повечето хора на това място бяха изтрадали същества. Някои нямаха лице, което можеха да покажат на света. Да, повечето бяха обезобразени от липсата на слънцето, което някога ги дарявдаше с лъчи. Това бе тъмнина и тук слънцето бе забранено. Рядко изобщо денят можеше да се нарече ден. Те обичаха този мрак. Те бяха родени в него.
Магьосникът предпочиташе малко по-белите дни на своя Юг. Бе близо до границата и това бе нормално. Но това не пречеше и на другите да живеят там. Дори по-светъл мракът си беше чрак.
Тук, в Черните села, като че ли мракът бе по-гъст и коарен. Пътник в нощта щеше да се загуби завинаги в него. Нищо, сякаш нищо не можеше да го опъти в тишината. И кой? Ако някой пътник минеше, това се смяташе за лоша поличба, ако не бе обезобразен и изморен. Ако Магьосникът бе допуснал някой през стената, това означаваше някаква поукнатина в решението му. Рядко хората разбираха това решение, затова не им се обясняваше.
Айна подозираше, че е извикана от Магьосника заради някаква такава пукнатина. Сега трябваше да убие? Може би, щеше да бъде забавно. Затова започна да изкачва стръмния Хълм на Връзката с усмивка.
Хълмът на Връзката бе единственият по-висок хълм в района. И не носеше името си случайно. Там кацаха черните орли на Магьосника, когато предвещаваха съобщение. Отиваха и викаха онзи, който Магьосника търсеше, а после кацаха на хълма и чакаха. Такава беше традицията от незапомнени времена, когато Магьосникът, още почти момче бе хванал тук първия си черен орел. Той сега имаше много. Всичките бяха черни и зловещи създания с дълги крила, които никога не се уморяваха. Можеха да летят в небето сякаш вечно и никога не се хранеха. Тук нямаше много храна. Каквото имаше, то стигаше на всички, стига гарваните и враните да не го изкълвяха - вечната борба между хора и птици съществуваше и тук. Но орлите нападаха гарваните и враните, когато нападаха храната. Така помагаха на хората и хората ги уважаваха.
Айна се изкачи на хълма и се огледа в тъмнината. Очите й бяха остри, но не винаги можеше да забележиш черен орел. Той се раздвижи, за да привлече вниманието й.
"Чакам те в двореца колкото се може по-бързо. Искам да се върнеш при Делдуват. Имам гост, който не бива да се размотава много със съпруга ти. Искам Делдуват да стои настрана" проехтя от птицата онзи същия глас, на Магьосника, така ипращаше своите съобщения без да се страхува, че ще бъде чут от нежелано ухо. Хълмът на Връзката допускаше в определени периоди само извикания и само той можеше да чуе съобщението. Първият бе пригодил това място специално за тази цел. Червенокоската се поклони на птицата, като че ли мислеше че Магьосникът ще я види през очите на орела. Орелът разпери крила и си отиде. Те бяха преди всичко свободни птици. Служеха на Делоис само колкото да предадат информацията. Делоис никога не беше желал да ги прави свои истински подчинени... Той имаше ли такива, всъщност?

Заглавие: Re: Черните села Вто Юни 09, 2009 7:09 pm

Лошото при господарите бе, че каквото и да стореха, където и да отидеха, винаги се знаеше. Враговете им винаги знаеха. Врагът на Айна беше владетелката на Черните села, разбира се.
Ломион Моуси бе по-възрастна от Айна. Беше едно от децата на Вариаки и това си личеше. Те бяха често студенокръвни и непукисти - перфектни машини за зло. Нямаше човешко в тях. В Ломион - също. Естествено, тя се бореше с Айна заради своя трон. Делдуват не знаеше нищо за това, всъщност.
Ломион винаги ревнуваше, когато биваше отхвърлена явно от Магьосника. Знаеше, че Магьосникът отхвърля Черните села заради скандала. Когато това се беше случило, тя бе само на седем... и лично се беше справила с малко по-големият от нея тогава Делдуват. Да, Ломион беше тази, която бе жигосала Делдуват. И го бе направила с усмивка така, както би направил всеки господар. Сега обаче се дразнеше от това, че Магьосникът пренебрегваше Селата. Може би щеше да се изправи пред него, ако не я беше страх, че той ще надвие ще направи това, което мисли за правилно. Тоест да я изгони завинаги от това място, защото за него Делдуват бе истинският наследник. Странно, защо не беше премахнал прокобата... или не можеше?
Тя никога не си позволяваше да мисли Магьосника за слабак. Защото после нещо друго я жегваше и съжаляваше за думите си.
Сега Ломион беше видяла черната птица. И с радост си беше помислила, че орелът идва за нея. дори бе протегнала ръка през черния си прозорец в очакване, но... Птицата не бе кацнала на нейната ръка. А долу, до реката, върху ръката на Айна. Какво имаше Айна, което Ломион нямаше? Айна беше съпруга на Делдуват, затова ли? Затова ли Магьосникът толкова ясно показваше, че не желае да говори с Ломион.
И така, колкото ядосана от господарска злоба, толкова и от чисто женска, Ломион вече вървеше след Айна. Айна, разбира се, я усещаше ясно, но просто не си направи труда да се обърне. Двете се биеха и си крещяха често. Но Айна имаше предимство. И Ломион го знаеше. Айна обичаше да злобее по този случай. Обичаше, когато бе по-силната. Не знаеше дали без защитата на Магьосника ще се справи. Всъщност, не я интересуваше много. Господарите се мислеха винаги за повече от това, което бяха. Не, не всички, но някои, на които им бе отказано това, което им принадлежеше, те да... Така че Айна имаше доста високо мнение за себе си.
А Ломион се чудеше как ли щеше да се чувства Айна, ако бе станала съпруга на истинския си определен съпруг. Даедел Раун бе нечистокръвен. Ако Айна се бе обвързала с него, щеше ли да има отново такова мнение за себе си? Тогава, разбира се, Магьосникът пак щеше да е на тяхна страна. От години повтаряше, този дъртак, че нечистокръвните също са силни. Но Ломион, подобно на майка си, пренебрегваше това. Отново се сви сърцето й, да и тя имаше такова, когато обиди Първия. Дали пък той не я чуваше, чудеше се.... Ако наистина я чуваше... Въпрос на време беше да я накаже, нали?
Потръпна, но поклати глава. Магьосникът бе от онези, които държаха на честа. Щеше да я предизвика официално, ако имаше нещо. И естествено, той щеше да победи. Беше невероятен, що се отнасяше до черната магия... Тя нямаше никакъв шанс. Замоли се да не получава никакво известие от него с подобна цел, пое си дъх и продължи да следва Айна. Въпрос на време беше на Айна да й писне и да се обърне. Нямаше да каже за какво е извикана, но Ломион така или иначе щеше да се опита да разбере от друг източник... Макар че в последно време източниците явно бяха хващани и убивани, защото никой не бе изпратил информация...
Всеки господар държеше да доказва себе си, да покаже, че е повече от другите. И искаше той да бъде владетелят на другите. Тази битка беше вечна. Тази битка никога, никога нямаше да спре. Дори и да знаеха кой е най-силен измежду тях, или поне кои претендираха за повече, те никога нямаше да спрат да се бият по между си. Независимо дали бяха нечистокръвни или чистокръвни. Така им беше природата и им харесваше, когато побеждаваха. Така се чувстваха като... богове...

Заглавие: Re: Черните села Сря Юни 10, 2009 7:47 am

Господарите не ставаха семейство по любов. Повечето търсеха само удобни връзки. На някои не им пукаше изобщо. Да събереш господари, това бе трудно. Когато всеки иска да докаже себе си, трябва да ги накараш или да се обърнат с злоба към теб, или да се страхуват от теб, за да се подчиняват. В сърцето на господаря няма любов. Затова господарят е черно същество. В сърцето на господаря няма любов - затова той мрази. Нужна е цялата воля на Вариаки, за да накара някой да се сближи с някого. Тя също мразеше. И мразеше другите, които имаха силата да накарат господарите да бъдат семейство. Другата Майка просто управляваше господарите, не се интересуваше дали са семейство или не, дали се мразят. Нямаше значение дали някой е убил някого. Дори убилият се смяташе за по-силен и получаваше повече привилегии. Магьосникът пък твърдо твърдеше, че не е нужно да отхвърлят всички останали същества от този черен свят. Не всички същества обичаха тъмнината... Но той нямаше нищо против нечистокръвните, които бяха връзката между бялото и черното. Така ли беше, наистина... Вариаки го мразеше, другата Майка също. Той го знаеше, но не го интересуваше особено. Това си беше техен проблем. Докато не вдигаха пръст срещу него, можеха да си го мразят колкото си искат. Ако си мислеха, че той с годините ще отслабне, жестоко греаха. Магьосникът и Езерото му бяха едно. Маьосникът сам беше този, който щеше да съществува докато господарите не изчезнеха завинаги. Не мислеше, че това ще е скоро. Защото дори и другите да не признаваха, господарското все пак го имаше в нечистокръвните, нали?
Магьосникът бе техният кръстник. Онзи, който решаваше кое ще е името. Винаги беше твърдял, че не той ги измисля сам, а просто го казва така, както го е чул от някого другиго. Делоис Рейли бе кръстен от светлината, за да раздава тъмнина. Той беше злото, което стоеше на границата между бяло и черно. Защо го правеше, това бе негова работа. Никой не разбираше точното му значение в тъмнината на света. Той просто си беше там. Беше бил там още от началото на сътворението. Защо да не беше там и сега? Неговата работа бе скрита от очите на другите. Той правеше това, което те не знаеха да сторят. За тях той беше просто кръстник и съветник. Той сам за себе си беше повече. Живеещите близо до него усещаха нещо такова, но и те също нямаха на представа какво се очаква от Магьосника в този свят.
За господарите нямаше поговорка от типа "Всеки е роден за нещо на Света". Те просто съществуваха. Това, което щяха да бъдат се определяше от Вариаки. Или по-добре от самия Магьосник, отново. В повечето случаи го соменаваха във връзка с най-различни странни неща. Всеки си мислеше, че знае каква е работата на Магьосника... Но като че ли неговата работа бе сбор от всички идеи на другите господари. Те не го разбираха, както и преди хората не го бяха разбирали. Той бе силен, но защо му трябваше силата, когато бе така спокоен и никога не предприемаше нищо? Той знаеше всички имена, но за какво му бяха, когато не ги използваше, за да управлява? Той сякаш не искаше власт, искаше просто успех за черното си семейство. Одобряваше или не действията на останалите, но не показваше на сгрешилите как точно се прави. Сделка ли имаше той със Светлината или се чувстваше длъжен? Беше ли длъжен на Белия ангел задето го бе кръстил? За това ли имаше забрана ангелите да се докосват от господарите? Това никак не им харесваше... Дарсия го беше доказал...
Айна Вилварин се обърна и въздъхна. Онази продължаваше да я следва.
- Не мисля, че Магьосникът ще ти позволи да напуснеш Селата. Няма да те пусне в земите си.
- Ами ако го стори?
- Той те мрази - знаеше го, по някакъв странен начин. Магьосникът бе потаен човек, може би най-успешно потайният от останалите. Но все пак някога бе имал и той семейство. Имаше дъщеря. Това малко или много го правеше по-разбираем. И той като тях се беше опитал да бъде господарят... Дали? Айна познаваше дъщеря му. Онова момиче с тъмната кожа. Момичето с дългата тъмнолилава коса. Момичето, с жълтите блестящи очи. Не знаеше името й, но я беше виждала. Тя бе господарка, която решаваше проблемите си само с замах. Направо царствен замах. Чувстваше ли се горда, че е истинска дъщеря на Магьосника?
- И ако ми е простил?
Айна се изсмя. Може и Ломион да си вярваше, но това бе глупаво. Магьосникът не прощаваше така. Неговата омраза бе дълбока и прояждаща. Можеше да те ужасява когато си иска, да те стряска, да те държи в напрежение. Можеше всичко. И не прощаваше никак лесно. Поне на чистокръвните. Всички знаеха, че нечистокръвните минаваха по-лесно покрай гнева му. Може би защото онези, изгонени в светлината просто не знаеха правилата на чернотата.
- Не си и мечтай.
Ломион се намръщи. Така приличаше още повече на майка си. Явно взе това за обида и хваа дръжката на меча си. Дори в тъмнината, всички не забравяха оръжията си. Ако забравеха оръжието си, можеха да умрат. Чернотата бе опасна, защото бе пълна с врагове... Айна се усмихна и също сложи ръка на своя меч.
- Искаш да се опиташ срещу Мормегил? - запита сякаш невярващо владетелката на Черните села. Мормегил беше оръжие, което Вариаки даваше в наследство на владетелите на Черните села.
- Че защо не? Всеки знае, че Хю изкова по-велико оръжие.
Да, братът на Вариаки - Хю, бе изковал Гламдринг точно, за да се защитава от Мормегил. Само че не бе успял да го използва. Беше го дал на зимния демон, за да го скрие и когато му бе потрябвал, меча не бе бил у него. Ломион се намръщи още повече.
- И къде е това оръжие сега? - изумтя накрая. Отговорът идваше от черният орел. Друг черен орел кацна на рамото на Айна, подканваше я да побърза. Тя се усмихна, сякаш бе получила нужната информация.
- Гламдринг? В двореца на Магьосника, глупачке. Ходи си меси магииките в глупавия си дворец. Нямам време за теб.
Без да се страхува ,че ще бъде нападната, Айна се отказа от битката и се затича към целта си. Остави Ломион като вкаменелост на улицата. Ак Гламдринг беше при Магьосника... Нима Магьосника беше върнал Хю от мъртвите? Много от господарите не знаеха, че преди Хю да умре, бе дал всъщност Гламдринг на Ним. Всички си мислеха, че мечът просто не е успял да победи Мормегил.

Заглавие: Re: Черните села Нед Юни 14, 2009 5:07 pm

Ломион остана на пътя, държейки меча в ръце. Ако Магьосникът наистина бе поканил нечистокръвния в двореца си, щеше ли да го използва срещу Черните села?
Говореше се, че мечът е в ръцете на нечистокръвен. Тя познаваше само Рут Руин. Рут беше единственият нечистокръвен, който официално бе обявен за закрилян от Магьосника. Момчето бе очарователно, дори за черните господари. В този смисъл те влагаха това, че е силен. Да, Рут бе силен, не случайно името му значеше Ярост. Но не беше научила дали Гламдринг е в ръцете на Рут. Ако беше, нямаше ли да се разбере? Ако беше, нямаше ли Магьосника да използва меча, за да завладее черните села за себе си... и за Делдуват. Ако толкова обичаше Делдуват, може би ако меча бе в него, трябваше да го използва още от началото.
Изглежда имаше още един нечистокръвен, за когото Ломион не знаеше. Това никак не й харесваше. Откакто връзките с Магьосника бяха прерязани, не знаеше нищо и за света на светлината. Това не й помагаше много. Но тя винаги бе предпочитала майка си за владетел пред Магьосника. Никак не харесваше този Магьосник. Не беше господарят, който тя смяташе, че трябва да е начело на всичко.
Гламдринг я притесняваше. Тя сякаш чувстваше присъствието на това черно оръжие члез Мормегил. Мормегил чувстваше някак несигурен в ръцете си. И някакъв смътен страх се прокрадваше в душата й. Не знаеше защо, но трябваше да бъде много, много внимателна... Поне се надяваше Гламдринг никога да не се изправи пред Мормегил.
Казваха, че Гламдринг е по-силният меч. Тя не искаше да проверява това. Но ако Магьосникът наистина решеше, че трябва да върне Делдуват на трона на Черните села? Ако реше да използва Гламдринг срещу Мормегил? Сега Айна вървеше към замъка на Езерото, можеше да подшушне нещо, ако от това излязоха идеи, които нямаше да са от полза... Хиляди неща можеха да се случат. Това сериозно нарушаваше правата й като владетел, или поне тя така си мислеше. Не, не биваше да позволява на Айна да се опитва да настрои Магьосника още повече срещу Черните села. Ломион беше владетелката на това място, то бе нейно и трябваше да си остане нейно. Ако искаше да го задържи, трябваше да убие нечистокръвния, който се беше появил с Гламдринг. Така мечът щеше да остане без господар завинаги. Защото мечът се подчиняваше само на една кръвна линия. Нечистокръвният трябваше да го предаде на децата си, ако искаше Гламдринг да запази чернотата и силата си като оръжие. Ако убиеше нечистокръвния сега, всичко щеше да е наред. Щеше да го издебне докато спи и да му пререже гърлото. После щеше да се измъкне тихо и да се престори, че не знае нищо. Магьосникът щеше да заподозре, той винаги знаеше всичко. Но нищо нямаше да й стори, защото щеше вече всичко да е свършило.
С тези доводи в главата си, Ломион реши да последва Айна към замъка на Магьосника. Щеше да убие нечистокръвният и да премахне опасността. Заедно с Мормегил щеше да докаже кй е по-силният. Така тръгна да търси... Даедел Раун.

Заглавие: Re: Черните села Сря Юни 17, 2009 7:49 pm

Много отдавна, лагерите срещу и за нечистокръвните господари, бяха смятали, че родът трябва да бъде чист. Те бяха измислили много и различни доводи, за да убедят Магьосника, че е чистокръвен и от нечистокръвните няма никаква полза. Но Магьосникът беше непреклонен.
Магьосникът беше силно вярващ в своите принципи и решения. Понякога, колкото и да не им се искаше, той беше прав, ужасно прав. Да, но не винаги имаха силата да си го признаят.
През годините, през черния род бяха минали много нечистокръвни. От началото се бяха опитали да им дадат шанс. Но после бяха разбрали, че нещо не е наред съвсем с тези деца От страх за трона или нещо друго, нечистокръвните започнаха да бъдат преследвани и убивани. Сега, бяха оцелели само двама нечистокръвни. Двама мъже. Можеха ли те да продължат рода, ако рода загиваше?
Рут Руин беше обречен да стои под контрола на Магьосника. Той беше приятно момче, но не даваше признаци, че иска власт и богатство. Затова господарите го търпяха. Той не пречеше на никого с нищо. Затова те бяха склонни да не го забелязват въобще.
По големият проблем за Черните села беше Даедел Раун. Той беше дете на Вариаки и пряк наследник на Селата. Ами ако Магьосникът наистина смяташе, че Даедел е достоен за владетел? Не, Ломион нямаше да го позволи. Магьосникът трябваше да се научи да знае къде и как можеше да се бърка. Не че тя имаше правото да оспорва решенията му. Вече знаеше, че те бяха доста по-разумни от решенията на който и да било друг. Ако Магьосникът решеше да кръсти децата на нечистокръвните, тя нямаше да му прости. Така щеше да има нова опасност за трона й. Затова трябваше да убие нечистокръвния. Да го разкара от пътя си, за да се чувства сигурна. Знаеше, че майка й би постъпила по същия начин. Тя обичаше майка си. Боготвореше я. Затова щеше да направи всичко само и само за да й се хареса. Така, с меч в ръка, тя последва в сенките Айна.
Айна, която хич не беше глупава, знаеше намеренията на Ломион, много добре дори. Защото и тя беше господар и знаеше как би постъпила тя, ако някога се случеше нещо подобно на нея. Другата Майка не допускаше нечистокръвните в семейството си, въпреки че проявяваше търпимост към тях. В рода на другата Майка на времето беше имало само един единствен нечистокръвен, убит от Вариаки. Семейството на другата Майка бе чисто. Но тя в никакъв случай не подтикваше господарите към омраза към останалите. За нея нечистокръвните бяха нещо като спасение, ако случайно тъмнината замреше някога. За нея нечистокръвните бяха още малко сила в помощ. Тя предпочиташе да ги приберат в тъмнината и да ги обучат. Но кой вече слушаше Майката и Магьосника?
Айна нямаше да позволи на Ломион да нападне. Нямаше, на всяка цена. Само изчакваше удобния момент да удари. Да се обърне и да види сметката на тази дразнеща жена. Само с един удар. Само един удар в тъмнината.

Заглавие: Re: Черните села Пет Ное 06, 2009 9:38 am

- Какво стана с майка ми? - чернокосата Ломион вървеше в залата на двореца до морето. Черната зала, която бе по-мрачна от всичко останало в този свят. Вариаки винаги бе желала да бъде напълно различна от всички други... Всички други.
- Мъртва е, господарке - малкото същество, което й прислугваше се поклони почтително някъде там, в тъмнината.
- Нима? Кой я уби?
- Фуин Феа, ваше величество. - Фуин? Как беше възможно Фуин да се замеси във всичко това? Нима защитаваше нечистокръвния? И как изобщо Вариаки му се беше дала, на този красив образ, под който се криеше една истинска змия?
- Кога е станало?
- Магьосникът я е накарал да се върне в тъмнината. Тук са я срещнали Делдуват и господарят Феа. Тя нямала повече сили, господарке, това ви е добре известно. Затова след кратко преследване я убили.
- Феа... Феа и Делдуват!? Що за наглост! - Ломион се обърна и яростното й изражение сякаш накара тъмнината да се свие. И яростта накара меча до стената да се окаже в ръката й. - Ще ги убия... и двамата! Те проляха Стара кръв на черна земя!
- Много съжалявам, но това означава да обявите война на самия Магьосник. Той е позволил това кръвопролитие.
- Значи и него ще убия!
- Господарке Ломион! Говорите глупости! Никой не може да убие Магьосника! Невъзможно! Откажете се!
- Никога! Той се е побъркал! Побъркал се е... След толкова години... е време да си ходи у дома... в Отвъдното!
И кой незначителен слуга можеше да я спре? Тя щеше да отмъсти за майка си, най-старата Вещица в тоя свят, който бе вечна тъмнина. Замахна с Мормегил, който черпеше от яда й и го посече. Никой нямаше да й противоречи. Никога.
- Магьоснико, Магьоснико... Ти се лиши току-що от едни от най-силните си съюзници. Този свят ще бъде разрушен за доброто на рода ни. Веднъж взела езерото, ще взема и живота ти. Веднъж взела трона ти, аз щебъда новият главен господар. Никой няма да ме спре.
Не, не съзнаваше, че е просто малка дъщеря на по-великото начало. Че дори някой прокълнат като Делдуват бе по-силен от нея. Сега ядът се проявяваше в най-чистата си форма. И тя... отиваше на мъст. И щеше да го убие в мечтите си... Магьосника...

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 6:17 pm

~~~
Драконката категорично отказа да влезе навътре и той разбираше защо.
Зимното красиво небе рязко свършваше на едно място и от земята до небето, като стъкло се появяваше невероятно тъмна и мрачна другата част на полето. Отвъд тази стъклена преграда бе светът на мрака... и това бе мястото, откъдето трябваше да влезе Ямада... Отново огледа рязката преграда, която спираше техния свят да влезе в неговия.
- Това е... Стената на Мрачния юг.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Анджелика сладко бе заспала на коленете му, но малкото същество се нацупи ужасено.
- Елф-сама...ЕЛФ-САМА!!! Олеле... - хвана се за гавата и се разписка и разскача по кракат на Анджелика.

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 6:59 pm

- Хъ, страхливка - черната стена нищо нямаше да им направи, освен ако не искаха да я преминат. Тогава щяха да попаднат в света на ужаса, преди да достигнат истинското си местонахождение. Можеха да го направят когато си пожелаят.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Анджелика отвори очи бавно и погледна към Ямада с лека усмивка.
- М, с нетърпение очаквам да влезем.
- ХХХХХХХХХХХХХККККККК...

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 7:04 pm

- Това е последният шанс на теб и приятелката ти да се насладите на зимата на светло. Там е вечна нощ... Ти знаеш ли нещо повече за тях по принцип? - полюбопитства след това. Щяха да влязат малко по-късно, когато стената отслабеше действието си.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Абсолютно нищо не знам за тях, но ми е любопитно доста....

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 7:12 pm

- Хм - той пак погледна към отвесната чернота. - Черните господари са сздания, родени от тъмнината. Много отдавна, когато светът едва бил създаден, тъмнината е била тук, за да има равновесие. Когато светлината започнала да издига свои водачи и сила, тъмнината се е нуждаела от защитник. Така се появил Магьосника. Той е техният безсмъртен водач. Най-могъщото им същество. Той е призван да пази реда и равновесието в света. Неговите наследници и помощници обаче, пожелали светлината за себе си и се опитали да я заграбят. Магьосникът не участва в опитите им, защото е казано, че един ден той ще е този, който ще избере по кой път ще тръгне тъмнината. Така че... Магьосникът е неутрален, няколко негови поддържници също, останалите са се озъбили и искат да бият светлината.Като живи същества, те обикновено предпочитат черното и сребърното за свои представителни цветове. Ще разбереш защо е така по-късно. Магьосникът има сива кожа и изглежда млад, а всъщност е по-стар от всички нас. Повечето му наследници и роднини имат тъмнолилава коса, по това се различават лесно. Макар и един от родовете им да е с кървавочервени коси, а другият - с черни. Те си имат свое деление.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Тя кимна.
- Ясно... Но сега хайде да влизаме деееееееее!!

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 7:21 pm

- Само още няколко минутки. През тях можеш да си стегнеш оръжията. Може да ти послужат, докато стигнем двореца. Никой не държи отговорност за ашраците, вампирите и черните дракони, още повече човекоядните гарвани, които са близо до границата.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Тя кимна и се позиправи, а след това стисна ръката му.
Малката се изсмя тихо и заговори пак на драконката така че само тя да я чуе.
- Та какво казваше, мило любпесто пиле?

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 7:27 pm

"Че ездачът ми не е влюбен" - спокойно каза това, което казваше вече сигурно не знаеше за кой път. Тя усещаше добре чувствата на мъжа, който стоеше на гърба й. Да, харесваше момичето, но не показваше признаци, че е хлътнал по нея... или се държеше резервирано и вежливо, да не вярва човек...
Розовокосият слезе след малко да се разтъпче и остави наметалото си, после направи едно две упражнения и се почувства готов, а после извади някакъв медальон и меча.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

Анджелика погали драконкаа и въздъхна. Сетне пусна рългата си коса и погледна към малкото същество, което я гледаше сърдито.

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 7:32 pm

- Вече е време. Мисля, че стената се отвори достатъчно - той стисна медальона в ръка и той засия почти ослепително - Да се надяваме, че това ще подгони зверовете.
Светлината предпочете острието на меча му и това беше добре дошло за него.
- Искаш ли и ти един медальон?

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Не. - каза тя, но феичката долетя и си взе един от него, а след това изчака Анджелика, която тъкмо слезе от драконката, погалвайки я за последен път и тръгна навътре.

Заглавие: Re: Черните села Вто Мар 01, 2011 7:35 pm

- Сигурна ли си, че ще пристигнеш там сама? Жива? - остави я да върви напред, поне, докато бяха още в бялата страна на нещата. Вече се чудеше какво ли би ги пресрещнело още влизайки в къстата гора в тъмнината отсреща.

Брой мнения : 4584 Registration date : 26.02.2011

- Нали вървя с вас? - спря се тя поглеждайки го.
Феичката се усмихна доволно.